Решение по дело №508/2021 на Административен съд - Плевен

 

 

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 562

 

гр.Плевен, 04.11.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен,втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:                                             

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                             СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА касационно административно-наказателно дело № 508/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Делото е образувано въз основа на касационна жалба  подадена от „Стаф компани“ ЕООД представлявана от А. С. управител, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. „Русе“ бл. 87 вх.В ап. 6  срещу решение № 249/21.05.2021 г. на  РС Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-0000521/21.01.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен,  с което, на основание чл. 81а, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500, 00 лева, за нарушение на чл. 74е, ал. 2, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта.

В жалбата се твърди, че решението на ПлРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изводът на първостепенния съд,  че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати  съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон е неправилен. Твърди, че в жалбата са изложени доводи досежно незаконосъобразността на АУАН и НП, но същите не са били обсъдени от решаващия съд.  Излага доводи, че районния съд не е обсъдил и другия аргумент, а именно че при определяне на наказанието административнонаказващия орган само формално се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 и чл.28 от ЗАНН, липсва преценка дали случаят е маловажен или не.  На следващо място, при определяне на наказанието съдът е изложил аргументи относно липсата на отегчаващи обстоятелства обуславящи налагане на размер над средния предвиден в кодекса, както и  че не се твърди нито са представени доказателства за поредност на нарушението, но не е изменил обжалваното наказателно постановление, като намали размера на санкцията. В заключение отправя искане решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно прави искане да измени  наказателното постановление, като намали размера на санкцията от 2500 лв на 1000 лв.

Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" –Плевен чрез Гл. инспектор Р.И., която оспорва касационната жалба като неоснователна.Прави искане решението на ПлРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна –ОП Плевен,  изразява становище,  че касационната жалба е неоснователна, а решението на ПлРС да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Разгледана по същество е частично основателна.

         С обжалваното решение № 249/21.05.2021г. постановено по НАХД 551/2021г. РС Плевен е потвърдил НП № 15-0000521/21.01.2021г. издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Плевен, с което на „Стаф компани“ЕООД гр. Плевен, с ЕИК 20440508, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. „Русе“бл. 87, вх.В ап.6 представляван от управителя А. С. на осн. чл. 85 ал.4 от ЗНЗ, вр. чл. 81 а ал.2 от ЗНЗ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв за нарушение на чл. 74 е ал.3 вр. чл. 74 е ал.2 т.7 от ЗНЗ.  С оспореното пред районния съд наказателно постановление "Стаф компани" ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на предприятие, което осигурява временна работа, притежаващо удостоверение № 210/10.07.2017г. не отговаря на условията на чл. 74 е ал.2 т.7 от ЗНЗ, тъй като няма сключена групова застраховка през целия период на регистрацията в размер на 200 000 лв или банкова гаранция в размер на 200000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа.

         За да постанови решението ПлРС е приел, че  АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона форма, като съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи, че административното нарушение е установено по безспорен начин, за правилно определяне от административно-наказващия орган  на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ПлРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи. Съдът намира, че оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения допуснати в хода на административнонаказателното производство  са неоснователни.По делото е представена покана отправена до „Стаф компани“ на 14.12.2020г., с която е поканен упълномощен представител на дружеството да се яви в Д „ИТ“ Плевен  и представи документи доказващи изпълнение на задълженията по чл. 74 а от ЗН. Видно от  представеното  по делото пълномощно е видно, че А. С. в качеството на собственик на „Стаф компани“ ЕООД е упълномощил Й. Д. Г.  да представлява дружеството пред Дирекция Инспекция по труда гр.Плевен, с правото да подписва индивидуални административни актове, протоколи , АУАН, НП, покани, уведомления, както и всички останали заключителни документи, резултат от контролната дейност на органите извършващи проверките в Дирекция ИТ Плевен. От представените по делото – декларация и писмо от Й. Г., е че същата е получила на посочения от нея електронен адрес документи относно извършена проверка на Д „ИТ“, включително покана, както и е представила на проверяващите отговор, в който не е оспорила, че през 2020г. дружеството не е платило застраховка ПОВР. В подадената от Г. декларация изрично е заявено, че във връзка с извънредната епидемична обстановка не и е възможно да пътува до гр. Плевен и лично да получи и подпише документи, поради което е поискала АУАН да и бъде изпратен по пощата на посочения адрес.Видно от съдържанието на представения по делото АУАН е, че като дата на извършване на нарушението е посочена датата  15.12.2020г.. Това е датата на която е извършена проверката, от  служители на Д „ИТ“, видно от представения по делото протокол № ПР 2037099/15.12.2020г. Както в АУАН, така и в НП изрично и ясно се сочи, че нарушението се възприема от органа за извършено на 15.12.2020г. Изпълнителното деяние е във формата на бездействие, което е констатирано на 15.12.2020г. и несъмнено към този момент то се осъществява. Описаното в НП деяние представлява продължено административно нарушение, т.е. фактическият състав на същото се осъществява непрекъснато /продължено/ във времето до момента, в който е то се установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН. В случая нарушението е установено с Протокол за проверка № ПР 2037099/15.12.2020г, поради което съдът приема че възраженията в касационната жалба относно  неправилност на съдебното решение в тази му част са неоснователни.

 От материално-правна страна, с обжалваното пред ПлРС наказателно постановление административно-наказателната отговорност на "Стаф компани" ЕООД е ангажирана за допуснато нарушение на чл. 74л, ал. 5 във връзка с  чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ. Цитираните разпоредби вменяват в задължение на предприятията, които осигуряват временна работа, всяка година до 30 юни да представят в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват, че имат сключена групова застраховка в размер 200 000 лева или банкова гаранция в размер 200 000 лева за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа. В случая, между страните по делото не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства/ удостоверение за регистрация стр. 20/, че дружеството – касационен жалбоподател, притежава качеството на предприятие, което осигурява временна работа, по смисъла на § 1, т. 39 от Допълнителните разпоредби  на ЗНЗ, във връзка с § 1, т. 17 от ДР на Кодекса на труда, както и че в качеството си на такова, през 2020г. не е   сключвало групова застраховка в размер 200 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 74 е ал.3 от ЗНЗ лицата трябва да отговарят на условията по ал. 2 т.е. да имат сключена застраховка през целия период на регистрацията.За неизпълнението на това императивно законово задължение, правилно АНО е ангажирал отговорността на оспорващия търговец.Касационния състав намира, че правилно първостепенния съд е приел, че не са налице основанията за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Извод за маловажност на административното нарушение не може да обоснове и фактът, че нарушението е извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, или пък само едно, но изключително такова, а напротив, случаят е типичен за нарушенията от този вид и не се различава по степента си на обществена опасност от останалите от тях.  Съдът, обаче не споделя становището относно размера на наложената имуществена санкция. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят няма индивидуализиращи белези, които да го отличават от обичайните нарушения от този вид, но не са налице и отегчаващи обстоятелства, които да обосновават по-висок размер на санкцията, поради което съдът намира, че целите на административното наказание могат да бъдат постигнати и с налагане на такова в минимален размер, а именно 1000, 00 лева.

         По изложените съображения съдът счете, че  решението на ПлРС следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено ново, като наказателното постановление  следва да бъде изменено в частта, касаеща наложената имуществена санкция, която бъде намалена от 2500 лв на 1000 лв.

Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Искане в тази насока е направено от процесуалният представител на Д"ИТ" Плевен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответниѝя вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В Чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗП, е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

Съобразявайки частичната основателност на жалбата съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80, 00 лева.

        

         Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Решение  № 249/21.05.2021г. постановено по НАХД 551/2021г. по описа на ПлРС, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 15-0000521/21.01.2021г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на „Стаф компани“ ЕООД гр. Плевен ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул. „Русе“ бл. 87 вх.В а 6 представляван от управителя А.С., на осн. чл. 85 ал.4, вр. 81 а ал.2 от ЗНЗ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2500 лв за нарушение на чл. 74 е ал.3 вр. чл. 74 е ал.2 т.7 от ЗНЗ, и вместо него постановява :

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0000521/21.01.2021г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на „Стаф компани“ ЕООД гр. Плевен ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул. „Русе“ бл. 87 вх.В а 6 представляван от управителя А.С., на осн. чл. 85 ал.4, вр.чл. 81 а ал.2 от ЗНЗ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2500 лв за нарушение на чл. 74 е ал.3 вр. чл. 74 е ал.2 т.7 от ЗНЗ в ЧАСТТА досежно размера на санкцията, като я НАМАЛЯВА от 2500 лв на 1000 лв.

         ОСЪЖДА „Стаф компани“ ЕООД гр. Плевен ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул. „Русе“ бл. 87 вх.В а 6 представляван от управителя А. С. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен сумата 80 лв представляващи юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.