Р Е Ш Е Н И Е
№ 321/7.12.2018г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ:ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Секретар Г.
Иванова
Прокурор
Златин Златев
като разгледа
докладваното от съдията Гайдаров
ВЧНД №1348 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на въззивното производство е решение №
1869/15.11.2018г. по ЧНД № 4677/2018 г. на ВРС, с което освидетелстваната Е.В.Б. ЕГН ********** е настанена за задължително лечение
при стационарна форма за срок от 2 (два) месеца в Държавна психиатрична болница
в с. Царев брод.
Като лице за изразяване на информационно съгласие за лечението е определено-лице
определено от кмета на
общината по местонахождение на лечебното заведение, на основание разпоредбата
на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.
Решението
се обжалва от освидетелстваната Е.В.Б. . По същество в жалбата се сочи, че
решението на районния съд в гр. Варна е незаконосъобразно, неправилно. Счита се
че при представените доказателства не се установява че същата представлява
опасност за околните или за собственото си здраве. Моли се за отмяна на
решението и прекратяване на производството.
В съдебно заседание прокурорът моли да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд, тъй като са налице критериите
по ЗЗ за настаняване за лечение, като съществува опасност за околните на
освидетелстваното лице. И след представяне на писмените доказателства са налице
основанията за настаняване на лицето на задължително лечение.
Процесуалният
представител на Б. поддържа жалбата, счита, че има възможност за амбулаторно
домашно лечение.
Жалбоподателят
Е.В.Б. заявява, че има желание за лечение в домашни условия.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Решението на Варненския районен съд е
правилно и законосъобразно. Налице са критериите по смисъла на чл. 155 от
Закона за здравето за настаняване на освидетелстваното лице на стационарно
лечение. От заключението на съдебно – психиатричната експертиза с психологично
изследване е видно, че е налице медицинския критерий по смисъла на чл. 146,
ал.1, т. 1 от ЗЗ, освидетелстваното лице страда от Органично налудно
/шизофреноподобно/ разстройство.
Вещото лице д-р. К. пояснява, че това е психично
заболяване в тесния смисъл на това понятие. Въз основа на гореизложените
съображения, вещото лице обобщава, че е налице медицинския критерий за
приложение на задължителни медицински мерки, съгласно чл. 157 от Закона за
здравето.Освен това според д-р К. липсва критичност на Б. към заболяването и
което е основание за провеждане на лечение в стационар. Въпреки проведеното
лечение в психиатрично заведение през 2018 г. не се наблюдава промяна в
състоянието на освидетелстваното лице.
Настоящият състав на съда счита че е налице и
социалният критерий. Видно от заключението на съдебно – медицинската
експертиза и от приобщените по делото доказателства е, че Б. с поведението си застрашава собственото
си здраве и живота си, след като не приема доброволно предписаните и
медикаменти.
Видно от събраните по делото гласни доказателства е
налице опасност за живота и здравето на околните доколкото с поведението си
освидетелстваната е проявила вербална агресия към своите съседи.
По тези фактически данни могат да бъдат
направени категоричните изводи – Б. не осъзнава заболяването си, въпреки
твърдяното от нея в съдебно заседание, не може да има трайно позитивни
резултати без лекарска намеса и не може да полага самостоятелни усилия за
провеждане на адекватно лечение. Последиците от това са на първо място
задълбочаване на заболяването и на второ
място обуславя опасност за нея и за съседите и и разкрива потенциален риск от
попадане в конфликтни ситуации и извършване на престъпление.
Независимо от представените доказателства
епикриза издадена от МБАЛ Св.Анна, амбулаторен лист издаден от д-р Е. и рецепта
издадена от същия, както и касов бон за закупено лекарства, както и
представения в днешно съдебно заседание амбулаторен лист, в който е отразено,
че не е настъпила дезактуализация на налудната продукция, съда счита, че са налице основания за стационарно лечение на
освидетелстваното лице.Този извод се налага от факта,че независимо от
проведеното лечение на Б. то не е довело до необходимия резултат-същата да не
представлява опасност за собственият си живот и здраве, а също и да няма
поведение потенциално опасно за други.
Предвид заключението на съдебно-медицинската
експертиза правилно съставът на ВРС е приел, че освидетелстваната не може сама
да дава информирано съгласие по смисъла на чл.162 ал.2 от ЗЗ, поради което
следва да се определи лице по смисъла на чл.162 ал.3 от ЗЗ.
По
изложените съображения и предвид липсата на служебно установени основания за
отмяна или изменение на решението и на основание чл. 163 ал. 1 от ЗЗ вр. чл.
334 т. 6 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1869 от 15.11.2018г. по ЧНД
№ 4677/2018 г. по описа на ВРС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: