Решение по дело №255/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  118                                          16.05.2019г.                              гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на втори май                                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                              Председател: Йорданка Майска

секретар Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия Майска

АНДдело № 255 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Г.Н.В. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв.Д.Й. от АК-Варна, съдебен адрес ***, партер, офис 13 против Наказателно постановление № 65/21.01.2019г. на Директор на Р.Д.п.г. ***, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите и на осн.чл.275, ал.1, т.2, вр.чл.266, ал.1, вр.чл.273, ал.1 от ЗГ  и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 70лева, отнети са на осн.чл.273, ал.1 от ЗГ в полза на Държавата вещите предмет на нарушението – 6,5кг. гъби манатарки, и на осн.чл.273, ал.1 от ЗГ е отнета вещта, послужила за извършване на нарушението – моторно превозно средство Опел Вектра с рег. № *****; определено е също така и обезщетение дължимо от жалбоподателя в размер на 6,50лева за нанесени щети по чл.8, ал.1, т.15, б.“а“ от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се писмени доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е постъпила в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН като връчено лично на 25.02.2019г. и е подадена от надлежна страна. АНО неправомерно е пледира хипотезата на чл.58 ЗАНН  позовавайки се на невръчено НП с върната обратна разписка с отбелязване, че адресатът отсъства на датата на посещението 29.01.2019г., като не е изпълнена хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН-да не е намерен на посочения от него адрес и новия да е неизвестен. При липсата на доказателства за редовно връчване на наказателното постановление, то и срокът за неговото обжалване не е започнал да тече преди изпълнението на общото правило за лично връчване, извършено на 25.02.2019г., поради което и въззивната жалба е депозирана в срок.

На 22.10.2018г. е съставен АУАН № 094688 от  св.В.С. –Горски надзирател при ТП „ДЛС” Несебър,  за това, че на 22.10.2018г. около 10,00ч. в землището на с.Емона, местност Иракли на черен път до река Вая, жалбоподателя  транспортирал с Опел Вектра с рег. № ***** недървестни горски продукти /гъби манатарки/ 6,5кг. непридружени с превозен билет.

При съставянето на АУАН са иззети 6,5кг. гъби манатарки и л.а Опел Вектра с рег. № *****, ведно с ключовете за МПС и талон за регистрация на МПС част ІІ, които с разписка серия Ж04 № 004808/22.10.2018г. са предадени за отговорно пазене на  домакина на ДЛС-Несебър. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. 

Видно от събраните гласни доказателства на 22.010.2018г. в 10,00 ч. в землището на с.Емона е имало множество микробуси и леки автомобили, хората от които събирали гъби, но когато забелязали движението на автомобилите на горските служители всички изхвърляли събраните гъби и започвали да се крият. Служителите на ДЛС, спели по черния път три различни МПс сред които и въпросния Опел Вектра, като актосъставителят, сочи, че водача не е бил сам, но  не може да си спомни и посочи точно колко човека е имало вътре, но иззетото количество гъби от този автомобил е било 6,5кг.гъби манатарки.

По делото са представени свидетелство за регистрация на МПС част ІІ/л.32/ от което се установява, че МПС принадлежи на друго лице – И.Н.И.от гр.Габрово. От представена от процесуалния представител на АНО извадка от интернет обяви за продажба цената на 1кг. гъби манатарки варира между 10лв и 12лв./л.22 по дело/.

Материалната санкционна норма, нарушението на която предвижда задължение е материализирана в чл.213 т. 4 от ЗГ, според която са забранени покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти.

Съгласно Чл. 119. от ЗГ ал.(1) Ползването на недървесни горски продукти от горските територии се извършва, без да се нарушават правата на трети лица и разпоредбите на действащата нормативна уредба, а според ал.2, с.чл. - Ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от горските територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно. По-нататък съгласно разпоредбата на Чл. 211а. ал(1) от ЗГ е посочено, че недървесните горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи се транспортират придружени с превозен билет за недървесни горски продукти по образец.

По делото не се ангажираха доказателства, сочещи на ползване, транспортиране на такива гъби за стопанска дейност, поради което настоящият състав на съда, намира, че вмененото му нарушение не е извършено. Напротив общото количество на гъбите в автомобила, съотнесено към броя на пътниците/дори жалбоподателя да е бил сам/ по-скоро сочи, че гъбите са били за лична употреба. В този смисъл, поднесеното разбиране на горските служители, че транспортирането на недървесни горски продукти, независимо от количеството им следва винаги да е под разрешителен режим/винаги да са придружени с позволително, превозен билет/ не само че не кореспондира, но и пряко противоречи на разпоредбите на чл.119, ал.2 и чл.211а от ЗГ. Подобно разширително тълкуване е достигнало своята крайност, тъй като законодателно не е дадено определение, липсва легална дефиниция на понятието „стопанска дейност“, но теорията приема, че такава винаги е насочена и цели печалба, на второ място липсва определяне дори в подзаконов нормативен акт, относно количеството недървесни горски продукти, за което се приема, че не представлява стопанска дейност, поради което може да се извършва безвъзмездно и свободно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че липсва посочване колко от гъбите са били с мицел и какво количество не са, съответно липсва оценка по Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, п 

 

 

 

риета с ПМС № 86 от 30.04.2004 г., обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2004 г., в сила от 12.05.2004 г.. 

 

 

 

 

Обжалваното НП обаче е незаконосъобразно и в частта относно отнемането в полза на държавата на л.а Опел Вектра с рег. № *****. Същият неправилно е отнет, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН,като не е извършил разследване на спорните обстоятелства, а именно да събере доказателства относно собствеността на автомобила, което е пропуск и задължение на наказващия орган, както и доказателства със или без знанието и съгласието на собственика е използван същия.

Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗАНН, когато административно-наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да съобрази дали това е предвидено в закон. В конкретния случай такова отнемане е предвидено в чл. 273, ал.1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал.4 от ЗАНН, отнемане по алинеи 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Безспорно в съответния закон /ЗГ/ не е предвидено друго, тъй като не е предвидено, че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. В специалния закон е предвидено друго като изключение от правилото на чл. 20, ал.1 от ЗАНН, а именно - че е допустимо да се отнемат и вещи, които не принадлежат на нарушителя, но в същото време изрично изключение от правилото по чл. 20, ал.4 от ЗАНН в Закона за горите не е предвидено, поради което това общо правило намира приложение и в процесния случай. Със сложеното за разглеждане НП, административно-наказващият орган е постановил отнемане в полза на държавата на автомобила, като вещ, послужила за извършване на умишлено нарушение, в противоречие с чл. 20, ал.4 от ЗАНН. Безспорно в случая е, че стойността на този автомобил не съответства на характера и тежестта на нарушение, изразяващо се превозване на 6,5кг сурови гъби манатарки, чиято пазарна стойност не е определена от административно наказващия орган и не е посочена в атакуваното наказателно постановление, но същата е многократно по-ниска в сравнение със стойността на отнетия автомобил. Освен това, за да се приложи нормата на чл. 273, ал.1 от ЗГ, административно-наказващият орган е длъжен да докаже, че стойността на превозното средно съответства на тежестта на нарушението, а доказателства в тази насока не са събрани.

 

 

 

 

Освен изложеното по-горе е налице и друго отменително основание - липсата на една от предпоставките, визирана в разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ. Съгласно въпросната разпоредба, вещите, послужили за извършване на нарушение се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В конкретния случай се установи чрез представяне на  свидетелство за регистрация на МПС/л.32/, че лекия автомобил не е собственост на водача, а на трето лице, за което няма данни да е присъствало по време на проверката – Иван Николаев Иванов- собственик на иззетото МПС, нито че е давал съгласието си за превоз на недървесни горски продукти. Това знание или допускане от страна на собственика на автомобила е трябвало да бъде установено от административно-наказващият орган преди издаването на НП. Това обаче не е сторено. Поради тази причина трябва да се приеме, че фактическият състав на чл. 273, ал. 1 ЗГ не е реализиран, което налага извода, че следва да се постанови частичната отмяна на наказателно постановление в тази му част.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р       Е       Ш      И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 65/21.01.2019г. на Директор на Р.Д.п.г. ***, с което на Г.Н.В. с ЕГН-********** *** за нарушение на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите и на осн.чл.275, ал.1, т.2, вр.чл.266, ал.1 , вр.чл.273, ал.1 от ЗГ  и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500лева, отнети са на осн.чл.273, ал.1 от ЗГ в полза на Държавата вещите предмет на нарушението – 91кг. гъба манатарка, и на осн.чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите послужили за извършване на нарушението – моторно превозно средство Форд Улайс с рег. № СН 4876 СА.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: