РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Велико Търново , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
Секретар:Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500622 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260040/16.07.2020г., постановено по Гр.д.№3035/2019г. по описа на РС
– Велико Търново, е осъдено "М" ЕООД със седалище гр.В.Търново, с ЕИК .., да заплати на
"П" ЕООД със седалище с. Я, с ЕИК .., по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата
от 5748,35лв. главница, представляваща депозит по договор за наем от 03.10.2018г. и анекс
от 09.11.2018г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от 10.10.2019г. до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 5971лв., именно
за 222,65лв., е отхвърлен иска, като неоснователен. Със същото решение "М" ЕООД е
осъдено да заплати на "П" ЕООД по иск с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата от
360,85лв., представляваща обезщетение за забава за периода 27.02.2019г. – 10.10.2019г., като
за разликата по пълния предявен размер от 374,85лв., именно за 14лв., е отхвърлен иска,
като неоснователен, присъдени са в полза на "П" ЕООД съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 771,45лв., както и са присъдени в полза на "М"
ЕООД съдебни разноски в размер на 22,38лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Против постановеното съдебно решение по гр.д.№3035/2019г. по описа на РС –
Велико Търново е постъпила въззивна жалба от ответника "М" ЕООД В ЧАСТТА, с която
на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е осъдено да заплати на "П" ЕООД сумата от 5 748,35лв.
– главница, представляваща депозит по договор за наем от 03.10.2018г. и анекс от
1
09.11.2018г. към него, сума в размер на 360,85лв. – обезщетение за забава за периода
27.02.2019г. – 10.10.2019г., както и законна лихва върху главницата от 10.10.2019г. до
окончателното изплащане. Релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение в
обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон, доколкото не са съобразени
разпоредбата на чл.20а ал.2 и чл.87 ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Оспорва като неправилен извода на
първоинстанционният съд, че на 26.02.2019г. с отнемане на достъпа и ползването на наетото
помещение, наемодателят е прекратил едностранно сключения между страните договор за
наем от 03.10.2018г. Излага, че неправилно съдът е приел, че неизпълнението от
наемодателя, освобождава наемателя от изпълнение на задължението си да плаща наемната
цена. Позовава се, че процесният договор за наем е прекратен в по-късен момент, на
различно от твърдяното от ищеца основание, а именно на основание комисорната клауза по
т.2.4 от д/ра, с оглед допусната от наемателя на 02.03.2019г. забава в плащането на наемната
цена за месец март 2019г., поради което на 07.03.2019г. наемният договор е прекратен
автоматично на основание т.2.4 от същия, а правото на наемателя "П" ЕООД да получи
дадения депозит е погасено. Релевира оплаквания и за неправилност на решението в
обжалваната част, поради необоснованост, като, в случай, че се приеме, че наемният договор
е прекратен на 26.02.2019г., счита за неправилен извода на съда, че наемодателят е
възпрепятствал наемателя да вдигне собствените си вещи от процесния имот, на което
основание неправилно е отхвърлено евентуалното възражение на наемодателя за
прихващане вземането на ищеца за исковите суми с насрещното му вземане за сумата от
6 600лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени, поради неизпълнение на
задължението на наемателя да освободи наетия имот. Моли съда, да постанови съдебно
решение, с което да отмени решението в обжалваната му част, като неправилно, вместо
което постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове, като
неоснователни. Претендира направените съдебни разноски за първа и въззивна инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – "П" ЕООД.
В СЗ въззивникът "М" ЕООД, чрез процесуалните си представители адв.Г. и адв.В.,
двамата от ВТАК, поддържа въззивната жалба по съображения, изложени в писмена защита.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
В СЗ въззиваемата страна "П" ЕООД, чрез пълномощника си адв.Д. Б. от ВТАК,
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и
законосъобразно, по съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски за
въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:
Районен съд – Велико Търново е бил сезиран с предявени от ищеца "П" ЕООД с. Я
против ответника "М" ЕООД гр.В.Търново в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за
сумата от 5 971лв. депозит по договор за наем от 03.10.2018г. и иск с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 374,85лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от дата 27.02.2019г., считано от която наемодателят неправомерно е лишил
наемателя от достъп до наетия имот и на практика едностранно е прекратил наемното
правоотношение, до датата на предявяване на ИМ, ведно с акцесорна претенция за законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.
Ищецът е изложил твърдения в ИМ, че в качеството си на наемател е сключил с ответника
"М" ЕООД – наемодател на 03.10.2018г. Договор за наем на имот с адм. адрес гр.В.Търново,
бул."Б" № .., представляващ търговско заведение – нощен бар, по силата на който ищецът –
наемател и съгласно чл.2.5 от наемния договор е внесъл в полза на наемодателя депозит в
размер на 6 месечни наемни вноски, а именно сума в общ размер на 13 200лв., намален, въз
основа на Анекс от 09.11.2018г., на 3 месечни наемни вноски в размер на 6 600лв. Посочил
е, че на 26.02.2019г. наемодателят е сменил ключалката на входната врата на наетия имот,
без да уведоми наемателя, по който начин му е отнел достъпа и ползването на наетото
помещение, с което на практика едностранно е прекратил наемния договор, като в наетия
имот са останали вещи, собственост на наемателя, както и документи, за което наемателят е
сигнализирал РУ – Велико Търново. Изложил е твърдения, че след 26.02.2019г. ищецът –
наемател няма достъп и не ползва наетото помещение, както и че след множество преговори
и намеса, вкл. на полицията, за предаване на движими вещи, останали заключени в наетия
обект, на 20.06.2019г. на наемателя е осигурен достъп и са му предадени заключените в
обекта вещи и документи, за което е съставен приемо – предавателен протокол, съгласно
който не са констатирани липса на вещи и щети, въпреки което ответникът отказал да върне
предоставения от наемателя депозит. Посочил е, че при отнемане ползването на наетия
обект, за същия не са били заплатени две сметки за ел. енергия за м. януари /291,41лв./ и м.
февруари /237,59лв./ 2019г., на обща стойност 529лв., както и сметка за вода в размер на
100лв., същите заплатени от наемодателя след 26.02.2019г., след приспадане на които
3
внесени суми за консумативи ответникът дължи на ищеца връщане на сумата 5 971лв. –
остатък от внесения по негова сметка депозит, както и лихвата за забава, считано от
27.02.2019г.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът, чрез
пълномощника си мл. адв.Г. от ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, но
неоснователност и недоказаност на предявените искове, които е оспорил изцяло. Не е
оспорил фактическите твърдения на ищеца за сключен между страните договор за наем на
03.10.2018г., при сключване на който наемодателят е получил от ищеца 13200лв. депозит,
както и за подписан на 09.11.2018г. анекс към наемния договор, въз основа на който е
прихваната част от депозита срещу три наемни вноски. Оспорил е останалите изложени в
ИМ фактически твърдения на ищеца, вкл. и твърдението, че наемодателят е възпрепятствал
наемателя да освободи наетото помещение, което се опровергава от изпратени от
наемодателя на наемателя нотариални покани. Посочил е, че на и след 26.02.2019г. липсват
устни или писмени изявления от ищеца за разваляне на процесния наемен договор, както и
че ако бъде установено, че наемодателят е сменил патрона на отдаденото под наем
помещение, то това не е станало преди 09.03.2019г. Оспорил е основателността на главния
иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД с довод, че на 02.03.2019г. ищецът е изпаднал в забава в
плащането на наемната цена за месец март и с неплащането й повече от 5 дни от датата на
падежа и на основание комисорна клауза по чл.2.4 от наемния договор същият е
автоматично прекратен, като наемодателят запазва всички придобити от него до момента
права и платения депозит. Посочил е, че ако се установи, че наемодателят е сменил патрона
на вратата на отдаденото помещение, това не е направено самоволно и без знанието на
наемателя. Евентуално, в случай, че се приеме, че процесният наемен договор не е
автоматично прекратен на основание чл.2.4 и правото на наемателя да получи дадения
депозит не е погасено, и доколкото не е подписано споразумение между страните за
прекратяването му, не са правени изявления за развалянето му, твърди, че договорът за наем
е прекратен на основание т.3.2, с изтичане на предвидения в него срок на дата 03.10.2019г.,
като наемателят не е изпълнил задължението си да заплати 7 наемни вноски за срока от март
до октомври 2019г., възлизащи на сумата от 15400лв. Заявил е, че в случай, че се приеме, че
договорът за наем не е прекратен на основание т.2.4 от същия и е налице задължение на
наемодателя да възстанови на ищеца депозита от 6600лв., то последният се прихваща, на
основание 2 б.“б“ от анекса вр. т.5.1 б.“в“ от наемния договор, срещу описаните в т.2 от
писмения отговор задължения на наемателя за сумата от 599,46лв. ел. енергия за периода от
месец януари до юни 2019г., сумата от 100лв. вода, сумата от 222,30лв. разход за охрана за
наетия обект от месец януари до октомври 2019г., сумата от 1 862,04лв. такса смет до
31.10.2019г., платени от наемодателя, и сумата от 15 400лв. - 7 наемни вноски, дължими от
наемателя за периода месец март до октомври 2019г., по който начин депозитът в размер на
6600лв. е прихванат напълно от ответника, срещу задължения на ищеца. В условията на
евентуалност, в случай, че бъде прието, че договорът за наем е прекратен на 26.02.2019г.,
ответникът е направил възражение за прихващане на исковите суми общо в размер на
4
6345,85лв., срещу сумата от 6600лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени,
поради неизпълнение на задължението на наемателя по т.5.1 б.“б“ от наемния договор да
освободи и върне наетия имот незабавно след прекратяване на наемния договор. Изложил е
твърдения, че неизпълнението от страна на ищеца, което се изразява в бездействие, е
възпрепятствало три месеца ответника както да ползва, така и да отдаде имота под наем.
Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал, са следните:
Безспорен между страните е факта на сключен между тях на 03.10.2018г. Договор за
наем, по силата на който ответникът "М" ЕООД, като наемодател, е предоставил на ищеца
"П" ЕООД, като наемател, за временно възмездно ползване свой собствен недвижим имот,
находящ се в гр.В.Търново, бул."Б" № .., а именно Нощен бар със застроена площ от 320
кв.м., срещу задължение на наемателя по т.2.1 от наемния договор да заплаща месечна
наемна цена в размер на 2200лв., платима, съгласно т.2.2 от д/ра от 25-то до 2-ро число на
същия месец, а ако този ден е неработен, в първия работен ден след тази дата. Процесният
договор за наем, съгласно т.3.2 от същия е сключен като срочен, за срок до 03.10.2019г.
Съгласно т.2.4 от процесния договор за наем, при забавяне на плащането от страна на
наемателя с повече от 5 дни от датата на падежа, договорът автоматично се прекратява, като
наемодателят запазва всички придобити от него до момента права и платения депозит.
Съгласно т.2.5 от наемния договор, наемателят внася 6 депозита всеки в размер на
определената наемна цена за месеца, като сумата на депозитите се предава на наемодателя,
който ще я съхранява за срока на действие на договора. Депозитите се възстановяват на
наемателя при прекратяване на настоящия договор или се прихваща срещу съществуващи
към този момент негови задължения. Съгласно т.2.5 от наемния договор, депозитите се
връщат по посочена от наемателя банкова сметка или в брой, в 3 дневен срок след като
същият представи всички необходими документи, доказващи, че е изпълнил всички свои
задължения към наемодателя /вкл. дължима наемна цена, консумативи за имота и др./,
произтичащи от този договор.
Видно от платежно нареждане за кредитен превод от 03.10.2018г., в деня на
сключване на наемния договор ищецът – наемател е превел на наемодателя депозита,
съгласно т.2.5 от наемния договор, в размер на сумата от 13200лв. На 09.11.2018г. между
страните е подписан Анекс към процесния Договор за наем от 03.10.2018г., по силата на т.1
от който анекс, променя се т.2.2 от наемния договор, като наемателят се задължава да
заплаща на наемодателя договорената месечна наемна цена в размер на 2200лв., на второ
число на съответния месец, за който се отнася, независимо дали този ден е работен или
неработен. Съгласно т.2 от Анекса от 09.11.2018г. към наемния договор, от получения,
съгласно т.2.5 депозит в размер на 13200лв., наемодателят си прихваща сумата 6600лв., като
страните се договарят, че по този начин ще се счита, че от наемателя са платени месечните
наемни вноски за времето от 03.11.2018г. до 03.02.2019г. Съгласно т.3 б.“а“ от Анекс от
09.11.2018г. към договора за наем от 03.10.2018г., договореният в т.2.5 депозит в размер на
5
6 месечни наемни цени се променя на 3 месечни наемни цени и същият представлява
остатъка от 6600лв. от внесената от наемателя на наемодателя сума в размер на 13200лв.,
след прихващането на сумата 6600лв.,съгласно предходната точка от този анекс. Съгласно
т.3 б.“б“ от анекса към процесния договор за наем, страните се договарят, че при
прекратяване на договора наемодателят има право да си прихване от внесения депозит
съществуващи към този момент задължения на наемателя към него по договора, както и
задължения на наемателя по т.5.1. б.“в“ от сключения договор за наем. Съгласно т.5.1. б.“б“
от наемния договор, наемателят се задължава да освободи и върне имота незабавно след
прекратяване на договора, а съгласно т.5.1. б. “в“ от наемния договор, наемателят се
задължава да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота, които включват, но
не се ограничават до: вода, ел. енергия, топлоенергия, телефон и такса смет. Според т.3 б.“в“
от Анекс от 09.11.2018г. към наемния договор, в случай, че наемателят няма задължения,
посочени по-горе, наемодателят му дължи връщане на депозита в размер на 6600лв. при
прекратяване на договора по начина, посочен в т.2.5 от сключения договор за наем.
Спорно между страните е основанието и момента на прекратяване на процесният
договор за наем. Пред първоинстанционният съд са събрани гласни доказателства чрез
разпит на водения от ищеца свидетел К. К., работил в ищцовото дружество във „Ф.“,
намиращ се в наетия обект, за Д., два месеца, считано от края на 2018г. Свидетелят
установява, че в края на февруари 2019г. установили, че патронът е сменен, отишли с
управителката и не могли да влязат, защото патронът е сменен, тръгнали си след това, като
Д. казала, че ще затвори заведението, няколко дни по-късно тя му казала, че няма да работи
заведението. Св.К. посочва, че откакто установили патрона, от тогава не е работил в
заведението. Видно от разпечатка на сигналите и коментарите за дата 26.02.2019г. от „СОТ
сигнално охранителна техника“ ЕООД, охранявало наетия процесен имот, съгласно сключен
с ответника договор за охрана №351209/01.11.2018г., на 26.02.2019г. в 11:35:50 Управителя
на "М" ЕООД М. А. е в обекта, не може да изкл., на 26.02.2019г. в 11:38 :08 Д.потвърди, на
26.02.2019г. в 11:40:44: пробвал е да си смени кода, затова не може да изключи, на
26.02.2019г. в 11:44:43 – изпращане на патрул 666, на същата дата в 13:30:22 на обекта
работи техник, на 26.02.2019г. в 14:02:57 – изтрит отговорник – Д. Т. /управител на
ищцовото ЕООД/ и в 14:03:14 – добавен отговорник – М. /управител на ответното ЕООД/.
С Нотариална покана от 21.03.2019г. ответникът е поканил ищеца в едноседмичен
срок от получаването й да го уведоми в кой ден и час ще се яви в бара, за да получи
имуществото си, в която наемодателят описва и че на 26.02.2019г. ищецът, като наемател на
нощен бар на бул."Б" № .. в гр.В.Т., го предупредил да се срещнат, за да му предаде
ключовете от наетия обект и да си вземе съоръжения, стока и че не е заплатил разходите за
ел. енергия и че наемодателят го уведомил, че ще смени патрона на входната врата и ще
промени вода на СОТ 161, както и за проведен между страните разговор на 19.03.2019г., в
който не постигнали споразумение за начина на изнасяне на имуществото. С нотариална
покана от 11.04.2019г., връчена на ищеца, чрез Д. Т. – Управител на 15.04.2019г.,
наемодателят е поканил наемателя в най-кратък срок да го уведоми в кой ден ще се яви, за
6
да получи вещите си и че въпроса с депозита ще бъде уреден след анализ на сметните
отношения.
На 20.06.2019г. между страните е подписан Приемо – предавателен протокол,
съгласно който на 20.06.2019г. наемателят е изнесъл всички свои собствени вещи от наетото
помещение и след напускането страните нямат претенции една към друга за липсващи вещи
и наемодателя приема имота в добро състояние по см. на т.5.1. б.“г“ от наемния договор,
като е отчел обичайното изхабяване от употребата на имота.
С Постановление от 21.06.2019г. по преписка вх.№805/2019г. по описа на ВТРП,
образувана по сигнал на Д.Т. – Управител на "П" ЕООД, по повод неуредените отношения
между страните във връзка с процесния сключен между страните Договор за наем от
03.10.2018г., е постановен отказ за образуване на ДП.
Във връзка с евентуалното ответно възражение по т.3 б.“б“ от Анекса вр. т.5.1. б.“в“
от наемния договор за прихващане на депозита срещу заплатени задължения на наемателя от
наемодателя в първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства –
разписки за заплатена от наемодателя ел. енергия за наетия обект по фактури от месеците
април, май, юни , юли 2019г., както и разписки от 27.02.2019г. и от 19.03.2019г. за заплатена
от наемодателя ел. енергия за наетия обект съответно в размер на 291,61лв. за м. януари
2019г. и в размер на 238,24лв. за м. февруари 2019г. „М.“ ЕООД е заплатило, съгласно
фактура №**********/28.01.2019г. такса охрана за наетия обект в размер на 148,20лв. с
ДДС за периода от 01.01.2019г. до 01.07.2019г., и в същия размер от 148,20лв. с ДДС такса
охрана от 01.07.2019г. до 01.01.2020г., с/но фактура и фискален бон от 18.07.2019г. С
приходна квитанция от 06.02.2019г. наемодателят е заплатил за имота, предмет на
процесния наемен договор, след приспадане на отстъпка от 234,67лв., такса битови
отпадъци в размер на 2112,04лв., дължима до 31.10.2019г., като с отговора на ИМ е налице
признание от ответника на неизгоден за него факт на преведена от наемателя по банкова
сметка на наемодателя сума от 250лв. за такса смет.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По осъдителния иск за неоснователно обогатяване на отпаднало основание с правно
основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД:
Искът е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването му.
Основният спор между страните по делото е относно основанието, на което и
момента, считано от който сключеният между страните процесен договор за наем от
03.10.2018г. е прекратен. Действително по делото от събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля К. се установява, че в края на месец февруари 2019г. с управителката
на дружеството – ищец установили, че патронът на наетото помещение е сменен. От
7
разпечатка на сигналите и коментарите за дата 26.02.2019г., изд. от „СОТ сигнално –
охранителна техника“ ЕООД безспорно се установява и че на твърдяната от ищеца дата
26.02.2019г. управителят на дружеството – наемодател е пробвал да си смени кода, затова не
е могъл да изключи алармата на наетия от ищеца обект, пристигнал е техник, който е сменил
кода, като е изтрит отговорник Д. Т. /управител на дружеството – наемател/ и е добавен
отговорник – М. /управител на дружеството – наемодател/. С гореописаните фактически
действия на управителя на дружеството – наемодател безспорно на 26.02.2019г. е отнет от
наемодателя достъпа и ползването от наемателя на наетото помещение, като неправилен,
поради нарушение на материалния закон, е изводът на първоинстанционният съд, че с тези
действия наемодателят едностранно е прекратил процесният сключен между страните
договор за наем от 03.10.2018г., предвид което оплакването във въззивната жалба в тази й
част е основателно. На основание чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Процесният договор за наем от 03.10.2018г. е сключен
между страните като срочен и законът не регламентира изрична възможност договор за наем
с определен срок да бъде прекратен въз основа на едностранно изявление на наемателя или в
случая на наемодателя, така, както това е уредено в чл.238 ЗЗД по отношение на договор за
наем без определен срок. /Решение №242/10.02.2017г. по т.д.№3389/2015г. на ВКС, ТК, I
отд./. Следователно, дори и отнемането на процесната дата 26.02.2019г. от страна на
наемодателя на достъпа и ползването от наемателя на наетото помещение да се тълкува като
едностранно волеизявление на наемодателя за прекратяване на наемния договор, то,
доколкото същият е сключен като срочен и законът не предвижда такова основание за
прекратяване на срочните договори, аналогично на предвиденото в диспозитивната норма
на чл.238 ЗЗД, респ. в сключеният между страните писмен наемен договор и анекса към него
не е предвидено основание за предсрочното му прекратяване, чрез едностранно
волеизявление от наемодателя, то и процесният договор за наем от 03.10.2018г. не е
прекратен на твърдяното от ищеца в ИМ и неправилно прието от първоинстанционният съд,
в нарушение на чл.20а ал.2 ЗЗД, основание за едностранно прекратяване от наемодателя,
считано от 26.02.2019г. Прекратяването на договора подлежи на доказване от страната,
която се позовава на последиците от прекратяването, в случая от ищеца по делото.
Последният не твърди, а и по делото не се доказва постигнато взаимно съгласие на страните
за прекратяване на наемното правоотношение, считано от 26.02.2019г., поради което не
може да се приеме, че облигационната връзка е отпаднала, считано от тази дата.
Неоснователно и недоказано е и ответното твърдение, че процесният договор за наем
от 03.10.2018г. е автоматично прекратен на 07.03.2019г. на основание клаузата на т.2.4. от
същия, поради допусната от наемателя забава с повече от 5 дни от датата на падежа
02.03.2019г. в плащането на наемната вноска за месец март и че правото на наемателя да
получи дадения депозит е погасено. Действително в т.2.4 от процесния наемен договор
страните са уговорили основание за автоматично прекратяване на наемното
правоотношение, при забавяне на плащането от страна на наемателя с повече от 5 дни от
8
датата на падежа, като наемодателят запазва всички придобити от него до момента права и
платения депозит. Съгласно т.1 от подписания към наемния договор Анекс от 09.11.2018г.
падежът на задължението на наемателя за заплащане на наемна цена е на второ число на
съответния месец, за който се отнася, независимо дали този ден е работен или неработен. В
процесният случай обаче, независимо, че сключеният между страните договор за наем от
03.10.2018г. не е прекратен на твърдяното от ищеца в ИМ основание едностранно от
наемодателя, считано от 26.02.2019г., поради липса на предвидено както в закона, така в
договора между страните, такова основание за предсрочното му прекратяване, и
продължаването на облигационната връзка и след м. февруари 2019г., то ищецът – наемател
не дължи на наемодателя заплащане на наемна цена за месец март 2019г. и за следващите
месеци до изтичане на срока на наемния договор – 03.10.2019г., доколкото заплащане от
наемателя на наемна цена се дължи срещу осигурено му от наемодателя спокойно и
безпрепятствено ползване на наетия имот, а в случая, считано от 26.02.2019г. наемодателят
е отнел достъпа и ползването на наетото помещение от страна на наемателя чрез смяна на
патрона на входната врата и смяна на кода на алармата и е допуснал неизпълнение на свое
основно законово по чл.228 ЗЗД и договорно, съгласно т.4.1 б.“б“ от наемния договор,
задължение като наемодател да предостави на наемателя вещта за временно ползване и да
му осигури спокойно и безпрепятствено ползване на имота, от което виновно неизпълнение
не може да извлича благоприятни за себе си правни последици и да черпи основание за
насрещно свое вземане за наемна цена срещу неосигурено на наемателя спокойно и
безпрепятствено ползване на наетия имот. Предвид изложеното, наемателят не дължи на
наемодателя заплащане на наемна цена за месец март 2019г., както и за месеците, оставащи
до края на срока на наемния договор - 03.10.2019г., поради което и неплащането на наемна
цена за м. март 2019г. не обуславя приложимост на клаузата на чл.2.4 от наемният договор,
съответно същият не е автоматично прекратен в хипотезата по т.2.4 от същия и противно на
ответните твърдения правото на наемателя с прекратяване на наемния договор да получи
връщане на дадения депозит не е погасено. За срока на действие на наемния договор
наемателят дължи заплащането на уговорената наемна цена, но само срещу осигурено му от
наемодателя спокойно и безпрепятствено ползване на имота, каквато хипотеза в случая,
след 26.02.2019г. и до края на срока на наемния договор, не е налице. Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в Решение №97/23.07.2013г. по т.д.№73/2012г. на ВКС, ТК, I отд., на
която се позовава въззивника, за да обоснове вземането си за наемна цена за м.март 2019г. и
до края на срока на наемния договор, наличието или липсата на фактическо ползване на
имота от наемателя, след като същият не е върнат на наемодателя и наемното
правоотношение не е прекратено, е без правно значение за съществуването на вземането за
наемна цена. В процесният случай цитираната практика, на която се позовава въззивника е
неотносима към настоящият казус, доколкото, за да е приложима и наличието или липсата
на фактическо ползване на имота от наемателя, ако наемното правоотношение не е
прекратено, да е без правно значение за съществуването на вземането за наемна цена, следва
наетият имот да е в държане на наемателя, т.е. следва да не са създадени пречки от
наемодателя на наемателя за спокойно и безпрепятствено ползване на вещта, каквито
9
именно пречки са създадени от наемодателя на наемателя, считано от 26.02.2019г.,
доколкото е отнет от наемодателя на наемателя достъпа и ползването на наетия имот и
наемателят е лишен от спокойното и безпрепятствено ползване на наетия имот, поради
което и не дължи на неизправната страна – наемодател заплащане на наемна цена за м. март
2019г. и за месеците до края на срока на договора за наем. С отнемане от наемодателя на
26.02.2019г. на достъпа на наемателя и ползването на наетия имот чрез смяна на патрона
последният е обективно възпрепятстван да върне на наемодателя наетия имот чрез
освобождаване от задържаните от наемодателя в наетия имот вещи на наемателя.
В процесният случай, независимо, че след 01.02.2019г. наемателят не е заплатил на
наемодателя разходи за ел. енергия, охрана, такса смет за м. февруари 2019г., свързани с
ползването на имота по т.5.1. б.“в“ от наемния договор, не е приложимо и основанието за
прекратяване на договора за наем, визирано в т.4 от анекса от 09.11.2018г., доколкото от
една страна липсва позоваване от наемодателя, а от друга, дори и да би било налице,
договорът за наем не би могъл да се счита прекратен на това основание, доколкото същото
предполага наемодателят да е изправна страна, а в случая последният не е изпълнил
задължението си да осигури на наемателя спокойно и безпрепятствено ползване на наетия
имот, след 26.02.2019г. до края на месец февруари 2019г.
Дори и да се приеме, че подписването между страните на Приемо – предавателен
протокол от 20.06.2019г., съгласно който на 20.06.2019г. наемателят е изнесъл свои
собствени вещи от наетото помещение съставлява техни конклудентни действия по
прекратяване на наемното правоотношение, доколкото и предмет на наемния договор е
процесния нощен бар, а не обзавеждането на наемателя в него, и предвид липсата в приемо
– предавателния протокол на обективирани изрични съвпадащи волеизявления на страните
за прекратяване на облигационната връзка по тяхно взаимно съгласие, не би могло да се
приеме, че наемният договор е прекратен на това основание, считано от 20.06.2019г.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд приема, че процесният сключен между
страните договор за наем от 03.10.2018г. е прекратен преди предявяване на настоящите
искове, на 03.10.2019г. на предвиденото в т.3.2. от наемния договор основание, а именно с
изтичане на уговорения срок – до 03.10.2019г., като с оглед прекратяването му отпада
основанието за получения от наемодателя от наемателя депозит в размер на 3 наемни
вноски от 6600лв. и ответникът – наемодател дължи връщането му на наемателя, с което
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД се явява доказан по
основание, с оглед на което съдът следва да се произнесе по възражението на ответника –
наемодател по т.3 б.“б“ от Анекс от 09.11.2018г. вр. т.5.1 б.“в“ от наемния договор за
прихващане от внесения депозит на съществуващи към момента на прекратяване на наемния
договор задължения на наемателя към него по договора, както и задължения на наемателя по
т.5.1 б.“в“ от сключения договор за наем, което възражение се явява частично основателно.
По изложените по-горе съображения, че, считано от 26.02.2019г. наемодателят е отнел от
наемателя достъпа и ползването на наетият имот, поради което и наемателят не му дължи
10
наемна цена за месец март 2019г. и за оставащите месеци до края на срока на наемния
договор, е неоснователно ответното възражение за прихващане на депозита от 6600лв. с
негово насрещно вземане за сумата 15 400лв., представляваща дължими от наемателя 7
наемни вноски за периода от март до октомври 2019г. Съгласно т.5.1 б.“в“ от наемния
договор, наемателят се задължава да заплаща всички разходи, свързани с ползването на
имота, продължило до 26.02.2019г. вкл., които включват, но не се ограничават до: вода, ел.
енергия, топлоенергия, телефон и такса смет, поради което и съгласно т.3 б.“б“ от анекса, от
внесения депозит наемодателят има право на прихващане със задължения на наемателя по
т.5.1. б.“в“ от наемния договор във връзка с ползването на имота, продължило до
26.02.2019г. вкл., като възражението за прихващане по т.2 от писмения отговор на ИМ на
депозита със задължения на наемателя по т.5.1. б.“в“ от наемния договор за ел. енергия,
разход за охрана на наетия обект, такса смет, за период след месец февруари до края на
срока на наемния договор – 03.10.2019г., през който наемателят е бил лишен от наемодателя
от достъп и ползване на наетия имот, е неоснователно. Ответното възражение за
прихващане по т.3 б.“б“ от анекса, вр. т.5.1. б.“в“ от наемния договор с внесения депозит от
6600лв. е основателно и следва да бъде уважено до размер на заплатените от наемодателя за
сметка на наемателя разходи за ел. енергия за ползване на наетия имот за м. януари 2019г. в
доказан размер от 291,61лв. и за месец февруари 2019г. в доказан размер от 238,24лв., за
вода в размер на 100лв., разходи за охрана на наетия обект за месеците януари и февруари
2019г., възлизащи общо на 49,40лв., изчислени пропорционално от заплатената от
наемодателя сума от 148,20лв. за охрана за периода от 01.01.2019г. до 01.07.2019г. /148,20лв.
:6 месеца = 24,70лв. х 2 месеца = 49,40лв./ и разходи за такса смет за месеците януари и
февруари 2019г., възлизащи в размер на 172,40лв. /от общо платена до 31.10.2019г. от
наемодателя такса смет от 2112,04лв. :10 месеца =211,20лв. х 2 месеца = 422,40лв. – 250лв.
преведени от наемателя по банкова сметка на наемодателя 250лв.,за което се съдържа
признание в писмения отговор = 172,40лв./ или уважено общо до размер от 851,65лв.
заплатени от наемодателя вместо наемателя разходи по т.5.1. б.“в“ от наемния договор,
предвид което извършено прихващане, предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.3 от
ЗЗД се явява основателен и доказан в размер на 5748,35лв., представляващ разлика между
внесения депозит от 6600лв., след прихващане от който с насрещното вземане на
наемодателя по т.3 б.“б“ от анекса, вр. т.5.1. б.“в“ от наемния договор общо в доказан
размер от 851,65лв. /6600лв. – 851,65лв. = 5748,35лв./, в който размер от 5748,35лв. искът
следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на ИМ 10.10.2019г. до окончателното изплащане, до
какъвто идентичен краен правен резултат на частично уважаване на главния иск, е
достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение в тази му част
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед извода на въззивният съд, че договорът за наем между страните не е
прекратен на 26.02.2019г., а с изтичане на уговорения в него срок – 03.10.2019г., съдът не
дължи произнасяне по евентуалното възражение на ответника по т.V от писмения отговор за
11
прихващане на ищцовото вземане за сумата от 6345,85лв., представляваща преведен от
ищеца депозит, ведно с лихвата върху последния, срещу сумата от 6 600лв., представляваща
обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД за вреди, претърпени, поради неизпълнение на
задължението на наемателя да освободи наетия имот.
По иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва за забава върху главницата от
27.02.2019г. до датата на подаване на ИМ:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява неоснователен и недоказан.
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Отпадането на основанието, на което се претендира връщане на депозита, е
прекратяването на наемното правоотношение, настъпило с изтичане на срока на договора на
03.10.2019г., поради което и ищцовата претенция за законна лихва за забава върху
главницата от 5748,35лв. за периода от 27.02.2019г. до 02.10.2019г. вкл. е недоказана по
основание, доколкото за този период не е налице нито изискуемост на вземането на ищеца
за връщане на депозита, нито изпадане на ответника в забава. На основание чл.84 ал.1 изр.1
от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Ответникът не дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД и за периода от прекратяване на наемния договор
03.10.2019г. до датата на предявяване на ИМ – 09.10.2019г. /чл.125 ГПК/, доколкото
независимо, че считано от 03.10.2019г. отпада основанието за получения от наемодателя
депозит и последния дължи връщането му на ищеца, то наемодателят не е изпаднал в забава,
считано от датата на прекратяване на наемния договор 03.10.2019г., доколкото в т.2.5 от
същия е уговорен между страните и определен ден за изпълнение на задължението за
връщане на депозита, а именно в 3 дневен срок след като наемателят представи всички
необходими документи, доказващи, че е изпълнил всички свои задължения към наемодателя
/вкл. дължима наемна цена, консумативи за имота и др./, произтичащи от този договор,
който не е бил настъпил към 03.10.2019г., предвид неизпълнението от наемателя на
задължението му по т.5.1. б.“в“ от наемния договор, поради което и ответникът не е
изпаднал в забава по смисъла на чл.84 ал.1 изр.1 от ЗЗД, считано от 03.10.2019г. и не дължи
на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва и за периода от 03.10.2019г. до
датата на предявяване на ИМ.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва за забава
върху главницата за период от 27.02.2019г. до датата на предявяване на ИМ се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение в правните изводи на въззивна и първа инстанции,
12
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен
искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 360,85лв.
върху главницата от 5748,35лв. за периода от 27.02.2019г. – 10.10.2019г.
Решението в частта, с която е частично отхвърлен главният иск по чл.55 ал.1 пр.3 от
ЗЗД за разликата от 222,65лв. над уважения до пълния предявен размер от 5971лв. и е
частично отхвърлен искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата от 14лв. над 360,85лв. до пълния
предявен размер от 374,85лв., на основание чл.296 т.2 пр.1 от ГПК е влязло в законна сила.
По разноските:
Изходът на делото и нормата на чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК обуславят
основателност на претенцията на въззивника за присъждане на направените във въззивното
производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК /за вн. ДТ и
заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
доказан размер от 42,82лв.
Изходът на делото и нормата на чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК обуславят
основателност на претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените във
въззивното производство съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един
адвокат/, съразмерно с уважената част от иска, в доказан размер от 470,47лв.
Изходът на делото и отхвърлянето на иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва в
размер от 360,85лв. обуславя разпределяне на отговорността на страните за разноски в
първоинстанционното производство, както следва: в полза на ищеца, съгласно чл.78 ал.1 от
ГПК, съразмерно с уважената част от иска се следват разноски за първа инстанция, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК, в доказан размер общо от 725,89лв., в който следва да
му бъдат присъдени, като за разликата от 45,56лв. над дължимата за разноски сума от
725,89лв. до присъдения в полза на ищеца размер съдебни разноски от 771,45лв.
първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде отменено и потвърдено
в частта за присъдените на ищеца разноски в размер на 725,89лв.
На ответника, на основание чл.78 ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, се следват съдебни разноски за първа
инстанция в доказан размер от 56,49лв., поради което първоинстанционното решение в
частта за разноските, с което на ответника са присъдени разноски от 22,38лв. следва да бъде
потвърдено, като в полза на ответника следва да бъдат присъдени с настоящото решение
съдебни разноски за първа инстанция още в размер на 34,11лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260040/16.07.2020г., постановено по Гр.д. №3035/2019г. по
описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА , с която "М" ЕООД, с ЕИК .., е осъдено да
заплати на "П" ЕООД, с ЕИК .., по иск с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата от 360,85лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 27.02.2019г. – 10.10.2019г., и в частта, с
която в полза на "П" ЕООД, с ЕИК .., са присъдени съдебни разноски за разликата над
725,89лв. до присъдения размер от 771,45лв., а именно за сумата от 45,56лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Я,
обл.С., с ЕИК ., против "М" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Търново,
ул.“С.“ №., ап.., с ЕИК .., иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 360,85лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.02.2019г. –
10.10.2019г. върху главницата от 5748,35лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260040/16.07.2020г., постановено по Гр.д.№3035/2019г.
по описа на РС – Велико Търново, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е
осъдено "М" ЕООД със седалище гр.В.Търново, с ЕИК .., да заплати на "П" ЕООД със
седалище с. Я, обл.С., по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата от 5748,35лв.
главница, представляваща депозит по договор за наем от 03.10.2018г. и анекс от 09.11.2018г.
към него, ведно със законната лихва върху главницата от 10.10.2019г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която са присъдени за първоинстанционното производство в
полза на "П" ЕООД съдебни разноски за сумата от 725,89лв. и в полза на "М" ЕООД са
присъдени съдебни разноски в размер на 22,38лв.
Решението в частта, с която са частично отхвърлени иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за
разликата над 5748,35лв. до пълния предявен размер от 5971лв. и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за
разликата над 360,85лв. до пълния предявен размер от 374,85лв., е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА "М" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“С.“
№.., ап..., с ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ на "П" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Я,
обл.С., с ЕИК ., сума в размер на 470,47 лв. /четиристотин и седемдесет лева и четиридесет
и седем стотинки/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА "П" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Я, обл.С., с ЕИК .., ДА
ЗАПЛАТИ на "М" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“Сл.“ №.,
ап.., с ЕИК .., сума в размер на 42,82 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 34,11 лв. /тридесет и четири лева
и единадесет стотинки/ - допълнително разноски за първоинстанционното производство,
14
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението в потвърдителната част относно иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД подлежи на
касационно обжалване от страните в едномесечен срок от връчването му при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, пред Върховния касационен съд.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението в частта на отхвърления иск по чл.86
ал.1 от ЗЗД не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15