Определение по дело №125/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 39/13.08.2012 г., постановено по гр.д. № 47/2012 г., Ардинският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците З. Н. Й. и Н. Ш. М., че С. Ш. М. е собственик по давностно владение на имот с кадастрален № 79, заемащ част от УПИ VІ, кв.13 по ПУП на С., О., с построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ на първия етаж 52 кв.м. и 55 кв.м. на втория етаж, и външно стълбище, с обща РЗП 107 кв.м., при граници на имота: изток – улица; запад – улица; север УПИ V от кв.13, с кад. № 78 и юг – имот с кад. № 80 от кв.13, на основание чл.124 от ГПК. Със същото решение е оставено без уважение искането на С. Ш. М. за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175, том 2, нот. дело № 337/2011 г. по описа на Съдия по вписванията при РС – Ардино или обявяването на недействителността му, като неоснователно. В полза на ищеца са присъдени разноски.

Недоволен от така постановеното решение, в частта, с която е оставено без уважение искането за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175, том 2, нот. дело № 337/2011 г. по описа на Съдия по вписванията при РС – Ардино или обявяването на недействителността му, е останал жалбодателят С. Ш. М., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно. В жалбата се сочи, че ответницата З. Н. Й. се легитимирала като собственица на процесния имот с нотариалния акт, чиято отмяна била поискана. Този нотариален акт установявал, че с имота му била извършена сделка без значение дали от собственик или лице, което не е собственик. В първоинстанционното производство било установено, че дарителят по нотариалния акт Н. Ш. М. никога не придобивал собствеността върху процесния имот, поради което договорът бил сключен без наличието на правно основание и затова същият следвало да бъде обявен за нищожен или отменен, поне в частта му, с която е описан имота. Моли съда да отмени решението Ардинския районен съд в обжалваната му част и да уважи искането му. Прави алтернативно искане за отмяна или обявяването на нотариалния акт само относно описания в него недвижим имот. В съдебно заседание жалбодателят С. Ш. М., представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на въззивника Н. Ш. М..

Недоволен от решението на Ардинския районен съд, в частта, с която е уважен предявеният установителен иск, е останал и жалбодателят Н. Ш. М., който го обжалва чрез процесуалния си представител като неправилно. Моли съда да отмени решението на Ардинския районен съд в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявеният против двамата ответници установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание въззивникът Н. Ш. М. не се явява и не се представлява. В представена писмена молба, процесуалния представител на въззивника поддържа въззивната жалба и излага съображения за неоснователност на въззивната жалба на С. Ш. М..

Въззиваемата З. Н. Й. редовно призована не се явява и не взема становище по въззивните жалби.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбата на С. Ш. М. е допустима, но по същество разгледана е неоснователна, а жалбата на Н. Ш. М. е допустима и по същество основателна.

Обжалваното решение на Ардинския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК относно процесните недвижим имоти е неоснователен и недоказан, а решението на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а предявеният установителен иск отхвърлен. От събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е придобил собствеността върху сградата по давностно владение, продължило повече от десет години. Така, в исковата молба ищецът твърди, че владеел имота от 1971 г., когато му бил “даден” от неговия баща, който починал през 1999 г. Твърди също, че когато се нанесъл, къщата била в лошо състояние, което наложило да извърши ремонт, като от този момент живеел в жилището и заплащал дължимите данъци. В същото време, обаче разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца - Е. М., Е. Х. и Е. М., твърдят, че С. М. закупил къщата през 1971 г. от А. Н. М., който се изселил в Р. Т. В тази връзка показанията на тези свидетели се опровергават от приетите по делото писмени доказателства, а именно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том І, дело № 86/1971 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино, видно от който А. Н. А. е дарил на Ш. Е. М. дворно място от 2 ара със застроената в него 1/2 идеална част от къща, състояща се от две стаи и 1/3 идеална част от друга къща, състояща се също от две стаи и една плевня, при граници: Ш. А. И., М. С. и Д. С. В последствие с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том І, дело № 54/1976 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино, Ш. Е. М. дарил на сина си Н. Ш. М. дворно място от 200 кв.м. със застроената на него 1/2 идеална част от къща, състояща се от две стаи на площ 45 кв.м., плевня, застроена на 99 кв.м. и 1/3 идеална част от къща на площ 30 кв.м., състояща се също от две стаи. Или, бащата на С. М. и Н. М. е дарил описания имот на сина си Н. М., който се легитимира като собственик с посочения нотариален акт. За да придобие собствеността върху този имот по давностно владение, ищецът следва да отхвърли владението на предишния собственик и да установи своя фактическа власт с намерение за своене. Т.е., той следва да извърши такива правни и фактически действия, с които недвусмислено да заяви на бившия владелец, че е променил намерението си и държи вещта за себе си. Такива действия по делото не са установени. Фактът, че ищецът е живял в къщата на своя брат, както и, че е извършвал ремонти, не означава, че свои вещта и упражнява фактическа власт за себе си. Действително по делото са представени доказателства, от които е видно, че С. М. е заплащал данъци за земя и сграда в С., но от приложените квитанции не може да се установи за кой точно имот са заплащани данъците и на какво основание. Ищецът не е представил доказателства, от които да се установи дали процесният имот е бил деклариран от него, което евентуално би могло да бъде индиция за намерение за своене.

Относно приложената по делото скица изх. № 80/28.05.2011 г. (л.8 от гр.д. № 47/2012 г. по описа на РС – Ардино), в която е посочено, че процесният имот е записан в разписния лист към плана на С. на М. Ш. М. (С. Ш. М.), то следва да се посочи, че в тази скица не е посочено основанието за този запис. Същевременно по делото е приложена и друга скица изх. № 173/05.10.2011 г. (л.72 от гр.д. № 47/2012 г. по описа на РС – Ардино), в която е посочено, че имотът е записан на Н. Ш. М. на основание нотариален акт № 23, том І, дело № 54. Ето защо не може да се направи извод, че записването в разписната книга на ищеца като собственик на процесния имот е станало въз основа на правна сделка или друго правно основание – придобивна давност, доколкото последната настъпва по силата на закона, но се установява с нотариален акт или съдебно решение.

На следващо място не е установено по безспорен начин и твърдението на ищеца, че е живял непрекъснато в процесния имот. Така, разпитаният по делото свидетел Е. М. сочи, че С. М. живеел в Т. от 10 години, но идвал и в С.. Свидетелите Е. Х. и Е. М. посочват също, че ищецът е живял в Р. Т., като не могат да установят в какви периоди от време. Поради тази причина с гласните доказателства, посочени от ищеца, не се установява и времето, през което С. М. е упражнявал фактическа власт върху вещта.

Що се отнася до заключението на вещото лице инж. Т. Я., която посочва, че не може да се установи местоположението и точните граници на имота, описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том І, дело № 54/1976 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино, съдът съобрази следното: От показанията на разпитаните по делото свидетели с установява, че процесният имот е бил собственост на А. Н. М., който се изселил в Р. Т. Съпоставяйки тези показания с писмените доказателства, а именно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том І, дело № 86/1971 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том І, дело № 54/1976 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино, може да се направи извод, че се касае за един и същ имот, а именно претендираният от ищеца. В подкрепа на този извод е и констатацията на вещото лице, отразена в писменото заключение (л.36 и 37 от делото), че “относно съседите на имота – М. С. и Д. С., посочени в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23/07.05.1976 г. и в нотариален акт № 93/03.05.1971 г., и ищеца и ответника заявяват, че са бившите собственици на имоти с кадастрален № 78 и кадастрален № 81, тоест граници на имоти № 79 и № 80”. Същото се установява и от разпита на вещото лице инж.Я. в съдебно заседание, която посочва, че границите на имота, описан в нотариален акт № 23/1976 г. отговарят на границите на имот № 79 плюс имот № 80, като е вероятно тези имоти да са били общи. Ето защо следва да се приеме, че претендираният имот е идентичен с описания в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том І, дело № 54/1976 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино и представлява имот с пл. № 79, заемащ част от УПИ VІ, кв.13 по ПУП на С., при граници: изток – улица; запад – улица; север имот с кад. № 78 и юг- имот с кад. № 80.

В заключение следва да се посочи, че ответникът Н. Ш. М. се е легитимирал като собственик на процесния имот с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том І, дело № 54/1976 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино, чиято доказателствена сила не е оборена с предвидените в закона доказателства. Като собственик на поземления имот, Н. Ш. е собственик и построената в същия сграда, която видно от представеното удостоверение на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, изх. № 178/09.11.2011 г., изд. от Община Ардино, представлява двуетажна масивна жилищна сграда – бивша плевня, законно построена и е търпим строеж, който не подлежи на премахване и забрана за ползуване.

Като е достигнал до различни правни изводи, Ардинският районен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот, а предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението следва да бъде отменено и по отношение на необжалвалата страна З. Н. Й., тъй като в случая се касае за необходим другарство съгласно разпоредбата на чл.271, ал.3 от ГПК и решението следва да бъде еднакво за всички другари. В останалата му част, с която е оставено без уважение искането на С. Ш. М. за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175, том 2, нот. дело № 337/2011 г. по описа на Съдия по вписванията при РС – Ардино или обявяването на недействителността му, решението е правилно и следва да бъде потвърдено по изложените съображения. При този изход на делото в полза на въззивника Н. Ш. М. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 575 лв., от които 400 лв. възнаграждение за адвокат, 150 лв. възнаграждение за вещо лице и 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 и 3 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 39/13.08.2012 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 47 по описа за 2012 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на ответниците З. Н. Й., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН * и Н. Ш. М., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН *, че С. Ш. М., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН * е собственик по давностно владение на имот с кадастрален № 79, заемащ част от УПИ VІ, кв.13 по ПУП на С., О., с построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ на първия етаж 52 кв.м. и 55 кв.м. на втория етаж, и външно стълбище, с обща РЗП 107 кв.м., при граници на имота: изток – улица; запад – улица; север УПИ V от кв.13, с кад. № 78 и юг – имот с кад. № 80 от кв.13, на основание чл.124 от ГПК, както И В ЧАСТТА, с която ответниците З. Н. Й., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН * и Н. Ш. М., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН * са осъдени да заплатят на С. Ш. М., с постоянен адрес С., К.Б. № 60, О., обл.К., с ЕГН * сумата от 600 лв. – разноски по делото, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ш. М., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН * против ответниците З. Н. Й., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН * и Н. Ш. М., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН * иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху недвижим имот: дворно място с площ 390 кв.м., представляващо поземлен имот с кадастрален № 79, заемащ част от УПИ VІ, кв.13 по ПУП на С., О., одобрен през 1986 г., ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда с външно стълбище, със застроена площ на първия етаж 52 кв.м. и 55 кв.м. на втория етаж, с обща РЗП 107 кв.м., при граници на имота: изток – улица; запад – улица; север УПИ V от кв.13, с кад. № 78 и юг – имот с кад. № 80 от кв.13, като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖ─А С. Ш. М., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К*, с ЕГН * да заплати на Н. Ш. М., с постоянен адрес С., К.Б. № *, О., обл.К., с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 575 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.