О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр.Горна Оряховица, 30.11.2011г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ОСМИ състав, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря ……… и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1962 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.389 ал.1 от ГПК.
Предмет на делото са предявени от ищеца „Унипак” АД със седалище гр.Павликени, чрез пълномощника му адв.Я. от ВТАК, против ответника „Хлебозавод Корн” ООД със седалище гр.Г.Оряховица положителен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на оспореното парично притезание, съгласно издадената против длъжника Заповед №2154/13.07.2011г. по Чгр.д.№1610/2011г. по описа на ГОРС с цена на иска 17 521,20лв. и иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК, предмет на присъединеното Гр.д.№1963/2011г. по описа на ГОРС, за установяване съществуването на оспореното парично притезание на ищеца, съгласно издадената против длъжника Заповед №2151/13.07.2011г. по Чгр.д.№1609/2011г. по описа на ГОРС с цена на иска 13 695,43лв. или обща цена на двата установителни иска от 31 216,63лв.
С молба от 28.11.2011г. ищецът, чрез пълномощника си адв.Я. от ВТАК, сезира съда с искане по чл.389 ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на висящите установителни искове по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК с посочена обща цена на исковете от 31 587,38лв., чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.”Св. Княз Борис І” №94, ТЕРЕН с площ от 2 540 кв.м., представляващ УПИ ІХ - „За стопанска инициатива” в кв.246 по плана на Източна промишлена зона гр.Г.Оряховица, при граници: от север, северозапад и запад – улица о.т. 1024 -1024а -1024б- 1024в, от изток – землищна граница на землището на гр.Лясковец, от юг – УПИ Х в кв.246 по плана на ИПЗ гр.Г.Оряховица, заедно с построените в този поземлен имот МАСИВНА СГРАДА, представляваща склад със застроена площ от 717 кв.м. и ПРИСТРОЙКА за производствени дейности и администрация със застроена площ от 228,22 кв.м., като правото на собственост на длъжника върху имота се удостоверява от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №2274, том ХІІ, рег.№6883, н.д.№695 от 2003г. по описа на Нотариус Мазнев с район на действие ГОРС и Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №788, том ІV, рег.№4875, н.д.№572/2002г. по описа на Нотариус Мазнев с район на действие ГОРС. Твърдяната обезпечителна нужда у ищеца – молител се обосновава с твърдения, че освен вписани договорни ипотеки върху недвижимия имот, който се иска да бъде възбранен, има вписана и възбрана от трето лице – кредитор на длъжника и че макар и ищецът да е хирографарен кредитор по отношение на паричните вземания, предмет на установителните искове по чл.422 ал.1 от ГПК, налагането на исканата обезпечителна мярка би му гарантирало възможност да бъде уведомен от съдебни изпълнители, ако трети лица образуват изпълнително дело против длъжника и насочат изпълнението си върху процесния недвижим имот.
Съдът, след като извърши служебна проверка на молбата и приложените по висящото Гр.д.№1962/2011г. и присъединеното към него Гр.д.№1963/2011г., двете по описа на ГОРС, писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка със сключен между тях договор за изработка по чл.258 от ЗЗД, по силата на който ищецът – изпълнител е произвел пликове за хляб и е предал произведените договорени количества на ответника – възложител, за който е възникнало паричното задължение да заплати стойността на произведените пликове за тях, съгласно издадените данъчни фактури № №19114/04.11.2010г. на стойност 9 912лв., по която на 11.03.2011г. длъжникът е извършил частично плащане в размер на 1500лв. и остава неиздължен остатък от 8 412лв. с ДДС; №19144/05.11.2010г. на стойност 7 922,04лв., №19426/24.11.2010г. на стойност 8 748,60лв. с ДДС и №20996/17.03.2011г. на стойност 4 254,60лв. с ДДС, за допуснатата забавата в плащането на които длъжникът дължи на ищеца – кредитор обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По заявления на ищеца по чл.410 от ГПК са образувани Чгр.д.№1610/2011г. и Чгр.д.№1609/2011г., двете по описа на ГОРС, по които срещу длъжника „Хлебозавод Корн” ООД със седалище гр.Г.Оряховица са издадени заповеди по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за исковите суми, срещу които длъжникът е възразил изцяло в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване в срока по чл.415 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на оспореното му парично вземане за главница, мораторна и законна лихви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Молбата за допускане на обезпечение на висящите установителни искове по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК е процесуално допустима. Сезиран да се произнесе е компетентния за това съд, пред който е висящо делото.
Разгледана по същество молбата за допускане на обезпечение на висящите искове е частично основателна.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че молителят в настоящото производство /ищец по делото/ има право за обезпечаване на иска. Такова право той има, когато иска, чието обезпечаване се търси, е процесуално допустим, вероятно основателен, както и когато е налице интерес от обезпечаването му, т.е. нужда от обезпечаване и посочената обезпечителна мярка е подходяща и оправдана с оглед вида на търсената защита, като следва да се установи кумулативната наличност на посочените предпоставки.
В процесният случай, предявените установителни искове по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на оспореното парично притезание на ищеца, съгласно издадените против длъжника по Чгр.д.№1610/2011г. и Чгр.д.№1609/2011г., двете по описа на ГОРС, заповеди по чл.410 от ГПК, са процесуални допустими, доколкото длъжникът в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ги е оспорил изцяло, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване в срока по чл.415 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание в размер на исковите суми. Допустимостта на исковете следва да се преценява с оглед осигуряване на правните последици на съдебното решение.
В настоящото производство съдът следва да се произнесе и относно вероятната основателност на предявените искове, чието обезпечаване се търси. Съгласно чл.391 ал.1 т.1 от ГПК налице е вероятна основателност на иска, когато той е подкрепен с убедителни писмени доказателства, че правото, претендирано с иска, вероятно съществува. Към момента на произнасяне от съда по обезпечението, от представените към ИМ на ищеца, по която е образувано и висящо Гр.д. №1962/2011г. и присъединеното към него Гр.д.№1963/2011г., двете по описа на ГОРС, писмени доказателства, може да се обоснове извод, че правото, претендирано с предявените установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК, вероятно съществува. Съдът е мотивиран да достигне до горният извод, съобразявайки и обстоятелството, че твърдението за неизпълнение на парично задължение, от което молителят – ищец по делото извлича претендираното право, е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване, т.е. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил, който факт, предвид едностранния характер на настоящото производство, и разпределението на доказателствената тежест, в същото няма как да бъде доказан.
На следващо място, за да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че е налице обезпечителна нужда, т.е. интерес от обезпечение от страна на молителя - ищец по делото. Съгласно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Съдът намира, че е налице интерес у молителя от исканото обезпечение, доколкото без него ще се затрудни осъществяването на правата му в случай на евентуално бъдещо позитивно установително съдебно решение по предявените висящи искове по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК. На основание чл.389 ал.2 от ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове, т.е. включително и по установителни искове, каквито са висящите такива.Налице е правен интерес у молителя /ищец/ от допускане на исканото обезпечение на висящите установителни искове по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК, доколкото за ищеца /заявител в заповедното производство по чл.410 от ГПК/ не съществува правна възможност след оспорването от длъжника в рамките на срока по чл.414 ал.2 от ГПК изцяло на заповедите по чл.410 от ГПК от предявяване на осъдителен иск за оспорените му парични притезания и доколкото, в случай на постановявяне и влизане в законна сила на позитивно установително съдебно решение, издадените заповеди по чл.410 от ГПК влизат в законна сила и подлежат на принудително изпълнение на основание чл.404 т.1 от ГПК. От друга страна, доколкото по делото липсват данни, които да опровергават наличието на обезпечителна нужда, същата следва да се предполага, а и ищецът не е длъжен винаги да я доказва. /Ж.Сталев, БГПП, стр.731/.
На следващо място исканата от молителя обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.1 от ГПК – „възбрана върху недвижим имот” – възбрана върху процесния недвижим имот, собственост на длъжника, описан подробно по-горе, макар и предявените искове по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК да са установителни по своя характер, а не осъдителни, е подходяща и оправдана с оглед вида на търсената с исковете защита, доколкото правната възможност на ищеца след оспорване на паричното му вземане по реда на чл.414 ал.1 от ГПК е предявяване именно на установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК, а не на осъдителен такъв, и след влизане в законна сила на установителното съдебно решение, на основание чл.416 от ГПК, влиза в законна сила и издадената против длъжника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е годно изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК. Така че, макар и обезпечителната мярка „възбрана върху недвижим имот” по принцип да е съответна на вида на търсената защита с осъдителен иск, с оглед спецификата на иска по чл.422 ал.1 от ГПК, провеждан след развило се и за нуждите на заповедно производство по чл.410 от ГПК, се явява съответна и на вида на търсената с този установителен иск защита, по изложените по-горе съображения. Недвижимият имот, върху който се иска налагане на възбрана, подробно описан по-горе, е собственост на длъжника, като правото на собственост се доказва от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №2274, том ХІІ, рег.№6883, н.д.№695 от 2003г. по описа на Нотариус Мазнев с район на действие ГОРС и Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №788, том ІV, рег.№4875, н.д.№572/2002г. по описа на Нотариус Мазнев с район на действие ГОРС, доколкото, видно от справка в ТР, длъжникът „Хлебозавод Корн” ООД, с ЕИК *********, ответник по делото, е правоприемник на „Хлебопроизводство Корн” АД, с БУЛСТАТ *********.
Общата цена на иска по чл.422 ал.1 от ГПК, предмет на гр.д.№1962/2011г. по описа на ГОРС, е 17 521,20лв., а не посочената от ищеца цена на иска 17 891,95лв., поради което обезпечението на този иск следва да се допусне частично до размер от 17 521,20лв. Обезпечението на иска по чл.422 ал.1 от ГПК, предмет на присъединеното гр.д.№1963/2011г. по описа на ГОРС, следва да се допусне в пълния му размер от 13 695,43лв., или молбата по чл.389 ал.1 от ГПК ще се уважи като се допусне исканото обезпечение чрез налагане на възбрана върху процесния недвижим имот на висящите искове по чл.422 ал.1 от ГПК с обща цена от 31 216,63лв., като възбраната върху недвижимия имот се наложи до общия размер на неудовлетвореното парично притезание от 31 216,63лв.,като в останалата част от 370,75лв. до пълния предявен размер от 31 587,38лв. молбата по чл.389 ал.1 от ГПК се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Водим от горното и на основание чл.389 ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените от „УНИПАК” АД със седалище и адрес на управление гр.Павликени, ул.”Тошо Кътев” №13, с ЕИК *********, против „ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица, ул.”Св. Княз Борис І” №94, с ЕИК *********, положителен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на оспореното парично притезание, съгласно издадената против длъжника Заповед №2154/13.07.2011г. по Чгр.д.№1610/2011г. по описа на ГОРС с цена на иска 17 521,20лв. и иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК, предмет на присъединеното Гр.д.№1963/2011г. по описа на ГОРС, за установяване съществуването на оспореното парично притезание на ищеца, съгласно издадената против длъжника Заповед №2151/13.07.2011г. по Чгр.д.№1609/2011г. по описа на ГОРС с цена на иска 13 695,43лв. или обща цена на двата установителни иска от 31 216,63лв. /тридесет и една хиляди двеста и шестнадесет лева и шейсет и три стотинки/, чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху недвижим имот, собственост на длъжника „ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица, ул.”Св. Княз Борис І” №94, с ЕИК *********, находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.”Св. Княз Борис І” №94, ТЕРЕН с площ от 2 540 кв.м., представляващ УПИ ІХ- „За стопанска инициатива” в кв.246 по плана на Източна промишлена зона гр.Г.Оряховица, при граници: от север, северозапад и запад – улица о.т. 1024 -1024а -1024б- 1024в, от изток – землищна граница на землището на гр.Лясковец, от юг – УПИ Х в кв.246 по плана на ИПЗ гр.Г.Оряховица, заедно с построените в този поземлен имот МАСИВНА СГРАДА, представляваща склад със застроена площ от 717 кв.м. и ПРИСТРОЙКА за производствени дейности и администрация със застроена площ от 228,22 кв.м., подробно описан в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №2274, том ХІІ, рег.№6883, н.д.№695 от 2003г. по описа на Нотариус Мазнев с район на действие ГОРС и Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №788, том ІV, рег.№4875, н.д.№572/2002г. по описа на Нотариус Мазнев с район на действие ГОРС, до размера на неудовлетвореното парично притезание общо по двата установителни иска в размер на 31 216,63 лв. /тридесет и една хиляди двеста и шестнадесет лева и шейсет и три стотинки/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД.
ОТХВЪРЛЯ частично молбата по чл.389 ал.1 от ГПК, предявена от „УНИПАК” АД със седалище гр.Павликени, против „ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД със седалище гр.Г.Оряховица, за допускане на обезпечение на висящите установителни искове по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху процесния недвижим имот, за разликата от 370,75лв. /явяваща се такава относно установителния иск, предмет на Гр.д.№1962/2011г. по описа на ГОРС/ до общия предявен размер на исковете от 31 587,38лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
Определението в уважителната част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Великотърновски окръжен съд, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от службата по вписвания.
Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.
Определението в отхвърлителната част подлежи на обжалване от молителя с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, препис от която не се връчва на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА
ЗАПОВЕД
№……
гр.Горна Оряховица, 30.11.2011г.
Днес, 30.11.2011г., ЛЮБКА МИЛКОВА - съдия в ГОРНООРЯХОВСКИ районен съд, след като разгледах Гр.д. №1962/2011г. по описа на ГОРС, произнесох Определение №……../30.11.2011г. и констатирах, че същото подлежи на изпълнение
З А П О В Я Д В А М:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените от „УНИПАК” АД със седалище и адрес на управление гр.Павликени, ул.”Тошо Кътев” №13, с ЕИК *********, против „ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица, ул.”Св. Княз Борис І” №94, с ЕИК *********, положителен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на оспореното парично притезание, съгласно издадената против длъжника Заповед №2154/13.07.2011г. по Чгр.д.№1610/2011г. по описа на ГОРС с цена на иска 17 521,20лв. и иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК, предмет на присъединеното Гр.д.№1963/2011г. по описа на ГОРС, за установяване съществуването на оспореното парично притезание на ищеца, съгласно издадената против длъжника Заповед №2151/13.07.2011г. по Чгр.д.№1609/2011г. по описа на ГОРС с цена на иска 13 695,43лв. или обща цена на двата установителни иска от 31 216,63лв. /тридесет и една хиляди двеста и шестнадесет лева и шейсет и три стотинки/, чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху недвижим имот, собственост на длъжника „ХЛЕБОЗАВОД КОРН” ООД със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица, ул.”Св. Княз Борис І” №94, с ЕИК *********, находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.”Св. Княз Борис І” №94, ТЕРЕН с площ от 2 540 кв.м., представляващ УПИ ІХ- „За стопанска инициатива” в кв.246 по плана на Източна промишлена зона гр.Г.Оряховица, при граници: от север, северозапад и запад – улица о.т. 1024 -1024а -1024б- 1024в, от изток – землищна граница на землището на гр.Лясковец, от юг – УПИ Х в кв.246 по плана на ИПЗ гр.Г.Оряховица, заедно с построените в този поземлен имот МАСИВНА СГРАДА, представляваща склад със застроена площ от 717 кв.м. и ПРИСТРОЙКА за производствени дейности и администрация със застроена площ от 228,22 кв.м., подробно описан в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №2274, том ХІІ, рег.№6883, н.д.№695 от 2003г. по описа на Нотариус Мазнев с район на действие ГОРС и Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №788, том ІV, рег.№4875, н.д.№572/2002г. по описа на Нотариус Мазнев с район на действие ГОРС, до размера на неудовлетвореното парично притезание общо по двата установителни иска в размер на 31 216,63 лв. /тридесет и една хиляди двеста и шестнадесет лева и шейсет и три стотинки/.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………..