Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд първи състав
На шести юни Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. Минев
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 4532 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №03-009036/28.12.2017г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Варна, с което
на Х.К.С. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в
размер на 10000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е с правно
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.К.С. с ЕГН **********, против наказателно
постановление №03-009036/28.12.2017г. на Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Варна, с което на Х.К.С. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В
жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Оспорва се извършване на нарушението за което е санкциониран
въззивника. Формулира се искане за
отмяна на наказателното постановление.
В с.з. представител на въззивника – адв.Г.Г. от АК Варна се явява. Счита, че са нарушени чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, досежно съдържанието на АУАН и НП. Оспорва нарушението и прави
искане за отмяна на НП. Твърди, че въззивника не е имал качеството на
работодател, а само на технически ръководител на обекта.
Представител на въззиваемата страна
излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На въззивника е издадено НП, за това,
че в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето А. Х. А. с ЕГН **********
да престира труд в негова полза с определено работно
място – строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, УПИ ХХV-34 с
идентификатор 30497,15,43 в кв.96 по плана на с.Звездица, общ.Варна, изпълнявайки трудови функции на длъжност „общ
работник строителство“ при определено работно време, договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писменна форма между страните
по трудовото правоотношение.
Прието е за установено от АНО, че
нарушението е извършено на 01.12.2017г. на описаното по-горе място. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
В хода на адсминистративното
прозиводство е представено Свидетелство за професионална квалификация на Х.К.С., от което се установява, че същия
има професия „Строителен техник“ със
специалност „Транспортно строителство“.
На 22.12.2017г. е съставен АУАН
№03-009036, в който е прието за осъществено от страна на въззивното дружество,
описаното по-горе нарушение, изразяващо се в допускане до работа на лице, с
което не е сключен трудов договор. Нарушението било квалифицирано по чл.62 ал.1
вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Акта е надлежно връчен на въззивника, който в
срок е депозирал възраженията си.
В последствие на 28.12.2017г. АНО е
издал процесното НП, като е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка и правна квалификация на нарушението и е ангажирал отговорността на
въззивника, като е наложил глоба в размер 10000.00лева, без да изложи каквито и
дабило съображения за размера на глобата. Следва да се има предвид, че предвид
множеството подобни производства разглеждани от състава, дори на големи
търговски дружества за такива нарушения са налагани санкции в пъти по-малки от
процесното.
По делото не се спори, че на
01.12.2017г. А. Х. А. е бил на работа на описания по-горе строителен обект
находящ се в с.Звездица. Не се спори и факта, че на същия обект А. е бил общ
работник и не е работил сам, а там са се намирали и други работници – св. Ж. и
св.М., като М. заявява в с.з., че е работил на обекта един ден преди инцидента
с А. и описва, както дейността си, така и падането на А. от тухлената зидария.
И двамата свидетели установяват, че за този строителен обект са научили, че се
търсят работници от К. – св. К., който ги е отвел до обекта. Заявяват и че
уговорки за заплащане са имали със св.К..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, като намира същите за обективни и принципно безпротиворечиви.
Съдът не споделя заключението на
актосъставителя, че въззивника е
допуснал нарушението, за което е санкциониран.
От събраните в хода на съдебното
производство доказателства не се установява, че на 01.12.2017г. А. А. е бил
нает на работа от въззивника, при наличие на основните характеристики на
трудово правоотношение. Такива са посочени в АУАН и НП само бланкетно,
че А. е изпълнявал функции на длъжност „общ работник строителство“, при
определено работно време, определено работно място и договорено трудово
възнаграждение, но конкретни данни, за който и да било от така посочените елементи
на трудовото правоотношение не са посочени.
В хода на административното
производство е приложено копие от сключен договор между въззивника и
собственика на имота за техническо ръководство и окомплектоване на документите
за строеж, по силата на който въззивника е бил изпълнител и е следвало да
извършва техническо ръководство на процесния строеж и контрол на извършваните
СМР, а също така и окомплектоване на необходимата документация за дейността и
въвеждането на сградата в експлоатация.
По силата на същия договор е възложено на
въззивника да осигури квалифицирана работна ръка за изпълнение на СМР и
безопасността на работниците на строежа.
Неправилно актосъставителят и АНО са
направили заключението, че по силата на този договор на въззивника, същия е и
работодател на строителите на обекта.
От приложената по делото строителна
документация се установява, че строител и възложител на строителния обект е св.Т..
Същият е вписан като такъв при откриването на строителната площадка и даването
на сктоителна линия и ниво на строежа и при спирането на строежа. Именно Т. е
сключил и описания по-горе Договор с въззивника за техническо ръководство на обекта, като е
отчетена конкретната професионална компетентност на въззивника в тази насока.
Следва да се отбележи и факта, че от договора сключен между Т. и въззивника не
произтичат задължения за въззивника да наема работници от свое име и за своя
сметка за завършването на строежа. Предвид изложеното и съдът намира, че възраженията
на адв.Г. в тази насока са правилни и основателни.
В конкретния случай съдът намира, че
липсват данни за извършено нарушение от страна на въззивника, доколкото той не
се е явявал работодател на пострадалия А.А.. Липсват
каквито и да било доказателства въззивника С. да е
наемал на работа лица на обекта.
Съдът споделя изцяло становището на адв.Г. , че не е осъществен състав на административното
нарушение, за което е санкциониран въззивника С..
Предвид изложеното и съдът намира, че не
следва да обсъжда размерът на глобата наложена на въззивника, въпреки, че
намира същата за немотивирана и силно завишена.
Съдът не намира, за нужно да обсъжда и основанието или липсата на такова за
приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото намира, че липсва състав на извършено
административно нарушение.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: