Решение по дело №493/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 196
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20215440200493
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Смолян, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20215440200493 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от Б.Р. Г. срещу Наказателно постановление № 36-
0000696/27.08.2021 г., издадено от и.д. директор на **** - Пловдив, с което на
жалбоподателя е наложени две наказания глоба в размер на 200 лв. и 10 лв. на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От Съда се иска да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно издадено в нарушение на материални и процесуалните разпоредби.
Твърди, че жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере какво нарушение е
извършил, тъй като не са изписани наименованията на нарушената наредба. Твърди, че не е
налице вмененото му нарушение, тъй като според издаденото удостоверение за извършен
технически преглед на автобуса е посочено, че МПС е изправно. Счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. ****, който поддържа жалбата и
моли обжалваното НП да бъде отменено по съображенията, изложени в пледоарията.
Въззиваемият – редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. В
писмено становище счита жалбата за неоснователна, а издаденото наказателно
постановление за законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът направи следните фактически и правни изводи:
1
Въз основа на представените по делото писмени доказателства и на събраните
такива гласни съдът установи от фактическа страна следното:
Поради постъпила жалба за неизправност на автобусите на „****“ АД, на
10.08.2021 г. била извършена съвместна проверка от свид. М. в присъствието на свид. С. и
на служители на КАТ – Смолян на автобус ****, категория М3, собственост на „****“ АД с
рег. № ****, управляван от жалбоподателя. Проверката е извършена след като около 10,20
часа същият автобус е изпълнявал редовна градска автобусна линия № 1 на последна спирка
„Каптажа“. Проверката е извършена в технически пункт № ****, намиращ се в гр. Смолян,
ул. ****. Била извършена и проверка на водача. В резултата на извършен тест от спирачен
стенд е установено, че ефективността на спирачната уредба за паркиране е по-малка от 16 %
спирачен коефициент спрямо допустимата максимална маса на моторното превозно
средство, която техническа неизправност е оценена като значителна неизправност,
поставяща в риск безопасността на пътниците и другите участници в движението, съгласно
методиката на Наредба № Н-32 на МТИТС – т. 1.4.2. Установено е също, че водачът е
управлявал превозното средство без контролен талон към СУМПС. Така описаната
фактическа обстановка се потвърждава от разпита на двамата свидетели М. и С..
За констатираното нарушение свид. М. съставил АУАН № 290350/10.08.2021 г. в
присъствието на свид. С. срещу Б.Р. Г. за нарушенията, квалифицирани по чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. приложение 5, част I, т. 1.4.2 от Наредба № Н-32 на МТИТС и по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът е връчен и подписан без възражение от Г..
Видно от пътен лист № 24934 от 10.08.2021 г. на същата дата Б.Г. е изпълнявал с
процесния автобус линия Смолян–Райково – Райково-Смолян.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 36-36-0000696/27.08.2021 г. за
описаните нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. приложение 5, част I,
т. 1.4.2 от Наредба № Н-32/16.11.2011 г. на МТИТС и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на
жалбоподателя са наложени две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 6, т.
2 ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер
на 10 лв.. НП е връчено на жалбоподателя срещу разписка на 21.09.2021 г.
По делото е приложена заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС, с т. 6 на
която на директорите на регионална дирекция Автомобилна администрация е възложена
материалната компетентност за издаване на наказателни постановления по ЗАвтПр, ЗДвП и
подзаконовите им нормативни актове.
Видно от приложения Тест Репорт на автомобил **** с рег. № ****, собственост
на „****“ АД, при теста на ръчна спирачка 2 е посочена ефект. ос 15 и оценка Грешка и
ефективност макс.доп.тегло 6,00, оценка грешка. Съдът кредитира теста като достоверен и
годно доказателство за ефективността на ръчната спирачка на автобуса, като резултатите от
теста не са оспорени от жалбоподателя.
Според представеното удостоверение за техническа изправност на ППС, на
01.03.2021 г. е преминат периодичен технически преглед на автомобила **** с рег. № ****,
2
с констатация, че автобусът е годен за извършване на превоз на пътници и е указано, че
следващият преглед следва да се извърши на 01.09.2021 г..
От показанията на разпитаните свидетели М. и С. се потвърждава описаната в
АУАН и в обжалваното НП фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни и безпротиворечиви и напълно кореспондиращи с обсъдените
писмени доказателства.
Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Според чл. 147, ал. 1 ЗДвП Регистрираните моторни превозни средства и теглените
от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна
цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните
трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.
В чл. 147, ал. 3, т. 2 ЗДвП е предвидено, че пътните превозни средства - леките
таксиметрови автомобили и превозните средства от категории M2 и М3, с изключение на
къмпинг-автомобилите подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност на всеки 6 месеца.
Според нормата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗДвП Моторно превозно средство е
технически неизправно, ако по спирачната уредба за паркиране - ефективността на работа на
спирачната уредба не съответства на предписаните нормативни стойности.
Разпоредбата на чл. 101, ал. 4 ЗДвП предвижда, че неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1.
На основание чл. 147, ал. 1 ЗДвП от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията е издадена Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн., ДВ,
бр. 104 от 27.12.2011 г., посл. изм. ДВ бр. 84 от 29.09.2020 г..
В приложния обхват на наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е определянето на
условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (периодични прегледи на ППС).
В чл. 2 са определени ППС, на които следва да бъдат извършвани задължителни
периодични прегледи по реда на наредбата, вкл. и моторни превозни средства, проектирани
и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж, с повече от осем места за
сядане, без мястото за сядане на водача, в които може да има място за стоящи пътници –
3
превозни средства от категории М2 и М3.
В чл. 31, ал. 1 от наредбата е предвидено Периодичните прегледи на ППС да
обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които
имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на
шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване
на методиката по приложение № 5.
В посоченото приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 е създадена методиката за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС,
определяща еднакви изисквания и критерии при оценка изправността на отделните
елементи, заложени в протокола на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС. Определени са подлежащите на проверка системи и елементи на ПС.
В част I, т. 1.4. са определени изискванията и критериите за оценка на полезното
действие и ефективност на спирачната уредба за паркиране. В т. 1.4.2 е въведен критерият
ефективност, който следва да бъде установен чрез проверка на спирачен стенд или когато
това е невъзможно - при проверка на пътя, като се използва индикатор или уред за
измерване на отрицателно ускорение или с превозно средство на склон с предварително
известен наклон. В колона 3 от таблицата е посочен критерия за неизправност за всички
превозни средства, а именно когато не е постигнат спирачен коефициент от най-малко 16 %
спрямо допустимата максимална маса или за моторни превозни средства – от най-малко 12
% спрямо допустимата максимална маса на състав на превозното средство, като се взема по-
голямата от двете стойности. Достигнати са по-малко от 50 % от посочените по-горе
стойности на спирачното усилие. Като оценка на неизправност са посочени - значителна и
опасна.
Санкционната норма на чл. 179 ал. 6 от ЗДвП предвижда, че който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева –
при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани
значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни неизправности.
В § 6, т. 71 – 73 от ДР на ЗДвП се съдържат легалните дефиниции на понятията
незначителни, значителни и опасни неизправности. Според т. 72 „Значителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Съгласно т. 73 „Опасни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на
движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.
Безспорно се установи по делото, че управляваното от жалбоподателя ППС –
автобус, категория М3 по време на изпълнение на редовна градска линия за превоз на
пътници е бил неизправен по време на проверката. При проведения тест в оторизиран от
4
МТИТС технически пункт непосредствено след проверката безспорно е установено, че
ръчната спирачка е била неизправна спрямо зададените в Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
критерии, спрямо допустимата максимална маса на превозното средство, а именно 6 % при
допустим минимум от 16 %.
В конкретния случай съдът приема, че се касае за случай на опасна неизправност
на превозното средство, тъй като се касае за неефективна ръчна спирачка, която поражда
пряк и непосредствен риск за безопасността на движението, участниците в движението и
превозваните в автобуса пътници. Такава неизправност е недопустима не само за
изпълнявания вид превоз с процесното превозно средство, но и за всяко друго моторно
превозно средство. В случая безспорно се установи, че управлявайки технически
неизправен автобус жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗДвП. Друг е въпросът, че същият не е санкциониран за извършеното в конкретния
случай нарушение с оглед действителната степен на неизправност на превозното средство –
опасна неизправност, а е санкциониран за по-лекото такова, изразяващо се в значителна
неизправност. По този начин неправилно е приложена и санкционната норма – чл. 179, ал. 6,
т. 2, вместо т. 3 от ЗдвП.
При това положение поради несъответствието между действително извършеното
нарушение и санкционираното такова от страна на административно наказващия орган е
допуснато грубо нарушение при прилагането на материалните норми.
Освен това в АУАН и в НП липсва конкретно описание за това какъв е
действителния процент ефективност на ръчната спирачка, за да се прави извод за
съставомерността на нарушението, което е затруднило както нарушителя и го е поставило в
невъзможност да разбере защо точно му е вменено процесното нарушение, респ. как е
преценено, че се касае за такъв вид техническа неизправност, но е затруднило и неговата
защита. И в акта и в обжалваното наказателно постановление не е посочено изрично какъв е
спирачният коефициент, установен с техническия тест. Недопустимо е в акта и в НП да се
прави препратка към техническия тест, тъй като е недопустимо чрез допълнителни
доказателства да се попълват елементи от фактическата обстановка на установеното
нарушение и на неговата обективна страна.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта му по т. 1, с която на жалбоподателя
за първото нарушение е наложена глоба в размер на 200 лв..
Що се отнася до второто нарушение, жалбоподателят не оспорва констатациите на
проверяващите, че при управлението на автобуса не е имал контролен талон към СУМПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.
В случая безспорно се установи, че жалбоподателят не е представил на
проверяващите към момента на проверката задължителния документ – контролен талон към
5
СУМПС.
Санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба
от 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство. Предвидени са три самостоятелни състава за отделни нарушения, а именно
неносенето на един от посочените три документа. В случая не е уточнено за кое от
конкретните три нарушения е наказан жалбоподателя, тъй като не е посочено конкретното
предложение от същата санкционна норма, въз основа на която е ангажирана
административната отговорност на нарушителя. Извършеното нарушение трябва да бъде
индивидуализирано точно и да бъде санкционирано с кореспондиращата му санкционна
разпоредба.
По изложените съображения ще следва наказателното постановление да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
Относно разноските:
Жалбоподателят в съдебно заседание е заявил искане за присъждане на
деловодните разноски чрез своя процесуален представител. С оглед изхода на делото
жалбоподателят има право на разноски, тъй като е направил разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и е поискал присъждането им, поради което ще следва
да бъде осъден въззиваемият да ги плати на жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл.
143, ал. 1 АПК. Неоснователно е възражението на въззиваемия за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, тъй като същото е в минималния
размер, определен от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за МРАВ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето
ЗАНН, във връзка с чл. 92, ал. 3 ЗАвтПр, Смолянският районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 36-
0000696/27.08.2021 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция ********** –
Пловдив, с което на Б.Р. Г., ЕГН **********, от с. С, общ. Смолян, ул. ******* за
нарушения на 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. приложение 5, част I, т. 1.4.2 от
Наредба № Н-32/16.11.2011 г. на МТИТС и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени две
наказания глоба, съответно в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 и 10 лв. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция ****** – Пловдив, на основание чл. 63, ал. 3, вр.
чл. 143, ал. 1 АПК да заплати на Б.Р. Г., ЕГН **********, от с. С, общ. Смолян, ул. *****
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в
6
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. ****.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7