Р Е Ш
Е Н И Е
№…260048…/30.09.2020г.,гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,
в публично заседание на шести август през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:Красимир
Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
при участието на
секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №433 по описа на Съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № №355 постановено на 11.03.2020г.
по гр.дело № 3519 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г. е осъдено „Водоснабдяване и канализация“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление на дейността: град П., бул.“Шести
септември“№250, представлявано от управителя С Л.Н. да заплати на „Тарамекс“ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на дейността :град
Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“№5, представлявано от А. Ф. А. А. на основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД
сумата от 3001.27лв., получени от ответника без основание като за разликата от 3001.27лв. до
претендираните 3 202.70 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са
съдебно-деловодни разноски.
Против така постановеното решение в законния срок е
постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, гр.П. в частта
му,с която е осъдено дружеството да заплати сумата представляваща разликата от
201,43 лева до 1072,20 лева ,като твърди,че в тази част решението е неправилно
и незаконосъобразно. Основния довод
въведен във въззивната жалба е ,че съдът неправилно е приел , че имота се
захранва с тръба ½ цола , а не 3/4. Искането е решение – в обжалвана част да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен,
с присъждане на разноските за две инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „Тарамекс“
ЕООД чрез неговия процесуален пълномощник с искане решението на районния съд- в
обжалваната му част да бъде потвърдено. Излагат се съображения относно
правилността на обжалваното решение и е взето становище по всички повдигнати от
жалбоподателя въпроси. Претендират се разноски за въззивна инстанция.
Районният съд от фактическа страна е установил следното:
В исковата си молба против “Водоснабдяване и
канализация“ЕООД с ЕИК ********* ищецът „Тарамекс“ЕООД твърди, че е инвеститор
– собственик на следните имоти:1/ поземлен имот, находящ се в град П., ул.“И.М.“№17,
ведно с правото на строеж върху новострояща се жилищна сграда в имота и 2/ поземлен имот , находящ се в град П.,
ул.“П.“№., ведно с правото на собственост върху новопостроена жилищна сграда в
имота.
Твърди се, че 21.02.2019г ищцовото дружество е подало
в деловодството на ответника заявление за откриване на партида по време на
строителство с вх.№0-42585/21.02.2019г досежно строежа , находящ се на ул.“И. М.“№17
в град П.. Твърди се, че на 26.02.2019г било извършено посещение на място в
имота от служители на ответното дружество, които съставили констативен протокол
№000146/26.02.2019г., съгласно който на обекта съществува поставен водомер с
фабричен №2307889, технически годен/ метрологично проверен през 2016г./ с диаметър ½ цол с поставена пломба №0145202 и показания 11
куб.м.
Твърди се, че в края на месец март 2019г ищцовото
дружество получило фактура №**********/18.03.2019г , издадена от ответника, с
която било фактурирано консумирано количество вода на строеж на „Тарамекс“ЕООД
, находящ се в град П., ул.“И.М.“№17 за периода от 01.01.2019г до 18.03.2019г в
размер на 1 380 куб.м. на обща стойност 3 202.70лв. с ДДС. Ищцовото
дружество не било съгласно с тази фактура, издадена му от ответника , поради
което подало молба вх.№94-М-2141/11.04.2019г по вх.рег. на „ В и К“ЕООД –П., с
която уведомило ответното дружество, че изразява несъгласие със сумите по
фактурата и я обжалва като помолило да му бъде разрешено да заплати останалите
си задължения към водоснабдителното дружество и за получи готово становище от
него за жилищната сграда, находяща се в град П., ул.“П.“№26, което становище
било последният документ, необходим за въвеждане на същата сграда в
експлоатация. В отговор на молбата ответникът се произнесъл с писмо
изх.№94-М-2141/08.05.2019г, в което е обяснено, че „ВиК“ЕООД-П. няма практика
да предоставя на клиенти услуги с неплатени задължения като след получаване на
всички дължими от ищеца суми в размер на 4 837.68лв./ в т.ч. и сумата по
оспорената фактура №**********/18.03.2019г / поисканото становище ще бъде
издадено. Предвид грозящата го опасност от отговорност за неустойка за забава
към купувачите на самостоятелни обекти в жилищната сграда на ул.“П.“№26, в
случай на неспазване на сроковете за въвеждането и в експлоатация ищецът ,въпреки несъгласието си, заплатил
стойността по фактурата, за да получи въпросното становище за другия
свой имот. Така на 08.05.2019г ищецът заплатил на ответника в брой и с касов
бон сумата по фактура №**********/18.03.2019г в размер на 3 202.70лв. Твърди се, че
липсва правно основание за издаване на процесната фактура. Същата е издадена
произволно, тъй като ищецът не е потребил записаните количества вода и срещу
платената сума няма извършени доставки от ответника. Плащането на сумата по фактурата не съставлява признание
на дълга, предвид изразеното преди това несъгласие, а е направено единствено
предвид зависимостта на ищеца от становището на ответника по повод друг имот на
ищеца , чието въвеждане в експлоатация е
било обусловено от поведението на оператора, който е единствения на територията
на град П.. Моли се съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от
3 202.70лв., получена от ответника без правно основание, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез
пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърди се ,че описания в исковата молба
водомер е бил водомер на отклонение от
предишния собственик, преди издаването на разрешението за строеж и преди
започването на строежа . Същият е монтиран на тръба 3/4 цола с предходник на
½ цола. Заявлението за откриване на партида по време на строителството е
подадено на 21.02.2019г., след като сградата е построена в груб вид до кота
корниз, както е видно от приложения протокол. От издаването на разрешението за
строеж и започването на строителните дейности-30.03.2018г / издадено на
„Дима“ООД, което дружество е праводател на ищеца/ до 21.02.2019г., дружеството
ищец е черпило вода от градската В и К мрежа, без да има открита партида по
надлежния ред и без да има монтирано измервателно устройство , което да отчита
подаденото количество вода за строителните работи. По тази причина служители на
ответното дружество са извършили проверка на място, като при проверката е
установено, че се черпи вода от градската В и К мрежа, строежът е изграден до кота корниз и липсва подадена документация
към момента на започване на строителството за откриване на партида по време на
строителството. Предвид горното е изчислена санкция по пропускливост на
тръбата, която в случая е 3/4 , която съгласно изискванията на чл.50, ал.1 във
вр. с чл.49 от Общите условия на
дружеството и чл.37, ал.1 във вр.с чл.35, ал.6 от Наредба№4/2004г на МРРБ,
изчисленото количество за шест месечен период е в размер на 1380 куб метра,
което умножено по 2.32 лв. цената на водата с ДДС за процесния период прави точно сумата, отразена във фактурата.
Твърди се, че ищцовото дружество не е подало в нормативно установения срок възражение срещу издадената фактура , а
именно в 7 дневен срок от изтичане на срока за плащане съгласно чл.40, ал.2 от
Наредба №4 и в тридесет дневния срок по
чл.34, ал.1 от Общите условия на оператора „В и К“- П.. Това заедно с факта, че
сумата е заплатена доброволно , навеждат на извода, че след като не се е противопоставил в горните срокове срещу
фактурата, то сумата е дължима. Моли се съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска.
Няма спор по делото,че на 30.03.2018г от Главния архитект на община П. е
издадено в полза на „Дима“ООД с ЕИК
********* разрешение на строеж
№90/30.03.2018г. на обект:“Жилищна сграда с подземни гаражи“ в поземлен имот с
идентификатор 56784.523.341 по КККР на град П.,
с административен адрес град П.,
ул.“И.М.“№17. Видно от нотариален акт №137, том IV,рег.№3673, дело№550/2018г по описа
на нотариус С. К. с рег.№001 по регистъра на
НК с район на действие РС-П. на 13.06.2018г „Дима“ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя А. Р.. Ф. А. Д. е прехвърлило на ищцовото
дружество правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.523.341 по КККР на град П., с административен адрес град П., ул.“И.М.“№17 срещу
задължението на дружеството- приобретател да построи в този поземлен имот със свои средства и за
своя сметка жилищна сграда с подземни
гаражи като прехвърлителят си е запазил
правото на строеж върху самостоятелни
обекти, които заемат целите – втори , трети и четвърти етаж от предвидената за
изграждане жилищна сграда с подземни гаражи, съгласно одобрен от Главния
архитект на община П. инвестиционен проект, част „Архитектурна“ от 30.03.3018г и разрешение за строеж №90/
30.03.2018г.
Представено е писмено споразумение, сключено на 03.01.2019г между „Дима“ООД с ЕИК
********* и „Тарамекс“с ЕИК *********, с
което на основание чл.59, ал.3 от Общите условия на ответното дружество
оператор, съсобствениците декларират, титуляр на партидата на имота да бъде
„Тарамекс“ ЕООД като поемат солидарна отговорност относно дължимите суми към „В
и К“ЕООД –П. за предоставени услуги по водоснабдяване , отвеждане и пречистване
на отпадъчни води.
Със Заповед №435 от 28.12.2018г на управителя на ответното дружество на
основание решение №Ц-20 от 28.12.2018г.на КЕВР
са утвърдени цените на водоснабдителните и канализационни услуги,
считано от 01.01.2019г.
На 21.02.2019г ищцовото дружество в качеството си на
инвеститор е подало до „В и К“ ЕООД-П. заявление за откриване на
партида по време на строителство. Във връзка с това заявление на 26.02.2019г.служители на „В и К“ ЕООД-П.
са извършили проверка на строителния обект, находящ се в гр.П., ул.“И.М.“№17 и в присъствието на
представител на ищцовото дружество служителите са констатирали, че обектът е
строеж на седем етажа и е построен до
кота корниз. Установено е, че строежът е захранен от съществуваща тръба
¾ цола с монтиран водомер ½, фабричен номер 2307889, преминал
метрологична проверка през 2016г, с ВиК
пломба 0145202, годен, и показания на водомера 11кубм. Констатациите са
обективирани в констативен протокол №000146/26.02.2019г, подписан както от
представителя на ищеца, така и от служители на „В и К“ЕООД –П..
По делото е разпитан като свидетел Т И., служител на
ответното дружество, който е съставил констативния протокол. Свидетелят обясни,
че в момента на проверката е имало
измервателно устройство, което подробно е описал в протокола.На проверката
присъствал Д. Г., който се е представил за служител на ищеца и подписал
констативния протокол. Според свидетелят повод за проверката са били новите строежи като следвало да се
провери дали те се инкасират.На свидетеля не му направило впечатление към
момента на проверката да има нещо нередно . Водомерът е бил поставен и е
работел. Свидетелят не е давал предписания за отстраняване на нередности.
По делото са приложени и общите условия за
предоставяне на В и К услуги на
потребителите на оператора
–„Водоснабдяване и канализация „ЕООД –П.. Съгласно чл.50, ал.1 от ОУ при
установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни
системи, съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните , отведените и
пречистените количества вода се определя по реда на чл.49 от ОУ за едногодишен
период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Съгласно ал.3 от същата
разпоредба незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационни
системи се установява и доказва с протокол , съставен и подписан от длъжностно
лице на оператора и потребителя . Съгласно чл.49 от ОУ разходът на вода се
изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часово потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг
от 6 месеца.
Издател на процесната фактура №********** е „В и К“
ЕООД-П., а получател е ищцовото дружество. Фактурата е издадена на 18.03.2019г
за период 01.01.2019г -18.03.2019г. Във фактурата е вписано: 1/вода-1380.000
куб.метра , цена на куб.м.-1.230лв. общо -1 697.40лв., 2/ канал
1 380.000 куб.м., цена на куб.м.-0.117лв.- общо -161.46лв. и 3/пречистване
-1380.000куб.м., цена на куб.м.0.587 лв.- общо 810.06лв. или общо дължимата
сума за плащане е 3 202.70 лв./ с ДДС/. На 11.04.2019г. ищцовото дружество
е депозирало молба до ответника,с която изразява несъгласие за заплащане сумата
по горната фактура. С писмо изх.№94-14-2141 от 08.05.2019г ответното дружество
е отговорило, че политиката на дружеството е да не се предоставят услуги на
клиенти , които нямат неплатени задължения.
От приложения по делото фискален бон е видно, че на
08.05.2019г ищецът е заплатил на каса на ответното дружество сумата от
3202.70лв. по фактура №**********/18.03.2019г за период 01.01.2019г до
18.03.2019г за водомер №00104792400 за адрес гр.П., ул.“И.М.“№17. На същата
дата 08.05.2019г е платил сумата от 34.82лв. по фактура №**********/18.03.2019г
за периода 01.02.2019г 18.03.2019г за обект , находящ се на същия адрес.
От заключението на съдебно-техническа експертиза,прието
по делото, се установява,че на процесния обект на улица “И.М.“№17 е констатирано
наличие на съществуващ годен
водомер с фабричен номер 2307889 с
метрологична проверка през 2016г и е установено, че е тип 3 куб.м. с диаметър
½ цола и показания 11куб.м. Същият водомер според вещото лице е годен до
2021г. съгласно т.7 от Списъка на
периодичност на проверките на СТИ от
Заповед№А-661 от 11.09.2018г на Държавна агенция за метрологичен и технически
контрол. Във фискален бон от 08.05.2019г
отразяващ плащания на електронна каса по две фактури: 1/ фактура
№**********/18.03.2019г за период 01.01.2019г. до 18.03.2019г на адрес град П.,
ул.“И.М.“№17, измерено от водомер 00104792400, старо 1 380, ново – 0
куб.м., разлика 1380 за 3202.70лв. 2/
фактура №**********/18.03.2019г за периода 01.02.2019г.-18.03.2019г. на адрес
гр.П., ул.“И.М.“№17 измерено от водомер
00104792400, старо- 0, ново-15 куб.м., разлика -15 за 34.82лв. Посочено е от вещото лице, че от „В и К“ ЕООД
П. не са представени данни за смяна на водомер с фабр.№2307889 с метрологична
проверка през 2016г описан и отчетен в констативен протокол
№000146/26.02.2019г. Водомер фабр.№00104792400 е записан като средство за
техническо измерване във фактурите, платени с фискален бон от 08.05.2019г.
Вещото лице е констатирало наличие на Заповед№362/15.12.2016г на управителя на
ответното дружество за уеднаквяване на практиката във връзка с прилагането на
нормативната база относно определяне на потребените количества при установени
нарушения на потребителите на „В и К“-оператора. Тази заповед се придружава с
таблица за проводимост на тръби при скорост на водата 1 m/s. В констативен протокол №000146/26.02.2019г е посочено, че монтираните водопроводни тръби в
процесния имот в гр.П., ул.“И.М.“№17 са поцинковани и че монтирания водомер е с
диаметър ½ цола. Според вещото лице, за да се предотврати отрицателното
влияние на завихрянето на водата, причинено от водопроводната арматура трябва
да се осигури прав участък преди и след водомера най-малко пет пъти по-голям от
условия диаметър. При това положение вещото лице приема, че преди водомера и
след водомера тръбата е ½
цол. При
тръба с диаметър ½ и
проводимост 2.8 куб.метра за 6 часа на ден
съгласно Таблицата към Заповед№362/15.12.2016г. и Заповед№435/28.12.2018г. вещото лице
заключава, че стойността на
доначислените В и К услуги за периода 01.01.2019г до 18.03.2019г са 215.6
куб.метра/ вода, канал, пречистване/ на обща стойност 500.36лв. с ДДС.
За периода
01.01.2019г до 31.01.2019г доначислените В и К услуги са 86.8куб.м./ вода,
канал и пречистване/ на обща стойност 201.43лв. с ДДС.
Вещото лице е дало и втори вариант при тръба с
диаметър ¾ цола / или ф 20мм/, при който
за периода 01.01.2019г до 18.03.2019г доначисленото количество вода 462.куб.метра е на стойност 1 072.20 лв.
с ДДС , за периода 01.01.2019г до 31.01.2019г стойността на доначисленото
количество вода от 186 куб.метра е 431.66лв. с ДДС.
Така установената фактическа обстановка изцяло се споделя и от
въззивният съдебен състав. Съдът намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на дадено без основание. За уважаване на
иска в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил исковата сума на отпаднало
основание, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
плащане или връщането на сумата на ищеца.
Спорен между страните е въпросът дали строежът
е водозахранен с тръба 3/4 или 1/2 цола.
Това е и основния довод във въззивната жалба. Жалбоподателят твърди,че
нито страните спорят , нито от данните по делото се установява,е обекта е
водозахранен с тръба от ¾ цола.
При това положение, неправилно първоинстанционният съд е
възприел,заключението на вещото лице, че тръбата е с диаметър ½.
Настоящият съдебен състав ,съобрази
установеното от вещото лице, а именно : В констативния протокол № 146/26.02.2019г. на дружеството –жалбоподател е отразено,че
монтирания на адрес : П., ул. „ И.М.“ водомер с фабричен номер 2307889 е с
диаметър 1/ 2. Вещото лице е категорично,че за да се предотврати отрицателното
влияние на завихрянето на водата, причинено от водопроводната арматура трябва
да се осигури прав участък преди и след водомера най-малко пет пъти по-голям от
условия диаметър. При това положение вещото лице е приело,че
преди водомера
и след водомера тръбата е с
диаметър ½ . При така установеното,
и при липсата на каквито и да било други данни за противното, няма как да се
приеме,че тръбата е с диаметър ,различен от ½ ,още повече, че това
обстоятелство изрично с констативен протокол е констатирано от
дружеството-жалбоподател.
Предвид изложеното и при липсата на
други оплаквания за неправилност на решението, съдът приема,че жалбата е
неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се присъединява
към тях.
При
постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивния съд
изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на
основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 700 лв.,съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Като взе
предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ №355 постановено на 11.03.2020г. по гр.дело № 3519 по описа на Пазарджишкия
районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление на дейността: град П., бул.“Шести
септември“№250, представлявано от управителя С. Л. Н. да заплати на „Тарамекс“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление на дейността :град Пазарджик, ул.“Мильо
Войвода“№5, представлявано от А. Ф. А. А.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700
/седемстотин/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
членове: