Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.11.17 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-г гражданско отделение, в публичното заседание на четвърти октомври през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с. ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря А.Тодорова , като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5299 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 06.03.17 г. СРС, 138 с-в, по гр.д.№ 20857/16 г. е отхвърлил предявените от М.Н.Ц. срещу „А.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл.215 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2/01.04.16 г., издадена от управителя на „А.Б.“ ЕООД, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периода 01.04.16 г.-01.10.16 г. в размер на 12 306 лв., за заплащане на допълнително трудово възнаграждение в размер на 348 лв. за периода 30.09.14 г.-01.03.15 г., както и на сумата от 185 лв., представляваща неплатени дневни командировъчни пари за периода 02.12.14 г.-04.12.14 г., като неоснователни.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М.Н.Ц..Въззивникът твърди, че решението е неправилно, и че първоинстанционният съд не е съобразил представените по делото доказателства.Излага оплаквания, че съдът не е разгледал доводите му за злоупотреба с право при издаване на процесната заповед, не е обсъдил обстоятелствата, свързани с искането на ищеца за заплащане на пълния размер на уговореното брутно трудово възнаграждение, изпращането му в командировка без заплащане на командировъчни, комуникацията между него и собствениците на дружеството и опитите на управителя за дисциплинарното му уволнение, нито е отчел връзката на тези обстоятелства с исковете по чл.128 КТ и чл.215 КТ.Поддържа становище, че съдът не е обсъдил твърдението му, че работодателят е изменил длъжностната характеристика единствено с цел да прекрати трудовото му правоотношение.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е коментирал и доводите му за извършени от работодателя процесуални нарушения при изготвяне на заповедта за уволнение и за противоречие в мотивите на същата.Оспорва извода на съда, че не е проведено пълно и главно доказване за командироването му, и че разходооправдателните документи не могат да обосноват извод за основателността на иска по чл.215 КТ.Твърди, че съдът неправилно не е включил в размера на брутното трудово възнаграждение допълнителното възнаграждение с постоянен характер, определено с индивидуалния трудов договор.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.Претендира разноски за първата инстанция.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- „А.Б.“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че промяната в длъжностната характеристика касае изисквания за образование и квалификация за изпълнение на работата по длъжността „сервизен техник“, и че ищецът не притежава необходимото образование и професионална квалификация, поради което трудовият договор е прекратен законосъобразно.Излага доводи, че промяната в длъжностната характеристика касае всички служители, заемащи процесната длъжност, и че районният съд е обсъдил всички относими към спора факти.Твърди, че изложените твърдения за проявено лично отношение са ирелевантни, тъй като ищецът не е уволнен дисциплинарно.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, чл.215 КТ и чл.128, т.2 КТ.Ищецът- М.Н.Ц. твърди, че от 30.09.14 е в трудово правоотношение с ответника за длъжността „сервизен техник”.Със заповед № 2/01.04.16 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.Твърди, че е изпълнявал задълженията си съвестно, коректно и без вредни последствия за работодателя, останалите служители и клиентите.В края на м.11.2014 г. управителят на дружеството го е изпратил на работа в гр.Нови Сад, Република Сърбия с цел обучение от производителя на промишлени принтери, като за времето на специализацията не са му изплатени полагащите му се суми за дневни разходи.Твърди, че през м.04.2015 г. работодателят му е изплатил нетно трудово възнаграждение в размер на 1 550,24 лв., изчислено при основна месечна заплата от 1 920 лв. вместо уговорената с анекс от 18.02.15 г. от 1 980 лв.Твърди, че офис мениджърът на дружеството-Б.Вачева му е заявила, че допълнителното споразумение от 18.02.15 г. е сгрешено, и че трябва да подпише ново, с по-ниско основно възнаграждение, като върне подписаното, за да бъде унищожено.След отказ от негова страна да подпише управителят на дружеството го е предупредил, че това ще има за последици отстраняването му от длъжност и е бил поканен да подаде молба за напускане, но ищецът е отказал и е поставил и въпрос за заплащане на дневните разходи за престоя му в гр.Нови Сад.Твърди, че е изпратил електронно съобщение до собствениците на дружеството в Обединеното Кралство и ги е уведомил за изложените от него проблеми и на 12.05.15 г. управителят Цветан Доксинов в имейл до ищеца е признал исканията му и е заявил, че в бъдеще ще се прилага споразумението от 18.02.15 г.През месеците февруари и март 2016 г. работодателят му е отправил три искания за даване на обяснения в процедура по дисциплинарно уволнение, като докладните записки съдържат неверни факти и са неясни.Поради изложените обстоятелства ищецът твърди, че единствената цел на ответника при издаване на заповедта за уволнение и предхождащото изменение на длъжностната характеристика е да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, което представлява злоупотреба с право, което прави уволнението незаконно на основание чл.8 КТ.Твърди, че работодателят не е променил длъжностните характеристики на останалите служители в дружеството, нито е въвел други изменения в длъжностната характеристика за длъжността „сервизен техник“ освен за притежаваната образователна степен.Липсва и интерес от утвърждаването на нова длъжностна характеристика непосредствено преди уволнението му.Твърди, че той не е отговарял и на предхождащото изменението изискване, тъй като висшето му образование е специалност „спорт“, а не свързано с електрониката.При издаването на заповедта са допуснати и съществени нарушения на правото му на защита, като не му е дадена възможност и срок да даде обяснения за своето образование и за представяне на доказателства за завършена степен магистър и/или квалификация инженер, налице е и неяснота каква точно квалификация не притежава.Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповедта за уволнение, както и да осъди ответника да му заплати сумата 12 306 лв.-обезщетение за оставане без работа за периода 01.04.16 г.-01.10.16 г., 185 лв.- дневни разходи за престоя му в гр.Нови Сад за периода 02.12.14 г.-04.12.14 г. и 348 лв.-допълнително трудово възнаграждение към основната му заплата за периода 30.09.14 г.-01.03.15 г. със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното плащане.
Видно от трудов договор № 29/30.09.14 г. страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „сервизен техник” при договорено основно /брутно/ трудово възнаграждение в размер на 1 660 лв.Видно от представената длъжностна характеристика изискванията за заемане на длъжността са: образование-висше, свързано с електрониката; работа с компютър и владеене на английски език.
С допълнително споразумение от 18.02.15 г. страните са се договорили считано от 01.03.15 г. основното /брутното/ месечно трудово възнаграждение да бъде 1 980 лв.
Със заповед № 1/01.04.16 г. управителят на „А.Б.“ ЕООД е утвърдил нова длъжностна характеристика, включваща нови изисквания за образование и квалификация за изпълнение на възложената работа по длъжността „сервизен техник“ в сила от 01.04.16 г.Представена е и длъжностна характеристика към заповедта, в която изискуемото образование за посочената длъжност е висше със степен магистър и квалификиция инженер.
Със заповед № 2/01.04.16 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ на основание променената длъжностна характеристика за длъжността „сервизен техник“ в сила от 01.04.16 г., която касае въвеждане на изискване за образование и квалификация за изпълнение на работата по тази длъжност, както следва: висше образование със степен магистър и квалификация инженер.
В с.з. на 06.12.16 г. първоинстанционният съд е констатирал от оригинала на трудовата книжка на ищеца, че след процесното уволнение е започнал работа на 14.11.16 г. в „АЛС Б.“ ЕООД на длъжност „инженер продукти“ с основно трудово възнаграждение в размер на 2 296,22 лв.
Представени са докладни записки от м.02.2016 г. отВ.И.-ръководител сервизен отдел в ответното дружество за извършени нарушения на трудовата дисциплина от М.Ц., обяснения по чл.193 КТ от ищеца, както и разменена електронна кореспонденция между страните във връзка с изплащане на командировъчни на ищеца и размера на трудовото възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да отхвърли иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ първоинстанционният съд е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана, тъй като в нея са посочени променените изисквания за заемане на длъжността, и че са налице предпоставките на чл.328, т.6 КТ, тъй като изискванията относно вида на образованието и квалификацията са променени след сключване на договора.Като допълнителен аргумент е посочил, че за законността на уволнението на това основание е без значение кога са въведени изискванията.По отношение на доводът за злоупотреба с право от работодателя съдът е приел, че с оглед вменените на ищеца с длъжностната характеристика задължения въведеното изискване за висше образование степен магистър и квалификация инженер не съставлява злоупотреба с право, тъй като промяната не е самоцелна, а съответства на изискванията за длъжността предвид трудовите й функции.
По отношение на иска по чл.215 КТ съдът е приел, че ищецът не е провел пълно доказване, че през исковия период е бил командирован в чужбина, и че за ответника е възникнало задължение да му заплати допълнително възнаграждение.
С оглед липсата на договорени допълнителни възнаграждения с постоянен характер в индивидуалния трудов договор съдът е отхвърлил като неоснователен и иска по чл.128, т.2 КТ.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че работодателят не му е дал срок да представи доказателства за притежаваното от него образование, нито да изложи възраженията си, тъй като липсват разпоредби в КТ, които да вменяват такова задължение на работодателя при уволнение на процесното основание, а и ищецът не твърди да притежава образование и квалификация, съответстващи на променените изисквания.Няма законово задължение и за мотивиране на заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ- въпросите дали изискванията за заемане на длъжността са изменени и отговаря ли уволненият работник на същите са предмет на проверка в трудовия спор за незаконност на уволнението /Р № 55/15 г., гр.д.№ 3086/14 г., IV ГО на ВКС, постановено по чл.290 ГПК/.В случая заповедта е мотивирана, като в нея са посочени новите изисквания за вид и степен на изискуемото образование /висше-степен магистър/ и за квалификацията /инженер/, посочено е и обстоятелството, че ищецът не отговаря и на двете изисквания, тъй като има висше образование степен бакалавър и специалност „Спорт“.
Трудов договор, сключен при липсата на необходимото образование или квалификация е недействителен само в случаите, когато тези изисквания са нормативно установени /какъвто не е разглеждания случай/.Във всички други случаи, когато работодателят е определил изискванията с длъжностна характеристика, трудовият договор е валиден независимо че назначеният служител не отговаря на изискванията за длъжността и работодателят има право да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ /Р № 295/14 г., гр.д.№ 979/14 г., ВКС, IV ГО; Р № 207/14 г., гр.д.№ 2355/14 г., III ГО; Р № 134/13 г., гр.д.№ 1041/12 г., III ГО, ВКС; Р № 436/10 г. по гр.д.№ 441/09 г., IV ГО, постановени по чл.290 ГПК/.Поради изложените съображения ирелевантно е оплакването в исковата молба, че и към момента на сключване на трудовия договор ищецът не е отговарял и на предхождащото измененията изискване.
Преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на длъжността, когато същите не са предвидени в нормативен акт, е по целесъобразност и съдът не е компетентен да я контролира ако няма данни за злоупотреба с права.Такава злоупотреба е налице, ако въведените нови изисквания нямат връзка с характера на работата на изпълняваната длъжност и са фрапиращо несъответни с трудовите функции на длъжността или когато от обстоятелствата е ясно, че промяната има за единствена цел уволнението на работника или служителя /Р № 85 по гр.д.№ 760/12 г., IV ГО на ВКС; Р № 507/10 г., гр.д.№ 978/09 г., IV ГО на ВКС /.Съдът намира, че с оглед основните трудови задължения на заемащия длъжността „сервизен техник“-ремонт, монтаж, демонтаж на промишлени принтери и свързаните с това допълнителни дейности; разчитане и ползване техническата документация за машините; даване на инструкции и техническа информация на клиентите по телефона и обучаването им за работа с продуктите на фирмата, както и необходимостта от познаване реда и изискванията за извършване на ремонт на ел.инсталации и машини, въведените нови изисквания за образователна степен магистър и за квалификация инженер не са преднамерени, както твърди ищеца, а са свързани с естеството на извършваната работа и целят по-качественото й изпълнение.Недоказано е твърдението на ищеца, че уволнението му на процесното основание се дължи на неуспешни предходни опити за дисциплинарното му уволнение.Като е изискал обяснения от ищеца за описани в докладните записки на ръководителя на „Сервизен отдел“ дисциплинарни нарушения, управителят на дружеството е упражнил предоставената му от закона дисциплинарна власт, като липсват доказателства, че е злоупотребил с това свое правомощие.
Ирелевантно за законността на уволнението е обстоятелството, че не са променени другите изисквания за заемане на процесната длъжност, нито длъжностните характеристики за лицата, заемащи други длъжности.
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е провел пълно доказване на твърдението, че е бил командирован в чужбина през процесния период, респ. че ответникът му дължи възнаграждение за дневни пари по смисъла на чл.215, ал.1 КТ.По делото не са представени командировъчни заповеди по чл.5, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, нито други доказателства, от които да се направи извод за полагане на труд от ищеца за посочения период при условията на командироване.С отговора на исковата молба ответникът е оспорил изцяло предявените искове.Обстоятелството, че работодателят не е оспорил изрично твърдението за командироване на ищеца не освобождава същия от доказателствената му тежест, разпределена с доклада по делото.Следва да се добави, че съдът не е отхвърлил иска поради непредставяне на заповеди за командировка, а предвид липсата на и на други убедителни доказателства за установяване твърденията на ищеца.
Недоказан е и искът по чл.128, т.2 КТ.В индивидуалния
трудов договор липсва разграничение на основна заплата и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на
чл.15, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, както изисква разпоредбата на чл.66, т.7 КТ.
Като допълнителен аргумент следва да се
добави, че липсата на такава клауза в индивидуалния трудов договор не е
основание за лишаване на работника или служителя от изплащане на това
допълнително възнаграждение.То е задължително за изплащане, когато са налице
предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния работник
или служител, а по делото липсват доказателства за трудовия стаж на ищеца към
момента на постъпване на работа при ответника.Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.9 от НСОРЗ правото за получаване на допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов
стаж и професионален опит не по-малък от една година.Установяването на наличието на предпоставките за
изплащане на претендираното допълнително възнаграждение за процесния период и
размера на същото е в тежест на ищеца.По делото не са ангажирани доказателства
за трудовия стаж на ищеца преди постъпването му на работа при ответника, поради
което искът за заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж
и опит за периода от сключването на трудовия договор-30.09.14 г. до 01.03.15 г.
се явява недоказан.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира за основателно възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК.С оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора и при проведено едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника следва да бъде намалено от 1 791 лв. на 760 лв. съгласно чл.7, ал.1, т.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.03.17 г. на СРС, 138 с-в, по гр.д.№ 20857/16 г.
ОСЪЖДА М.Н.Ц. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ******** и със съдебен адрес:***, кантора 11 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 760 лв. /седемстотин и шестдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните в частта относно исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.