Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Асеновград 25.03.2011г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в открито заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди и
единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА
при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело 1624 по описа за 2010г. и като обсъди:
Субективно съединени искове с правно
основание чл.124 от ГПК.
Е.Х.
***, П. Хайнс К. ***, И.И. *** и А.И.К.,
гражданин на Р Германия, молят да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на община Асеновград, представлявана
от Кмета д-р Христо Грудев, че са собственици по наследство от А. *** на ПИ 038799.100.23 по
КК на с.Косово, общ.Асеновград с площ 1 296 кв.м., с начин на трайно ползване –
други нежилищни терени, ведно с построената в него сграда с идентификатор
38799.100.23.1 с площ 111 кв.м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Твърдят,
че общият им наследодател А.Е.К., поч. на 16.05.1963г., през
1932г. е закупил от Илия Панайотов Чурков от с.Добралък, гора от 10 декара в
Добралъшкото землище , местност “Бяла Черква” , находяща се на границата на
землищата Добралък и Шейново/днешно Косово/ и
след закупуването на имота, е построил в него вила с площ 111 кв.м. Вилата е отчуждена през
1953г. в полза на жилищния фонд ведно с дворно място в м. “Бяла Черква”, и е съставен АДС.
Със заповед от 1994г. на кмета на Община
“Родопи” е отменено отчуждаването на имота и той е отписан от
актовите книги на Общината. Твърдят, че с Решение на
ПК-Асеновград от 2001г. им е възстановено правото на собственост върху имот с площ 8.000 дка, които са част
от притежаваната от наследодателя гора, а през 2006г. по искане на ищците е
одобрено изменение на КК на с.Косово за процесния поземлен имот, като е
нанесена съществуваща сграда- вила с площ 111 кв.м., а имота и сградата са
записани като временно общински. Твърдят, че процесния имот се стопанисва и владее от ищците, а
Община Асеновград никога не го е стопанисвала. Ангажират събиране на
доказателства, претендират разноски.
Община Асеновград, чрез юрк. Цветанова в хода на производството оспорва иска като
неоснователен, като твърди, че е общинска собственост на основание чл.19,ал.1
от ЗСПЗЗ. След изслушване на заключението на допуснатата
СТЕ, в последно съдебно заседание пълномощникът
на ответника заявява, че приемат за установено, че поземления имот е на
ищците.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното: Ищците са наследници по закон на А.Е.К., поч. на
16.05.1963г./у-ние
за наследници №573/10.05.2005г.- в заверен препис/. А.Е.К. е закупил от Илия
Панайотов Чурков от с.Добралък, гора от 10 декара в Добралъшкото землище ,
местност “Бяла Черква”, находяща се на границата на землищата Добралък и
Шейново/днешно Косово/, за което е съставен НА № 63, нот.дело 69/1932г. на
Станимашкия мирови съдия. След
закупуването на имота, наследодателят на ищците е построил в него сграда - вила
с площ 112 кв.м, която е била отчуждена
по реда на ЗОЕГПНС в полза на държавата/ ПМС №321 от 29.05.1953г. , опис л.10-12// и е съставен АДС №21/02.09.1953г. за цялата
сграда-112 кв.м. с дворно място-1 930 кв.м. Със заповед №245/18.04.1994г. на
кмета на Община “Родопи” е отменено отчуждаването на имота, и
вилата и дворно место от 1930кв.м
са отписани от актовите книги на Общината/л.14,15/, а на
наследниците на А. Едуардов К. е издадено у-ние изх.№ 94-1210/14.04.1994г за
възстановените по реда на ЗВСОНИ вила и дворно место. С Решение №14 от
09.02.2001г. на ПК-Асеновград на наследниците на А.К. е възстановено правото на
собственост върху имот №100020
в землището на с.Косово с площ 8.000 дка, който съгласно действащата КК на
с.Косово представлява поземлен имот № 38799.100.20, с площ 7.999дка. Със
заповед №КД-14-16-479/13.12.2006г. на Началника на СК-Пловдив е одобрено
изменение на КК на с.Косово за поземлен имот 038799.100.23, като е нанесена
съществуваща сграда- вила с идентификатор 38799.100.23.1 с площ 111 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, а имота е определен за общинска
собственост на основание чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ/ Протоколно решение от
29.07.2008г/.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства се установи, че след закупуване на имота наследодателят на ищците
А.К. е построил в имота вила, където са ходили да летуват с близки приятели 1942-43г
/Св. Христо Валарев/. Свидетелят заявява, че от сина на А. - Х. знае, че вилата и
дворното място са им били възстановени след промените, а от Е.К., с когото също се познават, че ходят там от време на време. Св.
Диана К., съпруга на Е. твърди, че знае за съществуването на вилата и гората ,
намиращи се в местността Бяла черква, те са й били показани от свекъра й Х.
през 1996г. Знае, че имотът е наследство от А.Е.К., а впоследствие имотът е бил
отчужден през 1953г. Свидетелката
твърди, че и до днес сградата се ползва от ответниците, ходят по 2-3 пъти годишно.
Показанията на свидетелите, като
базирани на лични впечатления, безпротиворечиви и правдиви съдът кредитира.
От заключението на допуснатата по
делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено се установява , че имотът описан в НА №69, том
I, регистър 635, дело №69 от 23.03.1932г. на Станимъшки мирови съдия е приблизително идентичен с имот с КН
38799.100.20 с площ от 8.000 дка. Вещото лице заявява в заключението си,
че имот с № 038799.100.23, записан като
“временно общински” с площ 1296 кв.м. и вилата в него с № 38799.100.23.1 с площ
по КК 111 кв.м. , са идентични с този по НА и скицата към него.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: Предявеният иск е допустим, предявен при наличие на правен интерес с оглед твърденията на
ищците, претендиращи собственост върху
процесния имот.
Разгледан по същество, искът се явява
основателен и доказан. Безспорно се установи по делото от ангажираните по делото доказателства, че имотът
е част от притежавана от наследодателя
на ищците А.Е.К. гора от 10 дка, закупена през 1932г. Установява се също
така, че след закупуването на гората, в процесния имот наследодателят на ищците
е построил сграда с площ от 111кв.м, която се е ползвала през годините от
семейството на А.Е.К.. Имотът е бил отчужден през 1953г на основание чл. 9 от ЗОЕГПНС,
и с влизане в сила на ЗВСОНИ , имотът е възстановен по право. Имота е отписан от актовите книги на държавата,
но е записан като временно общински. От разпитаните по делото свидетели се
установява, че имотът се стопанисва и в момента от ищците, а Община Асеновград
никога не го е стопанисвала. Няма спор по делото, че имотът е бил собственост
на наследодателя на ищците, бил е отчужден по реда на ЗОЕГПНС и не е установено
плащане на обезщетение. С оглед на това обстоятелство следва да се приеме, че е
налице първата хипотеза на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ - имотът е незаконно отнет от
държавата. След влизане в сила на ЗВСОНИ/1992г/, собствеността се възстановява
по силата на закона. Ищците се легитимират като собственици на процесния имот. Ето
защо искът следва да се уважи и да бъде признато за установено по отношение на
община Асеновград, че ищците са собственици по силата на наследство и реституция
на имот с № 038799.100.23 и вилата в
него с № 38799.100.23.1 с площ по КК 111 кв.м.
Съобразно изхода на делото,
направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените по делото разноски в
размер 875 лева.
С оглед на гореизложените съображения
Съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ОБЩИНА АСЕНОВГРАД, представлявана от кмета д-р Христо Грудев, че Е.Х.К. ЕГН********** ***, П.Х.К. ЕГН**********
***, И.И.И. ЕГН********** *** 2 а и А.И.К., род. на ***г. , гражданин на Р
Германия, наследници на А.Е.К. са собственици
на поземлен имот 038799.100.23/нула три осем седем девет девет точка
едно нула нула точка две три/ по КК на с.Косово, общ.Асеновград с площ 1 296/хиляда
двеста деветдесет и шест/ кв.м., с начин на трайно ползване – други нежилищни
терени, временно стопанисван от Община Асеновград, ведно с построената в него
сграда с идентификатор 38799.100.23.1/три осем седем девет девет точка едно
нула нула две три точка едно/ с площ 111/сто и единадесет/ кв.м.,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна
ОСЪЖДА ОБЩИНА АСЕНОВГРАД да заплати на Е.Х.К. ЕГН********** ***,
П.Х.К. ЕГН********** ***, И.И.И. ЕГН********** *** 2 а и А.И.К., род. на ***г.
, гражданин на Р Германия, направените по делото разноски в размер на
875/осемстотин седемдесет и пет/лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: