№ 14113
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110166654 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск, разглеждан по реда на чл. 422 Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищецът К. Н. Х. твърди, че на 01.12.2020 г. е сключил трудов договор за
неопределено време с ответното дружество, който бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 Кодекс на труда /КТ/ със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано
от 17.06.2022 г. На 20.06.2022 г. ищецът сключил с ответника споразумение, в което страните
постигнали съгласие, че ответното дружество дължи на бившия си служител сумата от 16
553, 69 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения, дължими от
работодателя по време действието на трудовия договор. Според него, цитираната сума
следвало да бъде заплатена на ищеца на седем равни месечни вноски, всяка една от тях в
размер на 2 000 лв. и една последна – изравнителна в размер на 2 553, 69 лв. за периода м.
юли 2022 г. – м. декември 2022 г. По цитираното споразумение ответникът заплатил на
ищеца сума в общ размер на 3 523, 38 лв. На 17.05.2023 г. ищецът и представител на
ответника подписали ново споразумение за разсроченото плащане на останалата дължима
сума в размер на 13 039. 31 лв. Нито една от уговорените вноски не била заплатена.
Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника,
че същият дължи на ищеца сумата в размер на 13 030, 31 лв., представляваща незаплатено
трудово възнаграждение, договорено като дължимо в сключено между страните
Споразумение от 17.05.2023 г. за разсрочено плащане с краен падеж 31.12.2023 г., заедно със
законна лихва от 27.06.2024 г. /датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане, като за тази
сума била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1
23054/25.07.2024 г. по ч. гр. дело № 39271/2024 г. по описа на СРС, 175 състав. Претендира
разноски в размера на 1 060, 61 лв. /260, 61 лв. – държавна такса и 800 лв. – адвокатско
възнаграждение/.
Ответникът „Н“ АД – редовно уведомен на 20.02.2025 г. не подава отговор в
законоустановения срок. В рамките на цитираното заповедно производство е подал
Възражение с вх. № 275763/29.08.2024 г., в което е посочил, че не дължи вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Съдът като взе предвид процесуалното поведение на страните и приетите по делото
доказателства, намира следното:
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по
предявените искове, не се е явил и не се е представлявал на проведеното открито съдебно
заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание с Разпореждане № 18347/29.01.2025 г., което му е
връчено редовно на 20.02.2025 г. С оглед представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
Представен е Трудов договор от 01.12.2020 г. за неопределено време, сключен между
К. Н. Х. в качеството му на служител и представител на „Н“ АД в качеството му на
работодател. Договореното месечно трудово възнаграждение е в размер на 1 933 лв. Със
Заявление с вх. № 2022-004/17.06.2022 г. служителят К. Н. Х. е уведомил своя работодател,
че считано от датата на подаването му – 17.06.2022 г. прекратява на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ сключения между тях трудов договор. На 20.06.2022 г. е издадена заповед за
прекратяване на трудовия договор, като е посочено, че на лицето К. Х. следва да бъдат
изплатени: 1 944, 60 лв. – на основание чл. 221 КТ и 1 023, 47 лв. – на основание чл. 224, ал.
1 КТ.
На 20.06.2022 г. е сключено споразумение между „Н“ АД и К. Н., в което е посочено,
че работодателят „Н“ АД дължи на своя бивш служител нетния размер на неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения в размер на 16 553, 69 лв. Договорено е тази сума да
бъде изплатена разсрочено на К. Х. в периода 15.07.2022 г. – 15.12.2022 г.
На 17.05.2023 г. е сключено ново споразумение между страните, в което е посочено,
че след прекратяване трудовото правоотношение на К. Х. със Заповед № 2022-004/20.06.2022
г. „Н“ АД му дължи сума в общ размер на 13 030, 31 лв., която е следвало да му бъде
заплатена разсрочено в периода 30.06.2023 г. – 31.12.2023 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 08.07.2025 г. съдебно
заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е заплатил
държавна такса в размер на 260, 61 лв. и адвокатски хонорар в размер на 800 лв., видно от
подписан с процесуалният му представител адв. В. Договор за правна защита и съдействие
от 25.10.2024 г., в който е договорена възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 800 лв., платено по банков път на 30.10.2024 г. /отчет по банкова сметка от
31.10.2024 г./. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебни разноски в общ размер на 1 060, 61 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от К. Н.
Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „М 1“, бл. 148, вх. 1, ет. 4, ап. 20 установителен
иск, че „Н“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „М“, ул.
„М.Ш“ № 15, ет. 3 му дължи на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 13 030, 31 лв.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение, договорено като дължимо в сключено
между страните Споразумение от 17.05.2023 г. за разсрочено плащане с краен падеж
31.12.2023 г., заедно със законна лихва от 27.06.2024 г. /датата на подаване на Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ до
окончателното плащане, като за тази сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 23054/25.07.2024 г. по ч. гр. дело № 39271/2024 г. по описа на
СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА „Н“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „М“, ул. „М.Ш“ № 15, ет. 3 да заплати на К. Н. Х., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. „М 1“, бл. 148, вх. 1, ет. 4, ап. 20 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми:
260, 61 лв. – заплатена държавна такса за исковото производство и 800 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3