Решение по дело №637/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. И. С., против решение № 120/19.02.2024г. постановено по н.а.х.д. № 5148/2023г. по описа на Районен съд- Бургас, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0001161/21.11.2023г., издадено от Директора на Р. Д. „Автомобилна администрация“, с което на касатора, за нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП е наложена глоба в размер на 100 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение на Районен съд Бургас е неправилно в оспорената част, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му в същата част.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от адв. К. БАК, който поддържа касационната жалба на основанията изложени в самата нея и желае отмяна на оспореното решение и на наказателното постановление в потвърдената от БРС част.

Ответникът по касация – Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас, редовно призован, се представлява от инспектор с юридическо образование Мухова, която оспорва касационната жалба и моли за оставяне решението на БРС в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба, като намира съдебното решение за правилно и законосъобразно в оспорената част.

А. съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление в оспорената част отговорността на ответника е ангажирана за това, че на 30.10.2023г., около 14:20 часа, в [населено място], местност Пода, до Пътни строежи по посока на движение [населено място] водачът извършвал превоз на товари /празен/, за собствена сметка по маршрут [населено място] - [населено място] по сведение на шофьора, с товарен автомобил Мерцедес 2220 с рег. № [рег. номер] от категория N3, собственост на В. Е. ЕООД, с ЕИК *********. При проверката е констатирано, че водачът С. извършва превоз на товари за собствена сметка, като в момента на проверката не представя заверено копие на трудовия договор, с който е назначен.

За да постанови съдебния акт в оспорената му част, районният съд е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според съдът нарушението е описано пълно и детайлно, като изводите на АНО не са в противоречие с установените факти. По същество, съдът е приел, че отговорността на водача може да бъде ангажирана по чл.18, т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ винаги и при движение с празно МПС, както и че тази хипотеза попада в определението за превоз на товари за собствена сметка, поради което е основание за потвърждаване на НП в тази му част.

Така постановеното решение е неправилно

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Споделят се обаче аргументите на жалбоподателя, изложени пред първоинстанционния съд относно наличието на противоречие между фактическите установявания и направените правни изводи, както и за наличие на вътрешна противоречивост в последните.

Нарушението е подведено под санкционната норма на чл.93, ал.2 ЗАвП, съгласно която „водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.“

Разпоредбата на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ въвежда изискване при извършване на превози на товари за собствена сметка, водачът да представи при поискване от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, и/или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл. 9 от същата наредба.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че към датата на извършване на нарушението – 30.10.2023г., при управление на провереното МПС водачът не е представил на контролните органи съответните документи (трудовия си догор с работодателя). Трудовият договор е бил представен по-късно на административния орган.

Допуснато е нарушение под формата на бездействие (непредставяне при проверка на изискуем по силата на подзаконов нормативен акт документ), като спорни пред настоящата инстанция са два основни въпроса. Н. първо място извършвал ли е С. „превоз на товари“ след като не е бил натоварен и в случай, че се приеме, че е извършвал превоз на товари, същият за собствена сметка ли е бил, след като той не е собственик на провереното превозно средство.

Съобразно легалната дефиниция на понятията „обществен превоз“ и „превоз на товари“, уредени в §1, т.1 и т. 3 от ДР на ЗАвПр, „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а „превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.“

Съгласно §1, т.4, буква „а“ от ДР на ЗАвПр „превоз за собствена сметка“ е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.“

От събраните доказателства не се установява какъв е бил характерът на извършвания от нарушителя превоз, за да се обоснове извод, че е имал задължение при осъществяването му да държи при себе си и представи копие на трудовия си договор.

За да приеме, че водачът е извършвал „превоз на товари за собствена сметка“ наказващият орган се е позовал единствено на направеното пред актосъставителите признание от С. за осъществяването на такъв превоз. Тези твърдения обаче не са достатъчни за установяване вида на превоза и не освобождават органа от задължението да докаже всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние.

Не са събрани каквито и да било други доказателства, в т.ч., тахографски лист, снимков материал, пътен лист и др., от които да става ясно, че в действителност се извършва такъв превоз.

В НП само е посочено, че превозното средство е собственост на юридическо лице, но няма данни за това дали водачът, който е управлявал този автомобил, е осъществявал управлението за чужда сметка или срещу възнаграждение, т.е. дали се касае за „превоз на товари“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗАвПр.

Дори да се приеме, че превозът е бил „за собствена сметка“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАвПр, то тази норма съдържа различни хипотези, поради което без да са посочени каквито и да било факти, не може да се прецени коя от тези хипотези е налице в конкретния случай.

Наред с това, в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено изрично, че при проверката товарният автомобил е бил празен. Доколкото същият е собственост на търговско дружество и след като липсва представен пътен лист с отразяване, че се извършва обществен превоз на товари, не може да се направи единствен и категоричен извод,, дали извършваният превоз е бил обществен и срещу заплащане, или за лична употреба с нетърговска цел.

Вярно е, че според легалното определение на §1, т.3 от ДР от ЗАвтП превоз на товари и е и „извършването на празни курсове“, но те следва да бъдат направени във връзка с превоза на товара, т. е. когато превозното средство е било натоварено, разтоварено е и се прибира или когато се придвижва празно към място, където следва да бъде натоварено.

Доказателства, че на 30.10.2023г., когато е бил проверен товарният автомобил, е била налице някоя от горните хипотези не са били събрани нито от актосъставителя и административнонаказващия орган, нито от съдебния състав в първоинстанционното производство.

В производствата по ЗАНН доказателствената тежест е изцяло за наказващия орган. Видно от нормите на чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, наказателното постановление се издава само при наличието на достатъчно доказателства за извършване на нарушението, нарушителя и неговата вина.

В хода на административнонаказателното производство не е доказано по несъмнен начин, че към момента на проверката касаторът е извършвал именно превоз на товари за собствена сметка и е бил задължен да изпълнява изискванията за осъществяване на такъв превоз.

При това положение, след като не е доказан обективен елемент от състава на нарушението, не може да се приеме, че то е извършено.

Не на последно място следва да се посочи, че административно наказателната отговорност на касатора не може да бъде ангажирана въз основа на разпоредбата на чл.6 он ЗАвт.Пр., само с оглед техническите характеристики на превозното средство. Това е така, защото санкционната норма на чл. 93, ал.1 от ЗАвт.Пр. изисква притежаване на съответните документи във връзка с конкретно извършван превоз от определен вид- обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари. Както вече бе посочено доказателства за извършване на такъв вид превоз, на посочените в наказателното постановление дата и час, не са налице.

Поради изложеното съдът намира, че решението в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а по същество - да бъде отменено и наказателното постановление, в потвърдената от БРС част.

Въпреки своевременната претенция за разноски, обективирана от страна на касатора в жалбата му, същите са останали недоказани – липсва по делото документ за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, А. съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 120/19.02.2024г., постановено по НАХД № 5148/2023г. по описа на Районен съд Бургасв частта, в която Районен съд Бургас е потвърдил част от наказателно постановление № 22-0001161 от 21.11.2023г., издадено от директора на РД „АА“-Бургас, с която част на Е. И. С., [ЕГН], за нарушение на чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева. И В. Т. П.:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0001161 от 21.11.2023г., издадено от директора на РД „АА“-Бургас в частта, в която на Е. И. С., [ЕГН], за нарушение на чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.