Р Е Ш Е Н И Е
№3552/20.8.2015г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10138 по описа на Варненски районен съд за 2014 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. №
20883/ 06.08.2014 год. от В.Д.Д., ЕГН: ********** срещу Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца от сума
в размер на 4500.00 лв., представляваща
част от задължение по запис на заповед от 01.05.2013 год., с падеж – 01.08.2013
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението в съда - 28.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 2981/
29.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №
5533/ 2014 г. по описа на Варненски районен съд, ХХХІV състав. Претендират се и
извършените в настоящото производство разноски.
В исковата молба
се излага, че между сключени договори, В.Д.Д., Й. Р. Й. и М. Й. К. са
предоставили в заем на ответника суми от по 1500.00 лева, всеки, с уговорен
падеж – 01.08.2013 год., за обезпечаване на който договор от ответника е
подписан запис на заповед. Ответникът не е изпълнил задължението си за връщане
на предадените в заем суми на посочената дата, поради което и ищецът е платил
същите на другите двама заемодатели.
Ответникът – Н.С.Н., чрез процесуален представител депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва наличието на обигационна връзка между страните с
посочения от ищеца предмет, като твърди, че ценната книга е изготвена, с оглед
обезпечаване вземане на ищеца, съставляващо адвокатско възнаграждение по друго
дело, което е заплатено. Навеждат се възражения за нищожност на менителничния
ефект, поради противоречие със закона и липсва на съгласие. Сочи се, че
документа е антидатиран, като се оспорва и неговото авторство. Отправя искане
за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
заявление вх. № 10850/ 28.04.2014
год. по ч. гр. д. № 5533/ 2014 год. на ВРС, ХХХІV с., е
издадена Заповед № 2981/ 29.04.2014
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК, въз основа на която е разпоредено длъжникът Н.С.Н., ЕГН **********,*** да заплати на В.Д.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 4500.00 лева, представляваща задължение по запис на
заповед от 01.05.2013 год., с падеж 01.08.2013 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2014 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 575.00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено е, че
вземането произтича от запис на заповед от 01.05.2013 год. в гр. Варна,
с падеж 01.08.2013 год.
Със запис на заповед, издаден на 01.05.2013
год. Н.С. Недков безусловно се задължава неотменимо и безусловно да заплати на В.Д.Д.
сумата от 4500 лева, на падежа – 01.08.2014 г.
Приобщена към доказателствения материал
по делото е разписка от 01.05.2013 год., видно от която В.Д.Д. получава от Й.
Р. Й. сумата от 1500.00 лева, за срок от три месеца, считано до 01.08.2013 год.
Документа съдържа подписи за получил (В.Д.Д.) и предал сумата (Й. Р. Й.). Под
положените подписи е направено и отбелязване за получаване на сумата от Й. Р.
Й., от дата 05.08.2013 год.
Приобщена към доказателствения материал
по делото е разписка от 01.05.2013 год., видно от която В.Д.Д. получава от М.
Й. К. сумата от 1500.00 лева, за срок от три месеца, считано до 01.08.2013 год.
Документа съдържа подписи за получил (В.Д.Д.) и предал сумата (М. Й. К.). Под
положените подписи е направено и отбелязване за получаване на сумата от М. Й.
К., от дата 05.08.2013 год.
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства посредством показанията
на свид. М. Й. К., Й. Р. Й. и М. И. Й..
В показанията си свид. М. К. излага, че
преди около две години е предоставил на ищеца сумата от 1500 лв., поискана като
заем за ответника, за което е изготвена разписка. В последствие, сумата е
върната от ищеца, за което е направено и отбелязване върху разписката.
В показанията си свид. Й. Й. излага, че
на 01.05.2013 год., в кантората на ищеца, е проведен разговор между страните
при който ответинкът е поискал от ищеца голяма парична сума в заем. Свидетелят
и лице М. К. предоставили на ищеца суми от по 1500 лв., за което са изготвени
разписки. В присъствието на свидетеля сумата от 4500.00 лв. е предадена от
ищеца на ответника.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.дело № 5533/ 2014 г. на ВРС.
В
тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането по процесната запис на заповед, за което е
издадена и заповедта за незабавно изпълнение, а в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
Записът на
заповед е едностранна и формална правна сделка, с която издателят й безусловно
се задължава да плати на едно лице или на негова заповед определена сума.
Записът на заповед е абстрактна сделка, тъй като основанието за поемане на
менителничното задължение не е елемент от фактическия й състав. Абстрактният
характер на записа на заповед означава, че задължението на длъжника по същата
не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя
на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото
му едностранно волеизявление за задължаване, поради което не е необходимо
посочване в запис на заповед на причина, поради която издателят се е задължил
да заплати сумата по нея на поемателя. Кредиторът няма задължение да доказва
каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане.
Записът на заповед е за него
едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на
доказателствената тежест и длъжникът по нея
е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение, в случай,
че твърди, че такова е възникнало и съответно обезпечено със запис на заповед. Длъжникът
е този, който следва да установи каузалното си отношение с кредитора, връзката
му със записа на заповед и възраженията си срещу съществуването на вземането.
Кредиторът няма задължение нито да сочи, нито да доказва съществуването на
каузално правоотношение с длъжника. Самото едностранно задължаване на издателя,
материализирано в ценната книга, дава
право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши.
В конкретната хипотеза, процесната
ценна книга съдържа всички законоустановени реквизити, визирани в разпоредбата
на чл. 535 ТЗ, чиято кумулативна наличност обуславя извод за
валидността на менителничния ефект – записът на заповед материализира парично вземане, в полза на ищеца. Същевременно, доколкото падежът на ценната книга е определен по реда на чл. 486, ал. 1 ТЗ – на определен
ден, в случая - 01.08.2013 год., се налага извода, че е настъпила и
изискуемостта на вземането по записа на заповед.
От друга страна, в предвид наведените
от ищеца твърдения за наличие на каузално правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден послужилият като документ по чл. 417, т. 9
ГПК, запис на заповед, което от своя страна обуславя задължение за съда да
се произнесе за съществуването на установяваното по реда на чл.422 ГПК парично
вземане не само с оглед формалната редовност и действителност на записа на
заповед, а и с оглед на въведеното каузално правоотношение. При установяване на връзка между записа на заповед и
каузалното правоотношение, следва да бъде съобразено обстоятелството,
дали обезпеченото със записа на заповед каузално вземане е възникнало
и дали вземането по записа на заповед не е погасено като последица от
погасяване на гарантираното вземане по каузалното правоотношение.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е предал на
ответника парична сума срещу задължението му да я върне на определена дата. При
установяване на тези обстоятелства, ответникът от своя страна е длъжен да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за връщане на заетата сума.
Заемът за
потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е неформален - не е необходима определена форма за
неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия. Предвид на това, че
договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на страните
заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Консенсуалният характер на договора предполага
постигането на съгласие между двете страни по него за сключването му.
В случая, от ангажираните в хода на
процеса писмени и гласни доказателства се установява, че въз основа на
постигнато между страните съгласие, на 01.05.2013 год., ищецът е предал, респ.
ответникът е получил процесната сума. Представения от ищеца документ – запис на
заповед е от категорията на частните, като с положения подпис, ответникът е
удостоверил неизгоден факт, поради което и същия се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. В тази връзка, следва да се отбележи, че
рамките на производството по чл. 193, ал. 1 ГПК не се установи твърдяната от
ответника неавтентичност на документа.
На следващо място – ответникът не
ангажира доказателства, установяващи погасяване на паричното задължение.
По изложените съображения се налага извода, че ищецът установи, в условията
на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение, поради което и предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 28.04.2014 год. до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и осъдителната претенция за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата от 4500.00 лв., в размер
на 338.18 лв., за периода 02.08.2013 г. – 28.04.2014 г.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца извършените по делото разноски в общ размер на 590.00
лева, от които 90.00 лева –държавна такса и 500.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 575.00
лв. – разноски в заповедното производство, /арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 12/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.С.Н., ЕГН
**********, с адрес: *** дължи на В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от
4500.00 (четирихиляди и петстотин) лева, представляваща
задължение по запис на заповед от 01.05.2013 год., с падеж – 01.08.2013 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в
съда - 28.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 2981/
29.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 5533/ 2014
г. по описа на Варненски районен съд, ХХХІV състав, на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 338.18 лв. (триста тридесет и осем лева и
18 ст.), представлявака обезщетение за забава, начислено върху главницата
от 4500.00 лв., за периода 02.08.2013 год. – 28.04.2014 год., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от от 590.00 (петстотин и деветдесет) лева, представляваща извършени в настоящото производството
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от от 575.00 (петстотин седемдесет и пет) лева, представляваща извършени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: