РЕШЕНИЕ
град София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и първи април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 1096 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЗД Е.“
АД, длъжник по изпълнително дело № 20197900402142 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790
на КЧСИ, срещу постановление от 05.12.2019 г., с което ЧСИ отказал да намали
размера на приетите изпълнителни разноски по делото по ТТРЗЧСИ и адвокатско
възнаграждение в размер на 312 лв.
Жалбоподателят излага доводи, че
адвокатското възнаграждение, във връзка с което е начислена и пропорционална
такса над законоустановените размери, е прекомерно и несъобразено с Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че с
оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на
взискателя действия, включително с оглед извършеното погасяване на дълга в
срока за доброволно изпълнение, адвокатският хонорар следва да бъде намален до
минималния законоустановен размер от 200 лв. Подържа се, че налагането на
запори във всички банкови сметки на длъжника е било ненужно предвид факта, че
има утвърдени принципи за плащане на задължения в срока за доброволно
изпълнение. Твърди се, че начислените разноски по ТТРЗЧСИ следва да бъдат
намалени до необходимия размер на действията – за образуване на изпълнително
дело, за връчване на покана за доброволно изпълнение и за налагане на запор
върху една банкова сметка. ***, че следва да бъде намалена и начислената такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, съразмерно с намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Съобразно изложеното се иска обжалваното
постановеление да бъде изменено в частта, в която ЧСИ е отказал да намали
приетите по делото разноски и адвокатски хонорар. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят и ответник по жалбата - „З.Б.В.И.Г.”
АД, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. З.К.,
е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които излага
доводи за неоснователност на депозираната частна жалба.
По делото са представени мотиви на ЧСИ,
с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски
съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните,
намира от фактическа страна следното:
Жалбата
срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, е подадена
в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело № 20197900402142 по
описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на РКЧСИ е образувано по молба от 19.11.2019 г.
на „З.Б.В.И.Г.” АД, чрез адвокат З.К., въз основа на два изпълнителни листа от 11.11.2019
г., както следва: изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 42951/2018 г. по описа
на Софийски районен съд (СРС), ГО, 64-ти състав, съгласно който ЗД „Е.” АД е
осъдено да заплати на взискателя сумата от 214,89 лв., предсталяваща невъзстановена
сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, причинени
при пътно-транспортно произшествие на 03.11.2017 г. по вина на водач на моторно
превозно средство, чийто застраховател по риска „Гражданса отговорност” е
длъжникът, ведно със законна лихва от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, и изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 77234/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 64-ти състав, с който „ЗД Е.” АД е осъдено да заплати на взискателя
сума в размер на 11,61 лв. – разноски в исковото производство, и 178,76 лв. –
разноски в заповедното производство.
В
молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ – налагане
на запор върху вземания на длъжника в „У.Б.”
АД.
По изпълнителното дело са приложени
пълномощно, фактура от 18.11.2019 г. и платежно нареждане от 19.11.2019 г., от
които се установява, че взискателят е упълномощил Адвокатско дружество „Д.и К.”
да го представлява по изпълнителното дело, като във връзка с образуването му е
платен по банков път адвокатски хонорар в размер на 312 лв. с ДДС (260 лв. без
ДДС). Представена е и справка от НАП, от която се установява, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗДДС.
С
разпореждане от 19.11.2019 г. ЧСИ е образувал изпълнително дело.
На 20.11.2019 г. на длъжника е изпратено съобщение за образувано
дело, имащо характер на покана за доброволно изпълнение, в което е посочено, че
дължи следните суми: 214,89 лв. – главница, 31,27 лв. – законна лихва,
начислена върху главницата за периода 28.06.2018 г. – 04.12.2019 г., 190,37 лв.
– присъдени разноски, 312 лв. – разноски за взискателя, такси и разноски
съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 239,83 лв.
Поканата е връчена на длъжника на 25.11.2019 г.
На 20.11.2019 г. от ЧСИ е изпратено
запорно съобщение до „У.Б.” АД за налагане на запор върху всички сметки на
длъжника до размера на дължимата сума. Съобщението е връчено на 22.11.2019 г.
На 29.11.2019 г. до „У.Б.” АД е
изпратено съобщение за вдигане на запора, с оглед пълното погасяване на дълга,
извършено от длъжника на 27.11.2019 г. (за справка: л. 15 от делото пред ЧСИ).
На 02.12.2019
г. при ЧСИ е депозирано възражение от длъжника срещу приетия размер на адвокатско възнаграждение от ЧСИ. Изложени
са доводи за прекомерност на същото и е направено искане да бъде намален до
минимално предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) размер.
С обжалваното разпореждане от 05.12.2019
г. (наименувано като постановление) ЧСИ е отказал да намали разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя от 312 лв. с ДДС до претендирания от
длъжника размер от 200 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой
– тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване.
В процесния случай от доказателствата по
делото се установява, че взискателят е платил адвокатско възнаграждение за
образуване на процесното изпълнително дело по банков път в размер на 312 лв. с
ДДС. Съдът намира, че това възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Според настоящия съдебен състав при определяне размера на дължимото
възнаграждение приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 НМРАВ,
тъй като единственото извършено от процесуалния представител на взискателя
действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като
вземанията по изпълнителния лист вече са събрани. Съобразно разясненията,
дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнителното дело е основание за редовност на същата, освен при наличието
на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, каквато процесната хипотеза не е. С оглед изложеното,
и предвид факта, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 НМРАВ не е приложима за
процесния случай, адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да
бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 312 лв. с ДДС лв. на 240 лв. с ДДС (200 лв. без ДДС).
Видно от съдържанието на обжалваното
разпореждане, ЧСИ се е произнесъл
единствено по въпроса за разноските за адвокатско възнаграждение, доколкото
възражението на длъжника от 02.12.2019 г. касае единствено тях.
Предвид
изложеното, частната жалба, в частта срещу твърдения отказ на ЧСИ да намали
приетите по делото разноски съгласно ТТРЗЧСИ няма предмет. В производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът се
произнася по законосъобразността на актове и действия на съдебния изпълнител,
но не може за първи път да се произнася по въпроси от негова компетентност. По
тези съображения жалбата в обсъжданата част, следва да бъде оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима. За пълнота и във връзка с
твърденията, че ЧСИ е начислил незаконосъобразно такси за налагане на запори
върху вземания във всички банки на длъжника в страната, а следва да се начисли
такава за налагане на запор само в една банка, следва да се посочи, че такса по
т. 9 ТТРЗЧСИ е начислена единствено във връзка с наложения запор в „У.Б.” АД.
Запори върху вземания на дружеството в други банки не са наложени по делото. За
пълнота съдът намира за необходимо да отбележи и че няма зависимост между
приетия размер на адвокатското възнаграждение на взискателя и дължимата
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съгласно тази
разпоредба, пропорционалната такса „за изпълнение на парично вземане" се
събира върху събраната сума, т. е. само върху вземанията по изпълнителния лист,
не и върху разноските по изпълнението.
По разноските:
Съгласно константната съдебна практика
на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е
и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на частния жалбоподател за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователно,
независимо от основателността на депозираната частна жалба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „ЗД Е.“
АД, ЕИК *******, с вх. № 25974/11.12.2019 г., длъжник по изпълнително дело № 20197900402142 по описа на ЧСИ Р.М., рег. №
790 на КЧСИ, срещу постановление за приети по делото разноски от 05.12.2019 г.,
в частта й, с която се иска намаляване на приетите разноски за такси
по ТТРЗЧСИ, като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на „ЗД Е.“
АД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20197900402142 по описа на ЧСИ Р.М., рег. №
790 на КЧСИ, постановление за приети по делото разноски от 05.12.2019 г., с
което не е уважено искане на длъжника за намаляване на приетите за събиране
разноски на взискателя за платено адвокатско възнаграждение, за разликата над 200
лв. без ДДС до 312 лв. с ДДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, на взискателя З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, адвокатско
възнаграждение по изпълнително д. № 20197900402142 по описа на ЧСИ Р.М., рег. №
Р790 на КЧСИ, както следва: от 312 лв. с ДДС (триста и дванадесет лева) на 240 лв.
с ДДС (двеста и четиридесет лева).
РЕШЕНИЕТО в частта, с
която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.