Определение по дело №11/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ ГПК „Поставяне под запрещение” и е образувано по предявен иск от А. А. С. от Г. за поставяне под запрещение на лицето Ф. М. С. от Г., с правно основание чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството.

Твърди се в исковата молба, че ответникът – син на ищцата, страда от психическо заболяване от близо 27 години и в рамките на тези години два пъти е лежал в П. Б. - К.. Заболяването му било констатирано с освидетелстване от ТЕЛК преди 27 години, като до настоящия момент не било извършено повторно такова, поради отказа на ответника да се изследва и яви за преосвидетелстване. Здравословното състояние на ответника през тези години постепенно се влошило и към настоящия момент се наблюдавала частична деградация на личността, дължащо се на тежко психическо разстройство, характеризиращо се с непоносимост и недоверчивост към околните. Вследствие на заболяването синът й не можел пълÝоценно да се грижи сам за себе си - да приготвя храна, да се грижи за личната си хигиена. Единственото нещо, което консумирал било хляб. Допълнително притеснение, освен нередовното му хранене, будило и неприемането на необходимите лекарства за лечение. Откакто боледувал не бил работил, нито бил в състояние да работи. Състоянието му се влошавало с всеки изминал ден поради отказа да приема всякаква помощ от други лица, напълно се бил изолирал и затворил в себе си. От една година насам изпитвал силен страх от околните, като не консумирал храната, която му се предоставя, постояно мислил, че някой го следи, че искат да му навредят. В резултат на това действал агресивно, непредвидим е и представлявал опасност за себе си и околните. Освен това отказвал всякакви парични помощи от държавата, включително и пенсия и други парични средства, въпреки, че не разполагал с достатъчно средства и живеел в лоши битови условия, което го лишавало от нормалния начин на живот. Въпреки положените от ищцата усилия тя се оказвала безпомощна пред това поведение на сина й, което затруднявало значително неговото обгрижване и обслужване от нейна страна. Посочените признаци били констатирани и в съставения на 19.01.2012 г. протокол от посещение в дома на Ф. С., където била с лицата С.Д. и А.Х.. В резултат на заболяването ответникът не бил в състояние да се ориентира в заобикалящата го действителност, както и да извършва обикновени и полезни за себе си действия, наблюдавала се значителна изостаналост в интелектуалното му развитие. Не бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Неспособен бил самостоятелно да осъществява своите граждански права и задължения. Продължителността на заболяването, непрекъснатия му ход, дългия период, в който същият не се лекувал, неговото системно анормално поведение навеждали на дълготрайно болестно състояние, което изисквало предприемане на съответни мерки, налагащи защита интересите на лицето и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото. По изложените съображения, ищцата моли съда да постанови с решение за поставяне под пълно запрещение на Ф. М. С. и след влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството и по попечителството при Община М., който да му назначи настойник.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът Ф. М. С. представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск.

Представителят на О. П. – К. изразява становище, че искът за поставяне под пълно запрещение на ответника е доказан и като такъв – основателен.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

От представените по делото като доказателства – заверено копие от удостоверение за раждане от 22.02.2012 г., издадено от Община М., заверено копие от удостоверение за родствени връзки № 17/22.02.2012 г., издадено от Община М., се установява, че ищцата А. А. С. е майка на ответника Ф. М. С..

Видно от представеното и прието по делото като доказателство заверено копие от удостоверение от 11.06.2012 г., издадено от НОИ – Районно управление „Социално осигуряване” Г., ответникът Ф. С. е получавал лична пенсия за военна инвалидност от 19.03.1985 г. до 01.11.2002 г., като на същия не е изплащана пенсия за периодите от 14.06.1996 г. до 06.08.1997 г. и от 02.04.1999 г. до 10.10.2000 г., тъй като не се е явил по негова вина пред ТЕЛК и не е подал молба за преосвидетелстване. Съгласно удостоверението, на ответникът са отпуснати пенсия за военна инвалидност и лична пенсия за социална инвалидност, които са били изплатени до 01.11.2002 г., след което в РУ „Социално осигуряване” Г. няма постъпило друго експертно решение от органите на медицинската експертиза, въз основа на което да се възстанови и продължи изплащането на получаваните пенсии.

По делото е прието като доказателство и заверено копие от медицинско удостоверение амб. № 1751/09.05.2012 г., издадено от Д. П. Б. – К., съгласно което ответникът Ф. М. С. се води на учет в болницата от 1991 г. и е с диагноза: органично разстройство на личността.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно – П. експертиза, ¯тветникът Ф. М. С. се води на учет в Д. П. Б. К. с ЛАК № 764/09.12.1991 г. Съгласно експертизата, ответникът страда от токсична енцефалопатия и прекаран мозъчен инсулт и органично разстройство на личността, като същият няма съхранена психична годност и не може да разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за работите си, не може да разбира свойството и значението и да ръководи действията си при получаване, придобиване и разпореждане с движимо и недвижимо имущество. Експертизата сочи също, че ответникът не може да защитава сам личните и имуществените си интереси, не може да разбира близките си и своите интереси, не може да ги защитава и не е в състояние правилно да се ориентира и да извършва обикновени и полезни за него действия. В съдебно заседание вещото лице установява, че за пръв път ответникът се лекува в Д. П. Б. К. през 1991 г., когато е имал психотична симптоматика, бил страхово напрегнат, конфликтно – агресивен, мисловно паралогичен, с налудности за отношение и въздействие, като последната му хоспитализация била през 1993 г. Сочи, че ответникът е получавал пенсия до 2002 г., като му е била определена 85% инвалидност, след което не се е явил на ТЕЛК и пенсията му била спряна. Вещото лице изрично установява, че не е възможно подобрение на това състояние, тъй като същото е необратимо, поради което счита, че същият не разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи действията и постъпките си.

Разпитаната по делото свидетелка Н. Ф. М. – дъщеря на ответника, сочи в своите показания, че баща й не може да се грижи сам за себе си, не може да направи преценка за това кое е правилно и кое не е, като твърди, че може за 5 стотинки да си продаде обувките и може да замени апартамента си за колело. Сочи, че баба й А. (ищца по делото) го поддържа финансово, като му дава средства – по 30 лева седмично, тъй като ответникът няма доходи. Установява, че освен пари баща й не взима нищо от никого и може да бъде излъган и подведен от всеки. Твърди, че преди 19-20 години имало случай, в който той щял да я изхвърли през балкона, като оттогава майка и баща й са разведени. Установява също, че ако му кажат нещо, което не желае ответникът става раздразнителен, както и че никой не влиза в къщата му, освен нея и то като чука продължително и му казва, че е дъщеря му.

Свидетелят Ш. М. С. – син на ищцата А. и брат на ответника Ф., счита, че ответникът не може да се грижи сам за себе и не може да прави преценка кое е правилно и кое не е. Твърди, че не могат да влязат в диалог с него, като той ги разбира погрешно. Сочи, че не може да се прехранва сам, тъй като няма никакви доходи, като майка му го издържа с нейната пенсия. Преди бил пенсиониран, но от десетина години не получава пенсия. Установява също, че ответникът може да бъде излъган и манипулиран и не може да прецени за какво да харчи своите пари.

При тези данни по делото, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 5, ал.1 ЗЛС за основателен, като са налице предпоставките на посочената разпоредба за поставяне на ответника С. под пълно запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС – поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. От непосредствените впечатления на съда, придобити от разпита на лицето, във връзка с обсъдените по-горе доказателства – писмени и гласни, както и от заключението на назначената по делото съдебно – П. експертиза, съдът намира, че са налице кумулативно и предпоставките за поставяне на лицето под пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1 ЗЛС, а именно: лицето има минали заболявания – токсична енцефалопатия и прекаран мозъчен инсулт, и страда от органично разстройство на личността, което датира от 1991 г., поради което е бил пенсиониран с 85% втора група инвалидност, и поради това свое състояние не може да се грижи за своите работи – лични и имуществени интереси, реално е неспособен да върши валидни правни действия, да придобива права или да поема задължения, т.е. същото е недееспособно. В тази насока са както писмените доказателства – цитираните по – горе удостоверение от Д. П. Б. и удостоверение от НОИ – РУСО К., събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Нурай Емин (негова дъщеря) и Шукрю С. (негов брат), така и назначената по делото съдебно – П. експертиза. Съдъ‗ възприема изцяло заключението на експертизата, макар и изготвена само по писмени данни, доколкото констатациите в него се подкрепят от писмените и гласни доказателства, събрани по делото, и с оглед удостовереното от вещото лице в съдебно заседание обстоятелство, че не е възможно подобрение на това състояние и същото е необратимо.

Предвид горното, следва да бъде постановено решение, с което Ф. М. С. следва да бъде поставен под пълно запрещение.

На основание чл.338, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 156, ал.1 от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството по постоянния адрес на лицето при Община М., за учредяванена настойничество.

Водим от изложеното и на основание чл.338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Ф. М. С., с ЕГН *, с постоянен адрес в Г., У.С. С.” * вх.*, ап.*.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството при Община М. за учредяванена настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: