№ 40
гр. Пещера, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20255240200105 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. А. А., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез
адв. Т. Т. от АК - Пловдив, против Наказателно постановление № 25-0315-
000003 от 16.01.2025 г., издадено от Началник РУ - Пещера към ОДМВР -
Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер
на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата бланкетно се оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно
и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, не се явява и пълномощникът адв. Т.. В депозирана писмена защита
пълномощникът поддържа жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на
НП и моли за отмяна на обжалвания акт. Излага подробни съображения, че в
процесния случай не е налице субективната страна на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, доколкото същият не е знаел, че
управлява МПС, което е служебно дерегистрирано. Допълва, че
жалбоподателят по никакъв начин не е бил уведомен от компетентните органи
за обстоятелството, че автомобилът е с прекратена регистрация. На следващо
място излага твърдения, че са налице пороци във фактическото описание на
вмененото нарушение, доколкото не са изложени конкретни факти,
индивидуализиращи деянието, срещу които санкционираното лице да може да
организира защитата си. Наред с това акцентира и че служебно прекратяване
на регистрацията на МПС представлява ПАМ, която се налага в строго
определени случаи, регламентирани в ЗДвП, като процесния случай не касае
1
налагане на ПАМ. Изтъква, че жалбоподателят е санкциониран за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, макар
автомобилът да е бил регистриран с поставени регистрационни табели на
съответните за това места. В обобщение моли за отмяна на НП и претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не изпраща
процесуален представител, не взима отношение и по същество на спора.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.10.2024 г. около 10:30 часа в с. Исперихово, ул. „Тридесет и осма“
жалбоподателят В. А. управлявал собственото си МПС - лек автомобил марка
„Опел“ модел „Астра“ с рег. № РВ2041КР. В това време свидетелите А. Т. и С.
Г. - полицаи в РУ - Пещера, изпълнявали служебните си задължения по
осъществяване на контрол за изпълнение на правилата за движение в района.
Свидетелите спрели за рутинна проверка управляваният от жалбоподателя
автомобил и след проверка на служебния таблет свид. Т. установил, че за
автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и
съответно същият е с прекратена регистрация. Пред свид. Т. жалбоподателят
А. заявил, че не е знаел, че му е прекратена регистрацията, като веднага
отишъл в близък до мястото на спирането му офис на застраховател и
сключил застраховка за автомобила.
Свид. Т. преценил, че с поведението си жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото управлява МПС с прекратена
регистрация, поради липса на ЗЗГО, за което му съставил АУАН №
868901/05.10.2025 г.
Материалите по административно-наказателната преписка били изпратени
на РП - Пазарджик, ТО – Пещера, поради наличието на съмнение за
извършване на престъпление. С Постановление от 19.11.2024 г. на прокурор
при РП - Пазарджик, ТО – Пещера, постановено по пр. преписка № 6342/2024
г. по описа на РП - Пазарджик, ТО Пещера, било отказано да се образува
досъдебно производство, като преписката била прекратена, а АУАН бил
върнат на административно-наказващия орган за преценка относно
ангажиране на административно-наказателната отговорност на В. А.. В
мотивите на поставения от прокурора отказ да се образува досъдебно
производство било посочено, че собственикът на процесния аввтомобил – В.
А. не е бил уведомен, за това че регистрацията на автомобила е прекратена,
поради което липсвал субективния елемент за извършване на деяние по чл.
345, ал. 2 от НК.
При това положение обжалваното Наказателно постановление № 25-0315-
000003/16.01.2025 г. от Началника на РУ-Пещера към ОДМВР – Пазарджик,
било издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на
2
постановлението на РП - Пазарджик, ТО - Пещера за отказ да се образува
досъдебно производство. С процесното НП на жалбоподателя А. е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Препис от НП бил
връчен лично на жалбоподателя на 20.08.2025 г.
От служебно изисканото и приложено по делото като писмено
доказателство писмо от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Пловдив се установява, че собственикът на лек автомобил марка „Опел“
модел „Астра“ с рег. № РВ2041КР не е бил уведомен, че на 03.09.2024 г.
регистрацията на автомобила е била служебно прекратена във връзка с чл.
143, ал. 10 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя А. Т.,
както и от показанията на свидетеля по акта – С. Г., разпитани в качеството на
свидетели в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели, тъй като същите са обективни и достоверни, взаимно
обусловени и логически свързани, като по недвусмислен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Установената фактическа обстановка
се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Видно от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02. 12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи обжалваното НП се явява издадено от
компетентен орган - Началника на РУ - Пещера към ОДМВР - Пазарджик.
Наказателното постановление е издадено при спазване на давностния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В изр. първо на алинея 2 от същата разпоредба е
посочено, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се
3
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министъра на отбраната.
Действащият регистрационен режим на моторните превозни средства е
регламентиран в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните
работи за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В процесния случай е дадена е правилна правна квалификация на
нарушението. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда самото
правило за поведение - по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с
табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места,
докато от своя страна нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП съдържа санкцията
при несъобразяване с предвиденото в чл. 140 от ЗДвП правило за поведение.
Тоест, доколкото в процесния случай се касае за управление на МПС, което е
със служебно прекратена регистрация, нарушението правилно е субсумирано
под нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият състав на съда обаче намира възражението за
несъставомерност на деянието за основателно по следните съображения:
На първо място по делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на
процесното МПС. По несъмнен начин се доказа също, а и не се спори, че
въпросният автомобил не е бил регистриран, тъй като на 03.09.2024 г.
регистрацията му е била прекратена служебно при условията на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП от Сектор ПП Пловдив (справка на л. 40 от делото). По силата на
посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство, т. е. законодателят е въвел нормативно
задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС.
Същевременно в чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи, законодателя е предвидил, че прекратяването на
регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП се извършва след уведомление от
Гаранционния фонд. Тази разпоредба обаче регламентира реда, по който да
става прекратяването на регистрацията в масивите на МВР и не дерогира
нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в която се изисква собственикът да бъде
уведомен за прекратената регистрация.
4
В разглеждания случай се установи от представените доказателства, че
собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация.
Органът, прекратил регистрацията на автомобила - Сектор „ПП“ при ОДМВР
– Пловдив, не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да
уведоми изрично собственика за извършената дерегистрация.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не са налице безспорни и
категорични доказателства за осъществени елементи на състава на
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП от субективна страна,
поради което не се доказа извършването на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. АНО не е ангажирал доказателства за това, че
жалбоподателят е съзнавала, че автомобилът няма валидна застраховка
гражданска отговорност. Неуведомяването за прекратената регистрация, към
момента на проверката, в случая са попречили на жалбоподателя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобил с прекратена регистрация и да предвиди или да допусне
настъпването на общественоопасните му последици.
Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да
бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на
чл. 11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по
силата на чл. 11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в
поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това
положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
Гореизложеното обосновава извода, че административно-наказващият
орган неправилно е ангажирал административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя и е санкционирал същия за нарушение, което не е извършил,
поради което издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като съдът намира
за безпредметно да обсъжда останалите възражения, релевирани от
процесуалния представител на жалбоподателя.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, който
своевременно - чрез процесуалния си представител, е направил искане за
присъждането им. От съдържанието на приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 20.08.2025 г. се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. (деветстотин лева)
жалбоподателят е заплатил изцяло в брой.
Предвид изложеното ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски в размер на 900,00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
5
Районен съд - Пещера
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0315-000003 от 16.01.2025 г.,
издадено от Началник РУ - Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на В. А.
А., ЕГН **********, с адрес: *******, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в
размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на В. А. А., ЕГН **********,
с адрес: *******, сторените разноски в размер на 900,00 лв. /деветстотин
лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6