Р Е
Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на първи ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 137/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба от „Петрол“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, представлявано
заедно от изпълнителните директори Г.И.Т. и М.К.Д. срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка(ЗНПАМ) № 35-ФК/05.02.2021г., издадена от К.А.А. - началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване
на търговски обект – бензиностанция с инв. № 6115, находяща се в гр. Русе, ул.
Околчица № 19, стопанисвана от „Петрол“ АД с
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 3 (три) дни на основание чл.186
ал.1, т.1, буква „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС с искане същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
В жалбата
се сочи, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до прилагането на ПАМ в несъответствие с материалния закон и
неговата цел, поради което се иска отмяната й като незаконосъобразна. Твърди
се, че изводите на издателя на заповедта не се основават на достатъчно
обективно осъществили се факти и обстоятелства, които да ги потвърждават и при
издаването на заповедта не са взети под внимание всички факти и обстоятелства
за правилното прилагане на ПАМ. Твърди се, че с оспорената заповед не се
изпълнява предвидената в чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) превантивна функция, което я прави несъответна на целта на закона. Изложени
са доводи, че с налагането на процесната ПАМ са засегнати права и законни
интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото, с което е нарушен
на принципа за съразмерност.
В
заключение се иска от съда да отмени обжалваната ЗНПАМ.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. К., който поддържа жалбата
на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски съобразно
представен списък. Представени
са писмени бележки по същество на правния спор.
Ответникът по
делото – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален Контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите
чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана,
като счита процесната заповед за правилна и законосъобразна. Претендира
разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
основателна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
На 18.01.2021 г. е извършена проверка на бензиностанция 6115, находяща се в гр. Русе, ул."Околчица" № 19, стопанисвана от "ПЕТРОЛ " АД с ЕИК *********.
В хода на проверката, търговецът, стопанисващ обекта е представил - документи за доставка, акцизни данъчни документи (АДД), периодичен отчет, отчет горива и др.
След извършена проверка в информационната система на Национална агенция за приходите за контрол на горивата е установено, че "ПЕТРОЛ "АД с ЕИК ********* като получател на доставка на течни горива не е подал електронни документи за получаване по АДД № 0000000005666595 в размер на 9035 литра гориво - бензин А95 на 11.11.2020г. Установена е налична разлика между данните от нивомерната измервателна система и въведените чрез електронната система с фискална памет (ЕСФП) документи (количества) за доставки в размер на 9035 литра , т.е неотчитане на получени доставки на гориво чрез ЕСФП в резултат на което е невъзможно да се определят доставените и налични количества горива в обекта.
Задълженото
лице не е изпратило съобщение за доставка на горива на АДД с УКН №
0000000005666595/11.11.2020г. на датата на постъпване на гориво в обекта по
изградената дистанционна връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с
клавиатура и баркод четец.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА бланков № 0430117 от 18.01.2021 г. (л. 23-24) и ПИП сер. АА бланков № 0430362 от 04.02.2021 г. (л.34-36) и Приложение № 1 към ПИП № 0430362/04.02.2021 г. (л.37).
Въз
основа на съставените протоколи Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложил на оспорващото дружество ПАМ запечатване
на търговски обект – бензиностанция с инв. № 6115, находяща се в гр. Русе, ул.
Околчица № 19, стопанисвана от „Петрол“ АД с
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 3 /три/ дни.
Административният орган приел, че дружеството стопанисва
обект, в който има изградена и регистрирана ЕСФП, но не отчита получените
доставки на гориво чрез същата, чрез въвеждане чрез ЕСФП, чрез баркод четец или
клавиатура. В ИС на НАП за контрол на горивата липсват данни за подаване на ЕДП
от дружеството, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
В резултат на проверката е бил съставен и Акт
за установяване на административно нарушение серия AN № F594402 от 24.02.2021 г. (л. 20-21).
В мотивите на органа относно
продължителността на срока за запечатване се излага, че са взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, а също
така това се налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
По делото
са разпитани двама свидетели по искане на жалбоподателя.
Свидетелката
А.Г.Г. е управител на бензиностанцията в гр. Русе, където е извършена проверката.
В съдебно заседание свидетелката тя заявява, че при получаване на доставка
системата автоматично изпраща към НАП отговор, че в момента на тази бензиностанция
се получава гориво. От нивомерната система е получена успешно изпратена
доставка от НИС към НАП.
Свидетелят
А.К.А. е регионален мениджър в „Петрол“ за Североизточна България, Русенски
регион, основно за гр. Русе. Посочва, че когато е говорил с представителка на
НАП, тя не му е говорила за извършено нарушение, а му е казала, че трябва да
занесе в сградата на НАП някакъв документ,
който не са били взели при проверката. Освен това заявява, че когато е изискал
становище от техническите лица, му отговорили, че от фирмата, която поддържа
системата е имало нещо в логовете. Когато е поискал по-подробна информация, му
било отговорено, че това са технически
неща и било трудно да му обясняват
Съдът
няма основание да не кредитира показанията на разпитаните свидетели, защото те
отразяват техните непосредствени впечатления и допринасят за изясняване на
фактическата обстановка. Освен това не противоречат на останалите доказателства
по делото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 41) изпълнителният
директор на НАП е определил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от К.А. - началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителният директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават ЗНПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Следователно
оспорваната в настоящото производство ЗНПАМ № 35-ФК/05.02.2021г. на началник
отдел "Оперативни дейности" - Варна, в Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Същата е в писмена форма и е мотивирана - съдържа
конкретни фактически и правни основания въз основа, на които е издадена в т. ч.
и за продължителността на срока. Доколко те са съответни на релевантната
нормативна уредба и на доказателствата по делото е въпрос на материална
законосъобразност на акта.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и целта на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки.
С разпоредбата на
чл.186, ал. 1, т.1, б. „г“ ЗДДС, във вр. с ал. 3, във вр. с чл.118, ал.2 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която
съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно
чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл.118 в Националната агенция за
приходите.“ Разпоредбата на чл.118, ал.2 от ЗДДС изисква фискалните устройства
и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност
задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна
връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите.
Техническите изисквания, реда и начина за изграждането и осъществяването на
дистанционна връзка се определят с Наредбата по ал.4, като се съгласуват с
Българския институт по метрология. В изпълнение на предоставеното му от чл.118,
ал.4 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал Наредба, с която се
определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка
и подаването на данни към Националната агенция за приходите, а именно Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба Н-18/13.12.2006г./ Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС
при прилагане на ПАМ по чл.186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта.
От цитираните
разпоредби се налага извод, че при установено по съответния ред непредаване на
НАП по установената дистанционна връзка на данни, административният орган при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на
обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай,
т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1
израз „до 30 дни“.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
т.1, буква „г“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административния
орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ не е
установено по безспорен начин.
Съгласно чл. 186, ал. 1 т. 1 б. "г" от ЗДДС, ПАМ
"запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава
данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите.
Според чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, от който черпи доводи административният
орган и претендира наличие на извършено от дружеството нарушение, данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
Същевременно разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, предвижда, че
данни по чл. 118, ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел
като получени чрез електронната си система с фискална памет.
Съгласно разпоредбата на чл. 59а,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006), лицата по чл. 118, ал. 9 и, ал. 10
от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка - приложение №
22, или електронен документ за получаване - приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/ получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (АДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на електронния АДД или митнически
референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на е- АДД за доставени
количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП се извършва чрез баркод
четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на
втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица,
които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на
издаване на обобщения акцизен данъчен документ.
Според чл. 59а, ал. 3 от Наредба Н-18/ 2006, лице по ал. 1 - получател по
доставка на течни горива, подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване
на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в
обект с ЕСФП.
А според чл. 59б, ал. 1 от Наредбата,
електронният документ за доставка (ЕДД) и електронният документ за получаване
(ЕДП) се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB
базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното
събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при
съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от
специално упълномощени представители за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Допуска се данните от електронния документ за доставка и електронния
документ за получаване да се подават по електронен път и през програмен
интерфейс в XML формат с квалифициран електронен подпис, като НАП предоставя
валидиращи XML схеми на заинтересованите лица.
Така разписаните изисквания, съпоставени с нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5
от ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС навеждат на извода, че реда и
начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е
различен, в зависимост от това дали в търговския обект, където е извършена
доставката, респ. получаването се използва ЕСФП или не.
Административният орган е посочил
адресата на ПАМ като субект на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, без да
съобрази изключението по ал. 11, когато получателят на доставки ги е отчел чрез
електронната си система с фискална памет.
В хода на извършената проверка е установено и не е спорно по делото, че в
процесния търговски обект има въведена в експлоатация и одобрена електронна
система с фискална памет, т.е. продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП,
което е изрично посочено в протокола за извършена проверка и в издадената
Заповед за ПАМ. Това обстоятелство само по себе си не освобождава дружеството
от задължението да подава информацията по ал. 10 на чл. 118 от ЗДДС, но
представлява част от фактическия състав на изключението по чл. 118, ал. 11, т.
5 от ЗДДС. В тази връзка, жалбоподателят се позовава на своевременно отчитане
на доставката на гориво именно през тази система, за което прилага генериран
служебен бон за доставка по НИС (л.38 от делото), подаден към НАП на 11.11.2020
г., когато е доставено съответното количество гориво. Видно от приложеният и
приет като доказателство служебен бон, доставката по нивомер на бензин в
резервоар № 2 на бензиностанцията е регистрирана чрез ЕСФП, като служебният бон
е със статус на "отговор НАП" - "успешно подадена доставка към
НАП" от НИС т.е. информацията е постъпила в НАП.
С оглед на така установеното отчитане на доставката от жалбоподателя чрез
използваната от него ЕСФП, неправилно административният орган е приел, че е
налице нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, тъй като доставката с получател
"Петрол“ АД е извършена при изключението по чл. 118, ал. 11 т. 5 от ЗДДС,
т.е. липсва материалноправно основание за налагане на ПАМ. В този смисъл е съдебната
практика на Върховния административен съд на РБ, застъпена в решение № 10395 от
13.10.2021 г. по адм. д. № 4680/2021; решение № 10393 от 13.10.2021 г. по адм.
д. № 11248/2020; решение
№ 3456 от 12.04.2022 г. по адм. д. № 7222/2021; решение № 130 от 11.01.2022 г. по адм. д. №
5927/2021 г.
Настоящият съдебен
състав не споделя и доводите на административния орган, изложени като мотив във
връзка с продължителността на срока - че е създадена организация на работа,
която позволява данните за доставени/продадени количества горива да не се
предават дистанционно към сървърите на НАП. Такава е била създадена с въвеждане
в експлоатация на ЕСФП, чрез която се регистрират продажбите и нивомерните
доставки. С оглед на това и налагането на мярката представлява несъразмерно засягане на нейния адресат в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта при отчитане
и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Дори да се приеме, че не са били
предадени данни по дистанционна връзка към НАП, от този факт не следват
единствено изводите, че това има като последица невъзможност за проследяване на
реализираните количества гориво, че неспазването на задължението води винаги до
отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат реализирани количества
гориво, не се отразяват обороти, по този начин се стига до намаляване на
данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане. Тези формирани
изводи от страна на административния орган не почиват на достатъчно факти и
обстоятелства.
Съдът счита, че приходната администрация
разполага с възможност да проследява реализираните количества гориво не само
чрез дистанционна връзка, но и с проверка на място в търговските обекти, където
функционират фискалните устройства и се съхраняват както книгите за дневни
отчети, така и акцизните данъчни документи за доставки. При такава проверка в
процесния случай не са установени никакви други нарушения на данъчната
дисциплина, освен неподадени данни по дистанционна връзка (в обекта е имало ФУ,
от същото са издадени фискални бонове за всяка извършена покупка на гориво,
отпечатан е дневен отчет, констатирано е пълно съответствие между касовата
наличност и отчетените средства чрез ФУ), с оглед на което извода на органа, че
неспазването на задължението за неподаване на данни по дистанционна връзка с
НАП винаги води до отрицателни последици за фиска е необоснован. Такива
последици в случая не са налице, няма и поведение от страна на търговеца,
насочено към неотчитане на оборот с цел избягване на данъчно облагане, поради
което мярката е и несъразмерна и засяга търговеца като препятства дейността му
в обекта за срок от 3 дни без да е налице необходимост от административна
принуда с цел защита на интересите на фиска или предотвратяване на негово
противоправно поведение.
За да е
законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да
не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Предвидената в чл.186, ал. 1, т.1, б. „г“ от ЗДДС
мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Съдът намира, че извършването на нарушение не
е доказано по безспорен и категоричен
начин, поради което наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на
принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото
не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване
извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа на този извод е
и това, че от съдържанието на протокола
за извършена проверка е видно, че няма отчетени разлики по ЕКАФП и фактическата
наличност. Следователно самите проверяващи са установили добросъвестно спазване
на задълженията по Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни.
Няма спор в
съдебната практика, че налагайки ПАМ в хипотезата на чл.186 от ЗДДС
административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не. Това обаче не може да
доведе до колизия с основните принципи на административния процес – чл. 4 и чл.
6 от АПК, изискващи административните актове да се издават за целите на закона
и при спазване принципа на съразмерност, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта.
При определяне
продължителността на срока за запечатване на обекта обаче органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази
продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай.
Предвид разпределената доказателствена тежест за ответника по правилото на чл.
170, ал.1 от АПК, органът не е формирал надлежни мотиви за срока на
продължителността на мярката. В конкретния случай липсата на определени
конкретно настъпили вредни последици за фиска водят до несъразмерност на
приложената мярка спрямо преследваната цел. Липсва обосновка относно
интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на
търговеца, а от тук и за необходимостта от продължителност на мярката в рамките
на 3 дни. Мотивите на органа са бланкетни, без конкретни данни за търговската
дейност на дружеството. При определяне
на срока за запечатване на обекта органът е нарушил рамката на оперативната
самостоятелност, защото липсва мотивиране за продължителността на срока,
съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Не е ясно как с налагането на
ПАМ за посочения в заповедта срок се постига целяната превенция срещу констатираното
противоправно поведение и по какъв начин са взети предвид вида и обема на
упражняваната в търговския обект дейност, без да са посочени данни за тях. Не е
изложена конкретика както относно нарушителя, взаимоотношенията му с фиска до
този момент, относно обекта, така и относно обстоятелствата – утежняващи или
смекчаващи, имащи връзка с нарушението. Не е направено съотнасяне към
релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне
тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката.
Липсата на надлежни
мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на материално правните
предпоставки на мярката, опорочава заповедта, тъй като препятства преценката за
съразмерност по чл.6 от АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл.169
от АПК. В този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на
РБ, застъпена в решение № 2028/16.02.2021 г. по адм. д. № 8091/2020 г., решение
№ 7288/16.05.2019 г. по адм. д. № 1408/2019 г., решение № 6302/24.04.2019 г. по
адм. д. № 14235/2018 г., решение № 2527/20.02.2019 г. по адм. д. № 11270/2018
г., решение № 6493 от 2.06.2020 г. по
адм. д. № 2094/2020 г., решение № 4167/13.04.2020 г. по адм. д. № 10089/2019 г., решение №
3154/27.02.2020 г. по адм. д. № 9435/2019 г., решение № 2458/17.02.2020 г. по
адм. д. № 13734/2019 г., решение № 2375/13.02.2020 г. по адм. д. № 9831/2019
г./.
Прилагането на ПАМ
не в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за
съразмерност, прогласен с чл.6, ал.2 АПК. Съгласно него административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената
продължителност на срока – 3 дни, се засяга съществено правната сфера на
адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Изпълнението на мярката дори за три дни е
период от време, през които би довело до ограничаване правата на търговец,
както и на приходите от данъци за фиска.
Отделно, дори и да
се приеме, че има извършено нарушение от страна на оспорващия във връзка със
задължението за предаване на данни по чл.118, aл. 10 ЗДДС, следва да се
съобрази, че последиците от него са отстранени към момента на издаване на ЗНПАМ
от 05.02.2021 г., като данните за доставеното количество гориво по АДД с УКН
0000000005666595/11.11.2020 г. са подадени коректно на 27.11.2020 г., поради
което и запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните
последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните
административни мерки не могат да изпълняват. Тъй като за такова
административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се
налага е други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. В този смисъл е съдебната практика, застъпена
в решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. №
1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. д.
№ 5363/2018 г.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспорената
в настоящото производство заповед, с която на „Петрол“ АД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и в
противоречие с целта на закона, поради което на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото съобразно
приложения на лист 81 списък, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени такива в размер на 50 лева, представляващи внесена държавна
такса (видно от платежното нареждане на л. 47 от делото). По отношение на
претендирания адвокатски хонорар, доколкото по делото от страна на
жалбоподателя и неговите процесуални представители не са представени никакви
доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, то не
следва да бъде присъждано такова.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Анотирана
съдебна практика
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 35-ФК/05.02.2021г., на
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Петрол“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“
№ 12, сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса за
образуване на административно дело.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховен
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.
Препис от него да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: