О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. С. , 05.03. 2021г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
СЕДМИ състав в закрито заседание на 05.03.2021г. , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева, ЧНД №
86 / 021 г по описа на Окръжен съд С. , за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.243, ал.4 и 5 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против постановление на СОП от 08.02.2021г. по пр.пр. № 1965/2019г.
на СОП, ДП № 86/2019г. по описа на ОСлО- СОП, по силата на което е прекратено наказателното
производство, образувано и водено против Т.А.М. от гр. К., за това че на 30.06. 2019г. , около 18.50 ч.
в гр. К., на път 8-І при управление на моторно превозно средство л.а. м.
„Тойота”, модел „Авенсис” с рег. № . е нарушил правилата за движение по
пътищата- чл.25, ал.2 НК, вследствие на което настъпил удар между управляваното
от него МПС и мотоциклет м. „Сузуки“, рег. № .и по непредпазливост е причинил
смъртта на водача на мотоциклета И.Ч.С., ЕГН- ********** – престъпление по
чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК.
За да прекрати производството наблюдаващият делото
прокурор от СОП е приел липса на
съставомерност на деянието, а именно – че е не е осъществено от
привлеченото към отговорност лице деяние, инкриминирано като престъпление, обвиняемият М., в качеството си на водач на
МПС л.а. „Тойота Авенсис” К., не е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, визирани в специалния закон ЗДП, което да се намира в причинна
връзка с настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия И.С..
Поведението на последния като участник в движението, свързано с редица
нарушения на правилата, най- съществено от които е превишаване на скоростта,
самостоятелно се намира в причинна връзка с настъпилото произшествие и
последвалата от него смърт на същия.
Посоченото по- горе постановление е обжалвано от адв.А.М.
– повереник на пострадалите – съответно-
баща, майка и сестра на И.Ч.С.- загинал в резултат на
произшествието. В жалбата се съдържа оплакване за непълнота на доказателствата,
необоснованост на фактическите изводи на прокуратурата , нарушаване на основни начала на наказателния
процес – по чл.13 и 14 НПК, определящи правилата на изграждане на вътрешното
убеждение- избирателен и едностранчив подход към доказателствата и към тяхното
тълкуване, произволно приемане на факти или такова- въз основа на необективен
анализ на доказателствата, без съпоставяне и излагане на аргументация, защо е
предпочетено едно доказателство пред друго, както и за обективността и
надеждността на доказателствата, залегнали в основата на фактическите изводи,
заместване на последните с предположения, довели до неправилно приложение на материалния закон-
разпоредбата на чл. чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК, като е прието, че
липсва престъпление, осъществено от обвиняемия М.. Оспорват се фактическите изводи на прокуратурата, оспорва
се прочита на заключението на КСАТЕ, което дава прокуратурата, най-вече
обстоятелството, че водачът на „Тойота. Авенсис“ в никой момент от своето
движение преди произшествието не е променял посоката си на движение, изначално
се е движел праволинейно изцяло в лявата лента и не е напускал по никакъв начин
същата до момента на настъпване на произшествието.
По-нататък в жалбата подробно и аргументирано се
цитират и обосновават нарушения от ЗДП, които е допуснал обвиняемият Т.М. в
качеството си на водач на л.а., които пряко са обусловили настъпването на
произшествието, а именно:
С извършването на тази маневра Т.М. нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението:
1.Съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка."; чл. 25, ал.1 от ЗДвП:
"Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение";
чл.38, ал.1 от ЗДвП: "Завиването в обратно посока се извършва наляво от
най-лявата пътна лента по посока на движението"; чл.38, ал.3 от ЗДвП:
"При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и
от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно
средство е /длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни
превозни средства"; чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП: "Двойна непрекъсната
линия"-М2. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат", като не пропуснал и реализирал пътнотранспортно произшествие с
попътно движещият се от лявата му страна мотоциклет, управляван от пострадалия С..
Именно в резултат на неправомерната маневра „завой в обратна посока" е
настъпило ПТП, като посочените нарушения са в пряка причинна връзка с
настъпилия тежък съставомерен резултат.
В тази връзка се застъпва и аргументира, освен,
че подсъдимият Т. М. е осъществил
непозволена маневра- не разрешено завиване в обратна посока на това място от
пътното платно, но и при самото и осъществяване не е спазено изискването на
закона, че по правило –завиването в обратна посока се осъществява от най-
лявата лента на пътното платно- чл.38,ал.1 ЗДП, в случай, че същата се окаже
недостатъчна като широчина за осъществяване на тази маневра, завиването в
обратна посока може да се осъществи и от друга част на пътното платно, но в
този случай водачът на завиващото ППС е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна
пътни превозни средства- чл.38,ал.3 ЗДП.При осъществяване на маневрата завиване
в обратна посока обвиняемият Т. М. е нарушил и забраната за пресичане на двойна
непрекъсната линия. Най- същественото и безсъмнено нарушение на обвиняемия е,
че преди предприемане на маневрата не е извършил дължимата от закона преценка
на пътната обстановка и не е пропуснал да премине движещия се в същата посока
направо по пътното платно мотоциклетист- чл. 25,ал.1 ЗДП. Тези нарушения пряко
и непосредствено са довели до настъпване на произшествието и са обусловили
смъртта на пострадалия.
Според пок.св. М. М.- непосредствен очевидец на
произшествието подсъдимият М. като водач на л.а. „Тойота Авенсис“ е предприел
желаната от него и забранена от маркировката и знаковото стопанство на това
място маневра, движейки се в дясната
пътна лента. Показанията на този свидетел са игнорирани от прокуратурата, без
обсъждане, без съпоставяне с други доказателства, с единствен мотив, че
свидетелят бил „приятел на пострадалия от дълги години“, а и бил „отстъпил
превозното средство на неправоспособно лице“, отдавайки пълно и безкритично
доверие на обясненията на подсъдимия и на св. М. К. /последните –без да бъдат
проверени за истинност и достоверност по надлежния ред/ - доказателства, които
обслужват защитната версия на
подсъдимия. С тези и други
съждения,
осъществени в нарушение на закона и правилата за изграждане на вътрешно
убеждение, прокуратурата е легитимирала липсата на обективност и
безпристрастност като основни характеристики на обжалваното постановление.Допуснато
е превратно тълкуване на заключението на комплексната съдебно автотехническа и
медицинска експертиза /КСАТЕМЕ/ отново в синхрон и обслужване на защитната
позиция с цел оневиняване на подсъдимия, като при това изводите на
прокуратурата се намират в драстично противоречие с формалната логика, като СОП
не е в състояние да обясни, с оглед възприетото по каква причина ударът –челен
за пострадалия и управлявания от него мотоциклет не е в задната част на
„Тойота“, управлявана от подсъдимия а е перпендикулярен на това превозно
средство- попада в лявата странична част- гредата, задна и предна лява
странични врати на „Тойота“.
В обобщение на изложеното в жалбата, жалбоподателите
отправят искане за отмяна на атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство като незаконосъобразно и за продължаване на
разследването по делото в следните насоки:
-
Провеждане на
разпит на св. М.К.и допълнителен разпит
на св.М. М.
-
Да бъдат
проверени пок.св. Л. Ц. и М. К. – в т.ч. и чрез провеждане на очни ставки със
св.М. М.- пряк очевидец на ПТП
-
Поставяне на
допълнителни задачи към КСАТЕ.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в
жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и
осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното постановление на базата на приложимите законови разпоредби ,
намира за установено следното:
Прокуратурата,
като суверен на обвинителната функция и господар на досъдебното производство,
осъществява самостоятелно прерогативите си за образуване на досъдебно
производство, за привличане към наказателна отговорност лица, както и за
необходимостта от прекратяване на образувано вече такова.Осъществявайки тези
функции е свободна да прави преценка на годността, надеждността и достатъчността
на събраните в хода на разследването доказателства, и на тази основа да формира фактически и правни изводи, подкрепящи или опровергаващи
обвинението. Тази функция обаче не би могла да се осъществява произволно и
немотивирано, вън и в противоречие с доказателствата и закона. Фактическите и
правни изводи следва да бъдат обосновани и мотивирани, (особено, когато се
касае за акт като настоящия, който приключва наказателното производство), в
същата степен, в която се изисква да бъде мотивиран и обоснован съдебен акт,
доказателствено-правната дейност на прокуратурата се подчинява на същите
основни начала – чл.13, 14 и чл.107,ал.5 НПК – изискващи подробен и задълбочен
анализ на събраните доказателства от съвкупността, в тяхната цялост, взаимна
обвързаност, конкуренция и съпоставяне –определяне като по-малко или повече истинни
и достоверни и при преценката за съответствието им със закона и при прилагане на формалната
логика.
За да оневини изцяло привлеченото към отговорност лице
– Т.М., СОП приема, че смъртта на пострадалия мотоциклетист С. се намира
единствено и само в пряка причинна връзка с допуснатите от него нарушения на
правилата за движение и в същото време – обвиняемият М. не е допуснал –чрез
действията си като водач нарушение на правилата от специалния закон ЗДП, което
да се намира в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Този извод
е неверен- осъществен в
противоречие със закона и доказателствата, и освен това е немотивиран,
необоснован.
Внимателния прочит на обжалваното постановление оставя
впечатление за съставянето му в грубо
противоречие с принципите на формиране на вътрешното убеждение –правилата за
преценка на доказателствата, както и за липса на съответствие със закона и формалната
логика- основни начала по чл.13,14 и чл.107,ал.5 НПК, вън от които всеки извод
или съждение остава произволно и няма характеристиките и тежестта на фактически
или правен извод.
Наред с посочените по-горе основни начала, нарушен е
принципът и на равенство, равнопоставеност на страните в процеса.Прокуратурата,
както и съда, бидейки орган, който приема решения с валидна правна сила на
определен етап от наказателното производство е длъжен да събира доказателства
както в подкрепа на защитната, така и в подкрепа на обвинителната теза. Следва
да предоставя еднаква възможност на страните ( в т.ч. и пострадалите,
потенциращи качеството на същински страни –частни обвинители в същинската фаза
на процеса) да отстояват правата си и законните си интереси при стриктно
придържане към принципа за установяване на обективната истина. Защото, когато
господарят на определена фаза в производството накланя везните в една или друга
посока, това е преди всичко във вреда на обективната истина.
В настоящия
случай, при съставяне на атакуваното постановление СОП е изоставила
обвинителната функция, възприемайки едностранчив, необективен подход на подбор
и анализ на доказателствата, избирателната им оценка и превратно тълкуване,
предоверяване –без необходимостта от критичен анализ и проверка по отношение на
едни от доказателствата и обратното- игнориране и елиминиране изцяло на други
доказателства.
Така, безкритично
в основата на приетите изводи, претендиращи да са изводи, основани на
фактите, установени от доказателствата, стоят обясненията на обвиняемия Т.М. в
съответствие със защитната позиция, изградена от същия, близо 8 месеца след
произшествието, когато за първи път е депозирал обяснения, излагайки своята
версия за случилото се – на 28.02.2020г..Прокуратурата се е доверила изцяло на
обясненията на обвиняемия като истинни и
ги е положила в основата на фактическите си изводи за случилото се на
инкриминираната дата, без да държи
сметка на признатото право по закон да не говори истината или цялата истина на
привлеченото към отговорност лице и съответстващата на това двойствена роля на
обясненията като доказателствено средство – с приоритет на функцията на
средство за защита (в кореспонденция с правото на защита на лицето), пред
другата такава- средство за установяване на обективната истина. В тази връзка
съдът споделя упрека, съдържащ се в жалбата за приемане като изцяло достоверно
и истинно твърдението на М. за причината, поради която е решил да осъществи
маневрата обратен завой- липса на гориво, произволно , без да бъде проверено това
твърдение, чрез изследване на съдържанието в резервоара на л.а. „Тойота
Авенсис“, приобщен, като веществено доказателство по делото. По-нататък това
предоверяване на обясненията, като изначално истинни, без необходимостта от
проверка и съпоставяне с останалите доказателства е приетото твърдение на
обвиняемия М., че от самото начало на
включването си в движението по „Ломско шосе“ се е движил изцяло в лявата лента
на платното, предназначено за движение на ППС пътуващи в посока – К. – гр. С.
при липса на надеждни и сигурни доказателства, подкрепящи обясненията на
обвиняемото лице в тази им част- а именно записи от камери, обективиращи
позицията на л.а. „Тойота“ при придвижването и към мястото на произшествието и
в началото на предприетата маневра-завиване в обратна посока.(при необяснимата
и смущаваща констатация за липса на записи от охранителните камери точно в
инкриминирания като район на местопроизшествието участък -
в който е предприета маневрата от обвиняемия). При преценката на това
обстоятелство не е взето под внимание, че в действителност това е т.нар.
„бърза“ лента за движение, за движение на МПС движещи се с по-висока скорост и
за изпреварване, като при съпоставяне
със заключението на КСАТЕ по делото ,скоростта на управляваната от обв. М.
Тойота, в нито един момент не е била висока- в района на местопроизшествието –
около 23 км/ч., поради което по- скоро е
логично да се движи в дясната лента, като осигури път за правомерно
изпреварване на ППС с по-висока скорост. Не е потърсен и даден отговор в съответствие с доказателствата и логиката
поради каква причина обвиняемият се е движил дълго време при ниска скорост в
скоростната лента за движение? Еднаквия подход към доказателствата и
равенството на страните в процеса е налагал тези обяснения за движение изцяло в
лявата лента да бъдат съпоставени с пок.св. Ч.И.С.- л.39,т.ІV от ДП, пред
когото непосредствено след произшествието
М. е признал, точно обратното- че се е движил в дясната лента: „Попитах
кмета…кметът ми каза, че се е движил в крайна дясна лента и моторът го е
ударил…“, като впоследствие свидетелят
възпроизвежда признания на объркани и противоречиви факти от страна на обв. М.-
че е осъществявал изпреварване в лявата лента, малко по-късно- отново, че се е
движил в дясната лента. Не признава да е предприемал обратен завой и не се е
чувствал виновен за случилото се. Настоящия състав застъпва становището, че съпоставянето на твърденията в обясненията на
обвиняемия М. със свидетелските показания на св.С. – възпроизвеждащи изявления на М. непосредствено след произшествието не е в противоречие с
правото на защита, за разлика от т.нар. „беседи“ с извършителя на деянието от
страна на полицейски служители, целящи да изтръгнат самопризнания извън установения
ред по НПК- привличането на това лице в качеството на обвиняем и разясняване на
правата му.Безкритичното възприемане на твърдението на обв. М. за движение
изцяло в лявата лента на пътното платно, при това –без да променя посоката си,
не дава отговор на въпроса, по каква причина пострадалият в един момент от
движението си е схванал поведението на М. като опасност за движението,
предприемайки аварийно спиране (според заключението на КСАТЕ) и находките от
спирачни следи в протокола за оглед на МП.
По- нататък едностранчивият и избирателен подход към
доказателствата е илюстриран във фаворитизиране на пок.св. М. Тодорова К. които
пряко обслужват защитната позиция на обв. М., изградена по-късно. Тези
показания, на неизвестния на
пристигналите на МП полицейски служители и разследващи „очевидец“ на МП отново залягат в основата на
фактическите изводи на СОП в обжалваното постановление, без необходимост от
страна на прокуратурата да провери тяхната истинност и достоверност- а именно
дали свидетелката в действителност се е намирала в близост до мястото на
произшествието, къде точно се е намирала, на какво разстояние, каква е
видимостта и обективната възможност да възприеме твърдените от нея факти, както
и без да ги съпостави с доказателствата в противоположен смисъл. В това
отношение е пренебрегнато не само противоречието на нейните показания с пок.св. М. –единствения безспорен
пряк очевидец, установен като такъв от
екипа полицейски служители, пристигнали на мястото непосредствено след
настъпване на произшествието (виж пок.св. Х. В.), както и от изображението на
фотосите, заснети от камерите в района на ПТП, непосредствено преди
произшествието, коментирани от видеохетническите експертизи, така също и от обясненията
на обвиняемия М..
В обжалваното постановление липсват отговор и коментар
на следните факти:
-По
каква причина св.М. К., наблюдавайки района на произшествието още от придвижването на „Тойота
Авенсис“, управлявана от обвиняемия до настъпване на сблъсъка между двете МПС,
от който е последвала смъртта на пострадалия не е съобщила на полицейския
служител пристигнал на място и – малко по –късно –на екипа от разследващи за
това, че е свидетел-очевидец на произшествието и се е прибрала обратно в
помещенията на предприятието, очевидно издавайки нежелание да се ангажира със
случилото се под каквато и да е форма?
-
по каква причина същата тази свидетелка само
няколко дни(15) по-късно, демонстрира точно противоположното поведение- без да бъде издирвана по какъвто и да е
начин, сама се е явила, заявила е, че е била очевидец и охотно е разказала
важните според нея подробности за инцидента, и най- вече за двамата водачи на
ППС, участвали в същия- селективния анализ на които издава качеството на позитивни
обстоятелства описващи правомерно поведение като водач на подсъдимия и
обратното- вменяващи нарушения на загиналия мотоциклетист. Дали внезапно
пробуденото и чувство за граждански дълг
във връзка с ангажимента и да
свидетелства и да установи факти и обстоятелства от значението на делото –
противоположни на първоначалното и поведение и нагласа не е формирано след
разговор с нейния работодател – А. Г. (както сама признава свидетелката,
опитвайки се да обясни причината за
промяната на поведението си). Последният не е разпитан, не е установена
длъжността му във фирмата, дали е собственик на фирмата, занимаваща се с
охранителна дейност – ЕТ „Л.“, какви сключени договори за охрана има – за
частно или за общинско имущество, като се вземе под внимание длъжността на
обвиняемия – кмет на гр. К. и влиянието му в населеното място.
-
по време на разследването не е потърсен и в обжалваното постановление за
прекратяване не е даден отговор на въпроса, по каква причина свидетелката,
която по принцип изпълнява служебните си задължения по охрана на обекта, който
и е възложен, е пренебрегнала същите за относително дълъг период от време и е
наблюдавала, при това целенасочено и съсредоточено придвижването на автомобила,
управляван от обвиняемия? Познава ли обвиняемия в длъжностното му качество му на кмет на гр. К.?
По каква причина точно този автомобил е откроен във фокуса на вниманието и сред
многото други превозни средства, преминаващи по пътя? Каква може да бъде
причината на съсредоточване на вниманието на свидетелката върху на пръв поглед –незначителни
неща, детайли, които обикновено не правят впечатление в ежедневието, а да е
пропуснала важните- набиващи се на пръв поглед на очи за които показанията и
противоречат на останалите доказателства (колко лица са слезли от автомобила
след произшествието, в кой момент е излязъл от купето водача на автомобила-
когото тя определя като мъж, говорещ по телефон, на когото не може да даде
никакво описание –по ръст и облекло, от коя врата на автомобила е излязъл) За сметка на това, свидетелката 15 дни след
произшествието демонстрира учудващо вглеждане в детайлите и категоричност
твърди и акцентира на следните обстоятелства: лентата, в която е управляван
автомобилът, участващ в произшествието, „ниската скорост“ с която се движи,
придвижвайки се към мястото на произшествието и в същото време –поведението на
мотоциклетиста, който „излетял като куршум“, мотоциклета, когото свидетелката изобщо не е
забелязала преди произшествието- следователно –според нейните съждения- „се е
движил с много висока скорост“ обстоятелството, че мотоциклетистът е бил без
каска- обстоятелства все в полза на защитната позиция. Липсва коментар на
твърдението на свидетелката: „След удара, видях, че е без каска“ при положение,
че свидетелката твърди, че веднага се е прибрала, била е много уплашена, поради
което изобщо не се е приближила до мястото на произшествието или до тялото на
пострадалото момче.Състоянието на трупа на пострадалия след произшествието и в
частност- на главата, документирано в протокола за оглед –позволявало ли е да
бъде направена такава констатация?
Всичко това, заедно с липсата на свидетел,
който да потвърди присъствието на св. М. К. на твърдяното от нея място, поставя
под сериозни съмнения качеството и на „очевидец“ и истинността и достоверността
на твърдяните като възприети лично от
нея обстоятелства.
Не е направен опит да се установи
разстоянието, от което свидетелката е наблюдавала инцидента и предшестващото го
приближаване на л.а. „Тойота“ към МП, позицията на наблюдение и да се установи
възможно ли е възприемане на твърдените от свидетелката факти, в т.ч. и
посредством провеждане на следствен
експеримент.
Обратното- показанията на единствения
очевидец на ПТП- св.М. К. М., които са в противоположния смисъл относно
лентата, от която обв. М. е предприел маневрата –завиване наляво и в обратна
посока, са изцяло игнорирани от СОП , поради
„дългогодишно приятелство на свидетеля с пострадалия“ и „поради лична заинтересуваност на свидетеля,
от страх от наказателна отговорност, т.к е преотстъпил мотоциклета си на
неправоспособно лице“- При формиране на последното съждение прокуратурата не обяснява по какъв начин
свидетелят преследва ефект на отпадане
на отговорността си в тази насока, чрез
депозиране на необективни показания, т.к. в същите нито за момент не е отричал
факта, че лично е предоставил мотоциклета на пострадалия да го управлява. Дали
пък в зависимост от установяването му на
обстоятелства, които не са изгодни за самия него, от гледна точка на формалната
и житейската логика да не следва и се налага противоположния извод- за
обективност на свидетеля и за истинност на неговите показания?
-За
разграничение от св. К. –пок.св. Х. В. и заключенията на видеотехническите
експертизи с приложен албум от фотоси-запис от охранителните камери в района на
МП легитимират св.М. М. като единствен очевидец на произшествието, както и
обясненията на обвиняемия Т.М. от 4.07. –т.ІІІ –л.56.
Не на последно място липсата на обективност и
превратното тълкуване на доказателствата, при едностранчив подход при съставяне
на атакуваното постановление е намерило отражение при грубото пренебрегване и
елиминиране на извода, съдържащ се в заключението на КСАТЕМЕ в състав –вещите
лица К., У. (автотехнически експерти) и В. Т.-съдебен медик, че и при двата варианта на извършване на
обратен завой, осъществяването на маневрата е свързано с промяна на положението
на л.а.“Тойота Авенсис“ в лентата му на движение и задължително навлизане в дясната лента на платното за
движение в посока –гр. К.- гр. С..Без навлизане (поне частично) в дясната
лента технически не е възможно осъществяване на маневрата завиване в обратна
посока.Вещите лица са заключили с категоричност, изхождайки от траекторията
–радиуса на завиване при извършване на маневрата и размерите на пътното
платно-на отделните ленти и размерите –габаритите на л.а. м. „Тойота Авенсис“.
По непораждащ съмнение начин навлизането-
почти изцяло на л.а. в дясната лента е отразено на мащабната скица – на л.22 от
заключението и при втория вариант –при който експертите приемат, че завиването
е започнало от лявата лента с постепенно изнасяне на автомобила – в по-голямата
си част в дясната лента и насочване на предната му част наляво.
Разглеждайки поведението на
привлеченото към отговорност лице в качеството му на водач при съпоставяне с
изискването на чл.25,ал.1 ЗДП, налага извода, че за отговорността на подсъдимия
по този текст, не е чак от съществено значение от коя лента- лява или дясна е
предприел и извършил маневрата. Коректното цитиране на текста на тази
разпоредба в нейната цялост ( което не е
сторено от прокуратурата) приравнява навлизането в съседна лента с промяна на положението
на ППС в същата лента, стига да прегражда пътя и да застрашава останалите
участници в движението и задължава участника в движението да не предприеме
маневрата, докато не пропусне движещите се направо в същата посока МПС.
Хипотезите могат да бъдат най- разнообразни от заставане на ППС напречно или
под диагонал, рязко отместване в единия или другия край на лентата-предвид
необходимостта за осигуряване на динамичен коридор на преминаване, до
ротационно завъртане и заставане в обратна на движението посока- всички те са
обединени от обща последица –забраната да създават опасност за движението на
останалите участници в движението –ППС,движещи се в същата посока, встрани и след
автомобила, чийто водач има намерение да осъществи маневра, с което се свързва
законодателната забрана за извършването им, преди водачът, предприел
съответната маневра да се убеди, че е безопасна за останалите участници, след
внимателна преценка на габаритите, положението и отстоянието им на пътното
платно и скоростта им на движение:
„чл. 25, ал.1 от ЗДвП:
"Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“
Според изготвеното експертно заключение на
комплексната автотехническа експертиза – на л.24- л.42, т.VІІ експертиза-
констативно-съобразителна част: ВТОРИ ВАРИАНТ:„водачът на мотоциклета предприема ефективно /аварийно / спиране преди
автомобилът да се отклони надясно и
преди началото на маневра „обратен завой“.
Едно такова заключение в контекста на формалната
логика може да намери само две разумни обяснения –
1.
Или че т.нар.
Втори вариант за предприемане на маневрата от лявата лента е изцяло
неправдоподобен- в кореспонденция с пок.св. М.-очевидец на произшествието и
първоначалните признания на подсъдимия М. пред бащата на пострадалия –св. Ч.С.
(по- правдоподобна възможност)
Настоящият съдебен състав формира извода за
опровергаване на защитната теза на подсъдимия, свързана с твърдението му, че се
е движил до произшествието само и
единствено в лявата лента и е предприел маневрата – завой в обратна
посока с начална траектория – завой наляво от лявата, а не от дясната лента в
зависимост от заключението на експертите, че в този вариант мотоциклетистът е
реагирал с аварийно спиране преди промяна на посоката на л.а. „Тойота
Авенсис“.Това е житейски и технически неправдоподобно, имайки предвид, че с
аварийно спиране, мотоциклетистът е реагирал на възприета реална опасност от
страна на движещия се пред него и вдясно автомобил. В тази връзка не
съществува никакво логично обяснение или от техническа гледна точка, водачът на
мотоциклет да предприеме безпричинно аварийно спиране, още повече, че при
високата му скорост на движение, такова крие риск за неговата стабилност на
пътното платно. Единствената причина да
се предприеме аварийно спиране е възприета от мотоциклетиста опасност под форма
на внезапно за него отклонение от праволинейното движение на движещия се пред
него и встрани- вдясно автомобил и навлизане в неговия динамичен коридор на
преминаване.От съществено значение в тази връзка от съществено значение е изясняването на началния момент, от който
възниква опасността за мотоциклетиста. Този въпрос, макар и да не е изследван
по делото, намира своя отговор в закона и константната съдебна практика:това е
моментът, в който мотоциклетистът забелязва промяна в положението и позицията
на пътното платно на „Тойота Авенсис“-изразяващо се било в изместване наляво ,
в отклонение от праволинейното движение и насочване наляво или в навлизане в
лентата за движение на мотоциклета и във всички случаи заставайки в неговия
динамичен коридор за преминаване и съставлява препятствие за движението му.
В т.смис. Р№1271/9.012.1976г. по н.д. № 1128/76г. ІІІ НО: „Моментът на
възникване на опасността за движението, от който водачът на МПС е длъжен да вземе
предписаните мерки за безопасност на движението, които се изразяват намаляване
на скоростта или спиране, е възприемане ,на пътното препятствие, когато то се е
появило на платното за движение или в близост до него“
2.
Втора възможност-
(с по-малка вероятност от обективна гледна точка), предвид цитираната част от
заключението на КСАТЕ -или, че още намирайки се в лявата пътна лента по някакъв
начин водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ е променил положението в лентата без да напуска същата, създавайки
опасност за движещия се в лентата след него мотоциклет, на която опасност
водачът му е отреагирал предприемайки аварийно спиране.
Както правилно в жалбата се отбелязва, причинността и
респ. приноса на водача на л.а. „Тойота Авенсис“ към настъпване на противоправния резултат, би
могъл да се изключи единствено ако беше последвал сблъсък в задната част на
„Тойота Авенсис“. В този случай би могла да се приеме изключителната
отговорност на водача на мотоциклета за нарушаване на разпоредбите по ЗДП
свързани с режима на скоростта и за безопасната минимална дистанция.
Вън от всякакво съмнение локализацията
на сблъсъка на мотоциклета в лявата странична част на „Тойота Авенсис“,
илюстрира „засичане“ на мотоциклета от лекия автомобил при неговото движение, при
предприемане неправомерно завиване наляво от водача на „Тойота Авенсис“, без
значение дали от лявата или от дясната ленти на движение. Последното би имало
значение само относно вменяването му на отговорността по чл.38, ал.1 -3 ЗДП.
Установяването
на причинната връзка на поведението на водача на „Тойота Авенсис“ с настъпилия
сблъсък и последвалата смърт преминава през отговора на един единствен въпрос-
в случай, че водачът на „Тойота“ не бе предприел промяна на положението на МПС
с цел завиване в обратна посока, щеше ли да настъпи сблъсъка?
Като се вземе
предвид ширината на пътната лента, габаритите на двете превозни средства, при
праволинейно успоредно движение на траекториите им, дали е възможно да настъпи
безопасно изпреварване от страна на мотоциклета на автомобила, в една и съща -
лявата лента, без да настъпи сблъсък?
От какво разстояние водачът на л.а. „Тойота Авенсис“
обективно е имал техническа възможност да възприеме движещия се след него в
същата посока мотоциклетист и да
пропусне същия, без да осъществява завой наляво? При преценката на въпроса за
видимостта следва да се вземе под внимание констатацията, съдържаща се в
протокола за оглед на МП, а именно, че се касае за прав равнинен участък от
пътя (без завои и денивелация) при което не съществуват зрителни препятствия за
водача на л.а. при условията на дневна видимост да възприема пътя зад лекия
автомобил на далечно разстояние.
Движението с разрешена за съответния пътен участък
скорост не освобождава водача от отговорност щом е настъпило произшествие,
причинило смърт на пострадалия, което е могло да бъде предотвратено при при своевременно възприемане на приближаващия се мотоциклетист, правилна
преценка на обстоятелствата по чл.25, ал.1 ЗДП и непредприемане на маневра,
която би могла да застраши живота и здравето на същия или по-точно-
предприемането и от страна на водача на л.а., едва когато е пропуснал да
премине мотоциклета, движещ се направо.
В нарушение на материалния закон е формиран и
следващият извод, че виновното поведение на пострадалия, свързано най- вече с
превишаване на скоростта, изключва отговорността на водача на автомобил м.
„Тойота”
Наличието на съпричиняване , било то от пострадалия,
било от трети участник в движението към престъпния резултат, не прекъсва
причинната връзка и премахва отговорността на водача, допуснал нарушение на
правилата, визирани по ЗДП и ППЗДП при положение, че от фактическа страна е
обосновано от доказателствата, че ако не беше допуснато нарушението от
обвиняемото лице, не би настъпил и съставомерния резултат.Допуснатото нарушение
от друг участник в движението не е в състояние да прекъсне причинната
връзка и да отмени отговорността на
дееца, осъществил самостоятелно нарушение, без
допущането на което вредоносният резултат нямаше да настъпи.
Признатото и доказано съпричиняване в
тези случаи би могло да повлияе на размера на отговорността /наказателна и гражданска/, да я
намали, но не и да я изключи.
Относимо към настоящия случай, внимание заслужава още
едно решение от съдебната практика на ВСР/ВКС по транспортни дела:
„Задължението на водачите на МПС, които предприемат
маневра на завиване наляво или в обратна посока, се изразяват в три основни
направления:
а/да се преустроят в крайната лява лента, когато се
касае за път с повече ленти, или да се приближат максимално до осевата линия в
останалите случаи
б/ да подадат своевременен сигнал за намерението,
което предстои да осъществят
в/ преди да предприемат маневрата да се убедят, че
липсват както насрещни, така и попътни превозни средства на движението на които
ще попречат или ще застрашат безопасността им.
Сигнализацията за извършване на маневра… за завиване
наляво или в обратна посока е своевременна, когато се подава от такова
разстояние или по такова време до всички участници в движението, които
могат лесно да я възприемат, нормално да реагират и спокойно
да вземат решение за по-нататъшното движение“
Всичко, изложено по-горе обуславя отмяната на
атакуваното постановление и провеждане на разследване в следните насоки:
1.Да
се проведе допълнителен разпит на обвиняемото лице дали е подал светлинна
сигнализация преди започването на маневрата дали и какви светлинни сигнали е
подавал по време на осъществяване на самата маневра?
2.Да
бъде проведен допълнителен разпит на св. М. К. с цел същата да уточни и
прецизира точното място, от което е наблюдавала зоната на произшествието. Да се
изследват мотивите и за личното и решение да свидетелства, естеството на
проведения разговор с лицето, което е определила като свой „началник“ А. Г., по
какъв начин субординационните и отношения с това лице са и повлияли на
промяната на първоначалното и решение?Каква длъжност заема въпросното лице в ЕТ
„Л.“(работодател на К.а, видно от снемането на самоличността и), с какъв
предмет на дейност е ЕТ
3.
Да се съберат данни има ли ЕТ сключени договори за охрана на общински обекти с
Община К., към датата 30.06.2019г. и понастоящем
4.
Да се проведе следствен експеримент при подобни условия на видимост, както на
инкриминираната дата и час, с цел да бъдат проверени възможностите на свидетелката
М. К. обективно да възприеме твърдените от нея факти.
5.Да се изиска метереологична справка от ИМХ
за времето и видимостта
на инкриминираната дата- 30.06.2021г.
6.Да
се поставят допълнителни задачи на КСАТМЕ, а именно:
Вещите
лица, след като се запознаят с архивни данни за района на местопроизшествието
/който е променен понастоящем/ да дадат заключение с оглед на знаковото
стопанство и маркировката на мястото на произшествието към инкриминираната дата
30.06.2019г. разрешена ли е била на това място маневрата обратен завой,
предприета от обвиняемото лице М. като водач на л.а. „Тойота Авенсис“.
В
момента на възникване на опасността за мотоциклетиста С. –промяна на посоката и
разположението върху пътното платно /респ. на лентата на движение на л.а.
„Тойота Авенсис“ на какво разстояние се е намирал мотоциклетът зад- и
–странично на лекия автомобил, позволявало ли му е това разстояние да спре
безопасно при аварийно спиране, без да настъпи сблъсък.
В
момента на вземане на решение за предприемане
и извършване на маневрата „обратен завой“ от водача на л.а. „Тойота“,
какво е било разстоянието между двете превозни средства? Бил ли е мотоциклета в
полезрението на водача на л.автомобил (при необходимост да се направи следствен
експеримент). Кой е първия момент в който водачът на л.а. „Тойота“е имал
техническа възможност да възприеме мотоциклета? Имал ли е възможност да прецени
посоката, скоростта му на движение и разположението му върху пътното платно. В
този момент какво е било разположението на л.а. „Тойота“, в случай, че водачът
на същия беше взел решение да се откаже от маневрата и да пропусне
приближаващия се мотоциклетист, щеше ли да настъпи произшествието? От какво разстояние водачът на л.а. „Тойота Авенсис“
обективно е имал техническа възможност да възприеме движещия се след него в
същата посока мотоциклетист и да
пропусне същия, без да осъществява завой наляво? При преценката на въпроса за
видимостта следва да се вземе под внимание констатацията, съдържаща се в
протокола за оглед на МП, а именно, че се касае за прав равнинен участък от
пътя (без завои и денивелация) при което не съществуват зрителни препятствия за
водача на л.а. при условията на дневна видимост да възприема пътя зад лекия
автомобил на далечно разстояние.
Като
се вземе предвид широчината на пътната лента, габаритите на двете превозни
средства, при праволинейно успоредно движение на траекториите им, дали е
възможно да настъпи безопасно изпреварване отстрана на мотоциклета в една и
съща- лявата лента отляво на л.а., без
да настъпи сблъсък?
Що се касае до останалите
доказателствени искания, отправени в
жалбата, съдът не счита, че поставянето в очна ставка на свидетели и свидетели
и обвиняемо лице би постигнало желания резултат за разкриване на обективната
истина от доказателственоправна гледна точка, а по отношение на това дали
съществува техническа възможност за извършване на маневрата –обратен завой от
л.а. „Тойота Авенсис“, без навлизане в съседната дясна лента вещите лица са
дали ясен и категоричен отговор (видно от заключението), че и при двата
варианта на начално разположение на „Тойота Авенсис“ в лентите на пътното
платно това е невъзможно.
Що се касае до разпита на св. М.К., разпитът и
е задължителен в качеството на пострадало лице- живеещо на съпружески начала
със загиналия И.С., а по отношение на разкриване на обективната истина –следва
да се обясни за кои обстоятелства се изисква разпита.
Едва след извършване на разследването в указаните по-
горе насоки и попълване на делото с доказателства СОП би могла да се произнесе
по обективната и субективна съставомерност на деянието на М. по чл. 343, ал.1
б.”в” НК, като приложи тази разпоредба, спрямо установената фактическа
обстановка, изградена при съблюдаване на процесуалните правила за преценка на
доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение.
Всичко, изложено по- горе обосновава наличието на доказателствена непълнота, налрушаване на
процесуалните правила за преценка на доказателствата и за изграждане на
вътрешно убеждение, необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон, което налага отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото
на СОП за продължаване на процесуалните
действия
Предвид гореизложеното и на осн.чл.243,
ал.5 т.3, НПК
съдът
О П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ
постановление на СОП от 08.02.2021г.
по пр.пр. № 1965/2018г. на СОП, ДП № 86 /2019г. на ОСлО при СОП,
за прекратяване на наказателното производство като незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на СОП за изпълнение на
указанията за доразследване, визирани в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неокончателно. Същото
подлежи на обжалване и на протест пред САС в седмодневен срок от съобщаването
му на СОП и на жалбоподателя – чл. 243, ал.6 НПК.
СЪДИЯ :