Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 12.10.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа
докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 327/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от
В.Й.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С.И. от …, съдебен адрес:***,
против Д.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***
и М.Й.Ш.-Ш., родена на *** г. в гр. П., с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че в периода 1980 - 1985 г. Й.
Н. Ш. и Л. Р. М. са станали съсобственици на по 1/2 ид.ч. от недвижим имот,
който към настоящия момент попада в ПИ с идентификатор 62387.77.9901 -
урбанизирана територия по КККР на село Р., общ. С., обл. С., с площ от 1000
кв.м., заедно с построената в него преди 1958 г. масивна жилищна сграда,
разделена на две части - южна и северна част, т. н. „къща близнак“,
индивидуализирани в Ситуационна скица № 016/29.04.2020 г., изготвена от инж. Л.
М. Южната част от жилищната сграда, състоящата се от сутерен със застроена площ
от 49 кв.м. и етаж със застроена площ от 57 кв.м. е собственост на Й. Н. Ш.
Северната част от жилищната сграда, състояща се от сутерен със застроена площ
от 25 кв.м. и етаж със застроена площ от 34 кв.м. е собственост на Л. Р. М..
Твърди се, че последният е починал през … г., като е оставил за свои законни
наследници ответниците Д.А. и Е.М., а през … г. е починал и Й. Н. Ш., като е
оставил за свои законни наследници ищцата и ответницата М.Ш.-Ш.. Твърди се още,
че от месец януари 2007 г. до настоящия момент ищцата владее изключително за
себе си целия имот с площ от 1000 кв.м., заедно с построената в него масивна
жилищна сграда, разделена на две части – южна и северна част, като никога не е
допускала до процесния имот когото и да било, освен своето семейство и
приятелите си, като е показвала на всички останали, че този имот е нейна лична
собственост и никой няма права върху него. Поради това ищцата счита, че имотът,
заедно с построената в него жилищна сграда е придобит от нея на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години.
В подкрепа на твърденията са представени писмени
доказателства, поискано е назначаването на съдебно-техническа експертиза, както
и допускането до разпит на трима свидетели при режим на довеждане.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответниците Е.Л.М. и Д.Л.А., че ищцата В.Й.Ш. е
собственик на основание давностно владение върху притежаваната от тях 1/2 ид.ч.
от имота, попадащ в ПИ с идентификатор 62387.77.9901 – урбанизирана територия
по КККР на с. Р., общ. С., обл. С., с площ от 1000 кв.м., заедно със северната
част от построената в него жилищната сграда, състояща се от сутерен със
застроена площ от 25 кв.м. и етаж със застроена площ от 34 кв.м., както и по
отношение на ответницата М.Й.Ш.-Ш., че ищцата В.Й.Ш. е собственик на основание
давностно владение върху притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от имота попадащ в ПИ с
идентификатор 62387.77.9901 – урбанизирана територия по КККР на с. Р., общ. С.,
обл. С., с площ от 1000 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от южната част от построената
в него жилищната сграда, състояща се от сутерен със застроена площ от 49 кв.м.
и етаж със застроена площ от 57 кв.м. Иска се още да бъде отменен Нотариален
акт № 37, том I, дело № 78/1984 г. на Свогенски районен съд.
Исковата молба е редовна, тъй като с приложената към нея ситуационна
скица е индивидуализирано спорното право. Освен това, след изготвянето и
приемането по делото на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), пълномощникът на ищцата изрично уточни, че процесният имот е един общ,
като съсобствениците в него са притежавали идеални части от същия, доколкото не
е извършена делба и няма влязъл в сила регулационен план, като претендираният
от ищцата по делото имот е съобразно заключението на вещото лице, а границите
му са посочените от вещото лице с червен пунктир в комбинираната скица към СТЕ
(стр. 5 от протокол от о.с.з. от 13.12.2022 г.). В последното по делото о.с.з.
пълномощникът на ищцата отново уточнява, че поддържа петитума на исковата
молба, съгласно уточнението на стр. 5 от протокол от о.с.з. от 13.12.2022 г.,
като процесният имот и сгради са тези, които са заснети и индивидуализирани на
комбинираната скица към СТЕ в границите, обозначени с червени линии на същата
(стр. 3 от протокол от о.с.з. от 11.09.2023 г.). Ето защо, съдът следва да се
произнесе по предявените искове, съгласно уточнението на исковата молба, т.е.
относно имота, заключен между границите, обозначени с червени линии на
комбинираната скица, който вещото лице сочи, че е с площ 1761 кв.м., доколкото
и площта е функция от границите на имота, уточнени от ищцата. Вещото лице
изрично заяви при изслушването му, че за махала „Б.“, землище на с. Р., общ. С.,
няма изработен кадастрален и регулационен план, а имотът е разположен в околовръстен
строителен полигон. Ето защо, не е възможно ищцата да представи скица на имота
– нито от СГКК, нито от Община Своге (видно и от Писмо Изх. № 94-В-225 от
14.06.2022 г. на Община Своге), а възражението на адв. Ч. за нередовност на
исковата молба поради липса на скица съдът намира за неоснователно.
Предявени са положителни установителни искове за
собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от
завеждането им. В случая такъв интерес спрямо ответниците е налице, тъй като е
налице спор за материално право. Иск за отмяна на нотариален акт може да бъде
уважен само, ако същият е констативен, а не конститутивен, какъвто е процесният
Нотариален акт № 37, том I, дело № 78/1984 г. на Свогенски районен съд, за
което съдът изрично е уведомил страните, но доколкото същият не е оттеглен,
този иск следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази част
следва да бъде прекратено.
В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) от страна на ответника Д.А. не е подаден отговор на исковата
молба.
От страна на ответника Е.М. е подаден писмен отговор,
чрез назначения от съда особен представител – адв. Б.А. от …, с който
предявеният срещу него иск се оспорва изцяло. Не се оспорват документите,
представени с исковата молба.
От страна на ответницата М.Ш.-Ш., чрез пълномощника адв. Б.Х.
от … е подаден писмен отговор, с който се изразява становище за допустимост и
частична основателност на предявените искове. Твърди се, че същата още през
2017 г. е учредила в полза на ищцата безвъзмездно и безсрочно правото на
ползване върху притежаваната от нея ид.ч. от процесния имот, поради което
последната е държател, а не владелец на притежаваната от Ш.-Ш. ид.ч. от имота,
което води до неоснователност на иска срещу нея. Заявява се, че след смъртта на
Й. Ш. целият имот, в това число и останалата ид.ч. от имота, заедно със
северната част от жилищната сграда се владеят единствено от ищцата. В подкрепа
на твърденията в отговора са представени писмени доказателства. Иска се от съда
да отхвърли предявения срещу нея иск.
В хода на
производството – на ….. г. ответницата Д.Л.А. е починала, като на нейно място с
протоколно определение от 21.04.2022 г. като правоприемници са конституирани
законните й наследници Е.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Л.И., ЕГН **********,
с адрес: ***.
В хода на
производството са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели,
назначена
и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвено заключението на вещото лице. При постановяване на
решението си съдът не взема предвид показанията на свидетелите Ж. М.-Н. и Г. П.,
доведени от пълномощника на ответниците Е.Т. и Б.И., доколкото
констатира, че е извършен разпит на същите, без да са направени искания от тези
ответници за допускане на свидетели в първото по делото съдебно заседание, в
което е даден хода на делото, проведено на 23.06.2022 г., а и след това липсват
искания в този смисъл. Нещо повече – дори да бяха направени такива искания, същите
биха били недопустими, доколкото исковата молба е връчена на първоначалния
ответник Д.А. на 08.09.2020 г. и срокът за отговор е изтекъл преди смъртта й на
…. г., като отговор не е подаден. Наследниците на починалата ответница встъпват
в процеса и са длъжни да търпят всички правни последици от нейните процесуални
бездействия и пропуски, включително от неподаването на писмен отговор и
следващата от това невъзможността да ангажират нови твърдения и доказателства
за установяване на същите.
В открито
съдебно заседание пълномощниците на страните аргументират тезите си. Представени са писмени
бележки от пълномощника на ищцата, както и от пълномощника на ответниците Е.Т.
и Б.И..
Свогенският
районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба, като
обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото
доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Й. Н. Ш.
и Л. Р. М. са придобили чрез правни сделки и са станали съсобственици на по 1/2
ид.ч. от процесния недвижим имот, надлежно индивидуализиран в Комбинирана скица
– Приложение към СТЕ на вещото лице инж. Л.М., който към настоящия момент
попада в ПИ с идентификатор 62387.77.9901 - урбанизирана територия по КККР на
село Р., общ. С., обл. С. Южната част от изградената в имота жилищна сграда е била
собственост на Й. Ш., починал на ….. г. и оставил за свои наследници по закон
дъщерите си – ищцата В.Ш. и ответницата М.Ш.-Ш.. Северната част от изградената
в имота жилищната сграда е била собственост на Л. М., починал на …… г. и
оставил за свои наследници по закон съпруга, починала на …… г. и низходящите си
– ответниците Е.М. и Д.А., като последната е починала в хода на производството
– на …….. г., като на нейно място като правоприемници са конституирани
законните й наследници Е.Т. и Б.И..
Настоящият
съдебен състав намира, че ищцата не установи чрез способа на пълно и главно
доказване че е осъществявала изобщо фактическа власт върху северната част от
построената в процесния имот сграда. Видно от показанията на свидетеля Й. И.,
по отношение на тази част (която всички свидетели наричат лявата, гледайки
къщата от улицата с лице към нея) същият след зададените му уточняващи въпроси заявява,
че ищцата е правила покрива й, доколкото „…течеше от левия покрив и в нейната
част. Други ремонти не знам да е правила. Тя ползва дясната къща“, свидетелят
нарича тази къща „падащата“, заявява, че на същата покрива й пада, самата къща
се рони (а другата – дясната е направена с изолация и ремонтирана), същата със
сигурност от пет години (а може и от десет) няма врати и няма прозорци, което
се подкрепя от снимките, изготвени от вещото лице по СТЕ, оградата в лявата
част на двора е разрушена частично към момента, дворното място от лявата страна
е с бурени, няма трева. Този свидетел говори за къщата като за две къщи,
доколкото между тях има преграда, непозволяваща да се влиза от едната къща в
другата. Свидетелят не знае някой друг да е имал претенции към имота, като
освен ищцата, е виждал само св. Ц. К. в имота. Съдът кредитира изцяло
показанията на този свидетел, макар да е братовчед на ищцата, доколкото същите са
конкретни, подробни и в унисон с останалите доказателства, събрани по делото, с
които без да си противоречат, взаимно се допълват. Съдът кредитира и
показанията на свидетелката Д. К., които са в същия смисъл (налице е единствено
неточност относно етажността на къщата, но вероятно тя се дължи на
денивелацията на терена). Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц. К.,
относно заявеното от него, че ищцата изцяло обитавала къщата, както и че може
да се преминава от северната в южната част на къщата, тъй като имало стена
между тях, но и врати, че в къщата имало техника – хладилници, телевизори,
компютри, че дворът е ограден изцяло, че е станал свидетел на спор между момче
и момиче, от една страна, и ищцата, от друга страна, която им отказала достъп
до къщата. Изложеното е в противоречие със заявеното от останалите свидетели и
приетата по делото СТЕ, от които се установява, че се касае за северен и южен
близнак, като северният близнак е в полуразрушено
състояние, без врати и прозорци, с падащ покрив и негоден за ползване по
предназначение, като ищцата ползва и поддържа южния близнак, а на северния е
ремонтирала единствено част от покрива, за да спре течовете в нейната част,
като оградата на двора в северната част на имота е разрушена отчасти. При това
положение, не може да се приеме, че ищцата обитава и поддържа и двете части на
къщата, че държи каквато и да било техника в северната част и че дворът е
ограден изцяло. Освен това, показанията на този свидетел са и вътрешно
противоречиви, защото същият твърди, че къщата е по 50 кв.м. на етаж, а само
застроената площта на южната част е значително по-голяма. По отношение на заявеното
от свидетеля, че е станал свидетел на спор между момче и момиче, от една
страна, които са искали достъп до имота и ищцата, от друга страна, която им е
отказала такъв, съдът съобразява на първо място, че е нелогично свидетелят да
нарича „момче“ и „момиче“ лица, които са на възраст по-голяма от неговата
(каквито са както Д.А., така и Е.М.), което вероятно се дължи на допълване на
свидетелските му показания с факти, които не е възприел лично. Освен това, в
тази им част показаният на този свидетел са лишени от всякаква конкретика,
защото същият не сочи тези „момче“ и „момиче“ да са били именно Д.А. и Е.М., а
и свидетелят Ц. К. не можа да конкретизира времето, когато са се развили тези
събития. Поради това, съдът приема, че по делото не е установено от ищцата по
несъмнен начин, че е осъществявала изобщо фактическа власт върху северната част
от построената в процесния имот сграда. Не е доказано по делото, че ищцата е манифестирала
по отношение на Д.А. и Е.М. твърдяното завладяване от нейна страна на
притежаваните от последните двама идеалните части от поземления имот, на които ищцата
е единствено държател, с оглед придобиването им в резултат на наследствено
правоприемство, а още по-малко е налице отнемане и отблъскване на владението
на Д.А. и Е.М.. По отношение на ответницата М.Ш.-Ш. изобщо липсват
каквито и да било доказателства по делото, от които да може да бъде направен
извод, че ищцата е манифестирала пред същата промяна на намерението си и
превръщане на държането във владение по отношение на собствените на Ш.-Ш. идеални
части от поземления имот и южната част на сградата, построена в имота, за което
ищцата носи тежестта на доказване, доколкото е държател, а не владелец, тъй
като презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между съсобствениците се счита
изначално опровергана след като основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт от ищцата обуславя квалификацията й като държане –
безвъзмездното учредяване на безсрочно право на ползване от ответницата М.Ш.-Ш.
с нотариалния акт от 08.06.2017 г.
Така
изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по делото въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, СТЕ и свидетелски
показания на допуснатите свидетели.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Гореизложеното налага извода, че предявените
по делото установителни искове са допустими, но с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства –
неоснователни.
След като по отношение на северната
част от сградата изобщо не е установено ищцата да е осъществявала фактическа
власт, не може да се приеме, че същата е придобила собствеността върху нея чрез
давностно владение.
След като ищцата е придобила правото
на собственост върху ¼ идеална част от поземления имот чрез наследствено
правоприемство, съвладението продължава като последната владее своята идеална
част и същевременно държи идеалната част на другите наследници. При
наследяването като общо правоприемство владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по
право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот (вж. мотивите
на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС). За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху
притежаваните от другите наследници идеални части от имота не е достатъчно той
да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо
освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е
манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само
за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на
останалите сънаследници върху имота, които действия са станали достояние на
тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия
имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до
знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се
разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който
ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Въз основа на
това е ясно, че в случая по делото ищцата не е отблъснала по какъвто и да е
начин владението на останалите наследници, тъй като не са установени конкретни
действия на отричане на правата им върху имота, които да са станали тяхно
достояние.
Същото важи по отношение на иска
срещу ответницата М.Ш.-Ш., доколкото основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт от ищцата обуславя квалификацията
й като държане. Ползването и поддържането на южната част от
сградата и 1/4 от идеална част от поземления имот, в който тя е построена,
представляват действия по упражняване на учреденото ограничено вещно право, а
не такива, чрез които недвусмислено, несъмнено и по категоричен начин се
демонстрира намерение за своене на имота (Решение № 27 от 21.07.2021 г. по
гр.д. № 4331/2019 г. на II г.о.
на ВКС).
В решение № 291 от 09.08.2010 г. по
гр.д. № 859/2009 г. на II г.о. на ВКС е прието, че за да промени държането във
владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio
possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо
собственика. В Решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д. №1162/2009 г. на II г.о.
на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за
себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във
владение, което не е установено по настоящото дело, което обуславя и
отхвърлянето като неоснователни на предявените по делото искове.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва
да понесе направените от ответниците Е.Т. и Б.И. разноски, както следва – за Е.Т. в общ размер на
600 лева, от които 400 лева платено адвокатско възнаграждение и 200 лева платен
депозит за вещо лице и за Б.И. – 400 лева платено адвокатско възнаграждение –
според представения списък.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Е.Л.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Л.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, починала в хода на производството и заместена от своите
наследници по закон Е.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Л.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на
основание давностно владение върху притежаваната от тези ответници 1/2 ид.ч. от
поземлен имот, попадащ в ПИ с идентификатор 62387.77.9901 – урбанизирана
територия по КККР на с. Р., общ. С., обл. С., и представляващ част от него, като тази част е с площ 1761 кв.м. и е заключена между точките, обозначени с
цифрите 11, 12, 13, 14, 15, 18, 23, 24, 26, 25, 27, 11 на Комбинирана скица
(Приложение към СТЕ) на вещото лице инж. Л.М., заедно със северната част от построената в тази част от поземления имот жилищна сграда
със застроена площ от 38,13 кв.м., съгласно същата Комбинирана скица, приподписана
от председателя на съдебния състав на 12.10.2023 г. и представляваща неразделна
част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, против
М.Й.Ш.-Ш., родена на *** г. в гр. П., с адрес: ***,
иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно
владение върху притежаваната от тази ответница 1/4 ид.ч. от поземлен имот,
попадащ в ПИ с идентификатор 62387.77.9901 – урбанизирана територия по КККР на
с. Р., общ. С., обл. С., и представляващ част
от него, като тази част е с площ 1761
кв.м. и е заключена между точките, обозначени с цифрите 11, 12, 13, 14, 15, 18,
23, 24, 26, 25, 27, 11 на Комбинирана скица (Приложение към СТЕ) на вещото
лице инж. Л.М., заедно с ½ ид.ч.
от южната част от построената в тази част от поземления имот жилищна сграда със
застроена площ от 67,17 кв.м., съгласно на същата Комбинирана скица, приподписана
от председателя на съдебния състав на 12.10.2023 г. и представляваща неразделна
част от настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим, предявения от В.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
против М.Й.Ш.-Ш., родена на *** г. в гр. П., с адрес:
***, Е.Л.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Л.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, починала в хода на производството и заместена от своите наследници
по закон Е.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Л.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск за отмяна на Нотариален акт № 37, том I, дело № 78/1984 г. на
Свогенски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ОСЪЖДА В.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Е.Л.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 600 лева – представляваща направени разноски по
гр.д. № 327/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА В.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б.Л.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 400 лева – представляваща направени разноски по
гр.д. № 327/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а в частта относно прекратяване на
производството по делото, същото има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :