РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч, 18.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ловешкият окръжен съд
гражданска колегия в публичното
заседание
на двадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ
ДАНКОВА
2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар ГАЛИНА
АВРАМОВА………………., като разгледа докладваното от съдия Данкова в.гр.дело № 556 по
описа за 2018година, за да се
произнесе, взе предвид:
М.К.А. е сезирала въззивния съд с въззивна жалба №11551/06.11.2018 година
против съдебно решение от 29.10.2018 г. по гр.д. 493/2018 г. Ловешки районен
съд .Жалбоподателката атакува изцяло съдебния акт, който посочва, че е
необоснован, постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли да бъде отменен и да бъдат отхвърлени и двата иска
като неоснователни и недоказани .Подробно обсъжда събраните пред районния съд
доказателства и счита, че изводите на районния съд са само с косвени, а смъртта
на животните е причинена от лисица или бялка.
С молба отговор номер №11842 от 14
ноември 2018 година И.Т.М. пространно излага факти по казуса и своите действия.
Моли да се вземе професионално решение от въззивния съд.
В
съдебно заседание, редовно призована въззивницата се явява лично и с
проц.представител адв.К.. Посочва, че поддържа въззивната жалба по изложените в
нея съображения и моли атакуваното съдебното решение да бъде отменено, а
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.М.А. счита,че въззивникът я
рекетира за пари, кучето и не е причинило вредите и не дължи плащане.
Ил.М.,редовно призован в
съдебно заседание участва лично. Заявява,че не е доволен от решението на
районния съд, но решил да не подава жалба. Моли да му бъдат присъдени
имуществени вреди 600 лева и парите които е дал за делото 450 лева.
От представените доказателства по гр.д. 493/18
г. на Ловешки районен съд, от становището на страните в съдебно заседание
,преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
С постановеното съдебно
решение от 29.10.2018 г. по гр.д. 493/2018 г. Ловешки районен съд е осъдил на
основание чл. 50 ЗЗД М.К.А. с адрес *** да заплати на И.Т.М. с ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/ - обезщетение за
причинени имуществени вреди и 300,00 лв. /триста лева/ - обезщетение за
причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ в периода 17.02.2018 г. до
10.03.2018 г. от умъртвяване на 17.02.2018 г. на пет броя яренца, собственост
на И.Т.М., от кучето на М.К.А., ведно със законната лихва върху вземанията от
17.02.2018 г. до изплащането им, като иска за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за горницата до сумата от 800 лв, е отхвърлил.Присъдени
са в полза на И.Т.М. и 116,07 лв.
разноски по съразмерност и компенсация.
С въззивната жалба съдебно решение от 29.10.2018 г. по гр.д. 493/2018 г.
Ловешки районен съд е обжалвано, само в
частта в която са уважени предявените искове, а в останалата част е влязло в
законна сила.В този смисъл исканията на Ил.М. пред въззивната инстанция за
присъждане на сумата 600 лева имуществени вреди са преклудирани и не следва да
се обсъждат. Съдебният акт е валиден и допустим, а след преценка на доказателствения
материал по делото съдът приема, че е и правилен.
Съдът възприема като обосновани,
коректни, подробни и точни св.показания на св. М., Г., и И., тъй като
пресъздават непосредствените им впечатления, конкретни са и са непротиворечиви.
И.М. е съпруга на въззиваемия, но показанията и съвпадат с показанията на
останалите свидетели и съдът ги кредитира.Предвид на това съдът формира
фактическите си изводи въз основа на всички гласни доказателства. Съдът приема,
че изслушаните съдебно-оценителната
експертиза №7564/13.07.2018 г.и съдебно-медицинска експертиза № 9685/17.09.2018
г. за професионално изготвени и компетентно обосновани и базира изводите си по
казуса въз основа и на тях.
От фактическа страна се установява,че М.К.А.
и И.Т.М. имат недвижими имоти в с. Х., Ловешка област, които не са съседни,а
между тях се намира жилищния имот на И.Г.. И.М. живеел със съпругата си И.М. в
с. Х. постоянно и отглеждал домашни животни, включително кози и ярета. М.А.
посещавала своя имот епизодично,тъй като има постоянен адрес ***, където
пребивавала. Въззивницата била собственик на куче порода „чау чау”/св.показания
на Ив.М./,едро ,с пухкава козина, което отглеждала в имота си в с.Х.,Ловешка
област. М.А. не хранела редовно животното, тъй като пътувала и не живеела
постоянно в селото./св.показания на Ив.М.,Ив.Г./. Кучето преминавало през
оградата,т.е. провирало се под мрежата на Ив.Г. и често влизало в неговия двор
при неговото куче.Преди 17.02.2018 г. двете кучета се били сдавили за храната
на кучето на Ив.Г. и неговото куче било наранено и не се хранело. Кучето на Ив.Г.
било тъмно-кафяво,два пъти по-дребно от кучето на М.А. и се движело свободно в
имота, като не било нападало домашните животни-кокошки и ярета, отглеждани в
предходните години.
Съдът счита, че е установено по
безспорен начин /предвид изслушаните по делото гласни доказателства/, че
17.02.2018 г. козите на И.М. били изведени на паша и в двора към къщата му били останали 5 яренца. Яренцата
били на възраст около две седмици и били оставени от въззиваемия да играят
двора, тъй като той бил заградени денят бил слънчев. Към 15.30 часа
въззиваемият и съпругата му отишла да
видят животните и установили че са мъртви. Те лежали без видими наранявания, освен на двете, които
имали на шията кървяща рана. Ил.М. и съпругата му намерили дупка в оградата
между техния двор и двора на Ив. Г. и козината от кучето на М.А. по мрежата. Веднага
се обадили на М.А., тя дошла ,снимала яренцата, обадила се на Ив.Г.,като му
обяснила случилото се и поискала да дойде, за да може тя да си вземе кучето от
неговия двор. Ив.Г. съобщил,че не може да дойде в с.Х. и разрешил да срежат
веригата на портата и въззиваемата да изведе кучето. Докато се намирала в имота
на Ил. М. въззивницата заявила, че ще заплати стойността мъртвите животни/ поради
което въззиваемия се съгласил да не сигнализират органите на реда/ , но след
съвет на свои близки отказала плащане /св.показания на М.И.,И.М./. Посочила, че
яретата не са умъртвени от нейното куче,а от диви животни- бялка или от лисица
или болест. И.М. наслагал яретата в
чувал и ги отстранил, тъй като трябвало да посрещне козите от паша и не желаел
те да ги виждат. По–късно чувала с труповете на животните бил изхвърлен в яма
на края на селото. След деликта кучето на въззивницата отново влязло в двора на
Ив.Г., който я предупредил да го връзва, а след това поправил дупката в мрежата.
През на м. март 2018 г.въззиваемия
закупил две малки козлета, за да се успокоят козите, които блеели и си търсели
яренцата.Независимо от това козите не приели новите животни и двете яренца били
отгледани от М.М. и съпругата му с много усилия.
След инцидента Ил.М. е изживял тежко загубата на животните, като се
наложило да получи здравни грижи предвид възрастта си и обострянето на хронично
заболяване. На 20.03.2018 г. той посетил
личния си лекар с оплаквания -безсъние, главоболие, безпокойство, повишаване на
кръвното налягане, което трудно се овладявало с медикаменти, но няма предписана
медикаментозна терапия. По съдебно - медицинската експертиза се доказва, че Ил.М.
има диагноза хипертонична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност и е
посещавал личния си лекар преди инцидента и след инцидента.
От съдебно-оценителната експертиза съдът
констатира, че пазарната стойност на едно
яре на възраст около две седмици е 45лв. или общата стойност на 5 ярета е 225
лева, тъй като месото им на тази възраст не може да се използва.
В производството са предявени с два обективно
съединени иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата 225 лева-обезщетение
за имуществени вреди и 300 лева- обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили на 17.02.2018 г. от непозволено
увреждане, резултат на действията на куче, собственост на въззивницата. Настоящата
инстанция преценява, че исковете са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и обективна, като е свързана с произтекли
вреди от естеството на вещта, а не от нарушаване на правила и норми на
безопасност от собственика на вещта.По делото следва да бъде установено и
доказано възникването на вреди за пострадалия, причинна връзка между
поведението на животните и собствеността им. Предвид представените писмени и
гласни доказателства съдът приема за доказано, че въззивницата е собственик на
кучето, не е полагала е достатъчно грижи за него и то е живеело в имота и. Страните
не спорят за времето на деликта,
местоизвършването,обема на щетите за въззиваемия-умъртвяване на 5 бр. ярета ,
като тези обстоятелства се установяват и от всички изслушани свидетелски
показания и констатациите на съдебните експертизи. Главните възражения на М.А.
са относно липсата на причинна връзка
между действия на нейното куче и възникналите вреди. Въззивният съд съобрази, че
непосредствено след инцидента М.А. е посетила имота на въззиваемия, разговаряла
е по телефона с Ив.Г. и е възприела лично
действията на кучето и последиците от тях. Нещо повече, тя дори е
поискала Ив.Г. да се върне в имота си в с.Х., Лов. Област, за да може тя да
изведе своето куче от там. Съдът
съобрази,че предвид породата на кучето се касае до животно, което макар и
привидно спокойно има силна агресията
към животни / кучета от същия пол, в т.ч. същата порода/. Кучетата от
тази порода имат много силни ловни
инстинкти и поради това следва да бъдат
държани на каишка, когато в близост има други дребни животни. Кучетата от
порода „чау чау” при последните изследвания на ДНК се установява,че са една от
най-старите породи, произлизат от сивия вълк и са отглеждани в Китай и
Монголия, като в исторически план се проследяват данни, че те са използвани за
лов на елени, защита на дома и работни кучета. За съда поведението на кучето е
обусловено от ловен инстинкт, който за породата е силно изразен и това е довело
до удушването на петте яренца. Инстинктите представляват командван от централната
нервна система вътрешен стимул на действие при конкретна ситуация, който се
отключва при поява на дразнител.Инстинктите се потискат чрез обучение, за
каквото няма данни по делото, че е преминало кучето на М.А.. В казуса дразнител
са били играещите в двора на въззиваемия малки животни-5 яренца. От друга
страна предвид възрастта на яренцата,големина и брой съдът преценява, че
умъртвяването им е извършено от голямо куче. Тези действия не биха могли да се
осъществят от кучето на Ив.Г., бялка или лисица, които нямат достатъчно
физическа сила. Лисицата е дребен хищник от семейството на кучетата, но за нея
е характерно,че убива и изяжда плячката, а не удушва повече животни отколкото
може да изяде. Бялката е дребен хищник от семейство порови,с дължина на тялото е 60-
Ловешки окръжен съд приема, че облигационният иск за присъждане на
неимуществени вреди в размер на сумата 300 лева е основателен и доказан. От
изслушаните гласни доказателства-св. показания на св. Ив.М., Ив.Г., и М.И. се
доказва, че Ил.М. е изпитвал тревога, болка, и страдал от смъртта на животните,
които отглеждал продължително време. Предвид развитието на отношенията с
въззивницата, която променила позицията си по инцидента, той преживял
разочарование и гняв. Наложило се да търси начин да се справи с реакцията на
майките на яренцата, което допълнително утежнило преживения стрес.След като
въззиваемия живее постоянно на село, отглежда от дълги години кози и се грижи
за тях, смъртта на петте яренца значително се отразила на качеството му на
живот и го е влошила. Ил.М. спрял да излиза от къщи, не можел спокойно да спи и
повишил дозите на приеманите медикаменти за овладяване на хипертоничната му
болест. Съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди при действие на чл. 51 от ЗЗД следва
да бъде определен на сумата 300 лева.
Ловешки
окръжен съд съобрази,че фактическите и правни изводи на двете инстанции
съвпадат и обжалваното съдебно решение от 29.10.2018 г. по гр.д. 493/2018 г.
Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Във
въззивна фаза разноски не са претендирани от въззиваемия и не следва да се
обсъждат.Възражението му относно неприсъждане на разноските по делото в пълния
направен размер от 450 лева е несъстоятелно. Съдебно-деловодните разноски на
основание чл. 78,ал.1 и ал. 3 от ГПК му
се дължат само до размер на уважаване на претенциите и при компенсация с
разноските на ответника в отхвърлената част на исковете, което е съобразено от
районния съд.
При горепосочените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА,
като правилно и законосъобразно съдебно
решение № 436 от 29.10.2018 г. по гр.д. 493/2018 г. Ловешки районен съд.
Решението е окончателно на основание чл.280 от ГПК по цена на исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.