№ 4929
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110136011 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявил срещу /ЮЛ/ обективно кумулативно съединени искове, както следва:
с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за сумата от 10655,74 лева – главница,
представляваща незаплатени месечни такси за предоставяне на електронни услуги – достъп
до интернет пространство – 1000 Mbps и 2 броя С клас мрежи /IPv4 адресни пространства,
състоящи се от 256 съседни IP адреса всяко/, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 22.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 970,86 лева – представляваща законна лихва
за забава върху главницата за периода от 21.07.2020г. до 13.06.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника /ЮЛ/ е налице сключен Договор №
622/01.01.2018г. за предоставяне на услугата „достъп до интернет", както и Договор №
624/26.02.2018 г. за ползване на IP адреси от IPv4. По силата на първия договор срещу така
предоставяната от ищеца информационна услуга ответното дружество се задължило да
заплаща на ищеца възнаграждение под формата на месечна такса в размер на 300 Евро без
ДДС. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на интернет услуги от /ЮЛ/,
при условията на които бил сключен Договор № 622/01.01.2018г. - месечните такси са
дължими в срок от 10 (десет) календарни дни, считано от датата на издаване на фактурата.
По силата втория визиран по-горе договор № 624/26.02.2018г. за ползване на IP адреси от
IPv4, /ЮЛ/ поел насрещно задължение за заплащане на възнаграждение под формата на
месечна такса в размер на 30 евро без ДДС за 1 бр. С мрежа или обща месечна такса в
размер на 60 евро без ДДС. Съгласно чл. 4 от Договора страните регламентирали, че
ответното дружество ще заплаща паричните си задължения в срок до края на месеца на
предоставяните услуги срещу издадена от ищеца фактура.
Във връзка с така сключените договори ищецът издал фактури, по които останали
1
неизплатени следните задължения: фактура №: ..../2.12.2016г. за сумата от 600 лева, от които
неизплатени задължения - 10,00 лв.; фактура № ..../20.2.2018г. за сумата от 1408,20 лв.;
фактура № **********/14.3.2018г. за сумата от 2112,30 лв.; фактура №
**********/5.4.2018г. за сумата от 704,10 лв.; фактура № ....../2.5.2018г. за сумата от 704,10
лв.; фактура № ....../1.6.2018г. за сумата от 704,10 лв.; фактура № ....../2.7.2018г. за сумата от
1423,28 лв.; фактура № ....../2.11.2018г. за сумата от 844,92 лв.; фактура № .../5.12.2018г. за
сумата от 844,92 лв.; фактура № .../3.1.2019г. за сумата от 844,92 лв.; фактура № .../5.2.2019г.
за сумата от 844,92 лв.; фактура № .../8.4.2019г. за сумата от 450,62 лв.; фактура №
.../3.5.2019г.за сумата от 844,92 лв.; фактура № **********/6.6.2019г. за сумата от 844,92
лв.; фактура № .../2.7.2019г. за сумата от 844,92 лв.; фактура № .../5.8.2019 г. за сумата от
844,92лв.; фактура № .../3.9.2019 г. за сумата от 844,92 лв.; фактура № .../2.10.2019 г. за
сумата от 844,92 лв.; фактура № .../4.11.2019 г. за сумата от 844,92 лв. и фактура №
.../4.12.2019 г. за сумата от 844,92 лв. или общата сума, която била дължима от ответника,
била в размер на 17655,74 лв.
C оглед запазване на търговските отношения между тях страните било сключено
Споразумение от 25.3.2020г., в което ответникът изрично признал основанието, размера и
настъпилата изискуемост на горепосоченото задължение в общ размер на 17655,74 лв. и се
съгласил да погаси същото на 7 месечни вноски, 6 от тях равни по размер – всяка по 2500
лева, вносими до 10 число на всеки последващ месец в периода от 10.04.2020г. до
10.09.2020г. и една вноска от 2655,74 лв., която да бъде погасена в срок до 10.10.2020г.
От така договореното ответникът заплатил общо 7000 лева, както следва: 2000 лева на
14.04.2020г. и 5000 лева – на 19.06.2020г. Останалите задължения не били заплатени.
Останала частично незаплатена сума по фактура № ....../2.7.2018г. в размер на 66,08лв., както
и липсвало цялостно плащане по следните фактури: № ....../2.11.2018г.; № .../5.12.201г., №
.../3.1.2019г., № .../5.2.2019г., № .../8.4.2019г., № .../3.5.2019г., № **********/6.6.2019г., №
.../2.7.2019г., № .../5.8.2019г., № .../3.9.2019г., № .../2.10.2019г., №
.../4.11.2019 г., № .../4.12.2019г. Общата незаплатена
сума била в размер на 10 655,74 лв., като задължението станало предсрочно изискуемо,
считано от 21.7.2020г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание
без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие. Поради това, и с оглед
направеното искане от ищеца, съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено
решение по чл. 239 от ГПК. В тази насока съдът съобрази, че на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание.
Вероятната основателност на иска, съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК се
обосновава от приложените към ИМ писмените доказателства, а именно: договор №
2
622/01.01.2008г. за предоставяне на услуга „достъп до българското интернет пространство”
и договор № 624/26.02.2018г. за ползване на IP адреси, сключени между страните по делото.
От тях се установяват условията, при които са сключени, включително догорените за
предоставяне услуги от страна на ищеца и дължимата съответна престация от страна на
ответника. Реалното изпълнение на поетите задължения от страна на /ЮЛ/ се установява от
констативния протокол за приемане на услугата към първия договор и приемо-предавателен
протокол към втория договор. Най-сетне, неизпълнение на задълженията на ответника за
заплащане на дължимите месечни такси за така предоставените услуги се установява от
приобщеното по делото споразумение между страните от дата 25.03.2020г., в което
ответникът е признал същите, поемайки задължение да ги погаси по уговореното разсрочено
плащане. Видно от двата броя платежни нареждания от дати 14.04.2020г. и 19.06.2020г.,
така поетото задължение по визираното споразумение е изпълнено частично, а именно
единствено за сумата от 7000 лева, като е останала неизплатена сумата от 10 655,74 лева. Що
се отнася до приложените към ИМ фактури, макар същите да са едностранно съставени и
представляват изходящи от ищеца частни свидетелстващи документи и в този смисъл да не
се ползват с материална доказателствена сила относно констатираните в тях задължения, то
същите доколкото претендираните задължения са признати от ответника в сключеното на
25.03.2020г споразумение, вероятната основателност на предявените искове не се
разколебава.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца. Ищецът
е реализирал и претендира разноски в размер на 1521,05 лева, от които 465,05 – държавна
такса и 1056 лева - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 10 655,74 лева – представляваща незаплатени месечни такси
по Договор № 622/01.01.2018г. за предоставяне на електронни услуги – достъп до интернет
пространство и Договор № 624/26.02.2018 г. за предоставяне на 2 броя С клас мрежи /IPv4
адресни пространства/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 22.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както на основание
чл. 86 ЗЗД сумата от 970,86 лева – представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 21.07.2020г. до 13.06.2021г.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
3
да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1521,05 лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника, с указания, че в едномесечен срок
от връчването може да поиска неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4