Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 26.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на тридесет
и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 1707 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, както и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.П.Б.“ АД твърди, че на 26.03.2013 г. между него като кредитор и
„П.П.В. ЕООД“, като кредитополучател и „Р.П.“ ЕАД и Г. И.- като солидарни
длъжници, е сключен Договор за инвестиционен кредит №
010/2013 от 26.03.2013 г., Анекс А1-010/2013 от 23.05.2013 г., Анекс
А2-010/2013 от 20.08.2013 г., Анекс A3-010/2013 от 24.10.2013г., Анекс
А4-010/2014 от
30.06.2014 г., Анекс А5-010/2014 от 28.10.2014 г. Сочи, че
с подписания договор за кредит и анекси към него „Б.П.Б.“ АД е предоставила на „П.П.В. ЕООД
кредит в размер до EUR 9
500 000 (девет милиона и петстотин хиляди евро). Твърди, че впоследствие в чл.1 от Анекс
А2-010/2013 от 20.08.2013 г. страните се съгласяват, че “Размерът на кредита се определя на 8 920 310 евро.
В чл.2 от Анекс A3-010/2013
от
24.10.2013 г.: “Страните се
съгласяват, че размерът на кредита се увеличава с 579 690 евро до общ размер от
9 500 000 евро. Кредитът се издължавал съгласно чл. 6.1. от Договора, съгласно
погасителен план, като в анексите са договаряни последващи отлагания на
падежите.
Сочи, че в
анексите е налице извънсъдебно признание от длъжника по отношение на размера на
дълга, както и на обстоятелството по усвояването на сумите по кредита.
Към 21.02.2017 г. непогасените
задължения били в общ размер на 12 189 932.27 евро и 226 968.52
лева.
Ищецът сочи, че по четири различни заповедни производства са му били
присъдени части от дължимата главница в общ размер на 1 318 944.42
евро. Непретендирана по съдебен ред останала главница в размер на
7 800 000 евро, възнаградителна лихва в размер на 497 862.90
евро за периода 30.06.2014 г. до 29.04.2015 г. и наказателна лихва в размер на
2 422 500.69 евро за периода 24.05.2015 г. до 21.02.2017 г. Присъдени
били и законна лихва, държавни такси и други разноски, застрахователни премии.
Твърди още, че поради настъпилата забава в плащанията на дължими и
изискуеми вземания, банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 30.04.2015 г. с връчването на нотариална
покана. В молба от 08.06.2017 г. са посочени кои и колко са били просрочените
към този момент вноски, а именно 11/, 12, 13 и 14 вноски за главница; от 11 до
19 вноски за лихва, както и разноски за застрахователи премии и нотариални
такси. Банката подала Заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК до СРС
за сумата от 4 500 000 евро, представляваща част от
непретендираната по съдебен ред, изискуема главница, част от
общия непретендиран размер от 7
800 000 евро и с общ размер, включително претендирания в други производство в размер
на 9 118 844.42
евро.
На 21.03.2017г. по гр. д. №
11064/2017 по описа на СРС, 35 състав издал заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист, като осъдил „П.П.В.“ ЕООД, като
кредитополучател и „Р.П.“ ЕАД - като солидарен длъжник, и двете дружества представлявани от Г.Ш., и Г.Ш. да заплатят солидарно
сумите в размер на 4 500 000 евро -
част от главницата (неприсъдена и неплатена), законна лихва за периода от 22.02.2017 до окончателното изплащане
на вземането, 176 174,70 лева ДТ
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и 150 лева - възнаграждение за
юрисконсулт.
Твърди, че
горепосочените суми не са изплатени, поради което иска да бъде установено от
съда, че ответниците „П.П.В. ЕООД“ И „Р.П.“ ЕАД представлявани
от Г.Ш. и Г.Ш. дължат в качеството на солидарни
длъжници сума в размер на 4 500 000 EUR - част от главницата (неприсъдена и неплатена) по
Договор за инвестиционен кредит № 010/2013 от 26.03.2013 г. изменен и допълнен
с анекси към него, законна лихва за периода от 22.02.2017 до
окончателното изплащане на вземането, разноски по гр. д.№ 11064/2017 по описа на
СРС, 35 състав в размер на 176 174,70 лева ДТ за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и 150 лева - възнаграждение за юрисконсулт.
Претендира разноски в настоящото производство.
В условията на евентуалност, в
случай че установителният иск бъде отхвърлен, моли съда да постанови решение с което да
осъди ответниците „П.П.В. ЕООД“ и „Р.П.“ ЕАД
представлявани от Г.Ш. и Г.Ш., в качеството им на
солидарни длъжници за сумата в размер на 4 500 000 евро, както и законна лихва за
периода от 22.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
В срок, ответниците П.П.В. ЕООД“,
„Р.П.“ ЕАД и Г.Ш. са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват
становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърдят, че договорът първоначално е
сключен на 26.03.2013 г., за срок от 120 месеца от датата на усвояване на
кредита до 30.05.2023 г., с 24 месечен гратисен период. Предоставеният
кредит е в размер на 9 500 000 евро, целево - на пет подлимита,
за финансиране на 100% от продажната цена, без ДДС на недвижими имоти находящи се в гр. Варна,
Комплекс „П.П.", С.Д.
- гр. Варна. Условията за усвояване и ползване на отпуснатия кредит били уговорени
и подписани в
ескроу споразумение от продавачите на недвижимите имоти - „П.П.“
ЕАД, „С.П.“АД,
„П.Т." АД и „С.Д.“ АД, купувачът - „П.П.В.“
ЕООД и банката-кредитор. В гратисния период била дължима само лихва, но същата
не била отнапред определена, а банката я определяла ежемесечно съобразно
вътрешните си правила, но не съобщавала на длъжниците въз основа на какъв
базисен лихвен процент е изчислявана.
Сочат,
че кредита е обслужван до м. август 2014 г., както и че договорът за
инвестиционен кредит е валидно сключен и действащ между страните и към
настоящия момент, съгласно договореностите между тях.
Твърдят, че до настоящия момент, до
кредитополучателите не е достигнало волеизявление от името на банката, за обявяване на предсрочна изискуемост на
цялото вземане по договора за кредит - предмет на настоящото производство,
с оглед разпоредбата на чл. 60,
ал.2 от ЗКИ. Оспорват връчването на нотариалната покана лично
на Г.Ш. при отказ и направеното нотариално удостоверяване в този смисъл. Намират, че банката
е следвало да им даде допълнителен срок за изпълнение преди да направи кредита
предсрочно изискуем, както и че предсрочната изискуемост има действие и
настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В този смисъл постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземанията си не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което изявление да е достигнало до
кредитополучателя.
Ответниците не оспорват, че Г.Ш. има
регистрирани настоящ и постоянен адрес в Република България, гр. София, бул. „********Твърдят
обаче, че през последните години дружествата, които управлява не извършват
дейност, а и поради семейни причини,
неговото обичайно местопребиваване е в Ливан. Като доказателство за това
твърдение сочат, че последните анекси към договора за кредит са заверявани от
Консулската служба в Ливан.
Ответниците оспорват също задълженията им към
21.02.2017 г. да са в посочените от ищеца размери.
С
допълнителната си искова молба, ищецът е взел становище по възраженията на
ответниците, като излага доводи за тяхната неоснователност.
Ответниците
са депозирали допълнителен отговор, в който поддържат вече направени възражения.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения Договор за инвестиционен кредит №
010/2013 г., подписан на 26.03.2013 г. между „Б.П.Б.“ АД – Кредитор т една
страна и „П.П.В.“ ЕООД – Кредитополучател, „Р.П.“ ЕАД и Г.Ш. – Солидарни
длъжници, че банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на
9 500 000 евро, целево, на пет подлимита. Ответниците на оспорват, че
са усвоели целия размер на отпуснатия креди по уговорения в договора начин. Според
чл. 3, ал. 3 от договора,кредитът е с 24-месечен гратисен период.
В чл. 3, ал. 4 от договора за кредит е уговорено връщане на
кредита за 120 месеца на равни месечни вноски Според чл. 3, ал. 3, т. 5 определена като спор от Базисния Банков
Лихвен процент за кредити в евро плюс надбавка от 0.75%. Според чл. 3, т. 7,
ал. 1 от договора при забава в плащанията на главницата, независимо от
причината за забавата, банката олихвява главницата вместо с редовна лихва, с наказателна лихва в размер
на договорения лихвен процент плюс
надбавка от 10%
Съгласно чл. 17 от договора за кредит Солидарните длъжници
отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора,
включително и за заплащане на всички дължими суми, лихви, такси, разноски до
окончателното им погасяване.
В Раздел VІ от договора са уговорени условията за предсрочна
изискуемост на кредита, сред които е и неплащане на падежа на каквато и да е
дължима сума по договора за кредит.
Представен е погасителен план към договора за кредит от 26.03.2013
г.
С Анекс № А1-010/23.05.2013 г. подлимитите, в които се усвоява
кредита са променени н ачетири.
С Анекс А2-010/20.08.2013 г. са променени размерите на отделните четири
подлимита.
С Анекс № А3-10/24.10.2013 г. страните са се съгласили, че средства
по кредита в размер на 8 920 320 лева са усвоени по описан в анекса
начин и са уговорени шест подлимита на усвояване. Уговорено е, че всички средства
по кредита следва да бъдат върнати до 30.08.2023 г. Представен е нов
погасителен план към Анекс № 03.
С Анекс 04/30.06.2014 г.
страните са признали взаимно, че към 30.06.2014 г. кредитополучателят има
просрочени задължения в размер на 169 629.88 евро за такси и лихви. Уговорено
е, че част от просрочената лихва в размер на 7 015.45 лева се счита
дължима на 40.07.2014 г.
С Анекс 05/28.10.2014 г.
страните са признали взаимно, че към 28.10.2014 г. кредитополучателят има
просрочени задължения в размер на 329 435.23 лева за такси, наказателни
лихви, просрочени лихви и просрочена главница. Уговорено е, че част от просрочената
главница в размер на 51 384.75 евро, дължима на 30.07.2014 г.; част от просрочената
и наказателната лихва в размер на 152 153.25 евро и просрочена такса в размер
на 21 626.75 евро, дължима на 30.08.2014 г.лихва в размер на 7 015.45
лева, се считат дължима на 30.10.2014 г.
Анекси №№ 3, 4 и 5 са с нотариална заверка на подписа на Г.Ш. от
28.11.2014 г., направена в консулската служба на Република България в Бейрут.
С нотариална покана, връчена на ответниците, чрез Г.Ш. на 20.04
2014 г. В нея са посочени просрочените и неплатени задължения по договор за
инвестиционен кредит 010/2013 г., оправена е покана за доброволно плащане в
седем работни дни след получаване на поканата, като е посочено, че при
неплащане в дадения срок, банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Връчването е удостоверено, че е направено при отказ от Г.Ш. да получи
нотариалната покана на адрес гр. София, бул. „********.
Представени са и три разписки относно връчването на нотариалната
покана на тримата ответници, съставени от връчителя, в които е отбелязано, че
нотариалната покана е връчена лично на Г.Ш. ***.
Представен е констативен протокол от 33.04.015 г., съставен от
помощник нотариус при нотариус В.И.- И.Ш., в който е отразено, че адресът гр.
София, район Витоша, бул. „********ап. 1, който е адрес на управление на
дружествата „П.П.В.“ ЕООД и „Р.П.“ ЕАД и постоянен адрес на Г.Ш., е посетен на
02.04.2015 г., 06.04.2015 г. и 07.04.2015 г. и тъй като не е открит служител на
фирмите, нито е открит Г.Ш., на 07.04.2015 г. е залепено уведомление за
получаване на нотариална покана от „Б.П.Б.“ АД, която се счита връчена по реда
на чл. 50, ал. 4 ГПК, съотв. чл. 47, ал. 1 ГПК на 21.04.2015 г.
Към доказателствата по делото е приобщено ч.гр. д. № 11064/2017 г.
на СРС, 35 състав. Същото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 г. от „Б.П.Б.“ АД против „П.П.В.“ ЕООД, „Р.П.“ ЕАД и Г.Ш.
– Солидарни длъжници за заплащане на 4 500 000 евро – главница по
Договор за инвестиционен кредит 010/2013 г. и законна лихва от 22.092-2017 г.
до пълно погасяване на задължението. В заявлението е посочено, че цялата
кредитна експозиция е обявена за предсрочно изискуема на 30.04.2015 г. Издадена
е заповед за изпълнение на парично
задължение на 21.03.2017 г. срещу „П.П.В.“ ЕООД, „Р.П.“ ЕАД, а с разпореждане
от 05.04.2017 г. В представеното
извлечение от сметка е посочено, че към 21.02.2017 г. не са платени вноски за
лихви, дължими съответно на 30.10.2014 г., 30.11.2014 г., 30.12.2014 г.,
30.01.2015 г., 28.02.2015 г., 30.03.2015 г. и 30.04.3015 г. в общ размер на
497 862.90 евро и главница дължима на 30.04.2015 г. в размер на
9 118 944.42 евро.
С разпореждане от 05.04.2017 г. СРС е допуснал очевидна фактическа
грешка в разпореждането си за издаване на заповед за плащане на парично
задължение, като сред длъжниците е добавен и Г.Ш. лично.
На 17.03.2017 г. по делото на СРС са постъпили възражения по чл.
414 ГПК от „П.П.В.“ ЕООД и „Р.П.“ ЕАД. На 26.04.2017 г. посочените двама
длъжници, както и длъжникът Г.Ш. са подали възражение, което са посочили, че е
по чл. 423 ГПК.
С разпореждане от 27.03.2017 г. СРС е указал на заявителя, че
следва да предяви иск за вземането си, връчено на 07.04.2017 г.
Представена е справка от национална база данни „население“, видно
от която Г.Ш. има настоящ адрес ***, като същият адрес е посочен като настоящ
през 2014 г.
От ЧСИ С.Д., пред която е образувано изп.д. № 20167180400309 са
събрани доказателства, че същото е образувано срещу „П.П.в.“ ЕООД и само на него
е връчена ПДИ чрез залепване на уведомление на 26.04.2017 г. Други длъжници по
това изпълнително дело не са сочени от взискателя.
По делото са разпитани двама свидетели – Ц.Н. и И.Ш..
Свидетелката Ш., след предявяване на нотариалната
покана от ищеца към ответниците, находяща се на л. 52 от делото, както и
констативния протокол на л. 149 от делото, е потвърдила, че удостоверителните
подписи, положени в нотариалната покана, както и констативния протокол са нейни. Констативния
протокол съставили на база нотариалната покана. Тя, като помощник нотариус
оформяла вида, но имали лице на трудов договор, което е призовкар. Г-н Ш. бил
клиент на нейната нотариална кантора и по други сделки. Свидетелката го познава
лично. При връчване на нотариалната покана била заедно с призовкаря. ни. Не
били чести случаите, когато ходят някъде на място. Обикновено имало някакви
преговори и когато не стигнат до споразумение, тогава са им казвали да връчват
такива покани. Нотариалната покана била връчена в централата на банката на бул.
„**********. Свидетелката присъствала при връчването, както и призовкаря.
Свидетелката Н. е посочила, че повече от 7 години
работи в „Б.П.Б.“ АД. След началото на 2015 г. кредитната експозиция била
прехвърлена към звеното „Оздравяване на кредитни експозиции“, където работи и до
момента. Знае за сделката от този период и водела връзката с клиента между
банката и компанията и съответно експозицията. Когато била прехвърлена към тяхното
звено тази кредитна експозиция била вече влошена, което означавало експозиция с
над 90 дена просрочие. Това било в началото на 2015 г. Имала задължение с тези
кредитополучатели да води преговори. Организирали срещи, на които обсъждали начините за
погасяване, тъй като от момента, в който била прехвърлена експозицията, до
момента, в който стартирали съдебни действия, имало минимални плащания.
Комуникацията била основно по телефон, имало няколко пъти срещи в банката, на
които присъствала и свидетелката. Лично организирах срещата на 20.04.2015 г. с г-н
Ш., като на нея присъствали той, от страна на банката - изп. директор г-н
Коцопулос, директор Дирекция „Оздравяване на кредитни експозиции“ г-жа
Серидимерци и свидетелката. Имало обещание от негова страна да се опита да
заплати част от просрочието, но тъй като това не се видяло достатъчно за
банката и банката била готова с подготвени нот. покани за доброволно
изпълнение, използвали случая да му бъдат връчени по време на тази среща. Поканата
била връчена, но г-н Ш. отказал да я подпише и да я приеме. Не си спомня дали
му е обяснено, че като получи нотариалната покана кредитът му става предсрочно
изискуем. По-скоро си спомням неговата бурна реакция на отказ да получи
поканата. Той не прочел документа, не пожелал да го види дори.
По делото са представени постановления за възлагане,
съставени от ЧСИ С.К.– Д. по изп.д. № 20167180400309, както и съставените
протоколи за обявяване на купувачи по проведените публични продани по същото
изпълнително дело.
Изслушани са основно и допълнително заключение по
ССЕ, изготвени от вещото лице Л.З., неоспорени от страните. В основното си
заключение вещото лице З. е посочила, че общата сума на неплатените вноски с
настъпил падеж към 30.04.2015 г. е в размер на 205 539 евро, в това число
вноска № 11/30.10.2014 г., вноска № 12/30.08.2014 г., вноска № 13/30.09.2014 г.
и вноска № 14/30.10.2014 г., всяка с размер от 51 384.75 евро. Вноските са
съгласно Погасителен план - Приложение № 2 и Анекс А5-010/2014 г. Към
30.04.2015 г. общият размер на непогасената главница е 9 500 000
евро. През периода 30.04.2015 г. – 22.02.2017 г. са погасени 38 155.58 евро, съотв.
– към 22.02.2017 г. непогасената главница е в размер на 9 118 944.42
евро. В периода от 22.02.2017 г. до 31.10.2017 г. са погасени 2 154 900.32 евро. Към 31.10.2017 г. непогасената
главница е в размер на 6 964 044.10 евро. В съдебно заседание вещото лице
е уточнила, че извършените след 30.04.2015 г. плащания са от ЧСИ с осребрено от
него имущество.
В допълнителното си заключение вещото лице З. е
посочила, че, ако кредитът се разглежда без да е настъпила предсрочна
изискуемост на същия, към 22.02.2017 г. непогасената главница е в размер на
1 470 377.52 евро, а към 30.04.2018 г. размерът на непогасената
главница е 766 736.70 евро. В съдебно заседание е пояснила, че
погасяванията на главницата, отразени в табличен вид са от продажба на
недвижими имоти в изпълнителното производство.
Ответниците са представили удостоверение от МВР,
дирекция „Миграция“ с рег. № 536400-5710/04.04.2018 г., с което се
удостоверява, че Г.Ш. е постоянно пребиваващ в страната чужденец и че в периода
01.03.2015 г. – 30.12.2016 г. има първо
влизане през ГКПП Аерогара София на 06.05.2015 г. и първо излизане на
16.05.2015 г., второ влизане на 21.05.2015 г. и следващо излизане на 08.06.2015
г. липсва трето влизане през ГКПП Аерогара София, но е отбелязано трето
излизане на 19.08.2015 г. След това има още няколко излизания, без да са
отбелязани съответни влизания през това ГКПП.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По главния
иск
Този иск е предявен при условията на чл. 415, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
(най-ранните указания на съда за предявяване на иска срещу част от ответниците
са съобщени на ищеца на 07.04.2017 г., а исковата молба е депозирана на
04.05.2017 г.)
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца „Б.П.Б.“
АД, произтичащо от Договор за инвестиционен кредит № 010/2013 от 26.03.2013 г.,
изменен с пет анекса, сключени с ответниците „П.П.В.“ ЕООД, „Р.П.“ ЕАД и Г.Ш..
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането, същата да влезе в сила и
издадения в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази
действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по приобщено ч.гр.д. № 11064/2017 г. на СРС, 35 състав
изцяло съвпадат.
Разгледан по същество, установителният иск е основателен, предвид
следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за
банков кредит се сключва в писмена форма.
Ищецът в настоящото производство – „Б.П.Б.“ АД иска да бъде установено от
съда съществуването на негово вземане за част от главницата по Договор за инвестиционен кредит № 010/2013 от 26.03.2013 г.,
изменен с пет анекса. За да бъде основателен иска, банката
следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответника „П.П.В.“
ЕООД и солидарното задължаване по него на съдлъжниците; предоставянето на
уговорения кредит; падежирането на вноски по кредита, които са останали
непогасени; валидно упражняване на правото за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, включително достигане на това волеизявление на банката до
длъжниците и размера на претенцията си.
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва
да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, които в случая
се свеждат до това, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като сочената от ищеца нотариална покана не е достигнала до длъжниците.
Установи се от събраните писмени доказателства, че на 26.03.2013
г. между банката и трима от ответниците – „П.П.В.“ ЕООД, „р.П.“ ЕАД и Г.Ш. е
сключен валиден писмен Договор за инвестиционен кредит № 010/2013 от 26.03.2013
г., изменен с пет анекса. Това обстоятелство не се и оспорва от
ответниците.
Между страните не е спорно, че ответникът „П.П.В.“ ЕООД е усвоил
пълния размер на отпуснатия кредит – 9 500 000 евро, а и това
обстоятелство е отразено в изслушаното основно заключение на ССЕ.
Установи се от изслушаното основно заключение на ССЕ, че към
30.04.2015 г. ответниците са просрочили погасяването
на четири вноски - вноска № 11/30.10.2014 г., вноска № 12/30.08.2014
г., вноска № 13/30.09.2014 г. и вноска № 14/30.10.2014 г., всяка с размер от
51 384.75 евро.
Изложеното обосновава извод, че след като ответниците са допуснали
просрочие на четири вноски по договора за кредит за периода август – октомври
2014 г., то съобразно уговореното в Раздел VІ от Договор за инвестиционен кредит
№ 010/2013 от 26.03.2013 г., още след просрочие на най-старата вноска е
възникнало потестативното право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, каквато възможност е и законоустановена в чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал. 2
ЗКИ.
Спорно е дали ищецът е упражнил валидно своето право да обяви
предсрочна изискуемост, т.е., дали е направил валидно изявление в този смисъл и
същото е достигнало до длъжниците. При съобразяване т. 18 от тълк. решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. От представената нотариална покана до
длъжниците се установи, че същата е връчена на кредитополучателя и двамата
съдлъжници при отказ на 20.04.2015 г. Ответниците са възразили, че на
20.04.2015 г. Г.Ш., който представлява двете дружества-ответници, не е бил в
България и по това време е имал обичайното си местопребиваване в Ливан. Това
възражение всъщност представлява оспорване верността на удостоверяването от
връчителя, че е връчил нотариалната покана при отказ лично на Г.Ш.. Посоченото
удостоверяване е официален документ и удостоверява със задължителна материална
доказателствена сила извършеното от връчителя действие. В тежест на ответниците
е било да докажат, че това удостоверение е невярно. Като доказателства за
твърдението си те се позовават на заверката от консулския отдел на Република
България в Ливан върху някои от Анексите към договора за инвестиционен кредит,
която заверка обаче е от 28.11.2014 г. и не може да установи местопребиваването
на Г.Ш. към април 2015 г. Не доказва оспорването и представеното удостоверение
от МВР, Дирекция „Миграция“, на първо място, защото е възможно Г.Ш. да е влязъл
в страната преди 01.03.2015 г. (началната дата на периода на удостоверението) и
да я е напуснал едва на първата посочена в удостоверението дата през м. май 2015
г. На следващо място, видно от самото удостоверение, налице са случаи, в които
е регистрирано излизане без да е регистрирано преди това влизане на Г.Ш., което
се дължи или на обстоятелството, че след 2007 г. на Аерогара София не се
регистрират всички влизания и излизания на лицата, или на обстоятелството, че Г.Ш.
е влязъл в страната през друго КПП.. Каквато и да е причината, тя е достатъчна,
за да разруши пълната доказателствена сила на съдържащата се в удостоверението
сила по отношение твърденията на ответниците. Така представените доказателства
не само, че не оборват задължителната материална доказателствена сила на
официалното удостоверяване на връчителя, но и са събрани доказателства, които
потвърждават удостовереното от връчителя – свидетелските показания на
свидетелите Ш. и Н., които лично са присъствали на връчването на нотариалната
покана и чиито показания са непротиворечиви, без да са налице основания за
възприемането им като недостоверни.
В нотариалната покана банката е направила изявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем под условия – в случай, че в седем работни
дни от получаването й не бъдат погасени просрочените задължения. Даденият срок
изтича на 29.04.2015 г. и при липса на твърдения и доказателства за направени
плащания от ответниците, ефектът на предсрочната изискуемост е настъпил на
30.04.2015 г., както поддържа и ищецът. Следователно, последиците на обявената
от банката предсрочна изискуемост са настъпили на тази дата.
Към 30.04.2015 г. се установи, че размерът на неплатената главница
е бил 9 500 000
евро. През периода 30.04.2015 г. – 22.02.2017 г. са погасени 38 155.58 евро,
съотв. – към 22.02.2017 г. непогасената главница е в размер на
9 118 944.42 евро. В периода от 22.02.2017 г. до 31.10.2017 г. са
погасени 2 154 900.32 евро. Към
31.10.2017 г. непогасената главница е в размер на 6 964 044.10 евро.
Последните две погасявания обаче са извършени чрез средствата, събрани в
изпълнителното производство, които погасявания са ирелевантни за настоящото
производство (така т. 11в от тълк. решение № 4/2013 г. на ВКС, СГТК).
След като към 22.02.2017 г. – датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, размерът на непогасената главница е
9 500 000 евро, а след тази дата доброволни плащания няма, то доказан
е размера на частта от вземането за главница, която е предмет на настоящото
производство – 4 500 000 евро. Предвид установяването на съществуващо и
изискуемо вземане за главница срещу кредитополучателя „П.П.В.“ ЕООД, съществува
и вземане на ищеца за законна лихва върху същото за периода от 22.02.2017 г. до
пълното погасяване на главницата.
Предвид поетите от съдлъжниците задължения да отговарят наред с
кредитополучателя по договора за кредит при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД,
банката има същото вземане и към тях, в условията на солидарност.
По
евентуалния иск
Поради неосъществяване на вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения евентуален осъдителен иск, същият следва да не бъде
разглеждан.
По разноските: В настоящото производство и при този изход от спора, ищецът има
право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той претендира такива в размер
на 176 934.70 лева държавна такса
възнаграждение на вещо лице и депозит за двама свидетели). Разноски в посочения
размер са доказани, но се дължат 176 904.70 лева, тъй като 30 лева от
депозита за свидетели не са използвани.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с
осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното
производство разноски на ищеца (176 024.70 - държавна такса и 150 лева –
възнаграждение за юрисконсулт), които са включени в издадената заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК, същите следва да му бъдат
присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по субективно кумулативно съединени искове на „Б.П.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с правно
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. с чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени
срещу ответниците „П.П.В.“ ЕООД, ЕИК
********със седалище и адрес на управление ***, „Р.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и Г.Ш., гражданин на Ливан, постоянно
пребиваващ в страната чужденец с ЕГН **********, с адрес ***, че банката има
изискуемо вземане срещу ответниците - солидарни длъжници по Договор за инвестиционен
кредит № 010/2013 от 26.03.2013 г. и пет анекси към него, а именно за сумата 4 500 000 (четири милиона и
петстотин хиляди) евро – част от непогасена главница по кредита в общ
размер на 9 118 844.42 евро и
законната лихва върху нея, считано от 22.02.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението, което вземане е включено в издадената заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 11064/2017 г. на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „П.П.В.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище
и адрес на управление ***, „Р.П.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и Г.Ш., гражданин на Ливан, постоянно пребиваващ в страната
чужденец с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на „Б.П.Б.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 176 904.70 лева (сто седемдесет и шест хиляди деветстотин и четири лева
и седемдесет стотинки) – разноски в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и сумата от 176 174.70
лева (сто седемдесет и шест хиляди сто
седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 11064/2017 г. на СРС, 35 състав, на осн. чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: