Решение по дело №163/2020 на Районен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

гр.Русе, 23.07.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    РАЙОНЕН  СЪД,    VI-ти     граждански      състав   в  публично    заседание  на  9-ти юли през  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 163 по описа за 2020 година,   за да се  произнесе, съобрази следното: 

Предявените в обективно съединение искове за издръжка са с правно основание чл.144 и чл.149 от СК.

Ищцата Й.Д.С. *** твърди, че ответника Д.Й.С. *** е неин баща. Заявява, че с решение от 26.04.2017г. по гр.д.№771/2017г. по описа на РРС ответникът е осъден да  заплаща ежемесечна издъжка на детето си Й. в размер на 150лв.

Поддържа, че на 28.07.2019 г. навършила пълнолетие като и след тази дата била ученичка в дванадесети клас  през учебната 2019/2020г. в дневна форма на обучение в ПГ по Речно Корабостроене и Корабоплаване – Русе. Заявява, че не притежава имущество и не реализира доходи, от които да се издържа сама, а ответникът работи и реализира трудов доход, от който би могъл да и заплаща издръжка. Моли съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да и заплати издръжка за минало време – за времето от 15.09.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, в размер на 200 лева месечно (общо 800 лева), както и за времето от депозиране на исковата молба в съда до завършване на обучението й в 12-ти клас в ПГ по Речно Корабостроене и Корабоплаване – Русе, в същия месечен размер.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника Д.Й.С., чрез проц.представител адв.В.Т. от СмАК е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Сочи, че издръжката на пълнолетните деца не е безусловна и като такава се дължи само ако няма да съставлява особено затруднение за родителя, който я  дължи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, а алтернативно да присъди издръжка в минимален размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане /л.4/ се установява, че ответникът е баща на ищцата, която понастоящем е пълнолетна /18 годишна/. Видно от издаденото уверение, последният продължава средното си образование в ПГРКК – гр.Русе, където е ученик в 12 – ти клас, дневна форма на обучение.

 

По делото не се спори, а и от представеното медицинско направление е видно, че ищцата има хронично заболяване – смесено разстройство на училищните умения (дислекция), за което са и необходими допълнителни средства за лечение и обучение. От Удостоверение за получени брутни доходи с изх. № 996/08.01.2020 год., издадено от „Пацони Маркет”- гр.Русе, е видно, че майката на ищцата е получила за периода от м.януари 2019 год. до м.декември 2019 год. сумата 7122.89 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение, или средно  месечно брутно тр.възнаграждение  в размер на 593.57 лв.

По делото не се спори, че ответникът живее на семейни начала с друга жена, като от съжителството им се родило детето Д. Д. С., роден на ***г.  Ответникът работи, като е получил брутно трудово възнаграждение за периода от м.август 2019 год. до м.януари 2020 год. сумата 6475.26 лева, или средно  месечно брутно тр.възнаграждение  в размер на 1079.21 лв.

От 23.06.2016г. изплаща ползван кредит за текущо потребление с месечна вноска от 170.05 лева и краен срок на погасяване на кредита – 24.06.2026г. , а жената, с която живее на семейни начала изплаща кредит за жилището, в което живеят с месечна погасителна вноска от 389.15 лева.

В показанията си свидетелят И. П. И. твърди, че е дядо на ищцата по майчина линия. Издръжката на пълнолетната му внучка била свързана освен със средства за храна, облекло и учебни пособия, а и с хроничното й заболяване дислексия, като лекарствата, които й се купували месечно възлизали на 50.00 лева. Доходите на майка й били в рамките на минималната за страната работна заплата. В края на м.юни 2020г. Й. имала бал във връзка със завършване на средното си образование, като за целта майка й направила общо разходи в размер на 1500 лева, включително и за закупуване на рокля и обувки. Пояснява, че непрекъснато се налагало да водят дела за присъждане на издръжка, тъй като ответника не заплащал доброволно никакви средства за детето.

Показанията на свидетелят се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства, а и по делото липсват други такива, които да опровергават изложените от него факти, поради което съдът няма основание да не цени показанията на свидетеля, въпреки, че същият е дядо по майчина линия на ищцата.

Съдът не коментира представените от ответника изпълнителни листи по гр.д.№771/2017г. и покана за доброволно изпълнение по образуваните във връзка с тях изпълнителни дела при ЧСИ Иван Хаджииванов, т.к. от същите може само да се изведе съждение за достоверност на твърдяното от ищцата обстоятелство за липса на желание за изплащане на дължимата от страна на ответника издръжка.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В СК е регламентирано задължението на родителите да осигуравят издръжка и на своите навършили пълнолетие деца. Съобразно предвидените в закона предпоставки, за да се присъди издръжка на навършило пълнолетие дете и бъде уважен иск по чл.144 СК е необходимо да се установи в процеса кумулативното наличие на елементите на правопораждащия факт: детето да е навършило пълнолетие, да учи редовно обучение в средно, полувисшо или висшо учебно заведение, да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да не е навършило 20 г., респ. 25 г. и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя. По делото се установи, че ищцата е пълнолетна, записана като ученичка в 12-ти клас, редовно обучение за учебната 2019/2020г., без собствени доходи и имущество и е под 20 годишна възраст. От представеното по делото Удостоверение (л.16) издадено от работодателя на ответника Военно формирование 22050-МО, Банкя, се установи, че за периода м.август 2019 год.- м.януари 2020 год. ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в размер 6475.26 лева или 1079.21 лева месечно - сума близка до размера на средната работна заплата за страната (конкретно за Южен централен район е 1066 лв. за 1-то тримесечие на 2020г. съгласно статистически данни на НСИ) и което около два пъти по –високо от това на майката на ищеца. Относно възражението, че ответника имал задължение и към второ дете, същото е неоснователно, т.к. видно от приетите доказателства същото е 11-годишно и  нуждите му са значително по-ниски, а за издръжката му задължение има и неговата майка. Относно направеното от ответника възражение,че имал да плаща кредит, същото е неоснователно, т.к. дори и след изплащане на месечната вноска към банката за него би останала сума, от която може да заплаща издръжка за пълнолетната си дъщеря, а при желание от страна на кредиполучателя и в случай че месечната вноска е висока за него, би могло да се предоговори с банката друг срок за погасяването му, но с по-ниски месечни вноски.

  С оглед на това, съдът приема, че са налице визираните в закона предпоставки, които обусловят частичната основателност на предявените искове. По същество този извод не се оспорва от ответника. Предвид изложеното съдът намира, че ищеца има право на издръжка от своите родители, тъй като няма самостоятелни средства за живот. За да се ангажира отговорността за издръжка на ответника към навършилото вече пълнолетие дете следва заплащането на издръжка да не представлява особени затруднения за него. Съдът счита, че за ответника няма да представлява особено затруднение заплащане на издръжка в размер на 170.00 лв. месечно,  а останалата част от необходимата издръжка следва да се осигурява от  ищцата и от нейната майка. Искът като основателен следва да бъде уважен до размер на 170.00 лв., а в останалата част следва да се отхвърли.

По отношение на предявения иск за заплащане на издръжка за минал период от време съдът съобразява следното :

Искът е частично основателен  по гореизложените съображения за издръжката, претендирана от ищеца. За периода от 15.09.2019г. до 15.01.2020г. са налице всички изискуеми по закон предпоставки, пораждащи за ищеца право да претендира от ответника заплащане на издръжка като пълнолетно учащо се дете. По отношение на размера на издръжката важат изцяло гореизложените мотиви, поради което намира ,че за посочения период ответникът дължи на ищеца издръжка по 170.00лв. месечно (общо 680лв.). За останалият размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

   И двете страни по делото са претендирали разноски. Ищецът е заявил претенция си за разноски в размер на 300лв.-  възнаграждение за един адвокат, представител на ищеца.по представен списък съобразно чл. 80 от ГПК.

Ответникът претендира заплащането на разноски, като не е представил списък. Съдът установи, че направените от ответника разноски по делото са в размер 400.00 лева, като включват възнаграждение за един адвокат.

При това положение и съобразно уважената част от иска, ответникът ще дължи разноски на ищеца в размер 195.00 лева.

   На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса по с/ка на РРС в размер на 272.00лв.

   По изложените съображения съдът

 

 

                                                          Р   Е   Ш   И  : 

 

   ОСЪЖДА Д.Й.С., ЕГН с ЕГН: **********,*** да заплати на Й.Д.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес-***, чрез адв.К.Д. месечна издръжка в размер на 170.00 лв. (общо сумата от 680лв.) за минал период, считано от 15.09.2019г. до 15.01.2020г. и  ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 200.00лв.  (общо сумата от 800 лева), като неоснователен.

   ОСЪЖДА Д.Й.С., ЕГН с ЕГН: **********,*** да заплаща на Й.Д.С., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес-***, чрез адв.К.Д. месечна издръжка в размер на 170.00 лв., считано от 15.01.2020г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването на издръжката и  ОТХВЪРЛЯ иска в останалата  част  до 200.00лв.  като неоснователен.

   ОСЪЖДА Д.Й.С., ЕГН с ЕГН: **********,*** да заплати на Й.Д.С., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес-***, чрез адв.К.Д. сумата 195.00 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.Й.С., ЕГН с ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 272.00 лева.        

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 23.07.2020г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: