Решение по дело №627/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3 от ЗУБ във вр. с чл.145 и следващите от АПК по жалба на З. А. А. от [държава] срещу Решение №6447/27.05.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е отказано да се събере на територията на Република България със своите родители А. А. А. и Х. Т. И. А.. Твърди се, че оспореният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и като издаден в противоречие с материалния закон. Административният орган не бил обсъдел и преценил правилно събраните в производството пред него доказателства за здравословното състояние на родителите във връзка с необходимостта от полагане на постоянни грижи спрямо същите при наличето на тежко заболяване и невъзможност те сами да се грижат за себе си. Допълнително изтъква, че в представения документ №23/07338217 от 27.01.2024г. от Лекарски профсъюз в [държава] за майката на жалбоподателката било посочено заболяването – високо есенциално артериално налягане с недостатъчност на митралната клапа, втора степен, както и че е посочено, че се нуждае от постоянна грижа и да избягва тежката работа. Поради това се налагало да живее в едно домакинство с дъщеря си. Иска да бъде отменено Решение №6447/27.05.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, ведно със законните последици от това, като се присъдят и направените разноски.

Ответникът по жалбата депозира становище, като счита жалбата за неоснователна. В обжалваното решение правлино било счетено, че не са налице предпоставките на пар.1, т.3, б.В от ДР на ЗУБ, тъй като от представеният документ не можело да се направи извод относно майката на жалбоподателката, че е необходимо съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. Освен това липсвали данни за родителите на жалбоподателката да е ограничен достъпа до медицинска помощ в страната, където се намират.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение №4753 от 13.12.2021г. на Зам.Председател на ДАБ на М. А. А. е предоставен хуманитарен статут.

След искане на М.А. за събиране на територията на Република България със своето семейство с Решение №5320/01.06.2022г. на Зам.Председател на ДАБ е разрешено да се събере със съпругата си З. А. А. и техните деца Д., Л. и С.. С Решение №14852/13.10.2023г. на Председател на ДАБ е предоставен хуманитарен статут на З. А. А. и децата Д., Л. и С..

По молба рег.№УП-28309 от 15.03.2024г. от З. А. А. – относно събиране на територията на РБългария с родителите ѝ, са представени копия от документи за самоличност и Извадка от граждански регистър за семейно положение №43044259 от 10.01.2024г. – л.49, с които се установява, че имената на родителите са А. А. А. /баща/, роден на [дата]., и Х. Т. И. А. /майка/, родена на [дата].

С представения документ №23/0738217 от 27.01.2024г. от Лекарски профсъюз в [държава] – л.51, се установява извършен преглед на майката на жалбоподателката, както и установеното при прегледа – високо есенциално алтериално налягане с недостатъчност на митралната клапа, втора степен. Посочено е, че пациентът се нуждае от постоянна грижа и да избягва тежка работа.

На 04.04.2024г. със З. А. А. е проведено интервю, обективирано с протокол с peг. №УП 28309/04.04.2024г., като оспорващата е посочила, че майка ѝ има проблеми със сърцето и се лекува в [държава], но се нуждае от постоянна грижа и да избягва тежка работа. Нямала братя и сестри и била тяхно единствено дете, а баща ѝ също бил болен – имал дископатия и разширени вени и не можел да се грижи за нея. Помагали съседите.

С Решение №6447/27.05.2024г. административният орган е счел, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ за разрешаване на З. А. А. да се събере на територията на Република България с родителите си, поради което е издал оспореното решение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

Оспореното Решение е било съобщено на З. А. А. чрез упълномощен представител, видно от положения подпис на 20.06.2024г. Жалбата е подадена в деловодството на съда на 04.07.2024г., т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.84, ал.3 от ЗУБ. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - Председател на ДАБ. Административният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Между страните няма спор за това, че А. А. А. е баща на З. А. А., както и че е роден на [дата]., а Х. Т. И. А. е нейна майка и е родена на [дата]. Няма спор и че по отношение на З. А. А. е постановено решение, с което е предоставена хуманитарен статут. Основният спорен момент е относно това дали относно двамата родители, като членове на семейството на оспорващия, са налице условията за събиране на територията на страната.

Съгласно чл.34 от ЗУБ чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. В пар.1, т.3, б.В от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците е уредена легална дефиниция на "членове на семейството" са, касаеща родителите, а именно - родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Така за да се разреши събиране на чужденец с неговите родители, които се намират в страната на произход, е необходимо да са налице едновременно две предпоставки - да са в напреднала възраст или да страдат от тежко заболяване, като при тези посочени обстоятелства да могат да се грижат сами за себе си, поради което се налага да живеят в едно домакинство с децата си. В тази смисъл следва да се установи, за да се допусне събирането, че родителите не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната по произход.

Настоящият съдебен състав приема, че към настоящия момент родителите не са в напреднала възраст, тъй като са съответно на 59 и на 55 години. Дори пенсионната възраст, която е различна във всяка страна, не може да се приравнява с напреднала възраст. Напредналата възраст е един от етапите на старостта, която е крайният резултат от стареенето. В случая Световната здравна организация разделя старостта на 3 етапа: 60-75 години – напреднала възраст, т. нар. ранна старост, 75-90 години – старческа възраст, т. нар. късна старост и над 90 години – т. нар. дълголетие , но следва да се отчитат генетичните фактори, както и от начините и условията на живот на даденото лице. От друга страна не се установява, че двамата родители страдат от тежко заболяване. Здравословните проблеми на майката, свързани с високо кръвно налягане, са доказани, но проблемите на бащата с дископатия и разширени вени – не, а освен това тези заболявания са характерни за тяхната възраст болестни състояния и не са предопределили някакво особено състояние на трудна подвижност или неподвижност, както и на необходимост от провеждане на ежедневни медицински процедури или посещение в болница или заведение за рехабилитация. От изявленията на оспорващия, дадени по време на административното производство, се установява, че за двамата родители не се изискват специални грижи нито от отделно друго лице, нито такива в болнично заведение. И двамата към момента не са в състояние, налагащо ежедневна помощ и грижа от детето им. Състоянието им позволява да се грижат сами за себе си, поради което не се налага да живеят в едно домакинство с дъщеря си. Нещо повече – по отношение на единственото представено доказателство относно заболяването на майката не се сочи, че не може да работи, а че следва да избягва тежка работа.

Наред с това не може да приеме за достоверно и логично твърдението на оспорващата, че желае да се събере с родителите си за да се грижи за тях. Жалбоподателката има три малолетни деца и съпруг, с които вече са се събрали на територията на Република България. Събраните по делото доказателства установяват, че живеят под наем в София, а после в Харманли, като липсват доказателства за доходите им или възможността им да се издържат, ако жалбоподателката не работи. Тези обстоятелства поставят под съмнение възможността на З.Абдулрахмман да се грижи за родителите си в случай, че се съберат с тях.

Изложеното мотивира съда да приеме, че родителите не са в напреднала възраст, нито здравословното им състояние в момента е такова, че те да не могат да се грижат сами за себе си и да се налага да живеят с дъщеря си, за да може тя да задоволя нуждите им от прехрана, подслон и лекарства. Поради това съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. А. А. от [държава] срещу Решение №6447/27.05.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е отказано да се събере на територията на Република България със своите родители А. А. А. и Х. Т. И. А..

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.