Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен
състав в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. РУМЕН
ЛАЗАРОВ
2.
Мл.с. С. ИВАНОВА
при секретаря: Александра Сергева
с участието
на прокурора: Георги Лазаров
като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванова ВНОХД
№806 по описа за 2018г. на
Окръжен съд-Плевен, въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Е.К. от САК, защитник на
подсъдимия П.Д.Г. със съдебен адрес:***,
офис 205, против Присъда №135 от
10.07.2018 година, постановена по НОХД №1750 по описа за 2016 година на Районен
съд Плевен.
С атакуваната присъда Районен
съд-Плевен е признал подсъдимия П.Д.Г. роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи,
неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че през периода 10.12.2010 година
– 06.06.2011 година, в град Славяново, противозаконно присвоил чужди движими
вещи, които владеел – 8 800 бали със слама на стойност 11 000 лева,
собственост на Б.Г.С. ***, поради което и на основание чл. 206 ал. 1 от НК във
вр. с чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил
с три години изпитателен срок.
Със същата присъда осъдил подсъдимия
П.Д.Г. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Б.Г.С. сумата от 11 000
лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното й изплащане.
Със същия
съдебен акт на основание чл.189, ал.3 от НПК направените деловодни разноски
били възложени на подсъдимия П.Д.Г. както следва: сумата от 480,62
лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещи
лица и свидетели, както и сумата от 440 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в полза на Районен съд – Плевен.
Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия
П.Д.Г. бил осъден да заплати на Б.Г.С.
сумата от 300 лева, представляваща направените от негова страна разноски по
делото за възнаграждение на адвокат С.Г..
Със същия съдебен акт на основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимия П.Д.Г. бил осъден да заплати сумата от 96,35 лева,
представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за
възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.
Във
въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваната присъда, за липса на несъмнени доказателства, че подсъдимия е
извършил престъплението, респективно за
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 303, ал.2 НПК. Развити са
съображения, че лицето Х.И. не е подписвало Протокол №2 от 29.10.2010г. за
инвентаризация, в който е отразено,
че 8800 бали слама са оставени на съхранение в складовите помещения. Отправено
е искане да бъде допусната и изслушана тройна почеркова графологична
експертиза от друг съдебен район, след вземане на експериментални
образци от подписа на И. С., чието име фигурира
в горепосочения протокол, като
член на комисията. Искането към въззивния съд е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
В открито
съдебно заседание на 12.12.2018г. процесуалният
представител на подсъдимия – адвокат Е.К. от САК, редовно призована, не се явява.
Подсъдимият П.Г. се явява лично, като посочва, че поради здравословен проблем,
възникнал внезапно, адвокатът му няма да се яви в съдебно заседание.
Подсъдимият желае делото да се разгледа в отсъствие на защитника му. Посочва,
че поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
Представя писмено становище от адвокат Е.К. от САК, в което се посочва, че
РС-Плевен е игнорирал доказателства, не е отчел обстоятелствата, че конкретно
назовани лица, изготвили инвентаризационни протоколи не се намират нито в
трудовоправни, нито в гражданскоправни отношения с
фирмата собственик. В писменото становище се акцентира,че свидетелката Х.И.
не е полагала подпис върху инвентаризационен протокол 2 от 29.10.2010г. и се отправя искане същият
да не бъде ценен в доказателствената съвкупност. В писменото становище са
изложени и доводи, че по делото са налице разнопосочни данни досежно броя на
балите слама -8800, 10000, 9000-10000, 2000, като не е ясно защо РС-Плевен е
приел, че количеството е именно 8800 броя бали слама. Сочи се също така, че
не ясно между кои страни е уговорената сделка и по какъв начин е установена фактическата власт върху вещите.
Подсъдимият П.Г. представя така изготвеното писмено становище от адвокат Е.К.
от САК и моли да бъде оправдан.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.Плевен поддържа становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеният първоинстанционен съдебен акт е правилен и
законосъобразен.
В съдебно
заседание гражданският ищец и частен обвинител Б.С. се явява лично с повереник адвокат С.Г. ***. Адвокат Г. счита,
че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Б.С. поддържа заявеното
от повереника си.
Плевенски
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е основателна, но не по посочените в нея съображения.
След цялостна служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.314 НПК, въззивната инстанция намира, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, което е
абсолютно основание за нейната отмяна. Същите са неотстраними от въззивния съд
и се изразяват в следното:
Обжалваната Присъда №135 от
10.07.2018 година, постановена по НОХД №1750 по описа за 2016 година на Районен
съд Плевен е постановена от незаконен състав, тъй като за председателят на седми наказателен състав съдия Светослава Цонева
е имало основания за отвод по чл. 29, ал.1,т.1, б.“В“ НПК.
От
приложения заверен препис на ЧНД №284/2012г. по описа на РС-Плевен се
установява, че производството е по реда на чл.243 НПК, като е било образувано
по жалба на Б.Г.С. *** против
Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 12.01.2012 година, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № Д 2230/2011 година по описа на РП-Плевен. РС-Плевен, VII наказателен състав с председател съдия Светослава Цонева, с Определение
№159/10.02.2012г. отменя постановлението
на Районна прокуратура – Плевен от 12.01.2012 година, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № Д 2230/ 2011 година по описа на РП-Плевен и връща материалите за продължаване на
действията по разследване, съгласно мотивите на определението. В
обстоятелствената част на Определение №159/10.02.2012г. по описа на РС-Плевен
съдът подробно е описал какви обстоятелства приема за установени. На лист 4 от
същото е посочено, че е несъмнено
установено обстоятелството, че през
есента на 2010 година именно Б.Г. доставил и складирал в център № 16 на обект
Птицезавод град Славяново около 8 000 малки бали със слама. В тази насока
били както показанията на свидетеля Т.М., тези на свидетеля Р.Н., така и тези на Б.Г..*** е приел за безспорно
установен и факта, че към дата
10.01.2010 година процесните около 9 000 малки бали със слама са се
намирали именно в сграда № 7 на център 16 на Птицезавод в град Славяново. В
тази насока били показанията на свидетелите Д.Ц.П., В.П.П., В.А.Р., Д.К.М., К.А.В.,
М.Б., Б. К., всички полагали труд като
охранители в охранителна фирма „ Секюрити Груп” ООД. Съдът е приел, че в подкрепа на същия факт е и оформения на
10.01.2010 година протокол за охранително обследване. Посочено е, че според
показанията на охранителите – свидетели в настоящото производство, в и от конкретната сграда № 7 на център 16, за
периода през който изпълнявали служебните си задължения нищо не е нито внасяно,
нито изнасяно. За всяко подобно действие се извършвало отбелязване и опис в
нарочна тетрадка. РС-Плевен е приел за несъмнено установен и факта, че балите със слама – собственост на
Б.Г. не са му заплащани, както и че не са върнати в негово владение. Във връзка
с така приетите обстоятелства, РС-Плевен е дал подробни указания какви
процесуално-следствени действия следва да се извършат след връщане на
материалите за продължаване на действията по разследването.
Изисканото
копие на ЧНД №284/2012г. по описа на РС-Плевен
е предявено на всички страни в откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция на 12.12.2018г.,
като не е имало възражения относно приемането му.
Незаконен състав по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК е този, при който са участвали съдии и съдебни
заседатели, за които са били налице основания да се отведат от участие по делото
( В този смисъл Решение № 275 от 05.06.2009 г. на
ВКС по н. д. № 254/2009 г., II н. о., НК). Настоящият
съдебен състав намира, че по отношение на съдия
Светослава Цонева е било налице абсолютно основание да се отведе от разглеждане
на НОХД № 1750/2016 г. по описа на РС-Плевен, с оглед забраната по чл. 29, ал.
1, т. 1, б. „в“ НПК, тъй като е участвала в състава на съда, контролирал
правилността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ НПК се визира „определение, с което се прекратява
наказателното производство“, но в тази категория попадат не само определенията
с такъв предмет, постановени в съдебната фаза на процеса, но и онези, с които
се извършва съдебна проверка за законосъобразност на прекратяването от
прокурора, за което има изрична регламентация (В този смисъл Решение № 269 от 17.07.2009 г. на ВКС по н.
д. № 244/2009 г., II н. о., НК).
В производството по ЧНД №284/2012г. по описа на
РС-Плевен детайлно са обсъдени доказателства, приети са за
несъмнени и безспорно установени факти, които са били предмет на доказване по НОХД № 1750/2016 г. по описа на РС-Плевен и по които
подсъдимият Г. е възприел линия защита, че не са се осъществили. Именно поради
естеството на извършената процесуална дейност, в текста на чл. 29, ал. 1, т. 1,
б. „в“ НПК е въведена забрана същият съдия да се произнася и в съдебната фаза
на процеса, за да се елиминира рискът от предубеденост.
Наличието на абсолютно процесуално нарушение сред предвидените в чл. 348,
ал. 3 НПК задължава настоящия съдебен състав, съгласно разпоредбата на чл. 335,
ал. 2 НПК да отмени така постановената от незаконен съдебен състав присъда и да
върне делото за ново разглеждане на районния съд. След измененията на НПК с ДВ бр. 93 от 2011год. по
отношение на правомощията на въззивният съд се въвежда ограничението по чл.335,
ал.3 НПК, съгласно което, когато повторно са допуснати съществени процесуални
нарушения, които не могат да се отстранят от въззивния съд, въззивната
инстанция не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
Разпоредбата на чл.335, ал.3 НПК не прави разграничение между абсолютни и
относителни процесуални нарушения, но настоящият въззивен състав намира, че е
налице съдебен акт постановен в незаконен състав, което на практика води до
липсата на годен съдебен акт, чиято законосъобразност да бъде проверявана. Тъй като
председателят на съдебния състав не се е отвел, а е взел участие в състава на съда,
постановил атакуваната присъда, същата подлежи на отмяна, доколкото постановяването
на съдебен акт от съдебен състав, за член на който е съществувало основание за
отвод по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ НПК, е равнозначно на
постановяване на акта от незаконен съдебен състав по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 3 НПК. Това обстоятелство не позволява на настоящия състав да
разреши делото по същество, като инстанция по фактите. За да действа като „втора
първа инстанция”, въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт,
какъвто в случая е липсва. В Решение №168/15.04.2009г. по дело № 668/2008г. на
ВКС, НК, II н.о. е прието, че поначало произнасянето
от незаконен състав води до липса
на годен съдебен акт и лишава касационната инстанция от възможността да извърши проверка на
решението и да вземе отношение по
направените от обжалвалата страна възражения. В Решение № 142 от 06.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 761/2009 г., I н. о.,
НК е прието, че разпоредбите на НПК, касаещи състава на съда, компетентен да разгледа делото, са императивни.
Когато решението е постановено в незаконен състав, това винаги представлява
абсолютно съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на порочния акт.
В конкретния
случай настоящият въззивен състав не може да вземе становище по оплакванията
във въззивната жалба, тъй като решавайки спора по същество би лишил страните от
една инстанция. С оглед констатираното нарушение на чл.348, ал.3 от НПК от категорията на
абсолютните, обжалваният съдебен акт
следва да бъде отменен и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Във връзка
с гореизложеното, не следва да бъдат обсъждани изложените от страните пред
въззивния съд доводи по същество, като същите следва да бъдат взети предвид при
новото разглеждане на делото.
Водим от
горното, на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.3 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №135 от 10.07.2018 година, постановена по
НОХД №1750 по описа за 2016 година на Районен съд - Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.