ПРОТОКОЛ
№ 139
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Христина З. Марева
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Емил Златев Христов (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600112 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.00 часа, поради участие на
член от състава в разглеждане на в.гр.д. №369/2021 г.. в същата съдебна
зала.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Е.Х.
Жалбоподателят подсъдим Д. Г. И. , се явява лично и с адв.
Д.М. от САК.
Не се явява частният обвинител М. И. К., редовно призована. Не
се явяват повереникът й адв. Т.Д., редовно уведомен.
Явяват се вещите лица доц. Х.У., проф. С.К. и инж. И.И..
Съдът докладва молба от повереника адв. Т.Д., с която е заявил,
че не възразява заседанието да се проведе в негово отсъствие.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми
апелативни съдии, намирам, че са налице процесуалните предпоставки по чл.
330 НПК за даване ход на делото, предвид явяване на подсъдимия с
упълномощения му защитник, както и трите призовани вещи лица. Във връзка
1
с депозираната молба от повереника на частните обвинители – адв. Д., същият
е надлежно уведомен, както и частният обвинител К., така че моля да се даде
ход на делото, няма процесуални пречки за това.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Имам същата позиция
като колегата от Апелативна прокуратура, налице са предпоставките.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.И.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и като взе предвид,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, нямам искания
за събиране на доказателства, нито ще представям нови. Моля да пристъпим
към изслушване на призованите вещи лица.
АДВ. М.: Почитаеми апелативни съдии, също нямам искания за
събиране на нови доказателства. Ще се ползвам от тези, които са събрани в
материалите по делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните по
доказателствените искания, намира, че следва да пристъпи към изслушване на
вещите лица по назначените от предходната апелативна инстанция тройна
автотехническа експертиза и допълнителна такава.
Вещите лица са със снета от по-рано самоличност. Предупредени
за отговорност по чл. 291 от НК. Обещават да дадат вярно заключение по
съвест и разбиране.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. С.К.: Поддържаме представените
писмени заключения в основната експертиза и допълнителните, както и
всичко, което сме заявили в съответните съдебни заседания след въпроси на
уважаемия съд и страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. И.И.: Поддържам това, което каза
колегата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. Х.У.: Поддържам казаното от колегата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Както основната, така и
допълнителната експертиза, са обосновани и изчерпателни, и аз Ви моля да
2
ги приемете по настоящото дело.
АДВ. М.: Почитаеми апелативни съдии, нямам въпроси към
експертите. Изготвените заключения са пълни, всестранни и обективни.
Следва да бъдат вложени в материалите по делото и приети.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. С.К.: В моето изявление съм имал
предвид и заключенията в досъдебното производство, които поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. И.И.: Също поддържам заключенията,
които са приложени в досъдебното производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. Х.У.: Аз също поддържам заключенията,
които са приложени в досъдебното производство.
Съдът намира, че следва да бъдат приети и приобщени към
доказателствения материал изготвената и изслушна както пред предходната
апелативна инстанция, така и пред настоящата, депозираната от вещите лица
автотехническа експертиза на л. 94 от ВНОХД 209/2019 г. на БАС, както и
допълнителната автотехническа експертиза на л. 141 и сл. от същото
наказателно дело.
ПРОФ С.К.: Не желаем заплащане на пътни разноски.
ДОЦ. Х.У.: Също не желая заплащане на пътни разноски.
ИНЖ. И.И.: Просто много ни е трудно, дори и някой път не
желаем да ни бъдат присъждани за времето, което ще изгубим. Друго, което
искам да кажа като изявление, моля да ни се присъди разходваното време за
път и всичко, което имаме като разходвано време за деня съгласно
нормативната наредба.
Не желая да ми бъдат заплатени никакви разходи.
Съдът ПРИСЪЖДА на вещите лица проф. К., доц. У. и инж. И.
възнаграждение в размер на по 30 лв. за всеки един от тях, за днешното
явяване в съдебно заседание.
Съдът намира, че следва да се приемат и приобщят към
доказателствените материали посочените експертизи, както и прочита и
прилага приложените по делото доказателства.
Съдът намира, че следва да се приключи съдебното следствие,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРОЧИТА и ПРИЛАГА приложените по делото писмени
доказателства и експертни заключения.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и ПРИСТЪПВА към
изслушване на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми
апелативни съдии, намирам присъда № 194/25.06.2019 г. по НОХД №
1167/2018 г. по описа на БОС, за обоснована и законосъобразна. Само по
отношение на наложеното наказание ще взема становище. Основният въпрос
тук е - виновен ли е деецът, водач на МПС „Ф. Ф.“ Д.И. и в причинна връзка
ли е съставомерният резултат с негово виновно поведение. Съобразявам се
изцяло с доводите на отменителното решение на ВКС по касационната жалба
на колегата адв. Д.М.. Съдът е насочил вниманието на настоящия състав,
първо, върху това - има ли допуснато нарушение на правилата за движение по
чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
Моето категорично мнение е, че има допуснато нарушение във
връзка с конкретните условия на видимост. Налице е предвидимо
препятствие. Фактическата обстановка и в делото пред първоинстанционния
съд и понастоящем, няма спор - движение по автомагистрала в 05.40 ч.
сутринта, при прекрасна видимост 25 км – има справка, септември месец в
началото, сух път, през нощта обаче, при условията на намалена видимост.
Автомобилът е модерен, нов „Ф. Ф.“, с автоматично превключване на
светлините. Това е отразено и в заключенията, които току-що бяха приети по
първоначалната и по допълнителната експертиза. Точно тук е моментът.
Безспорно е установено изключително грубо съпричиняване - нарушение на
чл. 55, ал. 1 от страна на пострадалия К., който пресича през нощта на
магистралата, където движение на пешеходци е абсолютно забранено. Но,
искам да спра вниманието Ви върху два основни момента. Подсъдимият И.
управлява автомобила през нощта на фарове, със 122 км, разрешената скорост
е 140 км. Но, тук съприкосновението в дясната лента, два метра от дясната
разделителна линия, с пешеходеца, е на 600 – 616 метра приблизително, след
отбивката за К.. Той самият заявява, че пред него се е движел в дясната лента
и е отбил в посока кръстовището с К. на отбивката друг автомобил и
автоматично сензорите на автомобила, са преминали от къси на дълги и той е
преминал в лявата лента. Точно в този момент вместо да се движи със 122 км.,
той е следвало да намали скоростта, експертизата казва до 70 км, тъй като
тогава би могъл на светлината на фаровете да види пешеходеца, който
пресича от дясно наляво. Ако беше от ляво надясно, вече е друг проблемът,
но тук е установено категорично, че този пешеходец неправомерно пресича
магистралата от дясно наляво, първо в дясната лента, ударът е в лявата, на
два метра от разделителната линия, между двете ленти.
Аз си мисля, твърдо съм убеден, че при наличието на предвидимо
4
препятствие по императивното изискване на чл. 20, ал. 2, изр. 1, той е бил
длъжен да управлява автомобила с такава скорост, която да му позволи да
спре преди да стигне до съприкосновение с пешеходеца. Това е много добре
описано както в основната, така и в допълнителната автотехническа
експертиза.
За мен няма спор, че обективно подсъдимият И. сам се е поставил
в невъзможност да спре в зоната на видимост като, разбира се, правя разлика
между зона осветена от фаровете. Пак подчертавам, автомобилът е
изключително модерен – ксенонови светлини, пикселите са описани там, най-
модерните фарове, които са в производство, но ако той беше карал със
съобразена с осветената част скорост, на къси светлини, за 3 секунди следва
да превключат светлините на автомобила от къси на дълги. Той е трябвало да
го види. На дълги светлини посочено е на колко - на 150 метра осветяват,
включително и три метра встрани. Бил е длъжен и е могъл.
Налице са както обективният, интелектуалният и волевият
момент на несъзнаваната непредпазливост, от субективна страна. Казвам,
обективно е трябвало да кара така, че да спази императивното изискване по
чл. 20, ал. 2, изр. 1 – за предвидимата опасност, да е в състояние да намали
скоростта и да спре, за да избегне произшествието, а от субективна страна
несъзнавана непредпазливост. Така че, според мен, вината е безспорно
доказана, както и нарушението.
Не мога да приема тезата на колегата М., че е налице случайно
деяние по чл. 15, тъй като такова би трябвало и според по-старата съдебна
практика, цитирал е ТР № 28/1974 г., което според мен много подробно и
изцяло покрива параметрите и на този случай и там действително Върховният
съд казва, че водачът трябва така да управлява автомобила, за да не се
постави сам в невъзможност да избегне произшествие, което да му позволи
да спре при условията на намалена видимост, при появата на непредвидимо
препятствие, каквото се явява този неправомерно пресичащ пешеходец.
Трезвен е бил безспорно.
По отношение на наказанието, съдът е развил в мотивите своите
аргументи, но аз имам становище, че наказанието е завишено. Първо,
цитирани са административни наказания от 2003 и 2007 г. Той е
дългогодишен водач. Трябва да се съобрази почитаемият състава с
тълкувателното решение - 5 години, значи от 2016 г. назад, след 2011 г.
нарушенията са меродавни. Там нарушенията са за това, че говорел по
телефона, не носел предпазен колан. Това са нарушения, които не са с голяма
обществена опасност и не са свързани пряко с безопасността на движението и
това намалява обществената му опасност като водач. Съдът не е съобразил
това, а е приел всички нарушение откакто той е правоспособен водач, което е
незаконосъобразно.
5
Второ, принизена е според мен и оценката за драстичното
нарушение и съпричиняване от страна на пострадалия К. по чл. 55, ал. 1 –
абсолютно е забранено движението на пешеходци по магистрала. Дадена му е
възможност, понеже там е отклонението за К. вдясно, а отгоре е надлезът за
Е. А., ако беше на друго място на магистралата, то той няма как да излезе на
пътното платно, защото има оградни мрежи, а там просто той е минал и се е
озовал на магистралата, което е много грубо нарушение на правилата за
движение и е голямо съпричиняване, което не е отмерено, според мен,
правилно от контролирания съд. И за да не бъда голословен, фактическата
обстановка е ясна. Аз Ви моля, предвид изложеното и на основание чл. 337,
ал. 1, т. 1 и чл. 304, т. 3, да измените първоинстанционната присъда, като се
намали наложеното наказание „лишаване от свобода“ на водача И. на година
и четири месеца, съответно кумулативното наказание по чл. 343г, като се има
предвид, че той с това си вади хляба, изхранва семейство с това, че е водач, да
му се намали на две години „ лишаване от право да управлява МПС“, като
същевременно изпитателният срок бъде намален на три години. Моля Ви за
решение в този смисъл.
АДВ. М.: Почитаеми апелативни съдии, аз считам, че в рамките
на това наказателно производство не е необходимо да бъда особено
многословен и основните ми доводи и аргументи за тази моя процесуална
позиция, са свързани със съдържанието на отменителното решение № 13 на
ВКС. Прави впечатление и само ще си позволя да заостря Вашето внимание,
убеден съм, че няма как да не Ви е направило впечатление неговото
съдържание, тъй като почитаемият въззивен апелативен съд трябва много
внимателно да следи съдържанието на решението на ВКС, защото в него се
съдържат конкретни доводи и указания, свързани с правната оценка на
фактите. Между другото, тъй като ВКС е инстанция, която по същество не
разполага с процесуална възможност да оценя фактите, изводът за
неправилно и не добре оценени факти, водещи до реализиране на
касационното основание – процесуално нарушение, е залегнал в основата на
постановяване на този съдебен акт от страна на ВКС.
Моля да обърнете внимание на мотивите в лист 3 от цитираното
от мен решение на ВКС, т.е. отменителното решение, което ще си позволя да
цитирам накратко: „При така възприетите факти, че разстоянието на
видимост осигурявано от дългите светлини на фаровете, е по-голямо от
опасната зона за спиране, напълно неразбираемо остава защо въззивният съд
е счел, че подсъдимият И. не е съобразил скоростта с отрицателното влияние
на намалената видимост“.
Почитаеми апелативни съдии, единственото нарушение според
обвинителната теза на колегите от прокуратурата, на подсъдимия, е свързано
с нарушаване на бланкетната норма на чл. 20, ал. 2, изр. 1. Тоест, че неговата
несъобразена скорост е свързана със специфичните изисквания за
6
осигуряване на видимост. Няма да си позволявам да цитирам нормата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП пред елитния съдебен състав на Бургаския апелативен съд,
но там законодателят е изброил в седем пункта и точки кои са тези
обстоятелства, свързани винаги с изискване за съобразяване със скоростта на
движение на водача, като конкретното нарушение именно с конкретното
условие на видимост, това е разгледано съгласно обвинителната теза.
Изготвените напълно обосновани, много професионално
издържани подробни експертни заключения от страна на проф. К., който на
практика все едно е защитил дисертация по ПТП в рамките на изготвените от
него заключения, еднопосочно и категорично е достигнал до своите
обективни изводи за това, че осветената зона на адаптивните автоматични
светлини на този модерен автомобил, както колегата обърна внимание пред
Вас, е осветявал при скоростта си на движение около 121 - 122 км/ч зона от
около 150 и повече метра. Това обективно означава, че светлините, с които се
е движил подсъдимият непосредствено преди настъпване на ПТП, са били
абсолютно съобразени и адекватни със спецификата за намалената видимост
в този район.
Колегата, между другото, с уважение към неговата теза и
аргументи, разви много точни доводи, разбира се, цитира и тълкувателната
практика на ВКС, която е задължителна за Вас, но тя е свързана и относима в
хипотезата на понятието „предвидимо препятствие“. Не случайно съм си
позволил и в касационната жалба да подчертая дефиницията в параграф 6,
точка 37 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, където е дадено понятието
„предвидимо препятствие и опасност“, са дефинирани като понятия, те не са
правна абстракция.
Изхождайки от това принципно юридическо положение как може
да се приеме, че това препятствие било предвидимо. Цитирали сме в
касационната си жалба, това е все едно да приемем, да предвидим, че в
нашата скоростна лента за движение може да се зададе насрещно движещ се
автомобил, като там пък ще бъдем обективно облекчени ако видим фарове,
които идват срещу нас, да може да се предприеме евентуално маневра. Ако да
говорим за пресичане през нощта, при намалена видимост и то с облекло,
което не дава възможност да се ориентира водачът, за да предприеме каквито
и да е субективни действия по спиране и заобикаляне или предприемане на
някакъв друг вид маневра, за да бъде спасен. Така че това дело, почитаеми
апелативни съдии, е емблематичен пример за абсолютна липса на възможност
за предвидимо препятствие, което да излезе на пътя. От там насетне колегата
разви доводи. Самия водач на ППС, на процесния лек автомобил –
подсъдимият, сам себе си се е поставил в положение да не може да спре.
Защо да не обсъдим хипотезата, че неправилно и абсолютно
незаконосъобразно пресичащият пешеходец е поставил в положение
шофьора, който кара правомерно, да не може да избегне този удар. Искам да
7
Ви цитирам, особено важно при правилното решаване на този казус е
изготвената втора допълнителна автотехническа експертиза на проф. К.. На
лист 15 в задача 4, професорът е записал, че когато е на дълги светлини, този
извод за дълги светлини той е изведен от обективни данни по делото, разбира
се и от обясненията на самия подсъдим, там е съобразено и техническото
оборудване на светлините на автомобила чисто като заводски параметри и
характеристики. Възможната скорост на движение, отчитайки зоната на
осветеност от около и повече от 150 метра, е 126,5 км. Скоростта на движение
на подсъдимия по изготвената автотехническа експертиза, е около 121-122
км. Тоест, в цитираната втора допълнителна автотехническа експертиза, в
задача 4, експертите отговарят на въпроса, че тази скорост не е била
несъобразена с отчитайки зоната на осветеност.
Втори много важен юридически аргумент - кога възниква
опасността, за да може вече втората хипотеза на чл. 20, ал. 2 евентуално да се
преценява. Опасността възниква от момента, в който кракът на пешеходеца
стъпи на активните пътни ленти за движение, т.е. на пътното платно. От този
момент нататък вече започва тази опасност. А, какво ни казва експертизата -
от момента, в който пешеходецът, неправилно пресичащият през нощта с
тъмни дрехи, на място, което е абсолютно забранено, стъпвайки на платното,
ударът от техническа гледна точка е абсолютно непредотвратим. Всяка една
от експертизите абсолютно подробно и константно не се отклонява от своя
извод, че от техническа гледна точка този удар е бил непредотвратим от
момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно. Аз мисля, че при
липсата на възможност да има предвидимо препятствие и при техническата
невъзможност подсъдимият да предотврати удара благодарение на
поведението и единствено и само на пешеходеца, който не пресича на
определените места за това, с това, което колегата каза, грубо нарушение на
чл. 55 от ЗДвП, което вменява освен права и задължения на пешеходците,
води до извод, че е налице категорично институтът на случайното деяние по
чл. 15. Прави впечатление, че и Окръжният съд и после в отмененото
решение на почитаемия Бургаски апелативен съд, че се търсят някакви
допълнителни аргументи за самото място на настъпване на произшествието,
почитаеми апелативни съдии. Т.е., там се говори за един надлез, който
следвало да заостри вниманието на водачите на превозни средства, понеже се
вижда, че тези аргументи с фаровете и осветената зона не са толкова добри, се
търси евентуално допълнителна хипотеза, която евентуално да ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия. Да, но този надлез, който колегата
цитира за Е. А., той не е пешеходен надлез, почитаеми апелативни съдии. Там
е абсолютно забранено присъствието на пешеходци, там няма тротоар, няма
означени места където да се придвижва един пешеходец. Напротив, там също
е забранено. Правното положение на движение по този надлез е идентично
като забраната за присъствие на пешеходец на пътните ленти на
автомагистралата. Няма нищо специфично в това място, което да налага по
закон да бъде заострено вниманието на водача на ППС.
8
Всички тези обстоятелства, почитаеми апелативни съдии, смятам,
че абсолютно обосновано, разумно и аргументирано изграждат извод за
категорична липса на съставомерност на деянието, поради липса на
нарушаване на бланкетната норма, единствената бланкетна норма, която
ангажира като обвинение по отношение на подсъдимия, а именно чл. 20, ал. 2,
изр. 1 от НК и след като не е попълнена диспозицията на нарушаване на
бланкетната норма, тогава не може да се говори и за претенция за налагане на
наказание по основния състав по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
тъй като нямаме виновно нарушаване на бланкетна норма от ЗДвП.
Моля, почитаеми апелативни съдии, няма да развивам никакви
доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, че то е завишено.
Колегата, между другото, добросъвестно чисто в юридически план разви
доводи пред Вас. Аз няма да си позволявам да развивам такива доводи, тъй
като по това наказателно производство не бих си позволил да развивам
алтернативна защита. Както каза колегата, няма спор по фактите. Те са
такива, каквито са събрани, но важна е оценката на тези факти, които да ни
доведат до верните материални и правни изводи. За мен верният материален
закон е приложение на института на чл. 15. В тази насока, моля за Вашия
съдебен акт, да постановите въззивна присъда, с която да отмените
първоинстанционната и да оправдаете подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. Г. И.: Изцяло
поддържам становището на моя защитник. Нямам какво друго да добавя.
Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. Г. И. :
Първо да кажа, че съжалявам наистина за случилото се, отнет е човешки
живот. Не изпитвам вина за случилото. За мен лично аз нямам вина. Желая да
бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.35 часа.
9
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10