Р Е Ш
Е Н И Е № 195
22.03.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1604 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван
от изпълнителния директор М. Д. Д., чрез юриск.Т.
Г. Д., със съдебен адрес ***, против Е.З.А. с ЕГН:**********
***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че
на 10.10.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор и
ответника като кредитополучател е сключен договор за стоков кредит, при
спазване на разпоредбите на ЗПК. Подписвайки договора за кредит, ответникът
заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на
чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване
на договора за кредит. С подписването на договора кредитора се задължил да
отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1299лв. за закупуване на
стоки, която сума била преведена по банковата сметка на търговеца на
10.10.2016г. Страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на
кредита е 1347,84лв., представляващ сбор от чистата стойност на кредита от
1299лв. и застрахователна премия от 48,84лв., която кредитополучателят се
съгласил да заплати на кредитора на 10бр. равни части, включени в размера на
всяка отделна месечна погасителна вноска. Подписвайки договора
кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатия му кредит и да върне сумата
ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията, указани в
договора на вноски, чийто брой, размер и падежи били посочени в погасителния
план. Страните договорили съответните лихви и крайният срок за издължаване на
задълженията по кредита, който бил 07.08.2017г. Кредитополучателят не заплатил
изцяло дължимия паричен заем, като погасената до момента сума била в размер на
155лв., с която били погасени възнаградителна лихва в размер на 33,93лв.,
главница – 120,30лв. и лихва за забава – 0,77лв. На 20.06.2017г. било подписано
приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2016г., сключен между кредитора и ищеца, по силата на който вземането,
произтичащо от горецитирания договор за кредит било прехвърлено изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности включително и всички лихви. Длъжникът
бил уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Писмото било върнато
като неполучено с отбелязване, че пратката не е потърсена. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1227,54лв. – главница; 150,32лв.
– възнаградителна лихва за периода от 07.12.2016г. до 07.08.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските по заповедното и
настоящото исково производство.
В срока по чл.131
от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.В.Х.С. депозира отговор
на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Твърди, че длъжникът
не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Не ставало ясно
как се формира размера на погасителната вноска, посочена в договора за стоков
кредит. Длъжникът не бил надлежно уведомен за цесията. Предвид изложените
съображения се иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество
заявление е образувано ч.гр.д.№540/2018г. по
описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 1227,54лв. – главница по
договор за кредит; 150,32лв. – възнаградителна лихва от 07.12.2016г. до 07.08.2017г.
и 111,27лв. – обезщетение за забава от 07.12.2016г. до 28.02.2018г., дължими по
договор от 10.10.2016г., сключен между длъжника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на кредитора с договор за
цесия от 20.06.2017г. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№540/2018г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба
договор за стоков кредит е, че същият е сключен между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 10.10.2016г., в който е отразено размера на сумата,
предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните вноски и броя на
същите. На 20.12.2016г. и на 20.06.2017г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са сключени договори за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. На 27.06.2017г. до ответника е изпратено
уведомително писмо за извършената цесия и размера на задължението. Видно от
известието за доставяне пратката е останала непотърсена.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице
сочи, че размера на непратената главница възлиза на претендирания размер от
1227,54лв., а възнаградителната лихва възлиза на сумата от 158,23лв. за периода
07.12.2016г. – 07.08.2017г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане
на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415
от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на
ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на
кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за стоков кредит.
Разгледан по същество иска се явява неоснователен.
Видно от представения договор, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и ответника на 10.10.2016г., последният е получил в заем сума за закупуване
на стоки, като е договорен размер на погасителните вноски и периодите за
заплащане на същите, лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В
настоящото производство се твърди, че е останала неизплатена сума по така
сключения договор за стоков кредит, което се установява и от депозираното от
вещото лице експертно заключение. От представения договор за цесия от 20.06.2017г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, се установява, че вземането на кредитодателя срещу ответника е
прехвърлено на ищцовото дружество. До ответника е изпратено уведомление на 27.06.2017г.
на адреса, посочен в договора за кредит за извършеното прехвърляне на
задължението на ответника към кредитодателя на ищцовото дружество. В тази
връзка съдът намира за основателни възраженията на ответната страна за липсата
на връчено уведомление на длъжника, тъй като същото е останало непотърсено,
видно от отбелязването на известието за доставяне. Несъмнено, в настоящия случай не е налице редовно връчване на това уведомително писмо, тъй като това писмо не е достигнало до своя адресат. Следва да се има
предвид, че уведомлението за цесия може да се приеме за редовно връчено и с
получаване от длъжника на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в исковото производство на преписа от
исковата молба, по която е образувано делото. В настоящия случай тези хипотези
не са налице, за да се приеме редовно връчване на уведомлението за цесия, тъй
като и заповедта за изпълнение и преписа от исковата молба са връчени на
ответника чрез залепване. Не може да се приеме, че на страната е редовно
връчено уведомлението за цесия с получаване на препис от исковата молба, тъй
като такъв е връчен на назначения в настоящото производство на ответника особен
представител. Изцяло в тази
насока е практиката на въззивната инстанция и на ВКС /напр. решение
№148/02.12.2016г., постановено по т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва да се посочи, че процесният
договор за стоков кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение
на постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи
обоснован извод, че ответникът следва да изпълнява задълженията си по договора
за заем спрямо цесионера, а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно
уведомяване на същия за сключения между последните двама договор за цесия.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от
изпълнителния директор М. Д. Д., чрез юриск.Т. Г. Д., против Е.З.А.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумите от 1227,54лв. – главница; 150,32лв. – възнаградителна лихва за периода от
07.12.2016г. до 07.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед №242/02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№540/2018г.
по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вчрно с оригинала!
Секретар: М.Б.