№ 22329
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110145464 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗАД „Алианц
България“ АД искова молба против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 599,10 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №
0300/21/465/501498, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата
молба 04.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата 228,36 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 04.09.2025 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
03.06.2021 г., в град София, на бул. „Пейо Яворов“ по посока на движение от Румънското
посолство към Телевизионната кула, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил
„Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 923 с ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, управляван от
Б. Ц. и л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА, управляван от Е. В.. Твърди, че при
извършване на маневра „престрояване“ ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС,
прикачено към товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 923, е ударено в задната му
част от лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА. Причина за инцидента е, че при
извършване на маневра за престояване, водачът на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА
не е съобразил положението, посоката, и скоростта на движение на товарния автомобил и на
прикаченото към него ремарке. Сочи, че увреденото ремарке, което е собственост на
„Еуратек Ауто“ ЕООД, е застраховано по застрахователна полица „Каско на МПС“
(„застраховка“), валидна от 03.11.2020 г. до 02.11.2021 г. Ищецът е образувал щета №
0300/21/465/501498, като е установено, че увреждането на ремаркето е засегнало следните
му части: брод заден на ремарке /боя/; панел страничен заден на ремарке /нов/; габарит заден
на ремарке /нов/; габарит в панел страничен заден ляв на ремарке /нов/; рама на ремарке
отляво /боя/. Щетата е покрита съгласно условията на застраховката. Исковата сума, на която
1
се оценява възстановяването на уврежданията, е платена от ищеца на сервиз на „Балгериън
Трак Сървисис“ ООД. Направени са ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Излага, че
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана поканил ответника да заплати
застрахователното обезщетение, но ответникът не платил. Претендира и мораторна лихва за
периода от 06.10.2022 г. /дата на получаване на уведомлението за отказ от плащане от
ответника/ до подаване на исковата молба в съда. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез адв. К. – с пълномощно по делото. В отговора
ответникът оспорва изцяло предявените искове – както по основание, така и по размер.
Навежда, че размерите на претенциите са прекомерно завишени. Счита, че в процесния
случай липсват всички изискуеми предпоставки от фактическа и правна страна за
суброгация на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на
вредата. На второ място, релевира, че сочените увреждания не са причинени по вина на
застраховано при тях лице, а и липсва причинно следствената връзка между вредите и
процеснто ПТП. В тази връзка се позовава, че вина за процесното ПТП има само
застрахованият при ищеца водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 923 с
ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, който не е съблюдавал непрекъснато пътната
обстановка и действията на другите участници в движението. Инвокира възражение по чл.
51 от ЗЗД за съпричиняване на твърдения вредоносен резултат. Оспорва се изцяло и иска за
присъждане на мораторна лихва с оглед неоснователността на главната претенция. С оглед
неоснователността на заявените претенции, моли същите да се отхвърлят, като на ответника
се присъдят сторените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
По главния иск:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен договор за
имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
всички свои правопогасяващи, правоизключващи възражения, в това число и инвокираното
такова по чл. 51, ал. 2 ГПК – а именно да установи по делото пълно и главно, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на водача на ремарке „PRK
PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено към товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ
923, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования
при него автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
2
ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено към товарен автомобил „Ивеко
Дейли“ с рег. № СВ 923, е застраховано при ищеца с имуществена застраховка „Каско“ на
МПС; че л.а. марка „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“; че до ответното дружество е изпратена регресна
покана, в отговор на която ответникът не е извършил плащане.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 03.06.2021 .г. се установява, че на посочената дата около 13:00 часа, в гр. София,
на бул. „П. Яворов“, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с
рег. № СВ9823 с прикачено ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, управляван от Б. Ц.,
и лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ7062РА, управляван от Е. В.. Отразена е схема
на произшествието, видно от което ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено
към товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ9823 е ударено в задната част от лек
автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ7062РА, управляван от Е. В.. Констатират се и щетите
върху автомобилите, забелязани непосредствено след инцидента, от съставителите на
частния документ – за л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ7062РА, управляван от Е. В. това са:
задна броня дясна, а за ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. № С8178ЕС, прикачено към товарен
автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ9823: това са съответно брод заден на ремарке /боя/;
панел страничен заден на ремарке /нов/; габарит заден на ремарке /нов/; габарит в панел
страничен заден ляв на ремарке /нов/; рама на ремарке отляво /боя/.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях.
Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът не цени в цялост устните
доказателства, събрани по делото. По-точно съдът дава вяра само на показанията на единия
свидетел – а именно свидетеля В., а не и на свидетеля Ц., който според първоинстанционния
съд, дава неточна картина от деня на инцидента, която се явява негова защитна версия за
случилите се събития. Съображенията на съда са следните.
Действително, наличието на разминаване в някои детайли между показанията на
свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано. Това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските
показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят
случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е техните субективни възприятия по
отношение на правнорелевантните факти да са формирани непосредствено и да не са
взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли,
според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
субективни фактори, поради което само наличието на представянето на детайлите от
субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да се направи извод за
взаимоизключващи се показания.
В настоящия случай обаче обстановката, която описва свидетеля Ц., е напълно
различна, не само от показанията на другия свидетел, но и от приобщените по делото
писмени доказателства, и в частност – констативния протокол за ПТП. Впечатление правят
3
още следните детайли: свидетелят не сочи конкретна дата от процесния месец май, за
разлика от другия свидетел В., който пунктуално си спомня датата на инцидента –
03.06.2021 г. На следващо място – свидетелят Ц. посочва различно място на самия пътен
инцидент, с противоположна на установената посока на движение на двата автомобила.
Трето – свидетелят Ц. твърди, че е бил ударен от автомобил, управляван от жена. А видно от
приложения по делото Двустранен констативен протокол, съставен от участващите в пътния
инцидент две лица, последните са само мъже – и то точно свидетелите Ц. и В.. Най-после, в
разказа си, свидетелят Ц. не само поддържа, че другият автомобил е имал за водач жена, а
дори навежда, че е имал спор за вината с нея, като накрая се решило, че тя е виновна.
Процесният протокол за ПТП от 03.06.2021 г. не съдържа в забележки констатации относно
вината. Всички тези противоречия в разказа на единия свидетел, според съда, не могат да
бъдат оправдани от субективни фактори, каквито са човешкото възприятие за света и хората
в него, а по-скоро са резултат от преиначаване на действително случилото се с цел защита.
Последното, макар да не е оправдано от писаните закони, е обяснимо от житейските такива.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола, кореспондира изцяло с
показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел Е. В. В..
Свидетелят разказва, че въпросното ПТП се е случило на 03.06.2021 г. на Румънското
посолство в посока на движение към телевизионната кула, като той се движел в средната
лента. Обяснява, че до него в съседната пътна лента (дясната) се е движил другия участник в
малко по-късно случилото се ПТП. Сочи, че трафикът тръгнал и двата процесни автомобила
също подали газ и тръгнали. В един момент обаче другият шофьор подал сигнал, че се
престроява от крайна дясна лента в средна лента, но не преценил габаритите и „закачил“
автомобила на свидетеля В. – „Дачия Дъстър“. Твърди, че го е видял и намалил, но
автомобилът на другия водач бил дълъг и затова го ударил.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите са основани
на преки и непосредствени впечатления, те са и ясни, последователни, логични,
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а наред с това са
хомогенни помежду си и дори взаимно се допълват. Не без значение е и обстоятелството, че
в своя разказ свидетелят В. откровено признава, че маневрата на другия водач е била
плавна, т.е. не се забелязва опит за преекспониране поведението на другия водач. Обективно
се разказва, че причина за удара между двата автомобила е по-голямата дължина на единия,
поради което същият е по-бавен и по-трудно маневриращ и доколкото водачът му не е
съобразил габаритите, е последвало съприкосновение.
Суверенно право да съда е да прецени кои свидетелски показания да кредитира, стига
да изложи съображения за това - Решение № 157 от 5.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4570/2016 г., IV г.о.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установяват фактически констатации и заключения. На сочената дата в град
София, л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ7062РА се движи по бул. „Пейо К. Яворов“ в лява
пътна лента, с посока от Румънското посолство към Телевизионната кула и преди
последната, водачът предприема маневра за отклонение вдясно. В същото време и посока се
движи т.а. „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ9823 с прикачено ремарке „PRK PRIOSNO” с рег. №
С8178ЕС в дясна пътна лента, водачът на който предприема маневри от двамата водачи, при
което настъпва удар между л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ7062РА и ремарке с рег. №
С8178ЕС, теглено по товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ9823. Сочи, че от така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в Двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по ремарке с рег. № С8178ЕС, се намират в пряка и непосредствена
зависимост с настъпилото на 03.06.2021 г. произшествие в град София. Изчислява, че
4
стойността, необходима за възстановяване на процесното ремарке с рег. № С8178ЕС,
изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 730,85 лева.
Посочва и как се оправдава разходът за ликвидационни разноски или т.нар. обичайни
разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите на 15 - 25 лева.
В хода на проведеното на 27.11.2025 г. открито съдебно заседание експертът по
САТЕ, защитавайки устно своето заключение пред съда по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, е
обърнало внимание, че получените увреждания и механизмът на удара, може да бъде, както
този, който описва св. В., така и този, сочен от св. Ц.. Обосновал се е, че доколкото по
делото няма данни за спирачни следи на автомобилите, няма как да се изведе кой от двамата
е предприел маневра, резултираща в удара. Утвърдил е, че на практика и двата механизма
(описания от всеки от двамата свидетели) са възможно и биха довели именно до процесните
щети.
Като взе предвид разяснението на вещото лице Й., съдът прецени, че механизмът на
процесното ПТП следва да се изведе на база на устните доказателства по делото. По-горе
съдът обоснова защо кредитира само показанията на свидетеля В., а не и тези на свидетеля
Ц..
Още с проекта си за доклад съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, при това
пълно и главно, че в срока на застрахователното покритие вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска. Според настоящия
съдебен състав по делото не бе доказано по изискуемия начин наличието на делинквентно
поведение от страна на свидетеля В., застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“. Нещо повече - от разказа на този свидетел стана ясно, че
маневрата, предприета от другия водач – св. Ц., не е била съобразена с пътните условия.
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да
намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не
извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето
на други лица, както и да причинят значителни материални вреди, съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Очевидно, водачът Ц. е управлявал тежкотоварен автомобил, при това с прикачено
ремарке, но същият не е съобразил тези предпоставки, ведно със състоянието и
интензивността на движението, и в разрез с вменения му дълг по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е
навлязъл в другата пътна лента – средната, удряйки със задната част на своя автомобил друг
л.а., а именно „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 7062 РА с водач свидетеля В..
При тези съображения, настоящия състав намери иска по чл. 411 КЗ недоказан, ето
защо същият следва да се отхвърли.
Предвид че съдът счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
нормата на чл. 411 КЗ, не следва да се разглежда инвокираното от ответника възражение за
съпричиняване по чл. 51 ЗЗД.
По акцесорната претенция за мораторна лихва:
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок
размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на
законната лихва се определя от Министерския съвет.
Доколкото акцесорният иск предполага на първо място доказано главно вземане, то
5
следва, че още първият елемент от фактическия състав на института по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
отсъства, поради което и този иск следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следват да се признаят
разноски в размер на 60 лв. – депозит за свидетел и 400 лв. – адвокатски хонорар, доколкото
по делото са представени доказателства за действителното сторване на тези разходи, в това
число и на адвокатското възнаграждение – договор за правна защита и съдействие от
17.10.2025 г. с посочена сума за възнаграждение от 400 лева, платимо по банков път. По
делото е представено и извлечение от банков превод в полза на процесуалния представител
на ответника. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват общо
460 лева – разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* срещу
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 599,10 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №
0300/21/465/501498, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата
молба 04.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата 228,36 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 04.09.2025 г.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
460 лв. – съдебно-деловодни разноски, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му в препис на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6