Определение по дело №160/2025 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви към определение рег. №157/23.04.2025г. по ЧНД №160/2025г. по
описа на Окръжен съд- С.

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената И. М. М., която изтърпява в Затвора
в гр. С. определеното й наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ
години като към момента на подаване на молбата е изтърпяла фактически
повече от половината от наказанието. Осъдената И. М. иска да бъде
освободена условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от
наложеното наказание лишаване от свобода.
Началникът на Затвора- гр. С. е депозирал становище, чието заключение
е, че няма достатъчно доказателства за настъпили положителни промени в
поведението и личността на осъдената. Дава мнение молбата на лишената от
свобода М. да остане без уважение, осъдената да не бъде условно предсрочно
освободена.
Прокурорът в съдебно заседание счита, че към момента не са изпълнени
всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК. Сочи, че макар да е
изпълнена първата изискуема предпоставка, тъй като осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от наложеното й наказание, към момента в
случая не може да се приеме по категоричен начин, че молителката се е
поправила по време на престоя й в затвора. Според прокурора, на първо място
това становище се базира на извършените няколко оценки на лишената от
свобода като правонарушител като резултатът от тези оценки от една страна
като абсолютна стойност риска от рецидив е висок, а от друга страна се
наблюдава през различните периоди понякога завишаване на оценката като
правонарушител, което говори за една неустойчивост в промяната на
личността на лишената от свобода и всъщност води до извода, че лицето не е
дало категорични доказателства за своето поправяне. По отношение на факта,
че лишената от свобода не е била наказвана по време на престоя в затвора се
сочи, че наред с това тя е била поощрявана един единствен път, което също би
следвало да се прецени от гледна точка на това, че тя не е дала доказателства
за своето поправяне. Що се отнася до здравословното състояние на лишената
от свобода се признава, че то действително е тежко, но същевременно се
обръща внимание на това, че през годините на лицето е оказвана
своевременна и адекватна медицинска помощ организирана е от страна на
затворническата администрация в С., поради което се обосновава извод че
здравословното състояние не може да обоснове необходимост за уважаване на
искането за условно предсрочно освобождаване. Настоява се да не бъде
уважавана молбата на осъдената И. М. за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на началника на Затвора- гр. С. поддържа становището
му като счита, че към днешна дата не са изпълнени кумулативните изисквания
на закона в частта относно поправяне на осъденото лице. Посочва, че е
1

наградена еднократно на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС- „писмена
похвала“ през месец 07.2024г. за постигнат среден успех „Добър“- 4,00 през
учебната 2023/2024г. и не е наказвана. Заявява, че рискът от рецидив е запазен
в стойностите на среден като в становището са посочени подробно
конкретните проблемни области, които се задържат и нуждаят от
допълнително въздействие. Сочи, че лишената от свобода И. М. в условията
на затвора не търси възможности за позитивна реализация въпреки наличните
ресурси, а е съсредоточена предимно върху потребностите си, склонна е към
упорство, трудно приема препоръки, допуска въвличане в конфликтни
ситуации по местоживеене, изисква съобразяване с нейните собствени нужди.
Същевременно твърди, че усилията, които осъдената полага в училище са
стимулирани с промяна в режима й в следващия по- лек. Пледира да се остави
без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от
свобода.
Защитникът на осъдената излага подробни доводи за наличието на
основание, което се предлага да бъде съобразено от съда при преценка
основателността на така депозираната молба, свързано със силно влошеното
здравословно състояние на осъдената, за което се представят и писмени
доказателства. Твърди се, че осъдената страда от различни тежки заболявания,
чието лечение предполага условия, различни от съществуващите в затвора.
Обосновава се тезата, че през времето на изтърпяване на наложеното й
наказание лишаване от свобода до настоящия момент осъдената М. е
преосмислила извършеното от нея деяние, за което е била осъдена, при което
престоят й в затвора е изиграл ролята си да я превъзпита. Твърди се, че
правилният, обективен и законосъобразен анализ на всички относими към
настоящия казус факти и обстоятелства, съобразен със съдържанието на
нормата на чл.439а от НПК формира извод за наличие и изпълнение на
предвидените в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК законови предпоставки за
постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената И. М. М.,
доколкото е налице трайна положителна промяна у нея, обективиран израз на
което е и факта, че спрямо нея няма констатирани нарушения, нито са й
налагани каквито и да било наказания по време на пребиваването в затвора; че
е показала не само добро поведение, но и редовно участва в образователните и
квалификационни дейности. Акцентира на изключително лошо здравословно
състояние на молителката, за което се позовава на съдържащите се
многобройни писмени доказателства. Позовава се и на обстоятелството, че
осъдената е освидетелствана с висока степен на нетрудоспособност, за което
също са налице медицински документи. Акцентира и на тежкото й семейно
състояние, с оглед факта, че има двама сина, които са също с тежки
заболявания- слепота, по повод на което те имат призната 100%
неработоспособност. Позовава се и на представената справка от
представителя на началника на Затвора, където са посочени дейностите, в
които и по отношение на които М. е взела участие като същевременно се
оспорва констатацията в тази справка, че тя е имала достъп, но е участвала
2

избирателно в сравнително малка част от предлаганите активности с
лишените от свобода в затвора. Моли прецизно да бъде приложена
разпоредбата на чл.439а от НПК и по- специално ал.3 на тази норма, според
която неприлагането на мерки за поощрение и неучастие в програми и
дейности по ал.1, както и размерът на неизтърпяната част от наказанието, не
могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно
предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостното поведение на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.
В съдебно заседание осъдената М. посочва, че полага труд, респ. е
посещавала училище. В последната си дума иска да се уважи молбата й за
условно предсрочно освобождаване.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
С присъда №62/16.12.2016г. по НОХД №591/2015г. на Окръжен съд- П.
на осъдената М. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ОСЕМ години за престъпление по чл.211, предл.1 от НК. Осъдената е
постъпила в Затвора- гр. С. на 31.01.2019г. Изпълнението на наказанието е
било прекъсвано по медицински причини за срок от ШЕСТ месеца и
ПЕТНАДЕСЕТ дни.
Към 19.03.2025г. осъдената е изтърпяла общо ШЕСТ години и
ДВАДЕСЕТ и ПЕТ дни.
Придобива право за промяна на режима през месец януари 2024г. и
право на условно предсрочно освобождаване на 31.07.2024г.
Със заповед № РД- 23/18.12.2023г. на Началника на затвора е променен
режимът й от „строг“ на „общ“.
Със заповед №РД- 26/01.07.2024г. на Началника на затвора е преместена
в затворническо общежитие от открит тип „С.“.
Осъдената е личност, която предпочита да съхранява ресурсите си и да
не полага усилия в общи активности. На преден план представя здравословни
проблеми, чрез които обяснява своята пасивност и самосъхранително
поведение.
Поддържаните от нея взаимоотношения са предимно основани на
желанието й да получава подкрепа, състрадание и съчувствие, което
възпрепятства допълнително активността й. Оформена като тиха,
неконфликтна и неангажирана със случващото се около нея, често пъти не
изразява мнение и позиция и предпочита да следва основно своите нужди и
потребности. Не е склонна да нарушава комфорта си в името на други
интереси, показва мнителност и недоверие в случаи, когато се търсят
компромисни варианти за решаване на възникнали проблеми.
Насочена единствено към образователната дейност, чрез която редуцира
престоя си в затвора като към другите зони от поправителното въздействие е
3

пасивна и незаинтересована.
След подаване на молба за условно предсрочно освобождаване проявява
интерес към клубните активности в затворническото общежитие- клуб
„Гайтанче“, арт клуб и прави опити да се включва в дейността им, но това
показвало по- скоро манипулативност в поведението, а не осъзнат стремеж
към развитие и промяна.
Въпреки, че осъдената не допускала конфликти и напрежение около себе
си, правило впечатление, че отношенията с другите осъдени са основани
предимно на потребността й да бъде обгрижвана от тях и възприемана като
болен и уязвим човек. В ситуации, които застрашават интересите й търсела
външна подкрепа- близки, семейство, адвокатска помощ и правела системни
опити за облекчаване на положението си и оказване на въздействие за вземане
на решения в нейна ползва. Не била склонна да се задълбочава и да
засвидетелства коректност по отношение на правила, препоръки, служители
или други осъдени. Установена била ситуация през месец февруари 2025г., в
която правила опит да заобиколи правилата и да въведе в заблуждение
служител, за да ползва 2 бр. бързовари, в разрез с изискванията в затвора.
Не била наказвана. Наградена била еднократно на основание чл.98, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС- „писмена похвала“ през месец юли 2024г. за постигнат среден
успех „Добър“- 4,00 през учебната 2023/2024г.
По отношение на трудовата й ангажираност, предвид ниската степен на
образование, осъдената не притежава професионални квалификации. По
нейни твърдения, преди постъпването в затвора тя не е полагала обществено
полезен труд като твърди, че в миналото е „работила“ като личен асистент на
двамата си сина, които според решение на ТЕЛК били със 100%
нетрудоспособност, с чужда помощ- незрящи, но не напълно. Занимавала се с
„врачуване и гадателство“, което стои в основата на противоправната й
дейност.
В условията на затвора осъдената не работи по медицински причини.
Поправителният ефект на трудовата дейност е трудно приложим при
осъдената, тъй като същата е с решение на ТЕЛК и определена 80 % трудова
неработоспособност.
По отношение на участието й в образователни, обучителни и
квалификационни дейности в становището е посочено, че въпреки
първоначалните данни за завършено начално образование, в живота на
свобода тя реално не е посещавала училище.
В условията на затвора през 2019 г. се включва в образователния процес
и е записана като ученичка в 1- ви клас в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвора-
С. и през настоящата 2024/2025 учебна година е ученичка в 5- ти клас.
Посещенията са редовни, влага старание и усърдност в усвояване на учебния
материал, но все още изпитвала затруднения при четенето и писането.
Отличена е с „Отворено писмо“ за добър успех, съгласно правилника на
4

училището. Що се отнася до неформалното образование- тя не изпитва
потребност допълнително да надгражда образователните си умения.
Участието й в образователната дейност се характеризира с постоянство
като тя не допуска отсъствия. Положителното отношение към образователния
процес е мотив за поетапна промяна в правния статус на осъдената- промяна
на режим в следващия по- лек и настаняване в затворническо общежитие от
открит тип.
При постъпване в затвора оценката на правонарушителя регистрира
следните зони за осъществяване на поправително въздействие:
- раздел 4 „Обучение, образование и трудова дейност“;
- раздел 5 „Управление на финанси и доходи";
- раздел 7 „Начин на живот и обкръжение“;
- раздел 11 „Умения за мислене и поведение“:
- раздел 12 „Нагласи“:
- личностни- осъдената не притежава необходимите изисквания за
включване в когнитивно- поведенчески програми, поради ниска степен на
образование.
- административни с добри възможности за включване в рехабилитационни
програми за повишаване на двигателната култура, за профилактика на стреса,
арт дейности и т. н.
Интересът на осъдената към предлаганите програми за пълноценен
престой продължава да бъде през цялото време непостоянен и незначителен.
По време на престоя на осъдената в затвора по отношение на нея са били
изготвени следните оценки:
Първоначална оценка- 25.02.2019г.- 90т.
Годишна оценка- 25.03.2020г.- 84т.
Годишна оценка- 05.02.2021г.- 89т.
Годишна оценка- 18.02.2022г.- 89т.
Годишна оценка- 17.02.2023г.- 90т.
Преглед на напредъка и промяна на режима от „строг“ в „общ“-
06.12.2023г.- 87т.
Преглед на напредъка и преместване в ЗООТ- 12.06.2023г.- 80т.
Преглед по молба за УПО- 17.02.2025г.- 79т.
Динамиката в стойностите на първоначалната оценка и последната
такава е в раздели:
- образование, обучение и трудова заетост- намаление с 3т.,
регистрирано поради позитивните нагласи по отношение повишаване на
образователното ниво;
5

- управление на финанси и доходи- намаление с 4т. в условията на
затвора няма доходи от незаконна дейност, разчита основно на средства от
социална пенсия;
- начин на живот и обкръжение- намаление с 3т., предвид липсата на
безразсъдно, рисково поведение, но все още остава пасивна към социално
приобщаващите дейности;
- емоционално равновесие- увеличение от 2т., предвид прояви на
емоционална лабилност, при фрустриращи ситуации;
- мисловни умения и поведение- намаление от 1т., поради
обстоятелството, че осъдената успява да редуцира импулсивните действия;
все още разделът запазва високи нива и съответно представлява зона, върху
която е ориентирано поправителното въздействие.
Осъдената не разпознава проблемните области в живота си, не
разпознава криминогенните фактори, не открива причините в себе си за
противоправните деяния.
Нагласи- намаление от 2т., поради изразяване на добронамереност към
персонала, но в действителност не сътрудничи и не оказва съдействие
при комплицирани ситуации.
Въз основа на това са направени следните изводи:
- крайната оценка е редуцирана с общо 11т., но рискът се запазва в
границите на същата категория- среден риск;
- раздели (Мисловни умения и поведение и Нагласи), които съдържат
динамични променливи остават с минимално снижение (от 1 или 2т.) и все
още са с високи стойности, което говори за неустойчивост на промяната;
- раздел Начин на живот и обкръжение също запазва високи стойности
въпреки снижението от 3т. и представлява проблемна зона за последващо
пенитенциарно въздействие.
По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
спрямо осъдената са били изготвени общо 7 планове за работа с осъдената,
като периодите на същите са от 1г.
В индивидуалния план за изтърпяване на наложеното наказание, са
заложени следните цели:
- проследяване участието в образователния процес- текуща, тъй като
включва стимулиране на активността и успешно завършване на учебната
година.
- повишаване на социалната приобщеност- текуща, тъй като осъдената
все още не разбира значението на конструктивно осмисляне на свободното
време;
- подобряване на междуличностните умения- текуща, тъй като осъдената
продължава да проявява манипулативност в поведението и действията си, да
търси по- благосклонно третиране и по- специално отношение. Тези
6

особености са свързани с извършваните противоправни деяния и осъзнаването
им или не оказва влияние върху процеса на промяна.
Пенитенциарните механизми на въздействие се посочва, че ще бъдат
ориентирани в подобряване на взаимодействията и създаване на нови
мисловни умения, свързани с пълноценно анализиране на причините за
извършване на престъпления.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице И. М. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователно и като такова не следва да бъде
уважено.
Лишената от свобода М. изтърпява наказание 8 години лишаване от
свобода, определено съгласно присъда №62/16.12.2016г., постановена по
НОХД №591/2015г. на Окръжен съд- П., влязла в сила на 29.01.2019г.
Към датата на съдебното заседание- 23.04.2025г., тя е изтърпяла
фактически 6 години, 2 месеца и 23 дни от наказанието 8 години лишаване от
свобода. Има приспаднати от работа 5 месеца и 27 дни. Следователно има
остатък- 1 година, 9 месеца и 25 дни.
С оглед на тези данни действително е налице една от предпоставките за
допускане на условно предсрочно освобождаване, съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1 от НК- изтърпяла е фактически повече от половината от
наложеното й наказание.
От друга страна, обаче не е налице втората кумулативно предвидена
предпоставка- да е дала доказателства за своето поправяне.
От събраните по делото доказателства в съответствие с разпоредбата на
чл.439а, ал.2 от НПК не се установява у осъденото лице да са настъпили
такива трайни и необратими промени в положителна посока, въз основа на
които да може да се обоснове извод за нейното поправяне в условията на
затвора и в резултат на провежданото спрямо нея пенитенциарно въздействие.
Съгласно разпоредбата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, обществено полезни прояви. Несъмнено е, че осъдената в затвора
е принципно с добро поведение като не е наказвана, но и е награждавана само
едни път.
Във връзка с поведението на М. следва да се отчете, че при
постъпването й в затвора и представяне на различни възможности за
структуриране на свободното време, съобразно ресурси и идентифицирани
потребности тя не проявява интерес и не търси възможности за позитивна
7

реализация. Осъдената е с изградена самосъхранителна насоченост, представя
нагласи за съобразяване основно с нейните потребности и изисквания като не
приема компромисно ориентирани подходи за решаване на възникналите
проблеми. В осъществяваното взаимодействие с нея прави впечатление, че
осъдената е съсредоточена предимно върху своите потребности, както и към
заобикаляне на съществуващите правила, а при неудовлетворяване на
исканията й е склонна към опозиционност, упорство и обсебване на време,
други осъдени или персонал.
В основния етан от изтърпяване на наложеното наказание поведението й
се характеризира предимно с търсене на начини за облекчаване на правния й
статус. Сътрудничеството в поправителния процес е форма на социално
желателно поведение, а не осъзната активност и мотивация за промяна. С
относително добра вградимост в общността, но на моменти предвид
характеровите и личностови особености, допуска въвличане в конфликтни
ситуации, предимно по местоживеене. Представя се като претенциозна и
своенравна, спекулира със здравословното си състояние пред останалите и
изисква съобразяване с нейните нужди и искания.
В условията на затвора тя се включва в образователния процес и е
записана като ученичка в 1- ви клас в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвора С..
През 2024/2025 учебна година е ученичка в 5- ти клас, посещава редовно
учебните занятия, но все още изпитва затруднения при четенето и писането.
Що се отнася до неформалното образование- тя не изпитва потребност
допълнително да надгражда образователните си умения.
Що се отнася до участието й в специализирани програми на въздействие
в условията на затвора по отношение на нея са били налице възможности за
включване в личностни такива като осъдената не притежава необходимите
изисквания за включване в когнитивно- поведенчески програми поради ниска
степен на образование, както и административни- с добри възможности за
включване в рехабилитационни програми за повишаване на двигателната
култура, за профилактика на стреса, арт дейности и т. н. Интересът на
осъдената към предлаганите програми за пълноценен престой е непостоянен и
незначителен.
Несъмнено особено съществено значение за преценката дали е
настъпила такава положителна промяна у осъдено лице, която да даде
основание да се направи извод за нейното поправяне има системата за оценка
на правонарушителя (СОП). В настоящия случай данните са следните:
Първоначална оценка- 25.02.2019г.- 90т.
Годишна оценка- 25.03.2020г.- 84т.
Годишна оценка- 05.02.2021г.- 89т.
Годишна оценка- 18.02.2022г.- 89т.
Годишна оценка- 17.02.2023г.- 90т.
Преглед на напредъка и промяна на режима от „строг“ в „общ“-
8

06.12.2023г.- 87т.
Преглед на напредъка и преместване в ЗООТ- 12.06.2023г.- 80т.
Преглед по молба за УПО- 17.02.2025г.- 79т.
Динамиката в стойностите на първоначалната оценка и последната
такава е в раздели:
- образование, обучение и трудова заетост- намаление с 3т.,
регистрирано поради позитивните нагласи по отношение повишаване на
образователното ниво;
- управление на финанси и доходи- намаление с 4т. в условията на
затвора няма доходи от незаконна дейност, разчита основно на средства от
социална пенсия;
- начин на живот и обкръжение- намаление с 3т., предвид липсата на
безразсъдно, рисково поведение, но все още остава пасивна към социално
приобщаващите дейности;
- емоционално равновесие- увеличение от 2т., предвид прояви на
емоционална лабилност, при фрустриращи ситуации;
- мисловни умения и поведение- намаление от 1т., поради
обстоятелството, че осъдената успява да редуцира импулсивните действия;
все още разделът запазва високи нива и съответно представлява зона, върху
която е ориентирано поправителното въздействие.
Въз основа на това са направени следните изводи:
- крайната оценка е редуцирана с общо 11т., но рискът се запазва в
границите на същата категория- среден риск;
- раздели (Мисловни умения и поведение и Нагласи), които съдържат
динамични променливи остават с минимално снижение (от 1 или 2т.) и все
още са с високи стойности, което говори за неустойчивост на промяната;
- раздел Начин на живот и обкръжение също запазва високи стойности
въпреки снижението от 3т. и представлява проблемна зона за последващо
пенитенциарно въздействие.
При това положение не може да се обоснове извод за настъпила трайна
промяна в поведението на осъденото лице, доколкото рискът от рецидив
продължава да бъде във висока стойност и не е налице последователно
намаление на посочените стойности, а същите варират както надолу, така и
нагоре през различните периоди от време.
От друга страна положителната промяна в поведението на осъдената е
била отчетена при обсъждането и вземане на решение за промяна на режима й
в по- лек, както и преместването й в затворнически общежитие от открит тип.
В тази връзка правните възможности на осъдената са разгледани на заседания
на работна група за промяна в правния статус на осъдените лица като са били
формирани положително становище за тези промени и отрицателно
становище за условно предсрочно освобождаване. Мотивите за тази преценка
9

са базирани на оценката на правонарушителя и снижение в конкретни зони,
които съобразно ресурсите на осъдената са положително повлияни от
поправителното въздействие, но се явяват недостатъчни за завършеност на
процеса на личностна промяна.
Доколкото при изпълнението на присъдата по отношение на осъдената
се наблюдава задържане в раздели, определени като проблемни зони от
оценката на правонарушителя- начин на живот и обкръжение, мисловни
умения и поведение и нагласи, снижението в оценката на правонарушителя е
минимално, което оформя извод, че е необходимо поправителното въздействие
да продължи с по- висока интензивност.
Що се отнася до здравословното състояние на осъденото лице, няма
съмнение, че същото е влошено. Това обаче, само по себе си не е основание за
допускане на условно предсрочно освобождаване, тъй като същото няма
отношение към преценката дали лицето е дало доказателства за своето
поправяне.
От материалите по делото е видно, че изпълнението на наказанието по
отношение на осъдената е прекъсвано по здравословни причини и тя е имала
възможност да се лекува в реномирани и авторитетни здравни заведение на
територията на гр. София.
При тези обстоятелства и доколкото не е налице една от предпоставките
по чл.70, ал.1 от НК, настоящият съд стигна до извода, че не следва да се
уважава молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.
Влошеното здраве самостоятелно не може да обуслови приложението на този
институт, тъй като законът е поставил задължителни предпоставки за
предсрочното освобождаване, едната от които не е налице- поправянето на
осъдения. Недопускането на условно предсрочно освобождаване не пречи на
лицето да търси и получава висококвалифицирана медицинска помощ. Видно
е от многобройните приложени в томовете от затворническото досие
документи, че периодите на прекъсване на изпълнение на наказанието са
обосновани точно с тази цел- лицето да бъде лекувано съгласно
предписанията на медицинските специалисти и грижи за нея са полагани във
висококвалифицирани медицински заведения. В този смисъл е трайната
практика на Апелативен съд- Б..
Следователно доколкото е налице необходимост от допълнително
бъдещо въздействие, при което пенитенциарните интервенции по отношение
на осъдената М. следва бъдат ориентирани към подобряване на
взаимодействията и създаване на нови мисловни умения, свързани с
пълноценно анализиране на причините за извършване на престъпления следва
да продължи превъзпитателното и поправително въздействие именно в
условията на затвора, а това е пречка лицето да бъде освободено предсрочно.
Предвид направената констатация, че не е налице една от
предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване на
лишената от свобода от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание,
10

молбата й следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд- С.:
11

Номер на акта:	157
Дата:	23 април 2025 г.
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20252200200160
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	24 март 2025 г.

Определение по дело №160/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите