РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен,
13.09.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на осми септември две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№6116 по описа за 2020година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Ф.И.” ЕАД ***, чрез юрк. Г. ***, против Д.Г.Д., с която се твърди, че
между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника, е сключен договор за заем
потребителски кресдит№*********/17.04.2015г., за сумата от
700лв.Твърди се че кредиторът е предоставил сумата, като кредитополучателят
да върне сумата на 60 месечни
вноски, от които главница и договорна възнаградителна. Твърди се, че
падежът на първата вноска настъпва на 11.09.2015г. Твърди се, че
крайният срок на договора е настъпил
на 11.05.2016г., с което е станал изискуем целият остатък по кредита. Твърди
се, че между
кредитора „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца Ф.И.” ЕАД ***, е сключен договор за цесия
/прехвърляне на вземането/, на дата 27.08.2016г., неразделна част от което
е Приложение №1, в което е включено и вземането към ответника. Твърди се, че
цесионера- ищец, е изпратил уведомление до длъжника за
станала цесия, но пратката се
е върнала в цялост. Твърди се, че
въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е образувано
ч.гр.д.№2879/2020г. на ПлРС,
по което има издадена заповед
за изпълнение, против която е депозирано възражение от длъжника. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответника, че дължи сумата
от главница в размер на 450,21лв.; лихва за забава
163,31лв. за периода 28.07.2016г.
до 13.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.07.2020г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
В срок по чл131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника.Направено е възражение за изтекла давност.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и
закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 1471/13.07.2020г. по ч. гр.д.№ 2879/2020г. по описа на ПлРС, за следните суми:
главница в размер
на 450,21лв; сумата от 55,37лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 11.09.2015г. до 11.05.2016г.,
сумата от 163,31лв., представляваща лихва за забава за
периода от 28.07.2016г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.07.2020г. /чл.6 от Закон за
мерките по време на извънредно
положение и преодоляване на последиците и параграф 12 от ПЗР на ЗИДЗЗ,ДВ бр.44, 13.05.2020г. / до
окончателното изплащане, както и сумата от 25лв. за държавна такса и 50лв. юрк. възнаграждение, съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК, посл. изм. ДВ бр.8/2017г.
Вземането произтича
от следните обстоятелства: За погасяване на парични
задължения по цедиран договор за кредит №*********/18.03.2015г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и длъжника.На 28.07.2016г. „Провидент
Файненшъл България” ООД прехвърля изискуемото си вземане на „Ф.И.” ЕАД.
В указаният от съда срок, след възражение от длъжника, ищецът предявява настоящите искове,
поради което същите са допустими.
Безспорно по делото се
установява, че между „Провидент Файненшъл
България” ООД-като заемодател, и ответника- като заемател,
е сключен договор за потребителски кредит№**********/18.03.2015г., за сумата от
700лв. От съдържанието на договора се установява също, че страните са
уговорили, че срокът на договора е 60 седмици, със седмично плащане от 51,97лв.
и последно плащане от 51,86лв; първото плащане се дължи на 18.03.2015г. Крайният
срок на договора е 11.05.2016г.
По делото се установява
също,че въз основа на договора за продажба и прехвърляне на вземането в полза на ”Ф.И.” ЕАД *** на 28.07.2016г.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е прехвърляне на
валидно задължение от цедента на цесионера,налице
ли е уведомяване за цесията,
изправна страна ли е кредиторът
и какви са дължимите суми.
На първо място, съдът приема, че е не оспорено
успешно валидността на договора, който съдържа всички реквизити и е подписан от
ответника- видно от приложения договор.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне.Съдът се позовава на
приложените по делото доказателства и на задължителната съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК-Решение№123/24.06.2009г. по
т.д.№12/2009г.Съгласно същата, уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство по предявяване иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде
извършено с връчването на съдебните книжа, на особения представител на
длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен след указания
на съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно
нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е
той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от
съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. По същите
съображения няма пречка уведомление за предсрочна изискуемост да бъде връчено
на особения представител на ответника /в т. см. решение № 198/18.01.2019г. по
т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/. Най - новата практика е, че дори връчването
на особен представител на цесията, представлява надлежно уведомяване на
длъжника: Р на ВКС№198/18.01.2019г., по т.д.№193/2018г., ТК, I т.о./. Длъжникът може да
възрази за липса на уведомяване за извършената цесия, само ако едновременно с
това, твърди, че е изпълнил на стария кредитор, преди момента на
уведомяването.И не на последно място е и
разпоредбата на чл.45 от ГПК, съгласно която връчването на представител, се
приема за лично връчване.
Направено е възражение за
погасителна давност. Изискуемостта на задължението е
настъпила на 11.05.2016г., на която дата е бил окончателният падеж на
задължението. Заповедното производство, водено като частно гражданско дело №2879/2020г.
по описа на Районен съд Плевен е образувано след окончателното падежиране на задължението-10.07.2020г.Претендирана е лихва
за период 28.07.2016г.-13.03.2020г.Съдът приема, че същата е дължима, тъй като макар
и част от нея да не е не е в тригодишния срок , преди завеждане на делото- дата
на заявлението, не е изискана експертиза,
с оглед тежестта за доказване, за изчисление за три години преди завеждане на
делото и не може да бъде установен размера й.
По делото е назначена СИЕ,
като ВЛ посочва, че след направена проверка при кредиторите, е установил, че дължимата
главница е 450,15, а лихвата за претендирания период е 165,68лв. Заключението е
прието от съда, като обективно, компетентно, и неоспорено от страните. При това
положение следва да се уважат претенциите в рамките на заключението ката за
главницата се отхвърли до размер на 450,21, а лихвата се присъди изцяло.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е
била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 68,78лв., съобразно предявените претенции.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона
за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника да заплати
направени разноски в настоящето производство общо 695лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл.
422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Д.Г.Д.,
ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,***, сумата 450,15лв. – главница, сумата 163,31лв. лихва
за забава за периода 28.07.2016г.-13.03.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение №1471/13.07.2020г. по ч.гр.д.№2879/2020г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата ,считано
от датата на заявлението -10.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главницата до
претендираните 450,21лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д.Г.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата
общо 695лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,***, сумата общо 68,78лв. - разноски по ч.гр.д.№2879/2019г.
по описа на ПлРС, съобразно предявените претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :