Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
14.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесетата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ……… Вергиния Петкова .……… и в
присъствието на прокурора
………………………...….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 874 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1802/30.09.2019г. по гр.д.
№ 838/2019г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ съдът
е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.Т.К. с ЕГН **********,***,
дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„***“ №52-54, представлявано от А.Н.Д.и Н.Г.С., сумата в общ размер на 3 131,49лв. – главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 14.11.2017г., включваща остатъка от неплатените от
погасителните вноски за главница и застраховки, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2018г. - датата на депозиране на заявление по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. 4069/2018г. на ПлРС, както и обезщетение за забава в
размер на 100,45лв., начислено върху
цялата падежирала сума, считано от 15.01.2018г. до 21.05.2018г., на основание чл.422 ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛИЛ
предявените от „***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „***“ № 52-54, срещу З.Т.К. с ЕГН **********,***, искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца разликата над
3 131,49лв. до пълния предявен размер от 3 584,28лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 14.11.
2017г., както и сума в размер на 314,37лв., представляваща договорна лихва за
период от 15.01.2018г. до 16.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪДИЛ
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, З.Т.К. с ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„***“ № 52-54,
представлявано от А.Н.Д.и Н.Г.С., сумата от 105,05 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4069/2018г. на Плевенски
районен съд.
ОСЪДИЛ на осн. чл.78 ал.1 ГПК, З.Т.К. с ЕГН **********
***, да заплати на „***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.„***“ №52-54, представлявано от А.Н.Д.и Н.Г.С., сумата от
697,76лв., представляваща сторени в исковото производство разноски.
Недоволни
от решението са останали „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„***“ №52-54, представлявано от А.Н.Д.и Н.Г.С. -
заедно, чрез юрк.В. С.го обжалват в законния срок в ЧАСТТА за отхвърляне на
иска за установяване на вземането за възнаградителна лихва в размер на
314,37лв. по Договор за потребителски кредит № **********, с искане да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск да се уважи
като основателен, като им се присъдят съответните разноски за заповедното и
исково производство, както и тези за ПлОС, като неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат
доводи, че неправилно ПлРС е приел, че клаузата за договорна лихва е нищожна.
Ежемесечните погасителни вноски включват два компонента – главница и договорна
лихва, сумите за продажната цена на стоката и застрахователната премия са
усвоени от длъжника чрез превеждането им по сметките, а с процесния Договор за
стоков кредит дружеството е кредитирало задълженията на длъжницата – както към
продавача на стоката, така и към застрахователя. Поради това сумите са Част от
главницата по кредита, а съгласно чл.430 ал.2 ТЗ заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с Банката.
Ответницата по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС
З.Т.К. с ЕГН **********,*** чрез особения представител адв.В. И. от ПлАК
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори и се установява от приложеното дело на ПлРС, че на 31.05.2018г. ЕАД са подали Заявление по
чл.417 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжницата З.Т.К., от която
претендират парично вземане – 3 584,28лв. – главница и договорна лихва от
314,27лв., както и мораторна лихва от 100,45лв., произтичащо от неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит от 14.11.2917г. съгласно
извлечение от счетоводните книги на Дружеството към 21.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане,
както и разноски от 229,98лв., от които 79,98лв. за д.т. и 150лв. адв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Безспорно
е също така, видно от Заповед № 2534/01.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, че срещу длъжницата в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение за исковата сума – л.18 от заповедното.
Не се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че в срока по
чл.414 ГПК длъжницата не е могла да възрази срещу Заповедта за изпълнение, т.к.
ПДИ не й е връчена от ЧСИ – лицето е в чужбина – л.23 от делото, и с Разпореждане
от 18.01.2018г. ПлРС е указал на ЕАД да предявят иск за установяване на
вземането си в месечен срок. Пак от това дело се установява, че препис от
Разпореждане заявителят в заповедното производство е получил на 09.01.2019г. –
л.28 от делото, а видно от приложената ИМ, както и от ИМ по делото на ПлРС,
чието решение се обжалва, ЕАД са предявили иска с правно основание чл.422 ал.1
във вр. с чл.415 ал.1 ГПК на 05.02.2019г.,
т.е. в срока по чл.415 ал.1 ГПК.
Предвид
твърденията по ИМ и Отговора на ИМ, оплакванията по въззивната жалба и Отговора
по същата, спорни по делото са въпросите да се признае ли за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца исковата сума ведно със законната
лихва, за какъв период и разноски в какъв размер?
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр. дело
и писмените доказателства, представени пред ПлРС и ПлОС.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението в Частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжницата, че дължи сумата в общ размер на 3 131,49лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 14.11.2017г., включваща остатъка от неплатените от погасителните вноски за главница и застраховки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. - датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 4069/2018г. на ПлРС, както и обезщетение за забава в размер на 100,45лв., начислено върху цялата падежирала сума, считано от 15.01.2018г. до 21.05.2018г., на основание чл.422 ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД е влязло в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.
При
тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е
валидно и допустимо в обжалваната Част за договорна лихва от 314,37лв.
Отношенията
между страните следва да се уредят по общите правила за договорите - разпоредбите
на чл.79 ал.1 и чл.240 ЗЗД и чл.430 ТЗ, както и тези за Заповедното производство
– чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК.
Съгласно
чл.240 ал.1 ЗЗД с Договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
За
да отхвърли предявения иск за договорна лихва ПлРС е приел, видно от мотивите
на обжалваното решение, че по отношение на претендираната договорна лихва клаузата
в Договора е нищожна. Позовал се на трайно установената съдебна практика на ВКС
която приема, че съдът следи служебно - дори и при незаявено основание за нищожност
на Договора, когато е нарушена норма, предвидена в Закона в обществен интерес,
и не се изисква събиране на доказателства; когато се отнася за формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; когато
е налице противоречие с добрите нрави /Решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, когато е налице неравноправна клауза,
както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички
свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които
преодоляват - поради изключителната си значимост - основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Приел, че в процесния Договор,
в Частта, в която се урежда дължимата договорна лихва е посочено, че същата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по договора. От така направената формулировка, на дължимата лихва не
става ясно върху коя главница се изчислява същата, дали върху чистата стойност
на кредита – 3100 лева, или върху стойността на кредита плюс добавка на
дължимите премии по Договора за застраховка. Неяснотата на начина, по който се
формира договорната лихва води като последица обявяване на същата за нищожна. С
цел пълнота на изложението съдът счел, че следва да отбележи, че ако в
главницата, въз основа на която се определя договорната лихва се включат и
дължимите такси по сключените застраховки е налице неравноправно договаряне,
тъй като застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е
пожелал да ползва и които не следва да се включват в основата, която определя
договорната лихва.
Тези изводи са правилни
и при мотивиране на своето решение ПлОС препраща към същите при условията на
чл.272 ГПК.
Видно от чл.9 от
Договора за потребителски кредит № ********** от 14.11.2017г. – л.6 – л.11 от
делото на ПлРС и по приложеното ч.гр. дело, лихвен процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
лихвени проценти:
Ал.1 Лихвеният процент,
с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е
както следва 13,7%.
Ал.2 Лихвата се
изчислява ежемесечно по методо на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината .
Ал.3 За нуждите на този
Договор лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 Част от лихвения
процент по чл.9 ал.1.
Видно от чл.11 ал.2 от
Договора, съдържащ Погасителен план към Договора в таблица, посочени са
петнадесет месечни погасителни вноски, всяко от по 278,41лв. без да е ясно в какъв размер и от какви пера е формирана главницата, която погасява
длъжника и в какъв – договорната лихва.
Тези клаузи, тълкувани в
съвкупност и по отделно, не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на Договора в тази Част и поради чл.143 т.18 от ЗЗП са
неравноправни клаузи в потребителски Договор в Частта за договорната лихва.
Неоснователни са оплакванията
на ЕАД, че няма значение в какъв размер е главницата като цена за стоката и в
какъв – като размер на застрахователна премия, защото и двете се кредитират от
ЕАД. След като в Договора размерът на договорната лихва е неразбираем за
потребителя, то клаузата е неравноправна на горепосоченото основание.
За настоящата инстанция жалбоподателят изрично претендира разноски
съобразно Списък – л.38 от делото, но предвид изхода на спора същите следва да
останат за негова сметка.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1802/30.09.2019г. по гр.д. №
838/ 2019г. на РС гр.Плевен – пети граждански състав в обжалваната ЧАСТ, с която
е ОТХВЪРЛЕН
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„***“ № 52-54, срещу З.Т.К. с ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумата в размер на 314,37лв., представляваща Договорна лихва за период
от 15.01.2018г. до 16.03.2018г.
като правилно и
законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.78 ал.3 ГПК искането на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„***“ № 52-54, срещу З.Т.К. с ЕГН **********,***
за сумата от 565лв. деловодни
разноски за настоящата инстанция като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.