П Р
О Т О
К О Л
гр.
София, 07.12.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-18 състав, в открито
съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и трета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР БОСНЕШКИ
Секретар:
Надежда Масова
сложи за разглеждане докладваното от
съдия БОСНЕШКИ гр. д. № 2181 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 12:28 часа се
явиха:
ИЩЕЦЪТ КОНПИ – редовно
призован, представлява се от гл.инс. П., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Л.В.М. –
редовно призован, не се явява, представлява се от особен представител адв. Н.,
с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Ю.Г. - редовно призована, явява се.
СЪДЪТ ЗАПИТВА
страните за становищата им по хода на делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА молба
на ищеца от 28.11.2023 г., с която на основание чл. 233 от ГПК прави отказ от
иска.
АДВ. Н.: Считам, че с отказа от иска
съдът е десезиран и при това положение всички доказателствени искания следва да
се считат за оттеглени.
ГЛ.ИНС. П.: Поддържаме молбата си от
28.11.2023 г.
СЪДЪТ
намира,
че са налице процесуалните предпоставки на чл. 233 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
за
прекратяване подлежи на обжалване в 1-седчичен срок от днес пред САС.
Доколкото вещото лице по СОЕ е изготвило
своето заключение, СЪДЪТ намира, че на
същото се дължи заплащане на възнаграждение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА
БЪДЕ ИЗДАДЕН в
полза на вещото лице РКО за сумата от 2000
лв., представляваща възнаграждение по изготвената експертиза.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА молба
от 30.11.2023г. депозирана от адв. М.Н., с която се прави искане размерът на
възнаграждението му за особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, да
бъде увеличено до 10143.80 лв., вместо първоначално определеното 3813.97 лв.
Процесуалният представител е изложил подробни съображения, с които е мотивирал
увеличение на определеното му възнаграждение.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА молба
от 05.12.2023 г. депозирана от ищеца, с която изразява подробно становище защо
не следва да бъде увеличаван размера на същото възнаграждение, като твърди че е
приложим старият ред на наредбата, от преди изменението, и няма основание за
увеличаване размера на възнаграждението.
ГЛ.ИНС. П.: Поддържам изцяло молбата от
05.12.2023 г.
АДВ. Н.: Относно докладваната молба,
ищецът иска възнаграждението ми да бъде намалено и да бъде съобразено с
наредбата в редакцията от 04.11.2022 г., като по-долу се твърди, че тази
редакция е неприложима и се правят разсъждения какви действия са извършвани в
съдебните заседания. Считам тези доводи за неоснователни, като на първо място е
цитирана неотносима съдебна практика, касаеща сключване на договор за правна
помощ, какъвто не е настоящият случай. Аз съм назначен за особен представител и
преценката за дължимото ми възнаграждение следва да бъде извършена от съда, към
момента в който всички процесуални действия от моя страна са приключили, а
именно краят на устните състезания или прекратяването на делото. В този смисъл
е и цитираната от мен практика на ВКС. Към този момент е приложима редакцията
на наредбата след изменението на 04.11.2022 г. Сходен е и случаят на чл. 2, ал.
2 от наредбата, когато съдът определя възнаграждението на адвоката при
условията на безплатна правна помощ, като по този въпрос също има константна
съдебна практика.
Считам за неоснователни твърденията за
липса на правна и фактическа сложност на делото. Поддържам изложеното в моята
молба, като ще добавя, че освен големият обем от доказателства, няколко
експертизи, тълкувателни решения, преюдициално запитване, за процесния период
са били приложими различни, както административно производствени правила, така и
материално правни норми на различни закони. Показателно за правната и
фактическа сложност, така и за размера на първоначално определения хонорар е
фактът, че двама колеги назначени преди мен са отказали възлагането.
Що се касае на чл. 7, ал. 9 от
наредбата, тази разпоредба не дължи въобще сметка какви действия са извършвани
в съдебните заседания, а единствено техния брой.
Отделно, считам че на всички е ясно, че
основната работа на адвоката и процесуалния представител, е по предварителната
подготовка за съдебни заседания, а не толкова дори и самото участие в него.
Предвид това, моля да уважите молбата ми
и да увеличите размера на адвокатския хонорар до минималния такъв, в
съответствие с действащата редакция на наредбата.
При назначаването на особен представител
съдът е указал на ищеца да внесе депозит за възнаграждение на особения
представител в размер на 3813.97лв. При определяне на отговорността за разноски
съдът взе предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ,
преди актуализацията на минималните размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната
съдебна практика приложимият за страните материален закон към договора за
правна помощ е материалния закон към момента на сключване на договора за правна
помощ, т.е преди 04.11.2022г.Същият материален закон е релевантен и за
отговорността за разноски за насрещната страна. Съгласно константната съдебна
практика приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ
е материалния закон към момента на сключване на договора за правна помощ.
Същият материален закон е релевантен и за отговорността за разноски за
насрещната страна. В тази насока е и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - Определение № 782/12.12.2014 г. по
ч. т. д. № 3545/2014г. на II ТО на ВКС, Определение № 189/29.05.2014г. по гр.
д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и Определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. №
7159/2013г. на IV ГО на ВКС. Поради това и съдът намира за ирелевантни за
настоящето производство на размерите на адвокатското възнаграждение към
настоящия момент.
В същото време по настоящото дело са
проведени седем заседания, което означава, че след второто се дължат по 100 лв.
на заседание. Поради това и на основание чл.7, ал.9 НМРАВ на адв. Н. се дължат
общо 500лв., тъй като са проведени седем
открити съдебни заседание, а след второто се дължи по 100лв. за всяко
заседание. Поради това и съдът намира, че дължимото се окончателно
възнаграждение на особения представител е в размер на 4313,97лв.
Поради това и искането на адв. Н. за
завишаване на адвокатското възнаграждение с още 6329,83лв. е частично
неоснователно за разликата над 500лв.
Предвид гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ
окончателно
възнаграждение на адв. М.Н. за осъщественото процесуално представителство
в полза на ответника в размер на 4313,97лв.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в
полза на адв. М.Н. РКО за сумата от 3813.97 лв., представляваща възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство в полза на ответника, от внесения
депозит.
ОСЪЖДА КОНПИ, на
основание чл.7, ал.9 НМРАВ, в 1-седмичен
срок от днес да внесе сума в размер на 500 лв. по набирателната сметка на СГС,
представляваща увеличение на адвокатския хонорар на адв. М.Н.. Указва на ищеца,
че в противен случай ще бъде издаден изпълнителен лист в полза на адв. Н..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н.
за присъждане на разликата над 500 лв., до претендираните от адв. Н. 6329.83
лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника в
настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ от
страните в 1-седмичен срок от днес пред САС.
Относно дължимата се държавна такса:
ГЛ.ИНС. П.: Поддържам становището ни, че
не дължим внасяне на държавна такса по настоящото производство. Моля комисията
да не бъде осъждана за заплащане на държавна такса, тъй като предмета на
вземанията по специалния закон са публично държавни вземания, като в тази
връзка комисията е освободена от заплащане на държавна такса, както при
завеждане на делото, така и в зависимост от негово прекратяване.
Съгласно Определение № 2833 от 4.10.2023
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3948/2023 г., III г. о., ГК, схващането, че комисията
не дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на
незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС при действието на
Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност/отм., 19.11.2012 г. / с аргумента, че в този закон не се съдържат
специални разпоредби за държавните такси. Комисията като процесуален
субституент на държавата не дължи държавна такса, защото чрез производството се
реализира публично държавно вземане, за което съдилищата не събират държавна
такса съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК/решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. №
432/2017г. на IV ГО, определение № 328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012
г. на I ГО на ВКС/. В следващия закон за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г. и в сега действащия закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост
от изхода на спора/чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ(отм.) и чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ/.
При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията
дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството
е прекратено/определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., №
13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023
г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр.
д. № 1998/2018 г. на IV Г0/.
Предвид
цената на иска в настоящето производство от 112 345,19лв., то и СЪДЪТ намира, че следва да осъди ищеца
да заплати държавна такса в размер на 4493,81лв. по сметка на СГС, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА КОНПИ да
заплати по сметка на СГС сумата от 4493.81 лв., представляваща държавна такса
за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ в
1-седмичен срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 12:43 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: