Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Враца, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Цветелина Банинска, като
разгледа гр.д. №1783 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от
ГПК.
Ц.Г.Р. е предявил против Прокуратурата на Република България
осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие от незаконно задържане за периода от
18.07.2010г. до 06.03.2018г. поради липса на законосъобразен акт за задържането
му.
Ищецът твърди, че на 15.07.2010г. бил задържан на
Летище София въз основа на постановление № 8503/2009г. на ВКП отдел
„Международно правно сътрудничество” на основание чл.64,ал.2 НПК за 72 часа,
като същото било издадено от некомпетентен орган и било незаконосъобразно. След
това бил конвоиран до затвора в гр. Враца, за да бъде приведена в изпълнение
присъда от 30.11.2009г. с GZ701 HV 1/09 X на областен град Корнойбург,
Република Австрия. Сочи, че Окръжен съд –Монтана не е бил компетентен да се
произнесе относно неговото задържане и признаване на присъдата на Република
Австрия. Не било постъпило искане от Република Австрия за неговото задържане.
По отношение на него не била вземана мярка задържане под стража. Не било налице
признаване на присъдата на Република Австрия от българския съд. Сочи, че с
оглед изложеното бил незаконосъобразно задържан, тъй като не са издадени
законосъобразни актове за неговото задържане и привеждане на присъдата от
Република Австрия в действие. Твърди, че определение №347 по ч.н.д. №535/2010г.
на ОС-Враца било незаконосъобразно и не можело да бъде основани за неговото
задържане, тъй като не бил компетентен.
Посочил е, че вредите се изразяват в загуба на зъби, побеляване на
косата, загубване на зрението и др. Твърди, че уведомявал началника на затвора
и прокуратурата, че бил задържан неправилно и незаконосъобразно, но те не го
пускали. Твърди, че ответника със свои действия и бездействия, които били
незаконосъобразни, довели до незаконното му задържане, с което му причинил
неимуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Посочил е, че въз основа на европейска заповед за арест от 05.06.2009г. от
Прокуратурата на гр. Корнойбург, Република Австрия, с решение на ОС – Монтана
от 11.06.2009г.по ЧНД № 74/2009г., изменено с Решение на АС-София с
№308/16.07.2009г. ищецът бил предаден на австрийските власти за срок от 6
месеца с постановление на ВКП от 24.07.2009г. Срокът бил удължаван два пъти с
решения от 16.01.2010г. и 20.04.2010г. С присъда на австрийски Окръжен съд –
гр. Корнойбург, на Ц.Г.Р. било наложено наказание „ доживотен затвор”.
Присъдата била изпратена на българските власти заедно с протокол от
14.04.2010г., в която било отразено, че ищецът е изявил желание да изтърпи
наказанието си в Република България. Бил приведен в страната на 15.07.2010г. и
с определение №347/08.11.2010г. по ч.н.д. № 535/2010г.на ОС-Враца е приета и
приведена в изпълнение присъдата по дело № 701 Hv1/09 на Окръжен съд – гр.
Корнойбург, Република Австрия. Сочи, е след привеждане на присъдата на австрийския
съд в изпълнение с определение на ОС-Враца основанието за задържане на ищеца е
именно тази присъда. Счита искът за неоснователен, моли да бъде отхвърлен.
С оглед указания на ОС-Враца е бил изготвен нов доклад
по делото, в който е посочена указаната правна квалификация на предявените
искове, като страните не са ангажирали допълнителни доказателства освен
Постаноление от 18.04.2019г. на ОП-Враца.
В допълнителни молби и в съдебно заседание ищецът
излага отново доводите си за материална и процесуална незаконосъобразност на
постановените от българските съдебни органи актове, което водело до липса на
акт за неговото задържане, съответно незаконосъобразното му задържане в
продължение на десет години, с което са му причинени твърдените неимуществени
вреди, както и че е изтекла давността за задържането му. Ответникът в съдебно
заседание, след изменение на доклада по делото с посочената правна
квалификация, съобразно указанията на ОС-Враца, поддържа становището дадено по
делото, като е изложил, че българските съдебни власти са предприели действия,
които са в рамките на тяхната компетентност и са законосъобразни. Посочил е че
по делото са представени доказателства, от които се установява, че са
предприети действия по привеждане на присъдата на австрийския съд в изпълнение
и задръжането на ищеца е законосъобразно.
Районен
съд – Враца, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представено е по делото предложение вх.№ 2091/2010г.
от 25.10.2010г. на Окръжна прокуратура-Враца до Окръжен съд – Враца, в което е изложено, че
Ц.Р. е бил осъден на доживотен затвор в Р Австрия, като лицето е предадено на
българската държава след изразяване от негова страна на съгласие да търпи
наказието в родината си. Посочено е че са налице предпоставките за привеждане в
изпълнение на наказанието и направено предложение до Окръжен съд – Враца да
бъде приета за изпълнение присъдата на ОС-Корнойбург, Република Австрия спрямо Ц.Р.,
който се намира в Затвора – Враца.
Представена е и Европейска заповед за арест, издадена
от Прокуратура –Корнойбург с искане лицето Ц.Р. да бъде предадено на
австрийската държава за наказателно преследване по обвинения във въоръжен
грабеж и опит за убийство. Във връзка с издадената европейска заповед за арест
е издадена справка за установено лице, обявено за общодържавно издирване рег.
№3917/05.06.2009г. от ОД МВР – Монтана / лист 86 от делото/, в която е
посочено, че е задържан Ц.Р., обявен за общодържавно издирване с телеграма
№26487/05.06.2009г. на ГД ППООР. Издадена е и заповед за задържане на лице рег.
№225/05.06.2009г. на МВР, с която Ц.Р. е задържан за 24 часа /лист 87/.
Постановено е и задържане на лицето за 72 часа с Постановление от 06.06.2009г.
на ОП-Монтана /лист88-89/. По отношение на Ц.Р. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ във връзка с изададена ЕЗА от 05.06.2009г. от Прокуратура Корнойбург,
Република Австрия с определение от 08.06.2009г. на ОС-Монтана /лист 90/.
С решение от 11.06.2009г. по чнд №74/2009г. на
ОС-Монтана е допуснато предаването на Ц. Р. на властите на Република Австрия на
основание евпорейска заповед за арест от 05.06.2009г. на Прокуратура
Корнойбург, Република Австрия с цел провеждане на наказателно производство,
потвърдена е и мярката за неотклонение „задържане под стража“ /лист 91-94/.
Решението на ОС-Монтана е било изменено с Решение №308/16.07.2009г. по внчд
№454/2009г. на САС, като е допуснато предаване на лицето Ц.Р. на австрийската
държава с цел провеждане на наказателно производство, като е определено
временно предаване на лицето за срок от шсет месеца от влизане в сила на
решението /лист 96-99/, като въззивният съд е изискал от страна на молещата
държава да бъдат предоставени гаранции от молещата държава, че лицето ще бъде
върнато в Р България след приключване на наказателното производство. С протокол
от 28.07.2009г. на МВР Дирекция Международно оперативно полицейско
сътрудничество е удостоверено предаването на лицето Ц.Р. на полищейски
служители от Република Австрия /лист 100/.
Представен е заверен превод и препис на оригиналния
документ на немски език от изчисление за период на наказание от Затвор Щайн, от
което е видно, че на лицето Ц.Р. е било
наложено наказание доживотно лишаване от свобода, влязло в сила на 15.02.2010г.
/лист 101 и 102/.
С постановление на ВКП, отдел „Международно правно
сътрудничество“ изх. №8503/2009г. от 13.07.2010г. е възложено на Главна
дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието на РБ чрез упълномощени за
това служители да приеме от служители на Република Австрия на летище София
лицето Ц.р., като след това го конвоират до затвора – Враца.
Отправено е предложение от ОП-Монтана до ОС-Монтана
изх. №865/09г. от 20.07.2010г. за приемане и привеждане в изпълнение на присъда
на Окръжен съд на Корнойбург, Република Австрия спрямо лицето Ц.Г.Р.. По
направеното искане ОС-Монтана се е произнесъл с Определение от 22.07.2010г. по
чнд 102/2010г., като е прекратил производството като недопустимо, тъй като е
счел, че не е компетентен. Определението на ОС-Монтана е било отменено с Определение
№ 277/25.08.2010г. по внчд №545/2010г. на САС, като е било върнато делото на
ОС-Монтана с указания да бъде изпратено на компетентния съд – ОС-Враца. Определението не е подлежало на обжалване и е
влязло в сила.
ОС-Враца е постановил определение № 286/10.09.2010г.
по чнд №464/2010г., с което е прекратил образуваното дело във връзка с искането от ОП-Монтана за приемане и
привеждане в изпълнение на присъда на Окръжен съд на Корнойбург, Република
Австрия спрямо лицето Ц.Г.Р., тъй като е счел, че компетентната прокуратура е ОП-Враца.
Направено е предложение вх.№ 2091/2010г. от
25.10.2010г. на Окръжна прокуратура-Враца
до Окръжен съд – Враца за привеждане в изпълнение на присъда на Окръжен съд на Корнойбург, Република
Австрия спрямо лицето Ц.Г.Р.,*** се е произнесъл с Определение №
347/08.11.2010г. по чнд №535/2010г., с което е приел за изпълнение и е привел
присъда от 30.11.2009г., постановено по дело № 701 Hv1/09x на Окръжен съд – гр. Корнойбург, Република Австрия, с
която Цватен Г.Р.,***, е осъден на доживотен затвор за престъпления, които по
българското законодателство се квалифицират като грабеж по чл.199, ал.2, т.2 НК, като е определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието –
доживотен затвор –специален в Затвор, съгласно чл.64, т.1 ЗИНЗС /лист 118/. Определението
на ОС-Враца е потвърдено с Определение №36/09.02.2011г. по внчд №21/2011г. на
САС. Определението на САС не е подлежало на обжалване и с постановяването му е
влязло в сила потвърденото определение № 347/08.11.2010г. по чнд №535/2010г. на
ОС-Враца /лист 141-144/.
Представено е Решение №238/02.05.2011г. на ВКС по НД
№1288/2011г. е оставено без уважение искането на Ц.Р. за
възобновяване на чнд 535/2010г. на ОС-Враца.
Представен е и заверен препис от Решение 22 Вs49/15i на Върховен областен съд Виена, с което е отказано
възобновяване на наказателното производство срещу Ц.Р., като е изложил, че не
са налице предвидените в закона предпоставки за това. Също така е посочено, че присъдата,
с която Ц.Р. е бил признат за виновне и му е било наложено наказаниято
доживотен затвор е влязла в сила с решение на Върховен съд на Р Австрия от 20.01.2010г.
GZ
15Os 1/10a-5 и Върховен областен съд
Виена от 15.02.2010г. 19 Bs 30/10s.
Представено е постановление от 18.04.2019г. на
ОП-Враца по преписка вх. №Р-6/2011г., с което са оставени без разглеждане
молбите на Ц. Г.Р., тъй като били налице предходни поризнасяния по идентични
молби и липса на нови факти и доказателства по тях. По подадените от лицето
жалби била извършена проверка от ВКП, за която ищецът бил запознат с резолюция
на завеждащ отдел „Съдебен“ при ВКП №11818/2011г. от 21.02.2018г.
По делото са изслушани двама свидетели, които е
следвало да установят причинените на ищеца неимуществени вреди. Свидетелят Б.е
казал, че за десетте години, които ищецът е прекарал в затвора, същият е станал
нервен, оплаквал му се е, че го боли стомаха, че трябва да си прави зъбите, не
се чувствал добре в затвора, бил побелял. Свидетелят посещавал ищеца всеки
месец в затвора и му било направило впечатление, че е притеснен и съсипан.
Свидетелят Ангелов е казал, че за времето, в което е в затвора ищецът е
побелял, зъбите му са извадени, че е споделял, че има притеснения, защото бил
задържан незаконосъобразно.
При
така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
1, предл. последно и т.2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие от
незаконно задържане за периода от 18.07.2010г. до 06.03.2018г.
Съдът намира, че твърденията на ищеца,
че е задържан и продължава да бъде държан в Затвора - Враца без липса на акт за
задържането му и въз основа на незаконосъобразен акт, се опровергаха от
представените по делото доказателства. Представен е по делото акт на съд - Определение
№ 347/08.11.2010г. по чнд №535/2010г. на ОС-Враца, потвърдено с Определение
№36/09.02.2011г. по внчд №21/2011г. на САС, и влязло в сила. Излагат се от
ищеца подробни съображения за незаконосъобразност на процедурата по задържането
му, както и твърдения, че актът за задържане е постановен от некомпетентен
орган, поради което същият е незаконосъобразен и не може да бъде основание за
неговото задържане. Тези съображения са доводи за инстанционен контрол на акта
на съда, въз основа на който е задържан. Настоящият съдебен състав не е
компетентен да се произнася относно материалната и процесуална
законосъобразност на постановени актове от съдебни органи и прокуратурата.
Налице е влязъл в сила акт на съда - определение № 347/08.11.2010г. по чнд
№535/2010г. на ОС-Враца, с който е приета и приеведена в изпълнение присъда
от
30.11.2009г., постановено по дело № 701 Hv1/09x
на Окръжен съд на Корнойбург, Република Австрия спрямо лицето Ц.Г.Р.. С
оглед това обстоятелство не е налице основание за ангажиране на отговорността
на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВ, където е предвидено,
че отговорността на държавата се ангажира и при всички други случаи на лишаване
от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана
със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.). В чл. 5, § 1 от Конвенцията е предвидено,
че едно лице може да бъде лишено от свобода само в предвидените в т. a-f случаи. В
чл.5, §1, б. „а“ от Конвенцията е предвидено, че едно лице може да бъде
задържано, когато лишаването от свобода е по силата на постановена от
компетентен съд присъда. Установи се от представените по делото доказателства,
че ищецът е бил осъден с присъда от 30.11.2009г., постановено по дело № 701
Hv1/09x на Окръжен съд на Корнойбург, Република Австрия, като същата е
преминала инстанционен контрол и е влязла в сила. Влязлата в сила присъда на
Окъжен съд Корнойбург, Република Австрия е била приета и приведена в изпълнение
с влязло в сила Определение № 347/08.11.2010г. по чнд №535/2010г. на ОС-Враца,
което също е преминало инстанционен контрол и е влязло в сила. Ищецът се е
възползвал от предвидените в закона възможности и за извънреден контрол на
съдебните актове, като е поискал възобновяване на наказателното производство в
Република Австрия, както и възобновяване на производството, в което присъдата е
била приета за изпълнение в Р България. И двете молби са били оставени без
уважение.
Не са налице и основанията за ангажиране
на отговорността на държавата и по чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ, съгласно която
държавата дължи обезщетение и при нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 -
4 на Конвенцията. Конкретни доводи за нарушаване на някои от тези права не са
наведени от ищеца, но не се и установиха такива обстоятелства по делото.
Производството пред българските съдилище е водено на български език, като
ищецът е българин, който владее български език. Не са наведени доводи за
несвоевременно насрочване и разглеждане на делата за вземане на мярка
„задържане под стража“ спрямо ищеца, като е видно и от представените
доказателства, че е налице хронологична последователност на актовете, с които
същата е била взета спрямо него и ищецът е бил изправен пред съдия за вземане
на постоянна мярка „задръжане под стража“ до привеждане на присъдата на Р
Австрия в изпълнение. Както вече бе изложено, ищецът се е възползвал от всички
възможности за инстанционен и извънинстанционне извънреден контрол на съдебните
актове, въз основа на които е бил задържан, както в България, така и в Австрия.
Следва да се отбележи, че още при
предаването му на Р Австрия по издадената европейска заповед за арест, молещата
държава се е задължила и е дала гаранции, че ще върне Ц. Р. в Р България след
изтичане срока на предаването му. Настоящият съдебен състав не е компетентен да
се произнася и относно изтичане на давността за задържане на лицето, тъй като е
налице специален процесуален ред за това. Настоящият съдебен състав не може да
се произнася относно законосъобразността на съдебните актове на други съдебни органи,
поради което не може да се произнесе по възражението на ищеца, че не е
представено доказателство, че той действително е поискал пред съд в Р Австрия
да изтърпява присъдата си в Р България. Такива доказателства са били
представени пред компетентния да решава въпроса за привеждане на присъдата в
изпълнение съд, който се е произнесъл с влязъл в сила акт.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен като не са налице основания за ангажиране
отговорността на държавата, и същият следва да бъде отхвърлен изцяло. Разноски
не са претендирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Ц.Г.Р., ЕГН **********, против
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2, осъдителни искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 1, предл. последно и т.2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие от
незаконно задържане за периода от 18.07.2010г. до 06.03.2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД - ВРАЦА в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: