№ 546
гр. Перник, 16.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500393 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 632/06.02.2023 г. от П. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** чрез пълномощника адв. Б., срещу Решение № 6/11.01.2023 г.
по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Р. , в частта, с която е признато за установено по
предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н., ЕГН **********,
съществуването на вземането по заповедно производство ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на
РС-Р., представляващо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №
********** в размер на 1991,01 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в противоречие между мотивите и диспозитива. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд е приел, че уговореният ГЛП в размер на 41,17 % надвишава
трикратния размер на законната лихва за периода на договора, поради което в съответствие с
чл. 26, ал. 4 ЗЗД трябва да се приеме, че се дължи лихва в размер на 10%. В съответствие с
ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС съдът е приел, че размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост на договора за кредит следва да се
определи в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и
законна лихва от настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като
претенцията за заплащане на възнаградителна лихва не следва да се уважава. Въпреки
изложените мотиви и изводът, че приложение намира кратката тригодипна давност,
неправилно съдът е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1991,01
лв. – договорна възнаградителна лихва. По изложените съображения се моли Решение №
1
6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Р. да бъде отменено в обжалваната
част и за присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 263 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като съдебната практика,
приемаща, че възнаградителна лихва надхвърляща трикратния размер на законната лихва,
когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено – двукратния, е
преосмислена с последващите изменения на ЗПК като в чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено
ограничение за максималния размер на ГЛП, който не може да е по-висок от петкратния
размер на законната лихва, като клаузи, надвишаващи тези размери, се считат нищожни.
Сочи, че договорът е съобразен с посочената императивна уредба, поради което клаузата за
възнаградителна лихва не е нищожна. Навежда доводи, че приложима към вземанията,
произтичащи от договор за кредит, е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена
от датата на крайния срок на договора, а не тригодишната давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Постъпила и въззивна жалба с вх. № 690/08.02.2023 г. от „Профи Кредит България“
ЕООД срещу Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Р. , в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г.
Н., ЕГН **********, иск за сумата над 162,10 лв. до 2559,43 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до плащането. В жалбата се твърди, че с решението е отхвърлен и искът за
сумата 1991,01 лв., представляваща договорно възнаграждение, за която, видно от
диспозитива на обжалвания акт, че искът е уважен, поради което в тази част жалбата е
лишена от правен интерес.
Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че приложима за процесните
вземания е тригодишната давност. Счита, че изхождайки от постановките в ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС относно понятието „периодични плащания“ и ТР по тълк.
д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС относно разсрочването на плащанията, приложима е 5-
годишната давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката тригодишна давност. Навежда доводи и срещу
мотивите на съда, че възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, като счита, че същите са релевантни преди приемането на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че
след прихващане на платената сума по закупения пакет допълнителни услуги в размер на
623,98 лв., дължимата главница е в размер на 2559,43 лв., до който размер неправилно съдът
е отхвърлил иска. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в
обжалваната част.
В срока по чл. 263 от ГПК П. Г. Н. не е депозирала отговор.
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 2211/11.05.2023 г. от П. Г. Н. чрез адв. В. Б.,
срещу Решение № 48/31.03.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Р. , в частта, с
която е допълнено Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Р. като
2
е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД от ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н. съществуването на вземането по заповедно
производство по ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Р., представляващо законната лихва
начислена върху главницата от 1991,01 лв. и 162,10 лв. за периода от 15.06.2019 г. до
29.03.2022 г. в размер на 609,46 лв.
В жалбата се излага, че тъй като съдът е приел, че съществува вземане за главница в
размер на 162,10 лв., законната лихва следва да бъде начислена само върху тази сума. С
оглед изложеното, неправилно съдът е приел с допълнителното решение, че ответникът
дължи законна лихва в размер на 609,46 лв., представляваща законна лихва върху
главниците от 1991,01 лв. и 162,10 лв. и моли да бъде отменено в тази част. Претендира и
разноските за производството.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „Профи Кредит България“ ЕООД е
депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага
съображения, че договорната лихва не противоречи на добрите нрави и е в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата, с която е уговорена, не е нищожна.
Тъй като присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск,
кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита и обезщетение в
размер на законната лихва върху просроченото плащане. По изложените съображения, моли
жалбата, подадена от П. Г. Н., да бъде оставена без уважение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Съдът намира, че с оглед наведените в жалбите възражения относно изводите на съда
във връзка с дължимостта на договорната лихва и законната лихва за забава и доколкото в
първоинстанционното производство не е поставена задача пред съдебно-икономическата
експертиза да изчисли размера на тези вземания като извършените плащания бъдат
отнесени за погасяване освен на главницата, но и на тези компоненти от задължението,
служебно следва да бъдат допуснати допълнителни задачи към съдебно-икономическата
експертиза.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2023 г. от
10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните.
3
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на определението.
ДОПУСКА допълнителни задачи към съдебно-икономическата експертиза, както
следва:
1/ Какъв би бил непогасеният остатък за главница по договора, договорна лихва за
периода 15.01.2017 г. – 15.06.2019 г. и обезщетение за забава върху тези вземания за периода
от 15.06.2019 г. до 29.03.2022 г., в случай, че извършените плащания бъдат отнесени за
погасяване само на задълженията за главница, договорна лихва и законна лихва за
забава по всяка просрочена вноска до плащането й /т.е. в случай на липса на задължение
за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги и лихва върху него/? При
отнасяне на извършените плащания за погасяване на тези задължения вещото лице да
съобрази правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което ако плащането е недостатъчно, се
погасява първо лихвата и след това главницата по съответната вноска, а ако е недостатъчно
да покрие договорната и законната лихва – се погасяват съразмерно. Вещото лице да посочи
размера на договорната лихва в два подпериода: от 15.01.2017 г. до 29.03.2019 г. и от
30.03.2019 г. до 15.06.2019 г., както и размера на законната лихва за забава върху
договорната лихва в тези подпериоди.
2/ Какъв би бил непогасеният остатък за главница по договора и обезщетението за
забава за периода от 15.06.2019 г. до 29.03.2022 г., в случай, че извършените плащания бъдат
отнесени за погасяване само на задълженията за главница и законната лихва за забава
върху неплатената на падежа главница до плащането й /т.е. в случай на липса на задължение
за договорна лихва и за възнаграждение за допълнителен пакет услуги, както и законна
лихва върху тях/, при съобразяване на правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което ако
плащането е недостатъчно, се погасява първо лихвата и след това главницата?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, вносим от „Профи Кредит България“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. В., която да се призове за изготвяне на заключението
след внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, ведно с
обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4