№ 900
гр. Сливен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230102520 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. Б. С., с която са
предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е оправдано, намиращ правното си основание в
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от 06.03.2023 година, по
ДП № 46-СЛ-XI-2/2019 година по описа на ВОП – Сливен, ищцата е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 381 от НК, за което се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години. С Постановление
от 19.07.2023 година е изменено обвинението и ищцата е привлечена като
обвиняема за престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК, за което се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до пет години.
След приключване на разследването по досъдебното производство, с
Обвинителен акт от 11.09.2023 година на ВОП – Сливен, материалите са
внесени във Военен съд – Сливен и е образувано НОХД № 86 по описа на съда
за 2023 година. В хода на наказателното дело представителят на BOП - Сливен
е поддържал обвинението. От началото до края на наказателното
производство, ищцата е твърдяла, че е невинна и не е извършила деянието за
1
което е обвинена. В съдебното производство пред Военен съд – Сливен са
проведени три съдебни заседания, в които са разпитани множество свидетели.
С Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023
година на Военен съд - Сливен, състав на съда е признал ищцата за невиновна
и я е оправдал за обвинението й по чл. 385, пр. 2 от НК. Акта на съда е
протестиран от ВОП - Сливен и по депозирания протест е образувано ВНОХД
№ 10/2024 година по описа на Военно-апелативен съд. С Решение №
8/13.05.2024 година, постановено по ВНОХД № 10/2024 година по описа на
Военно-апелативен съд, състав на съда потвърждава протестираната Присъда
№ 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023 година на Военен
съд - Сливен. Решението на Военно-апелативен съд на Република България не
е обжалвано и протестирано пред ВКС и е влязло в законна сила на 15.06.2024
година.
Твърди се, че воденото срещу ищцата наказателно производство се
отразило негативно на психиката и здравословното й състояние. Преди
привличането й като обвиняема, ищцата била с чисто съдебно минало и с
оглед повдигнатото й обвинение за умишлено престъпление наказуемо с
лишаване от свобода до пет години, както и предвид статута й на
военнослужещ, същата била силно разтревожена за бъдещето си. Във връзка с
воденото срещу нея наказателно производство колегите й се дистанцирали, а
командирите й станали подозрителни към нея. До този момент ищцата
постигала добри резултати при изпълнение на служебните си задължения и
имала амбициите да се развива професионално и повдигнатото й обвинение
било пречка за това. След привличането й като обвиняема същата станала
затворена, избягвала контакти, изградила бариера между себе си и околния
свят. От притеснение не можела да спи и да се храни пълноценно, в резултат
на което отслабнала. Също така в този период, тъй като ищцата станала
нервна, раздразнителна и избухлива, се изострили и отношенията й с нейните
близки, приятели и познати. По тази причина същата се затворила в себе си и
се уединявала, за да не влиза в конфликт с околните.
След постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда на
17.01.2024 година, ищцата се успокоила, но след протеста на ВОП – Сливен,
стреса, който не била превъзмогнала отново се възобновил и то в по-голяма
степен от преди това. Независимо от позитивното за ищцата решение на
2
Военно-апелативен съд на Р България, състоянието й не се подобрило и дълго
време след приключване на наказателния процес, същата изпитвала
тревожност и безпокойство.
Твърди се, че освен търпените болки и страдания, ищцата извършила и
значителни разходи за организиране на защитата си по воденето срещу нея
наказателно производство.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България, да й заплати сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на
2800 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
повдигнатото й незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.
385, пр. 2 от НК, по което обвинение е оправдана с влязло в сила решение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2024 година, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, в
който се оспорва исковата претенция изцяло и по основание и по размер.
Счита се, че искът е недоказан, тъй като не са ангажирани доказателства за
твърдените обстоятелства. Нито едно от твърденията за наличието на
претърпени неимуществени вреди от ищцата не е доказано. Наказателното
производство е продължило в разумен срок по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС,
като началото му е от датата на първото привличане на С. като обвиняема, т.е.
06.03.2023 година до внасянето на обвинителния акт в съда - 11.09.2023
година. Окончателният съдебен акт е влязъл в сила на 15.06.2024 година. В
действителност е налице един изключително кратък период от привличането
на лицето като обвиняема до внасянето на съответния акт в съда и
преминаването на делото във фаза, в която прокуратурата не е можела нито да
прекрати производството, нито да влияе върху продължителността му. Цялото
наказателно преследване - от привличането на обвиняем до влизане в сила на
съдебния акт е протекло в разумен и кратък срок (малко повече от една
година). Липсват твърдения след повдигне на обвинението спрямо ищцата да
са прилагани някакви форми на процесуална принуда по искане на
Прокуратурата. Тя не е била задържана под стража. Обвинението й, както
първоначалното, така и окончателното, за което е предадена на съд, не са били
за тежки престъпления по см. на чл.93 т.7 НК, доколкото са наказуеми с
3
лишаване от свобода до пет години. Следователно не е било ограничено
правото на ищцата на лична свобода, на личен живот и на свободно
придвижване, не е било ограничено правото й и възможността й да полага
труд и да се издържа. Тези базови блага, ценности и привилегии не са били
съществено ограничени и засегнати от органите на ПРБ. Ищцата не е била
отстранявана от длъжност и няма данни да е загубила работата си вследствие
наказателното производство. Няма данни вследствие на наказателното
производство здравето на ищцата (физическо и психическо) да е било
увредено, поради което претендираният размер за неимуществено
обезщетение е твърде завишен и непропорционален на действително
претъпените вреди.
Посочва се, че предприетите от страна на Прокуратурата действия и
мерки по отношение на ищцата в хода на визираното наказателно
производство са законово регламентирани в НПК и в този смисъл не се явяват
незаконосъобразни. Към онзи момент са били налице съответните
предпоставки и доказателства за повдигане на надлежно обвинение спрямо
ищцата С. и за внасяне на съответния акт в съда. Не е било нарушено правото
й на активна защита и правното действие на презумпцията за невиновност.
Органите на прокуратурата не са тиражирали по случая тенденциозна,
манипулативна или невярна информация, не са поставяли под съмнение
доброто име, честта и достойнството на ищцата, не са пречили на правото и
възможността й да контактува с близки и познати лица, не са ограничавали
социалните й контакти, правото й личен живот и отношения, не са я
изваждали от обичайния й начин на живот и обичайната й среда. Органите на
прокуратурата не са предявили касационен протест и са приели безусловно
решението на въззивната инстанция.
Освен това значение за позицията за завишения размер на обезщетението
за неимуществени вреди се явява фактът, че съдът е приел, че ищцата е
извършила деянието по чл. 385 пр. 2 НК, за което й е повдигнато обвинение
пред съд, но по своята малозначителност същото не е престъпно.
Обезщетението задължително следва да отчита и поведението на самата
ищца, която все пак е имала участие в деянието и го е осъществила от
обективна и субективна страна (това е посочено в двата съдебни акта). Това
нейно поведение, макар и ценено през призмата на чл.9 ал.2 НК, съществено
занижава всякакви възможни неимуществени вреди, настъпили в случая.
4
На следващо място се сочи, че са недоказани твърденията на ищцата за
нанесени неимуществени последици по причина на обвинението.
Ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си за
наличието на негативни последици - не са доказани твърденията, че
наказателното производство се отразило негативно на психиката и
здравословното й състояние, както и че е довело до силна разтревоженост за
бъдещето й. Не са ангажирани доказателства за това, че колегите на ищцата са
се дистанцирали от нея, а командирите й са станали подозрителни към нея. Не
са доказани твърденията, че до този момент ищцата е постигала добри
резултати при изпълнение на служебните си задължения и е имала амбициите
да се развива професионално, но повдигнатото й обвинение е било пречка за
това. Отново не са ангажирани доказателствени източници, че ищцата е
станала затворена, избягвала контакти, изградила бариера между себе си и
околния свят, както и че от притеснение не можела да спи и да се храни
пълноценно, в резултат на което и отслабнала. Не са подкрепени и
твърденията, че в този период ищцата е станала нервна, раздразнителена и
избухлива, както и че са се изострили и отношенията й с нейните близки,
приятели и познати. В тази връзка трябва да се отбележи, че въобще не става
ясно дали твърдяното поведение на ищцата се намира в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото й обвинение.
Наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена
последица от дейността на Прокуратурата. Не са посочени, установени или
доказани конкретни вреди, дължащи се конкретно и само на водения срещу С.
конкретен наказателен процес. Липсват доказателства за трайни вреди в
резултат на наказателното производство. Доказването на същите е в тежест на
ищцата и е абсолютно необходимо за уважаването на иска и конкретно за
определяне на размера на обезщетението. Също така, не са посочени никакви
доказателства за причинно-следствена връзка между твърдените морални
вреди и незаконното обвинение. Липсват доказателства за конкретни вреди,
настъпили именно и изцяло в резултат на действия на Прокуратурата по това
конкретно производство. Отделно не може да се приеме за достоверно и
правно обосновано твърдението, че неимуществените вреди продължават и
5
понастоящем, почти година след постановяване на оправдателната присъда.
Гореизложеното сочи, че дори ищцата да е претърпяла вреди вследствие на
наказателното производство, то тези вреди са с по-ниска интензивност,
наказателното производство не е засегнало тежко и драстично правната сфера
на ищцата, поради което претендираното обезщетение се явява твърде
завишено и непропорционално. За понесените от процеса неимуществени
вреди се следва по- ниско обезщетение в сравнение с поисканото.
Счита се, че в настоящия случай следва да се приложи чл.5 ЗОДОВ,
предвид наличието на поведение от страна на ищцата, допринесла за
претърпените от нея „морални вреди“. Поради това, предвид разпоредбата на
чл.5 ЗОДОВ, обезщетение не се дължи или обезщетението следва да се намали
(в конкретния случай — съществено да се намали). В случая безспорно
ищцата е осъществила деянието по чл.385 пр.2 НК, прието за непрестьпно по
смисъла на чл.9 ал.2 НК, което е основание за приложение на чл.5 ЗОДОВ.
Поради това се счита, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди
следва да се отхвърли на основание чл.5 ал.1 ЗОДОВ или алтернативно - да се
отхвърли частично на основание чл.5 ал.2 ЗОДОВ.
Наред с това се сочи, че претендираните неимуществени вреди са в
изключително завишен размер. Претенцията за заплащане на посоченото в
исковата молба обезщетение от 5 000 лева за неимуществени щети е не само
изключително завишено и не е съобразено с продължителността на времето, в
което ищцата е имала качество на обвиняема, характера и интензивността на
упражнената спрямо нея принуда. Заявената претенция се явява несъобразена
с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не на последно място не съответства на вече
изградената практика на съда и на икономическия стандарт в Република
България.
Оспорва се претенцията за имуществени вреди, предявена под формата на
претърпяна загуба в общ размер на 2 800 лева по основание и размер. На
първо място, липсва договор за правна защита и съдействие по досъдебното
производство, където се твърди, че са направени разноски в размер на 800 лв.
Също така не са ангажирани доказателства за обема на извършените
процесуални действия с участието на упълномощения адвокат на съответната
фаза, тоест за реално осъществена адвокатска помощ.
Посочва се, че исковата претенция за имуществени вреди е твърде
6
завишена, поради което е неоснователна (или поне частично неоснователна).
Делото не е било за тежко престъпление и не са били извършени толкова
голям брой действия по разследването или процесуални действия, тоест
наказателното дело не се е отличавало с фактическа и правна сложност,
поради което направените разноски са в твърде завишен размер, поради което
исковата молба за имуществени вреди е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена или алтернативно, да бъде уважена частично. Доколкото искът за
лихви е акцесорен към предявените основни за неимуществени и
имуществени вреди, основателността му зависи от основателността на
основните искове. Тъй като основните са недоказани и неоснователни (най-
малкото неоснователни в този размер), считам, че такава е и претенцията за
присъждане на лихви или най-малкото трябва да бъде отхвърлена съответно
на отхвърлената част на основния иск.
В съдебно заседание ищцата П. Б. С., не се явява лично, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа исковите
претенции и като счита същите за доказани по основание и размер, моли за
уважаването им. Представя списък по чл. 80 от ГПК за претендираните
разноски. Подробни съображения са изложени в депозирано писмено
становище вх. № 23373/22.10.2025 година по входящият регистър на РС –
Сливен.
В съдебно заседание ответникът – Прокуратурата на Република България,
редовно призована се представлява от представител на Районна прокуратура -
Сливен, който оспорва основателността на исковите претенции и моли за
отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли за
частичното им отхвърляне по съображения, изложени в отговора на исковата
молба и в депозирано писмено становище вх. № 22998/16.10.2025 година по
входящият регистър на РС – Сливен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че с
Постановление от 06.03.2023 година, по ДП № 46-СЛ-XI-2/2019 година по
описа на ВОП – Сливен, П. Б. С. е привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 381 от НК.
С Постановление от 19.07.2023 година е изменено обвинението и ищцата
7
П. Б. С. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК.
С Обвинителен акт от 11.09.2023 година на ВОП – Сливен, материалите
са внесени във Военен съд – Сливен и е образувано НОХД № 86 по описа на
съда за 2023 година. В хода на наказателното дело представителят на BOП -
Сливен е поддържал обвинението.
От началото до края на наказателното производство ищцата П. Б. С. е
твърдяла, че е невинна и не е извършила деянието, в което е обвинена.
В съдебното производство пред Военен съд – Сливен са проведени три
съдебни заседания, в които са разпитани множество свидетели.
С Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023
година на Военен съд - Сливен, състав на съда е признал подсъдимата лейт. П.
Б. С. от в.ф. 14370 - София за невиновна и я е оправдал за обвинението й по
чл. 385, пр. 2 от НК.
С Решение № 8/13.05.2024 година, постановено по ВНОХД № 10/2024
година по описа на Военно-апелативен съд е потвърдена протестираната от
ВОП - Сливен Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД №
86/2023 година на Военен съд - Сливен. Решението на Военно - апелативен
съд на Република България не е обжалвано и протестирано пред ВКС и е
влязло в законна сила на 15.06.2024 година.
До образуването на досъдебното производство, ищцата не е била съдена
по наказателен ред. Сред контактния си кръг се е ползвала с репутацията на
спокоен и отзивчив човек. От образуваното наказателно производство ищцата
търпяла значителни притеснения, които й се отразили неблагоприятно на
физическото и психическо състояние.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б.С.С. /баща на
ищцата/ се установява, че преди повдигане на обвинението, за което е
оправдана, ищцата била много амбициозна, дисциплинирана, изпълнителна,
довеждаща всички задачи до успешен край и ползвала се с уважение и
авторитет сред колегите си в поделението, в което работела.
През периода на воденото срещу нея наказателно производство, ищцата е
търпяла притеснения, неудобства и негативни емоции, което се отразило на
физическото и психическото й здраве. Тя престанала да се храни редовно,
отслабнала видимо поне с десетина килограма, кожата й пожълтяла, сменила
8
цвета на лицето, скулите й се сбръчкали, косата и загубила блясък и започнала
да пада. Имала нарушен цикъл, болки в зъбите, кървящи венци, оплаквания от
болки в ставите и болки в стомаха. Психически станала нервна,
раздразнителна, необщителна, затвори се в себе си, не искала с никой да
разговаря, отчуждила се от родителите си, от приятелките и познатите си.
Споделяла е на родителите си, че за нея няма бъдеще, че животът й е свършил.
Психично й състояние било видно и за командира й, който я освободил от
въоръжено дежурство, тъй като се страхувал да не посегне на живота си.
Във връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство, което
станало достояние на нейните колеги и в работната си среда ищцата търпяла
неудобства и притеснения от тяхно подигравателно отношение и коментари,
че е престъпник и ще я уволнят, което още повече засилило нейното
емоционално и психическо състояние. Ищцата споделила пред баща си -
свидетеля С., че вече й е непоносимо да ходи на работа и кандидатствала за
друга длъжност в друго поделение, за да може да избяга от „ада“, на който
била подложена.
Свидетелят дава показания, че това нейно състояние продължило и след
приключване на наказателното производство, а и до момента ищцата още не
се е възстановила изцяло, тъй като от преживяното са останали трайни
последици в психиката й.
Към момента ищцата работи в друго поделение, в което се чувства по-
добре. За свидетеля С. има разлика в състоянието й преди да започне
наказателното производство и сегашното й състояние - все още е затворена в
себе си, не желае да разговаря за случилото се, продължава да изпитва често
болки в стомаха, има проблеми със зъбите и венците.
За предоставяната й адвокатска защита в досъдебното производство №
46-СЛ-ХI-2/2022 година по описа на ВОП-Сливен по Договор за правна
защита и съдействие от 19.10.2022 година е заплатена сумата 800,00 лева.
За предоставяната й адвокатска защита пред първоинстанционния
наказателен съд по НОХД № 86/2023 година по описа на Военен съд - Сливен
по Договор за правна защита и съдействие от 24.10.2023 година е заплатена
сумата 1 000,00 лева.
За предоставяната й адвокатска защита пред въззивния наказателен съд
9
по ВНОХД № 10/2024 година по описа на Военно-апелативен съд по Договор
за правна защита и съдействие от 09.04.2024 година е заплатена сумата 1
000,00 лева.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните
по делото допустими, годни и относими доказателства, които като еднозначни
и взаимно допълващи се, изцяло кредитира. Даде вяра и на показанията на
разпитания свидетел, който макар и намиращ се в родствена връзка с ищцата,
дава показания и свидетелства за факти, които съпоставими с тези установени
от писмените доказателства са еднопосочни, непререкаеми, установяващи
правно релевантни за спора факти и изцяло кореспондиращи с останалия
събран доказателствен материал.
На базата на така приетото за установено, съдът направи следните правни
изводи:
Ищцата П. Б. С. претендира заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от специфична форма на непозволено
увреждане - такова причинено от най общо – държавни органи.
Съществуването на специална норма по ЗОДОВ изключва приложението на
общата норма за деликтна отговорност, уредена по правилата на чл. 45 от ЗЗД.
За да възникне отговорността за ответника е необходимо да се установи
наличието на всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане визиран в чл. 2 от ЗОДОВ и някое от условията на
буквите на този текст, а именно дейност /действие или бездействие/ авторство
на правозащитен орган, противоправност, изведена от последваща отмяна на
това действие, вреда и причинна връзка. Специалният предвиден в ЗОДОВ
ред не изисква установяване на виновно поведение на длъжностни лица от
състава на отговарящия. Отговорността на ответника е обективна и за вреди,
причинени от незаконните им действия. Искът е предявен срещу пасивно
легитимирано лице, чиито кръг е изчерпателно изброен от закона. Сочения от
ищеца ответник - Прокуратурата на РБ е органът от чиито незаконни актове са
причинени вредите /чрез ВОП – Сливен/, която е предявила и поддържала
обвинение за несъставомерно деяние. В този смисъл искът е предявен от лице,
имащо правен интерес да претендира обезвреда и при наличие на
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно постановяване на
10
оправдателна присъда по отношение на престъпленията в извършването, на
които ищцата е била обвинена.
Безспорно по делото се установи наличието на всички обективни
елементи от сложния фактически състав на приложимата специална норма
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. По несъмнен начин се установи действие на
правозащитен орган. ВОП – Сливен, която е повдигнала и поддържала против
ищцата обвинение в несъставомерно деяние. Незаконосъобразността на
действието на ответника е несъмнена. Ищцата е оправдана с влязла в сила
присъда за престъплението, за което е била обвинена. Безспорно по делото се
установи и наличието на останалите елементи от сложния фактически състав,
а именно вредата и причинната връзка с действията на ответника. Установи се,
че ищцата през периода от образуването на наказателното производство до
влизане в сила на постановения съдебен акт, по силата на който е била
оправдана по повдигнатото и поддържано от ответника обвинение, е била
подложена на непрекъснат интензивен психически дискомфорт.
Обстоятелството, че срещу нея се води наказателно дело от общ характер,
повдигнато е и е поддържано обвинение, първоинстанционният съдебен акт е
бил протестиран, както и че за този период е била подсъдима, се е отразило
много негативно по отношение на собственото й достойнство - нарушена била
самооценката й и това довело до изнервеност, раздразнителност, пристъпи на
избухливост, затваряне в себе си. През този период, през който е била
обвиняема и подсъдима, ищцата е претърпяла обичайните за едно лице,
подложено на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди -
притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на
достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати. От
свидетелските показания може да се обоснове извод, че вследствие на
интензивният стрес, ищцата е страдала от безсъние, престанала да се храни
редовно, видимо отслабнала, кожата й пожълтяла, сменила цвета на лицето,
скулите й се сбръчкали, косата и загубила блясък и започнала да пада. Имала
нарушен цикъл, болки в зъбите, кървящи венци, оплаквания от болки в
ставите и болки в стомаха. Психически станала нервна, раздразнителна,
необщителна, затворила се в себе си, не искала с никой да разговаря,
отчуждила се от родителите си, от приятелките и познатите си. Изпитвала
неудобство от това какво говорят колеги и какво могат да си помислят за нея
хората във връзка с воденото срещу нея наказателно дело и т.н. Всички тези
11
душевни страдания и неудобства, обезщетяване на които се търси, са
настъпили вследствие на образуваното наказателно дело, въз основа на
неправилно повдигнато и поддържано обвинение и са в пряка и
непосредствена връзка с тях.
Съдът след като взе предвид характера, интензитета, продължителността
и степента на търпените страдания и неудобства от ищцата, резултата от
незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана,
както и възрастта, личностните и характеровите особености на последната
намира, че сумата от 4000 лева, представлява справедлива репарация за
причинените й неимуществени вреди. До този размер искът за присъждане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
следва да се уважи, като се ангажира отговорността на държавата по
цитирания закон, а над посочената последна сума до пълния претендиран
размер от 5 000 лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата, която й се присъжда, ведно със законната лихва от 15.06.2024 година
до окончателното й изплащане. В случай като този, лихва върху
обезщетението се дължи от момента, в който е признато за установено по
предвиденият в закона ред, че действията са неправомерни или неправилни.
Тъй като, постановената оправдателна присъда е влязла в сила на 15.06.2024
година, това е и началната дата, от която се дължи лихвата върху
обезщетението.
Претенцията за присъждане на имуществени вреди съдът намира за
основателна и доказана в пълния претендиран размер на сумата 2800 лева, до
който размер следва да я уважи. Безспорно по делото се установи, че за защита
по наказателните производства от ищцата е бил ангажиран адвокат.
Установено и доказано е, че за предоставяната й адвокатска защита в
досъдебното производство № 46-СЛ-ХI-2/2022 година по описа на ВОП-
Сливен по Договор за правна защита и съдействие от 19.10.2022 година, е
заплатена сумата 800,00 лева, за предоставяната й адвокатска защита пред
първоинстанционния наказателен съд по НОХД № 86/2023 година по описа
на Военен съд - Сливен по Договор за правна защита и съдействие от
24.10.2023 година, е заплатена сумата 1 000,00 лева, а за предоставяната й
адвокатска защита пред въззивния наказателен съд по ВНОХД № 10/2024
година по описа на Военно - апелативен съд по Договор за правна защита и
12
съдействие от 09.04.2024 година, е заплатена сумата 1 000,00 лева.
Сборът от този разход, направен от ищцата и възлазащ на обща сума в
размер на 2800,00 лева, представлява имуществена вреда, подлежаща на
репарация.
С оглед изхода на процеса на основание чл. 9а и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
полза на ищцата следва да се присъди внесената от нея държавната такса в
размер на 10,00 лева. При спазване правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК –
съразмерно на уважената част от иска се присъжда поисканото адвокатско
възнаграждение, изчислено като възлизащо на сумата 697,44 лева.
Преди да достигне до последния извод и след като извърши нужните
математически изчисления, прилагайки и правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към правнорелевантния момент, докладчикът
формира извода, че цялото заплатено от ищцата на пълномощника
възнаграждение е по - ниско от допустимото минимално, респ. възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК дори и само за това е неоснователно, без да е
необходимо да се преценява действителната фактическа и правна сложност на
делото и деятелността на пълномощника на ищцата, като активно
процесуално поведение в хода на развилия се исков процес. Следователно
ответникът - Прокуратурата на Република България следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените за защита по делото разноски, в общ размер
възлизащ на сумата 707,44 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.
София, бул. Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. С. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. .................................., общо сумата 6 800,00 лева /шест хиляди и
осемстотин лева/, от която сумата 4 000,00 лева /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди и
сумата 2 800,00 лева /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК, за което е
13
оправдана с влязла в сила присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по
НОХД № 86/2023 година на Военен съд - Сливен, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 15.06.2024 година, до окончателното им
изплащане, както и сумата 707,44 лева /седемстотин и седем лева и
четиридесет и четири стотинки /, представляваща направени за защита по
делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявената от П. Б. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 2, ап. 4, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр. София, бул. Витоша № 2 искова претенция за
присъждане на неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК, за което е
оправдана с влязла в сила присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по
НОХД № 86/2023 година на Военен съд - Сливен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.06.2024 година до окончателното й
изплащане за сумата над уважения размер от 4000,00 лева до пълния
претендиран размер от 5000,00 лева, като НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва пред СлОС в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14