№ 5390
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110167256 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 415
ГПК вр. вр. чл. 345 ТЗ и чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди, че между него и ответницата С. А. Б. са
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, както следва: договор за мобилни
услуги с абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ за мобилен номер **, сключен на 15.01.2015 г.,
който е подновен със допълнително споразумение от 09.03.2019 г. със срок на действие 24
месеца до 09.03.2021 г., и договор за лизинг на устройството SAMSUNG Galaxy S9 Black, а
впоследствие и договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал 51,99 лв.“ за мобилен
номер **, сключен на 07.05.2020 г. със срок на действие 24 месеца до 07.05.2023 г., и към
него и Договор за лизинг на устройство HUAWEI nova 5T Dual Black. Били натрупани
задължения за мобилни услуги за периода 25.08.2020 г. до 24.12.2020 г. в размер на 687,72
лв. Това довело до предсрочно прекратяване на договорите и до начисляване на неустойка
за предсрочно прекратяване в размер на 728,21 лв., изчислена съобразно уговорените
правила в т.11 от индивидуалния договор за молби услуги и формирана както следвало: За
Договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ се дължала неустойка в
размер на 85,10 лв. Към този план ответникът сключил и Договор за лизинг на устройството
SAMSUNG Galaxy S9 Black, като неплащането на лизинговите вноски довело до
начисляване на неустойка за ползване на устройството в размер на 78,45 лв. За Договор за
мобилни услуги с абонаментен план „Тотал 51,99 лв.“ за мобилен номер **, сключен на
07.05.2020 г. със срок на действие 24 месеца до 07.05.2023 г., се дължала неустойка в размер
на 156,93 лв. Към този план ответникът сключил и Договор за лизинг на устройство
HUAWEI nova 5T Dual Black, като неплащането на лизинговите вноски довело до
начисляване на неустойка за ползване на устройството в размер на 250,60 лв. За Договор за
1
мобилни услуги с абонаментен план „Тотал 51,99 лв.“ за мобилен номер **, сключен на
07.05.2020г. със срок на действие 24 месеца до 07.05.2022 г., се дължала неустойка в размер
на 156,93 лв. Поддържа, че поради прекратяването на Договорите за мобилни услуги,
съгласно т.12, ал. 2 от Общите условия към договорите за лизинг, дължимите лизингови
вноски в общ размер на 337,82 лв. били обявени за предсрочно изискуеми, както следвало:
Сумата от 65,98 лв. по Договор за лизинг от 09.03.2019 г., по силата на който ответникът е
взел устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black. Сумата от 271,84 лв. по Договор за лизинг от
07.05.2020 г., по силата на който ответникът е взел устройство HUAWEI nova 5T Dual Black.
За събиране на тези задължения ищецът депозирал на 22.07.2022 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 61111/2022
г., СРС, 161 с-в, по което на 11.01.2023 г. била издадена заповед за изпълнение. Заповедта
била връчена на длъжницата по реда на чл. 47 ГПК и на ищеца били дадени указания да
предяви установителен иск за вземанията, което се изпълнявало с подадената искова молба.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че има сочените вземания
за месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови
вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, ведно
със законната лихва от 22.07.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът С. А. Б., чрез особения представител адв. Д. Я., оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва да е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги за
мобилен телефон **. Твърди, че липсват доказателства фактурите да са действително
връчени. Липсвали доказателства, които да сочат, че ответницата не е извършвала плащания
за процесния период. Навежда твърдения за липса на покана от страна на ищеца, поради
което не е настъпила изискуемост на лизинговите вноски, както и на неустойките, свързани
с тях. Твърди, че при евентуално уважаване на исковете, ще настъпи неоснователно
обогатяване, ако се заплатят всички лизингови вноски и едновременно с това се върне
лизинговата вещ на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
С този иск ищецът цели да бъде съдебно потвърдено съществуването и изискуемостта
на вземането за главница (ведно със законна лихва) от общо от 687,72 лв., включваща цена на
предоставени мобилни услуги, за периода 25.08.2020 г.-24.12.2020 г.
По делото са представени договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал
36,99 лв.“ за мобилен номер **, сключен на 15.01.2015 г., който е подновен със
допълнително споразумение от 09.03.2019 г. със срок на действие 24 месеца до 09.03.2021 г.,
и договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал 51,99 лв.“ за мобилен номер **,
сключен на 07.05.2020 г. със срок на действие 24 месеца до 07.05.2023 г. В тази договори и в
общите условия към плановете са уговорени такси за всяка една мобилна услуга и
абонаментни такси.
2
От представените писмени доказателства е видно, следователно, че ответницата е
сключила писмени договори с ищеца при общи условия за ползване на мобилни услуги за
процесния мобилен номер. Съгласно компетентно изготвеното и неоспорено от страните
заключение на ССчЕ счетоводството на ищеца търговец е редовно водено по изискванията
на ЗСч и по партидата на ответницата. Противно на възраженията на ответницата падежите
на задълженията по фактурите са ясни за потребителя, а връчването им не е предпоставка за
дължимост на сумите.
Това е достатъчно основание да се приеме, че в тежест на ответницата е възникнало
задължение в размера, установен от вещото лице – 687,72 лв., като главният иск бъде уважен
в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2022 г. до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ
Ищецът претендира сумата от 337,82 лв. за периода след датата на твърдяното
автоматично прекратяване на договорите за лизинг на двата мобилни апарата, които
ответницата няма данни да е върнала на ищеца след като е преустановила на плащанията на
телекомуникационни услуги. Съгласно чл. 345, ал. 1 ТЗ лизингополучателят има
задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, както и задължението да
върне вещта след изтичане срока на договора. Съгласно чл. 236 ЗЗД, приложим също при
лизинга, ако след изтичане срока на договора или при прекратяването му, ползването
продължи, лизингополучателят дължи най-малкото лизинговата вноска. Това вземане обаче
е вземане за ползване на вещта, а след прекратяване на далекосъобщителната услуга няма
данни ответницата да е ползвала изобщо телефоните – като телефон.
Следва да се има предвид, че в процесния договор за лизинг е предвидено, че
лизингополучателят има право да придобие вещта след като плати всички вноски и доплати
16,99 лв. Ако не желае това, следва да върне вещта. Ако върне вещта, но не в добър
търговски вид, дължи неустойка от 16,99 лв. Видно е следователно, че процесният договор
за лизинг не е прикрит договор за продажба на изплащане, а е договор за финансов лизинг.
Но и финансовият лизинг е вид лизинг и лизингови вноски се дължат заради ползването на
вещта. А вещта – мобилният апарат – се ползва, като се получават далекосъобщителни
услуги, поради което, след като е преустановена услугата, няма основание да се претендират
вноски по договора. Неравноправна и съответно нищожна (като неуговорена индивидуално)
клауза би била тази, която принуждава потребителя да заплаща възнаграждение за
неполучена услуга – чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП. Ето защо искът за заплащане на лизингови
вноски за период след прекратяване на договора следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
Ищецът претендира общо 728,21 лв. неустойки по сключените договори.
Неустойките да два вида – за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в
размер на 398,96 лв. и за преференциални цени на мобилни апарати от 329,05 лв.
В т. 11 от договора за мобилни услуги е посочено, че неустойка при предсрочно
3
прекратяване на договора за мобилни услуги се дължи при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя в размер на всички оставащи по договора месечни такси,
но не повече от три, както и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на
договора между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в
който са били предвидени отстъпки.
Тези две неустойки са предвидени в индивидуалните договори за мобилни услуги, а
така също и в договорите за лизинг. Договорите са с бланков, типов характер, очевидно не са
уговорени индивидуално в отношенията между потребителя и търговеца.
Първата неустойка е неравноправна клауза по см. на ЗЗП, тъй като съгласно чл. 143,
ал. 1 ЗЗП е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, защото само на едната страна по договора – търговеца – е
предоставено правото да претендира неустойка при разваляне на договора по вина на
другата, но няма реципрочно уговорено право на неустойка за потребителя.
Неравноправната клауза следва да се приравни на нищожна при липсата на данни за
индивидуално уговаряне. Тъй като договорът може да се прилага и без тази нищожна клауза,
то и самият договор не е нищожен (чл. 146, ал. 4 ЗЗП).
Съдът намира за неравноправна и уговорката за неустойка при прекратяване на
договора по вина на потребителя, обезщетяваща вредите на търговеца от невръщане на
устройството. Преди всичко, за да бъде спазено е изискването на чл. 147 ЗЗП клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, е нужно за потребителя да е ясно какъв е отнапред точният размер на неустойката. В
индивидуалните договори е посочена общата лизингова цена с абонаментен план и
стандартна цена и така потребителят знае размера на разликата, но неустойката се формира
не в твърд процент от тази разлика, а от размера на отстъпките, съответстващ на оставащия
срок на договора, т.е. на срока след развалянето на договора. Потребителят обаче не знае
отнапред и е в неизвестност за това кога точно договорът ще бъде и е в действителност
прекратен от търговеца. Неравноправната клауза следва да се приравни на нищожна при
липсата на данни за индивидуално уговаряне.
Исковете за неустойка следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
сторил разноски.
В заповедното дело разноските на ищеца са 240,13 лв., а в исковото – 35,07 лв. за
държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице счетоводител, 350 лв. за депозит за особен
представител и 480 лв. адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от исковете иск на
ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното дело в размер на 94,18 лв., а за
исковото дело ищецът има право на разноски в размер на 776,55 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, против С. А. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 687,72 лв., главница
за месечни абонаментни вноски и потребление по договори за далекосъобщителни услуги,
както следва: договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал 36,99 лв.“ за мобилен
номер **, сключен на 15.01.2015 г., подновен със допълнително споразумение от 09.03.2019
г., и договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал 51,99 лв.“ за мобилен номер **,
сключен на 07.05.2020 г., за периода 25.08.2020 г. до 24.12.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.07.2022 г. до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 16.08.2018 г. по ч.гр.д. № 52328/2018 г.,
СРС, 161 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. вр. чл. 345 ТЗ и
чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 254,85 лв., лизингови вноски за периода м.01.05.2021 г.-м.04.2022 г. по договор за
лизинг от 07.05.2020 г. за мобилно устройство марка HUAWEI nova 5T Dual Black, сумата от
16,99 лв., допълнителна вноска за невърнато устройство по чл. 1, ал. 3 от договор за лизинг
от 07.05.2020 г. за мобилно устройство марка HUAWEI nova 5T Dual Black, сумата от 32,99
лв., лизингови вноски за периода м.01.05.2021 г.-м.02.2021 г. по договор за лизинг от 0
9.03.2019 г. за мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy S9 Black, сумата от 32,99 лв.,
допълнителна вноска за невърнато устройство по чл. 1, ал. 3 от договор за лизинг от
09.03.2019 г. за мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy S9 Black, сумата от 163,55 лв.,
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на допълнително
споразумение от 09.03.2019 г. за мобилен № **;, сумата от 407,53 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за мобилни услуги от
07.05.2020 г. за мобилен № **, сумата от 156,93 лв., неустойка за предсрочно прекратяване
по вина на потребителя на договор за мобилни услуги от 07.05.2020 г. за мобилен № **.
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 94,18 лв. за заповедното ч.гр.д. №
61111/2022 г., СРС, 161 с-в, и 776,55 лв. за исковото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5