Р Е Ш Е Н И Е
Номер №VІ-7 Година 2019, 20.02 град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско
отделение, VІ-ти въззивен състав
На двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията
В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1653 по описа за 2018 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№29861/16.07.2018г.,
подадена от Г.И.Н., ответник, чрез пълномощника адв.Г.С., срещу
решение №1302 от 15.06.2018г., постановено от БРС по гр.д.№8885/2017г.
по описа на същия съд.
С
посоченото решение е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Г.И.Н.,
ответник, чрез адв.Г.С., дължи на „Експерт Холдинг БГ” ЕООД,
представлявано от Веселин И. Гайдаров, адрес за призоваване: гр.Варна,
ул.”Драган Цанков” №20, ет.1, чрез адв.С.И.З., сумата от 10 000 лева, представляваща вземане по Запис на
заповед, издаден на 10.05.2016 г. от Г.И.Н., ЕГН ********** и авалиран от
„Тиволи“ ЕООД, ЕИК *********, „Тиволи 2012“ ЕООД, ЕИК ********* и Даниела
Наскова Христова, ЕГН **********, в полза на „Експерт Холдинг“ ЕООД, с падеж
10.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.08.2017 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми има издадена по
ч.гр.д.№6348/2017 г. по описа на РС-Бургас Заповед №3792 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от 29.08.2017 г. и
изпълнителен лист от същата дата.със същото решение ответникът е осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в производството.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение изцяло като
вместо това бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени Претендират се разноски за двете инстанции.
Доводите,
които се излагат са във връзка с твърденията, че ищецът не е разполагал с
паричната сума, поради което не е било възможно да я предаде на ответника. Поискано
е събирането на гласни доказателства за установяване на действителните уговорки
между страните, задължаване по реда на чл.192 ГПК на трето неучастващо в спора
лице да предостави документи и служебно запознаване с материалите по
т.д.№313/2017 по описа на БОС.Не се твърдят обстоятелства по чл.266 ГПК.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от адв.С.З., с който същата се
оспорва изцяло. Страната се противопоставя на искането за допускане на
доказателства пред въззивната инстанция като преклудирани. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Въззивнат жалба е
подадена в предвидения от закона срок, от упълномощен представител на
страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение,
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
С
определение от 11.09.2018г. жалбоподателят е освободен от заплащане на д.т. за
въззивното обжалване.
С
определение №VІ-2126/01.11.2018г. съдът се е произнесъл по доказателствените
искания на въззивника като същите не са допуснати поради настъпила преклузия.
Бургаският окръжен
съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание
чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното
по делото ч.гр.д.№6348/2017 по описа на БРС ищцовото дружество е подал
заявление по чл.417 от ГПК, по което е издадена Заповед №3792 от 29.08.2017
год. за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата от 10 000 лв по запис
на заповед издаден 31.07.2013 год., на падеж 10.09.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 10.05.2017
год. до окончателното й плащане, както и
620 лв. разноски, включващи 200 лв. д.т. и 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид
постъпилото възражение от длъжника Г. Иванова Н., кредиторът е предявил иск по чл.415 от ГПК във връзка с чл.422,
ал.1 от ГПК за установяване на вземането си.
С писмения
отговор по чл.131 от ГПК ответникът Н. е оспорил иска, заявявайки, че между
страните е сключен договор за заем за сума в размер на 55 000 евро за
закупуване на нов автобус като е уговорено възнаграждение в размер на
40 000 лв. Изготвен е и е подписан писмен договор и 5 броя записи на
заповед, всяка от които с различен падеж. Твърденията са, че издадените записи на заповед служат като обезпечение на
задълженията по договора за заем. Също така твърди, че първоначално му е
преведена сумата от 40 000 лв., която веднага е върнал на ищцовото
дружество, а впоследствие е преведена сумата от 95 000 лв. , 30 000
лв. от които отново са предадени на ищеца. Поради това твърди, че
претендираната сума е недължима.
Във връзка с
въведеното твърдение от страна на
ответника за наличие на каузално правоотношение, ищцовото дружество прави уточнение,
че между страните е сключен договор за паричен заем от 10.05.2016г. за паричен
заем от 55 000 евро и 40 000 лв. като сумата е предадена с три
банкови преводи в лева. Уговорени са пет
падежа като за обезпечаване на вземанията ответника в лично качество и като
управител на две търговски дружества и лицето Даниела Наскова Христова са
издали пет записа на заповед. Уточнява, че по три от тях има образувани дела,
едно от които е настоящото.
Страните анагажират доказателства съобразно твърденията
си. Ищцовото дружество представя в заверени копия: договор за паричен заем от
10.05.2016г., 3 бр. преводни нареждания и пет записи на заповед. По искане на
ответника е допусната и приета, неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза. Приложено е ч.гр.д.№6348/2017 по описа на БРС.
От приетите по
делото доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за заем от 10.05.2016г. съгласно който
заемодателят е предал сумата от 55 000 евро и 40 000 лв. чрез вътрешнобанков
превод. Съгласно чл.4 от същия връщането
на сумата е уговорена на пет падежа-10 000 лв. до 10.06.2016г.,
10 000 лв. до 10.07.2016г., 10 000 лв. до 10.08.2016г. , 10 000
лв. до 10.09.2016г. и 55 000 евро до 10.10.2016г. В чл.3 е записано, че
заемателят не дължи възнаграждение на заемодателя. Видно от приетите по делото
три преводни нареждания за вътрешнобанкови преводи на 10.05.2016г. по сметка на
ответника Г.И. са преведени следните суми:40 000 лв., 95 000 лв. и
12 570,65 лв. с основание по договор за заем от ищеца и наредител „Екперт
Холдинг БГ“ ЕООД. На същата дата са издадени 5 броя записи на заповед, като
процесният е този с падеж 10.09.2016г.
По делото не е спорно и се установява от
представените доказателства, че процесния запис на заповед обезпечава част от задължението
по договора за заем, а именно 10 000 лв. с падеж 10.09.2016г., който е бил
авалиран от „Тиволи“ ЕООД, „Тиволи 2012“ ЕООД и Даниела Наскова Христова.
Заемната сума е била предадена на ответника посредством три вътрешнобанкови
преводи, поради което следва да се приеме, че ищцовото дружество е изправната
страна по договора за заем.
При проверка редовността на процесния запис на
заповед от външна страна по смисъла на чл.535 и
чл.536 от ТЗ –същият съдържа всички законови реквизити.
Съгласно разясненията
дадени в т.17 от ТР №4 от 18.06.2014г.
по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС във връзка с въведените възражения за наличие на каузално правоотношения във
връзка с което или по повод на което е издаден редовния запис на заповед, в
настоящето производство подлежи на
изследване каузалното правоотношение като съобразно правилото на чл.154,
ал.1 от ГПК за разпределение на дзоказателствената тежест всяка от страните
доказава фактите на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответното отричаното право-за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Възраженията на
длъжника в производството по иска за установяване на съществуване на
вземането по запис на заповед са
абсолютни-срещу формата и съдържанието на ценната книга и/или основани на
пороци на волята при издаването на записа на заповед и релативни, произтичащи
от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед.
Страните
не спорят по валидността от външна страна на представения запис на заповед от 10.05.2016г. за сумата от 10
000 лева, с падеж 10.09.2016г., както не се спори, че
същият е подписан от Г.И.Н.. На
първо място в тежест на ответника е да докаже твърдението си, че задължението
не е възникнало в посочения в договора за заем и записа на заповед размер,
както и че е погасено т.е. връщане на заемната сума. Въпреки
указаната доказателствена тежест, доказателства в тази посока не са
представени. Няма и такива твърдения. По
отношение на искането за ангажиране на гласни доказателства във връзка с
твърденията, че част от сумата е върната веднага след предаването, то съгласно
чл.164, ал.1, т. 3 и 4 ГПК е недопустимо да се доказват тези твърдения на ответника
с гласни доказателства. В случай, че действително е била налице подобна
уговорка , ответникът би следвало да се е снабдил с обратно писмо , каквото не
е представено. Следователно ответникът не
е доказал да е извършил погасяване на сумата от 10 000 лв. въведен от него
като каузално правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е
издаден процесния запис на заповед от 10.05.2016г. с падеж на 10.09.2016г. ,
поради което искът е основателен. По делото са представени доказателства за
наличие на договорни отношения по договор за заем от 10.05.2016год. представени
са доказателства за предоставянето на заемната сума от ищеца на първия ответник
и не са представени доказателства за погасяване на задължението за връщане на
заетата сума.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
-25.08.207г.
Предвид изложеното исковете се явяват
основателни и доказани.
Наведените възражения, че по делото не е
установено ищецът да е разполагал със сумата са неоснователни. Както бе
посочено това е установено с преводните нареждания.
Недоказано остана твърдението, че сумата от
40 000 лв. е уговорена като възнаграждение за заемодателя. В чл.3 от договора за заем е предвидено, че
такова не се дължи. Липсват доказателства, че тази уговорка е променена по
общото съгласие на страните.
Не следва да бъдат обсъждани наведените с молба
становище от 17.01.2019г. възражения, поради това, че е преклудирана
възможността да бъдат заявени.
Първоинстанционният съд е извършил анализ
на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена
фактическа обстановка е направил съответстващите изводи относно релевантните за
спора факти и е достигнал до горните правни изводи, съвпадащи с тези на
въззивната инстанция.
Страните са заявили своевременно пратенции
за разноски. Съобразно изхода от делото такива следва да бъдат присъдени в
полза на въззиваемата страна. Съгласно представения договор за правна помощ и
съдействие и списък на разноските въззиваемият е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лв.
С оглед на горното
и на основание чл.271, ал.1 от ГПК
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1302 от 15.06.2018г. постановено по
гр.д.№8885/2017 по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г.И.Н., ЕГН ********** постоянен адрес *** и настоящ
адрес *** да заплати на „Експерт
Холдинг БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Цар
Освободител“ №79, вх.А,ет.1,ап.4 с ЕИК *********, представлявано от управителя
веселин И. Гайдаров, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.”Драган Цанков” №20,
ет.1, чрез адв.С.И.З., сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лв./,
представляващи разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.