№ 728
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000476 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 30 от 31.03.2022 г. по т. д. № 136/ 2020 г. на Окръжен съд - Благоевград
„Стримона строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград е осъдено да заплати на „ИТТ
България“ ЕООД - гр. Стара Загора, както следва : на основание чл. 318 от ТЗ сумата 137
622. 86 лева, с включен ДДС, представляваща стойността на получени и незаплатени
крепежни елементи, посочени в данъчни фактури от № 7 (частично за сумата 2.51 лева) до
№№ 334, 337, 497, 500-553, 555-596, ведно със законната лихва върху главницата от
13.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението ; на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД сумата 8 051.08 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането по
главницата, считано от датата на изискуемостта на всяко едно вземане до подаването на
исковата молба - 12.08.2020 г., като за разликата до пълния им размер, съответно 139 314.94
лева и 8 113.83 лева, двете претенции са отхвърлени като неоснователни.
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от „Стримона
строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград, чрез пълномощника адвокат Г. К., в която се
изтъква, че е неправилно.
Съдът анализирал само осчетоводяването на фактурите, като по този начин освободил
ищеца от задължението да докаже, че са налице и действителни доставки на материали, а не
1
просто сляпо осчетоводяване на фактури и заплащане на ДДС по тях. Не обсъдил доводите
на ответника, че поради особено голямата натовареност на служителите му към момента на
издаването на фактурите, е било практически невъзможно да установи, че за осчетоводените
542 фактури са липсвали приемо - предавателни протоколи, заявки и подписи. Освен това
ищецът не доказал, че ответникът е изявил желание да закупи съответните материали, за
които са били издадени фактурите, както и че те са били доставени и приети.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение,
с което да отхвърли изцяло исковите претенции.
Ответникът по въззивната жалба „ИТТ България“ ЕООД - гр. Стара Загора в писмения
отговор я оспорва като неоснователна.
Правилно съдът приел, че ответника е потвърдил извършените продажби, за които са били
съставени процесните фактури. Противопоставянето на последния било направено едва с
отговора на исковата молба, а не веднага след узнаването, поради коети била приложима
разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Дали заявките са били изпълнявани от неговите служители в
съответствие с вътрешните правила на дружеството било ирелевантно за спора -
неспазването на установения вътрешен ред можело да бъде основание за ангажиране на
дисциплинарната им отговорност, но не и да влияе на отношенията му с доставчика.
Обоснован бил и извода, че неосчетоводяването на фактурите не би могло да рефлектира
върху правата на продавача да получи цената на доставената стока. Всичките 49 от общо 54
фактури били издадени до 24.03.2020 г. - датата, на която купувачът уведомил продавача за
промяната в организацията на работа, и били придружени от приемо-предавателни
протоколи или товарителници.
Молбата е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден
и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
- 3 -
В исковата молба ищецът „ИТТ България“ ЕООД - гр. Стара Загора твърдял, че извършва
търговия с крепежни елементи и в това си качество продавал на ответника „Стримона
2
строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград различни видове крепежни елементи и
индустриални консумативи. За всяка отделна продажба издавал данъчни фактури, част от
които били получени лично от служители на купувача, а друга част били изпращани с
куриер като съпровождащи доставката на стоките. Във всяка една от фактури било посочено
: че плащането е по банков път, банковата сметка, по която следвало да бъде извършен
превода на дължимата сума, датата на падежа - до 30 дни от датата на издаване на
фактурата.
Към деня на подаване на исковата молба ответното дружество дължало сумата 139 314.94
лева - общ размер на сумите, посочени в описаните в приложение № 1 към исковата молба
данъчни фактури, които били осчетоводени в счетоводството на ответника и стойността им
била включена в дневника за продажби за съответния месец. Стоките по фактурите били
доставени на купувача и приети от него без забележки.
Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати сумите : 139 314.94 лева, с
включен ДДС, представляваща стойността на получените и незаплатени крепежни елементи
по изброените в Приложение № 1 към исковата молба данъчни фактури, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението ; 8 113.83 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от датата на
изискуемостта на всяко едно вземане до датата на подаване на исковата молба в съда.
В писмения отговор ответникът „Стримона строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград
оспорил иска като неоснователен. Посочил, че двете дружества били в търговски
взаимоотношения от 2014 г., като взаимодействието между тях се осъществявало по два
начина : при първия служител на ответника подавал заявка за доставка на крепежни
елементи, като при доставката на стоката в склада му оторизиран служител подписвал
протокол, че стоката е получена, фактурата се завеждала във вътрешното счетоводство на
дружеството и плащането се извършвало по банков път ; при втория техническият
ръководител на даден обект на ответника, където трябвало да пристигне доставката,
изпращал заявка към продавача, заявката се изпращала от офиса на ответника в гр. София,
стоката се взимала от склад или магазин на ищеца. Заявката представлявала бланка, в която
били описани : вида и количеството на стоката, към кой доставчик и за кой обект е заявката ;
от кого се заявява и от кого се утвърждава заявката на материали. Лицата, които можели да
изпратят заявка били на длъжностите : директор строителство, търговски
директор, директор производство, управител, а когато заявката била подавана от служител в
офиса на купувача в гр. София, същата трябвало да се одобри от посочените длъжностни
лица и след това била изпращана на доставчика. При изпълнена заявка се издавала фактура,
придружена с приемо-предавателен протокол, подписан от служител на ответното
дружество.
При ревизия в счетоводството на ответното дружество се установило, че голяма част от
фактурите, издадени от продавача, били без придружаващи заявки, а приемо-
3
предавателните протоколи били подписани с подписи, различни от тези на действително
работещите при ответника служители. След установяването на тези обстоятелства ответното
дружество спряло да плаща сумите по издадените от ищеца фактури. Фактурите, издадени
на името на ответника без знанието на управителя или неговите служители - без заявки и
приемо-предавателни протоколи, били на обща стойност 70 739.22 лева, начислена за
период от осем месеца на 2019 г. Освен това по електронен път били издадени фактури с
липсващи основания за плащане на обща стойност 3 613.47 лева, които не били заведени в
счетоводството на купувача.
При така изложените факти и обстоятелства ответникът твърдял, че договорите за покупко-
продажба, обективирани в посочените фактури, били нищожни поради липса на съгласие за
сключването им. Лицата, посочени в приемопредавателните протоколи и във фактурите, не
били материално отговорни лица и не били оправомощени да искат доставка на стоките, а
документите били подписани от лица, които не били служители при ответника. Липсата на
плащане по фактурите означавало, че не са били извършени доставки на стоките, част от
фактурите не били подписани от получателя на стоките и липсвали документи към тях,
затова и претендираните суми не били дължими от ответника.
Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В допълнителната искова молба ищецът изтъкнал, че описаните в отговора начини на
заявяване на стоките били въпрос на вътрешна организация в ответното дружество, които не
били оповестени на ищеца. Едва на 24.03.2020 г. последният бил уведомен за промяна в
начина на изпращането на заявки от ответника, като бил помолен да преустанови
приемането на заявки, ако те „не са подписани от г-н Ш.“. Посочил също, че до този момент
отношенията между страните се основавали на трайно установените търговски практики,
според които заявките се изпращали по имейл, в който се уточнявало къде да се достави
стоката и на кого да се изпрати фактурата. Ирелеванто за спора било обстоятелството кое
лице е подписвало фактурите, заявките и приемо-предавателните
- 5 -
протоколи, след като стоките били доставени и фактурите - осчетоводени, поради което
ответникът дължал плащане.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът посочил, че фактурите били
осчетоводявани систематично поради големия им обем. След като управителят на
дружеството установил, че разходите са повече от приходите и не е естествено да има
толкова много заявени и доставени стоки, разпоредил да се спре осчетоводяването на
фактурите.
4
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
С исковата молба са представени 596 данъчни фактури, издадени от продавача „ИТТ
България“ ЕООД в периода от 1.10.2019 г. до 26.03.2020 г. с получател купувача „Стримона
строй“ ЕООД за доставени стоки, описани по вид, артикулен номер, количество, единична
цена и дължима сума. Посочени са името на заявилия стоката от името на купувача, мястото
на доставката, срока и начина на плащане, банковата сметка на продавача; наименованието
на обекта, за който са предназначени стоките.
В снетата на хартиен носител информация от електронната кореспонденция между страните
(т.ІV, л.1152 - 1155) се съдържа съобщение, изпратено на 1.04.2020 г. от Н. С. - директор
продажби на „ИТТ България“ ЕООД до управителя на „Стримона строй“ ЕООД И. Ш., в
което се казва, че след получения на 24.03.2020 г. имейл е била спряна възможността
служители на купувача да вземат стока от магазините на продавача, без да има официална
заявка, подписана от управителя. В друго съобщение от 2.06.2020 г. Н. С. поискала от И. Ш.
да бъде изпратен списък с лицата, които имат право да получават и поръчват стока по
банков път.
В съдебното заседание на 8.11.2021 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице С. Т., от което се установява следното.
Процесните 596 фактури и кредитни известия били на обща стойност 139 643.47 лева, с
включен ДДС. В счетоводството на ищеца били заприходени вземания по всичките 596
фактури на обща стойност 139 643.47 лева, като размера на вземането му по фактурите бил
139 416.08 лева. По счетоводните му книги вземането било за сумата 139 272.74 лева, тъй
като била приспадната сумата 143.34 лева по две кредитни известия, издадени към фактури,
които не били измежду представените с молбата.
В счетоводството на ответника от всички издадени в периода от 1.10.2019 г. до 26.03.2020 г.
596 фактури били заприходени задължения към ищеца в размер на 134 486.94 лева по 542
фактури. Не били
осчетоводени 54 фактури на обща стойност 5 156.53 лева. Задължението му към ищеца по
счетоводни книги било за 134 486.94 лева.
Законната лихва за забава, считано от датата, следваща датата на падежа, посочена във всяка
фактура, до датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.08.2020 г. била в общ размер
8 153.13 лева.
Счетоводствата и на двете дружества били водени редовно и в съответствие с изискванията
на Закона за счетоводството.
От представените по делото фактури 149 фактури на обща стойност 21 100.62 лева били без
придружителен документ, към останалите били приложени заявка, приемо- предавателен
протокол или товарителница. Фактури на обща стойност 66 559.52 лева били заведени в
счетоводството на ответника без придружаващи ги заявки, а към останалите фактури на
5
обща стойност 67 927.42 лева имало приложени подписани формуляри за заявки за доставка
на стоки.
Ищецът не бил издавал електронни фактури. Според данни от двете счетоводства фактурите
били предавани лично, по електронна поща или чрез куриер. В периода от 9.03.2015 г. до
24.03.2020 г. страните водили електронна кореспонденция, вероятно и по телефона, като за
част от доставките купувачът изпращал заявки до продавача.
Всички фактури били включени в дневниците за продажби на ищеца. В дневниците за
покупки на ответника били включени фактури на обща стойност 134 486.94 лева, с включен
ДДС, които били декларирани пред ТД на НАП и за тях бил ползван данъчен кредит в
размер на 32 276.87 лева.
В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетелите Н. С., Я. Б., Д. Ч. и К. М..
Свидетелката С. обяснила, че работи като ръководител продажби при ищеца от 2005 г. В
периода от 1.10.2019 г. до 24.03.2020 г. ответникът правел заявките по имейл и по телефона,
когато били спешни. Стоката се изпращала на адреса, посочен в заявката, до лицето,
упоменато в имейла за получател на стоката - обикновено това били техническите
ръководители на обектите. Заявките, получавани в магазина, се взимали директно от там. По
искане на ответника в допълнително поле на фактурата било записвано за кой обект е
поръчана стоката и веднъж седмично всички фактури, независимо дали са били издадени от
централния склад на продавача или от магазините му, се изпращали до офиса на ответника в
София, като ангажимент на последния било изпращането им до счетоводството в гр.
Петрич. На 24 или 25 март 2020 г. получили от ответника писмо, с което били уведомени,
че досегашния начин на работа се прекратява и за в бъдеще заявките следва да бъдат
изпълнявани само ако са били разписани от управителя Ш..
- 7 -
Основната част от материалите за съответния обект, се изпращали от централния склад на
продавача по заявка на купувача, като от неговия офис в гр. София била подавана
информация кой е техническия ръководител на съответния обект, който следвало да получи
стоката. Когато последният получел лично стоката се разписвал на копие от фактурата или
на приемо-предавателния протокол, който после бил изпращан в централния склад на
продавача. Имало случаи, в които протокола не бил подписан, но имало разписано копие на
фактурата, което за продавача било едно и също. Никога не била получавана информация от
ответника за неполучени доставки.
Свидетелят Б. заявил, че от 11 години е служител на ищеца и в момента работи като
управител на магазина в квартал ***. Познавал във връзка с работата В. М., Г. Й. и К. Х. -
технически ръководители на различни обекти на ответника. Те пазарували от магазина -
случвало се да се обадят предварително, на място се уточнявала бройката. В магазина преди
да се предаде стоката те подписвали фактури или стокови разписки, отказвали да получат
6
фактурите. Когато от името на купувача идвали непознати за него хора, се обръщал към
някой от посочените технически ръководители, за да потвърдят, че все още работят във
фирмата.
Свидетелката Ч. обяснила, че работи при ответника от 2007 г. и понастоящем е главен
счетоводител. При извършена ревизия се установило, че към някои от изпратените им от
офиса на дружеството в гр. София фактури нямало приложени приемо - предавателни
протоколи, подписани от техен представител на мястото, където е била доставена стоката. В
голяма част от протоколите от пръв поглед личало, че не са били подписани от лицата,
посочени в тях като получатели на стоката. Доставките се извършвали като материалите се
заявявали с имейли, изпращани до продавача от техен служител в офиса гр. София. След
това стоката трябвало да бъде доставена на обекта с приемо- предавателен протокол, който
да бъде разписан от техническия ръководител на обекта. После фактурите трябвало да бъдат
изпратени в счетоводството и тя била длъжна да ги осчетоводи, без да била задължена дали
към тях са приложени протоколи и заявки.
Свидетелката М. заявила, че работи повече от 9 години като счетоводител при ответника.
При извършената ревизия се установило, че към повече от половината от фактурите нямало
придружаващи документи. На някои от тях като получател бил посочен служител на
фирмата, но от пръв поглед се виждало, че подписа не е негов. Информация от продавача
относно имената на хора, които са получавали стока, не била получавана.
Всички постъпили фактури били осчетоводени, защото това било законово изискване.
Имало промяна в отношенията с продавача - сега работели с наложен платеж или плащането
ставало след събирането на много надлежно подписани документи. Контролът са
физическото получаване на стоките се упражнявал от служителите в склада, които
удостоверявали получаването на стоката и придружаващите я документи.
В съдебното заседание на 10.03.2022 г. е прието заключението на почеркова експертиза,
изготвено от вещото лице В. С., от което се установява, че подписите положени за „заявил“
във фактури с № **********/13.11.2019 г. и № **********/ 15.11.2019 г. от името на П. Л.
Д., не са на П. Л. Д. ; подписът, положен за „заявил“ във фактура № **********/21.12.2019
г. от името на В. А. М., е на В. А. М. ; подписът, положен за „заявил“ във фактура №
**********/18.11.2019 г. от името на Н. К. К. е на Н. К. К. ; подписът, положен за „заявил“
във фактура № **********/ 20.12.2019 г. от името на Г. С. Й. е на Г. С. Й..
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в
обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното
решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на
оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.
Страните не спорят, че след 2015 г. са установили трайни търговски отношения във връзка с
7
покупко - продажбата на крепежни елементи, доставяни от ищеца на ответника, което
определя правната квалификация на иска по чл. 318 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от доказването от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, на факта на извършване на доставката на стоките,
отразени във всяка една от представените с исковата молба данъчни фактура, както и на
неизпълнение на задължението на ответника да плати доставените стоки.
Възраженията на въззивника за недължимост на претендираните суми, поддържани и в
първоинстанционното производство, са за недоказаност на действителното доставяне на
стоките, с оглед липсата на приемо - предавателни протоколи и заявки, приложени към
голяма част от фактурите.
Категорична и последователна е практиката на касационната инстанция, която приема, че
отразяването на паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на
ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, съставлява
извънсъдебно
- 9 -
признание на задължението. (Решение № 228 от 7.01.2015 г. по т. д. № 3597/2013 г. на ВКС,
I т. о.) Макар и това признание да не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, в
тежест на страната от която изхожда е да го опровергае, като въведе твърдение за наличие
на обстоятелства относно неговата симулативност. В случая такова твърдение липсва, а
еднозначните показания на служителките в счетоводството на ответника, че всички
постъпили фактури са били осчетоводени само защото това било „законово изискване“, не
могат да послужат като опровержение на извода, който произтича от преценката на
вписванията в счетоводните книги с оглед и на другите обстоятелства по делото и преди
всичко заключението на експертизата, което потвърждава редовното им водене - чл. 182 от
ГПК.
Според заключението на експертизата само 54 фактури на обща стойност 5 156.53 лева от
представените с исковата молба, не са били осчетоводени при ответника. Всички останали
фактури на обща стойност 134 486.94 лева, с включен ДДС, са били включени в дневниците
му за покупки, били са декларирани пред ТД на НАП и за тях е бил ползван данъчен кредит
в размер на 32 276.87 лева.
При тази констатация като несъстоятелно следва да бъде преценявано възражението на
ответника, че факта на осчетоводяване на фактурите сам по себе си не доказвал реалната
доставка на стоките поради липсата на придружаващи документи - заявка и приемателен
протокол, към голяма част от фактурите.
Съществено за спора е обстоятелството, че нито една от въпросните фактури не е била
оспорена своевременно от купувача, а съобразно поддържаното в практиката на
8
касационната инстанция принципно становище по приложението на чл. 301 от ТЗ
„независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделката от името
на търговеца или изпълнението на сключената от търговеца сделка, и в двете хипотези
извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца,
ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват“ (Решение № 89
от 12.06.2013 г. по т. дело № 431/2012 г. на II т. о.)
В контекста на казаното не е равнозначно на оспорване в посочения смисъл, изявлението на
управителя на дружеството Ш. в електронното писмо от 24.03.2020 г., с което поискал от
контрахента си за в бъдеще да не предоставя в магазините си стоки на служители на
ответното дружество без да има официална заявка, подписана от него. От съвкупността на
доказателствата може да се приеме за установено, че нуждата от такова изявление е била
породена от вътрешноорганизационни
проблеми на дружеството - купувач, произтичащи от липсата на координация между
неговите служители във връзка със заявяването и получаването на стоки от магазините на
продавача, както и от неосъществен контрол върху техните действия. Тези вътрешни
неуредици обаче, не могат да обосноват недобросъвестност на продавача, който по никакъв
начин не е бил обвързан от предписанията в заповед № 203 от 4.01.2016 г. на управителя на
„Стримона строй“ ЕООД, издадена „с цел подобряване на финансовата дисциплина и
проследяване на паричния поток“. Нарушенията на тази заповед ангажират
дисциплинарната и имуществената отговорност единствено на служителите на дружеството,
които обратно на изложеното в отговора на допълнителната искова молба, не са „трети
лица“, действали „без знанието и съгласието“ на дружеството и с които последното „нямало
връзка“. В съответствие с изложеното по - горе, при липсата на своевременно обявено на
продавача противопоставяне и оспорване от страна на управителния орган на купувача,
извършените от тях действия без представителна власт са породили валидни правни
последици за търговеца.
Друг е въпроса, че в резултат на изграденото във времето доверие между страните, е
била възприета практиката заявките за доставка да се правят освен по утвърдената със
споменатата заповед бланка, и по телефона или по електронната поща, а някои от тях не са
били и подписани. (свидетелите Н. С. и К. М.)
Изложеното до тук обуславя извода, че ответникът е признал съществуването на
задължение в общ размер 134 486.94 лева, представляващ сбора от сумите, посочени в
осчетоводените от него 542 данъчни фактури.
Според заключението на счетоводната експертиза (таблицата в Справка № 2) 49
фактури на обща стойност 3 506 65 лева, издадени преди 24.03.2020 г., от неосчетоводените
при ответника 54 фактури, са били придружени с приемо-предавателни протоколи,
подписани за „приел“ от лица, за които не се спори, а се установява и от представените от
ответника трудови договори, че са били служители на купувача. Тази констатация
9
предпоставя извода, че стоките, описани в тези фактури, са били доставени на купувача и
приети от него, и при липсата на данни цената да е била платена, тя се дължи от ответника.
Останалите 5 фактури от неосчетоводените при ответника 54 фактури (означени с №№
3, 4, 10, 11, 19 в таблицата в Справка № 2 в обстоятелствената част на експертизата) на обща
стойност 1 649. 88 лева,
не са били подписани от служител на ответника и към тях липсвали приемо-предавателни
протоколи (товарителници), поради което и извършването на доставка на стоките, описани в
тях, следва да бъде прието за недоказано.
- 11 -
По тези съображения съдът приема, че исковата претенция по чл. 318 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД е основателна и доказана за сумата 137 622.86 лева, с включен ДДС.
Основателността на главния иск предпоставя основателност и на акцесорната претенция по
чл. 86, ал. 1 от ГПК. Общият размер на законната лихва за забава от датата, следваща датата
на падежа във всяка от фактурите от № 8 до № 334, №№ 337-497, №№ 500-553, №№ 555 596
(Приложение № 3 към счетоводната експертиза) и сумата 0.20 лева- дължимия остатък от
2.51 лева по фактура № 7 е 8 051. 08 лева и това е сумата, която ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и поради съвпадането
на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 5 000 лева, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, представен в съдебното заседание.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 31.03.2022 г. по т. д. № 136/ 2020 г. на Окръжен съд -
Благоевград в частта, с която „Стримона строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград е
осъдено да заплати на „ИТТ България“ ЕООД - гр. Стара Загора, както следва : на основание
10
чл. 318 от ТЗ сумата 137 622. 86 лева, с включен ДДС, представляваща стойността на
получени и незаплатени крепежни елементи, посочени в данъчни фактури от № 7 (частично
за сумата 2.51 лева) до №№ 334, 337, 497, 500-553, 555-596, ведно със законната лихва върху
главницата от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението ; на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата 8 051.08 лева, представляваща законната лихва за забава на
плащането по главницата, считано от датата на изискуемостта на всяко едно вземане до
подаването на исковата молба - 12.08.2020 г.
ОСЪЖДА „Стримона строй“ ЕООД - гр. Петрич, област Благоевград, ул. „Тракия“ № 11,
с ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на „ИТТ България“ ЕООД
- гр. Стара Загора, ул. „Хрищенско шосе“, № 30, с ЕИК ********* сумата 5 000 (пет
хиляди) лева, представляваща разноски, направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11