№ 211
гр. Варна, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело №
20243100502605 по описа за 2024 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Т. Д. П. чрез адвокат
З. С. срещу решение № 3609 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 6129 по описа за 2024 г.
на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в следните части:
1/ с която е определен режим на лични контакти на бащата Г. А. Л. с детето А. Г.ев Л.,
родено на 14.09.2021 г., както следва: до навършване на четиригодишна възраст на детето:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване
в дома на бащата; два пъти по 10 последователни дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето в 10 часа на първия ден, от който ще се
осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и ще го връща в 17 часа на
последния ден в дома на майката, като в случай, че страните не постигнат споразумение за
конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до
10 юли и от 01 до 10 август на съответната година; за коледните празници бащата ще взема
детето всяка четна година от 10 часа на 24.12. до 17 часа на 28.12.; за новогодишните
празници всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 17 часа на последния почивен ден; за
великденските празници бащата ще взема детето всяка четна година за времето от 10 часа на
Велики петък до 17 часа на Великден /понеделник/; на рождения ден на детето /14.09./ -
детето ще бъде всяка нечетна година при майката, а всяка четна година при бащата, като в
този случай режимът ще се изпълнява от 10 часа на 14.09. до 17 часа на 15.09., когато детето
няма да бъде при бащата на рождения си ден, същият ще има право да го вижда в деня,
следващ рождения му ден, за времето от 10 часа до 17 часа; след навършване на
четиригодишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък
до 17 часа в неделя с преспиване в дома на бащата; два пъти по 15 последователни дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето в 10 часа
на първия ден, от който ще се осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и
ще го връща 17 часа на последния ден в дома на майката, като в случай, че страните не
постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от
1
дома на майката от 01 до 15 юли и от 01 до 15 август на съответната година; за коледните
празници бащата ще взема детето всяка четна година от 10 часа на 24.12. до 17 часа на
28.12.; за новогодишните празници - всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 17 часа на
последния почивен ден; за великденските празници бащата ще взема детето всяка четна
година за времето от 10 часа на Велики петък до 17 часа на Великден /понеделник/; на
рождения ден на детето /14.09./ - детето ще бъде всяка нечетна година при майката, а всяка
четна година при бащата, като в 2 този случай режимът ще се изпълнява от 10 часа на 14.09.
до 17 часа на 15.09., като когато детето няма да бъде при бащата на рождения си ден, същият
ще има право да го вижда в деня, следващ рождения му ден, за времето от 10 часа до 17
часа;
2/ с която е осъден Г. А. Л. да заплаща в полза на детето А. Г.ев Л. ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Т. Д. Л., считано от датата на исковата молба
/21.05.2024 г./, месечна издръжка в размер на 400 лева с падеж пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното
плащане.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е
кредитирал събраните по делото доказателства, но ги е интерпретирал превратно и е
достигнал до грешни изводи. Не са изложени мотиви въз основа на какво съдът е
разграничил режима на лични отношения на бащата с детето до навършване на
четиригодишна възраст с една нощувка в дома на бащата, а след тази възраст – с две
нощувки. Намира се, че не е изследван родителският капацитет на бащата и способността
му сам да обгрижва пълноценно дете на такава ниска възраст в продължение на три дни с
две преспивания. В тази връзка се навеждат и доводи за допуснато процесуално нарушение
– заличаване на допуснатия на въззивницата свидетел за установяване поведението на
бащата спрямо детето след фактическата раздяла между страните и родителския му
капацитет. Твърди, че периодът до 14.09.2025 г., когато детето ще навърши 4 години, не е
достатъчен, за да може бащата да съумее да родителства самостоятелно и пълноценно, а и
детето да се адаптира към обстановката в неговия дом. Иска се режимът на лични контакти
на бащата с детето, включващ две преспивания, да се осъществява след навършване на
шестгодишна възраст на детето. По отношение на присъдената издръжка се счита, че съдът
не е взел предвид, че детето боледува често, установен е също така цистит, което повишава
разходите за лекарства. От друга страна се навежда довод, че детето може би ще трябва да
посещава логопед, което също ще налага увеличаване на разноските. Набляга се и на
обстоятелството, че бащата живее в собствено жилище, докато въззивницата плаща
ежемесечен наем. Иска се месечната издръжка да бъде постановена в размер на 500 лева.
Въззиваемата страна Г. А. Л. чрез адвокат К. А. в писмен отговор е оспорила жалбата
като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на решението в обжалваните му части и иска неговото потвърждаване.
Акцентира се, че бащата е полагал грижи за детето от раждането му и в хода на
производството не са събрани никакви доказателства, които да поставят под съмнение
родителския му капацитет и способността да осъществява адекватни грижи за детето.
Намира се, че поискания от майката режим на лични отношения не е в интерес на детето. По
отношение на издръжката се сочи, че следва да се определи общ размер на издръжката и
след това кой от родителите каква част да поема, като се съобразят доходите им, възрастта на
детето, потребностите му, както и обстоятелството, че минималната работна заплата за
страната е 933 лева, съответно минималният размер на издръжката е 233,25 лева.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
2
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно режима на лични
отношения между бащата и детето – дали детето да остава с две преспивания при бащата
след навършване на четиригодишна възраст или след шестгодишна възраст -; както и
относно размера на дължимата от бащата месечна издръжка за детето А. за разликата над
присъдената сума от 400 лева до претендираната в размер на 500 лева.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че Т. Д. П. и Г. А. Л. са родители на детето А. Г.ев Л., родено на 14.09.2021 г.;
2/ Че с решение № 3609 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 6129 по описа за 2024 г.
на Районен съд - Варна, бракът между страните е прекратен, упражняването на родителските
права по отношение на детето е предоставено на майката, като е постановено то да живее
при нея.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на
отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че
3
родителят, комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на
съдебното решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това
неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя, при когото детето
не живее.
Констатирано е, че и двамата родители показват положително отношение и приемане
на детето, имат съхранен родителски капацитет. Майката разпознава индивидуалните
характеристики и нужди на детето, тъй като е постоянно с него, докато бащата е затруднен в
това отношение, доколкото вижда рядко детето, както и поради липсата на комуникация с
майката, която би следвало да го информира.
Бащата е част от живота на детето, като това не може да бъде отречено само въз основа
на безспорно доказаното обстоятелство за прекъсване на контактите помежду им в рамките
на четири месеца след фактическата раздяла на страните, настъпила на 04.05.2024 г. От
друга страна следва да се подчертае, че това поведение на Л. е нежелателно и укоримо.
Майката твърди, че детето е търсело баща си в този период и е тъгувало за него, което от
своя страна навежда на извод, че между двамата съществува силна емоционална връзка.
Точно това обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на режима на
лични отношения с оглед да не се допусне прекъсване на връзката помежду им, евентуално
да се стигне до синдром на родителско отчуждение. Наведените доводи от страна на
майката, че бащата не притежава достатъчен родителски капацитет и няма да може да се
грижи за детето при оставането му при него през уикендите с две преспивания, не се
доказват от събраните доказателства. Разлика между това дали А. ще остава да преспива при
баща си една или две вечери няма, тъй като ако той може да се справи с грижите една вечер,
когато детето спи при него, би могъл да се справи и две вечери. Релевантно в случая би било
разграничение дали да остава с преспиване при баща си или без преспиване, но такива
доводи няма наведени от една страна, а от друга страна следва отново да се подчертае, че не
са налице никакви конкретни данни, че бащата не може да се справи с грижите за
четиригодишното дете през нощта. В тази връзка следва да бъде наблегнато, че родителят,
комуто са предоставени родителските права, трябва да се въздържа от всичко, което влияе на
отношението на детето към другия родител, или казано по друг начин: майката трябва да
оказва съдействие на бащата при осъществяване режима на лични отношения, като му
предоставя информация за детето – какъв е дневният му режим, кога и как заспива, какво
обича и може да яде, какви обича да прави, има ли заболявания и ако са налице такива –
какви лекарства и кога ги приема и така нататък. С оглед възрастта на детето и фактът, че то
преимуществено се отглежда от майката, такива сведения не само са от полза за бащата,
който контактува с детето в ограничен период от време, а и са най-вече в интерес на детето.
Също така следва да бъде отбелязано, че с искането си детето до шестгодишна възраст да не
остава да преспива при бащата две вечери подред, майката би повлияла на способността му
да се адаптира и би го привързала повече към себе си, което сочи на неосъзнато
отчуждително поведение. Настоящият състав на съда намира, че изложеното не може да
бъде причина за определяне на по-стеснен режим на лични отношения, доколкото не следва
да бъдат нарушавани интересите на детето.
Доколкото, както беше отбелязано нееднократно по-горе, съдът е длъжен да следи за
най-добрият интерес на детето, то в случая следва да предпочете неговия интерес, а в
интерес на А. е той да има пълноценен контакт и с двамата си родители.
Поради изложеното решението в частта досежно режима на лични отношения на
бащата с детето дали А. да остава с две преспивания при бащата след навършване на
четиригодишна възраст или след шестгодишна възраст следва да бъде потвърдено.
По издръжката
4
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейството.
Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и хармонично
изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При
определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на
детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от
значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да
се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
Член 59, алинея 5 от СК изрично разпорежда, че размерът на издръжката трябва да
осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Отделно от това издръжката
на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на
необходимия минимум от нуждите му, но също и такива за занимания, свързани с неговите
специфични потребности съобразно възрастта и интересите му.
А. е почти на четири години и няма данни за хронични или тежки здравословни
проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и обществено–
икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение
на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на детето да
определи общ размер на издръжката от 650 лева. Определеният общ размер на необходимата
издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители съобразно техните
възможности и кой осъществява непосредствените грижи за детето.
От изявленията на страните се установява, че месечният доход на майката е в размер на
около 2 000 лева, а на бащата – около 2 700 лева. Л. не твърди здравословни проблеми. За
издръжката на едно дете не са необходими само средства за дрехи, играчки и развлечения, а
и такива за заплащане на режийни разноски /електроенергия, вода и други подобни/, храна,
лекарства, транспорт, образование и извънкласни дейности. Поради това настоящият състав
на съда намира, че е във възможностите на въззивника да заплаща издръжка в размер на 400
лева месечно за детето А., защото майката полага непосредствените ежедневни грижи за
детето.
Поради изложеното решението в частта му по предявения иск с правно основание
член 143 от СК следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член 78, алинея 3
от ГПК следва да бъде постановено П. да заплати сторените от Л. разноски пред настоящата
инстанция. Въззиваемият е претендирал такива в размер на 1 200 лева за адвокатско
възнаграждение, за което е представил доказателства.
Въззивницата е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Съдът, обсъждайки така направеното възражение,
основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за неоснователно. В
разпоредбата на член 36, алинея 2, изречение второ във връзка с алинея 1 от ЗАдв се
посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да
5
е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на
производството, както и като съобрази фактическата сложност на делото, въззивният съд
намира, че сумата от 1 000 лева е съизмерима. Макар, че с оглед решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на Съдът на Европейския съюз, според което е посочено, че с оглед
абсолютната нищожност на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери,
то разпоредбите на член 7, алинея 1, точка 4 и точка 6 от цитираната наредба предвиждат за
една инстанция дължимото минимално възнаграждение за неоценяеми искове да е 1 000
лева, а за издръжка - 500 лева, което може да послужи като ориентир за сумата, която следва
да се присъди.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3609 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 6129 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частта, с която е
определен режим на лични контакти на бащата Г. А. Л. с детето А. Г.ев Л., родено на
14.09.2021 г., до навършване на четиригодишна възраст на детето: всяка първа и трета
седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата;
както и в частта, с която е осъден Г. А. Л. да заплаща в полза на детето А. Г.ев Л. ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Т. Д. Л., считано от датата на
исковата молба /21.05.2024 г./, месечна издръжка в размер на 400 лева с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
окончателното плащане.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Т. Д. Л. ЕГН ********** с адрес в град Варна - ж.к. „Владислав
Варненчик“ бл.256 вх.1 ет.1 ап.1 да заплати на Г. А. Л. ЕГН ********** с адрес в град Варна
- ул. „Плевен“ № 31а сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща сторени от него
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от
ГПК.
Решението в частта досежно иска за издръжка не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в
останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд
по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6