№ 26329
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110128765 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв. К.И.Б – процесуален представител в заповедното
производство на ответника С. С. Б., за изменение в частта за разноските на постановеното по
делото решение от 11.05.2024г.
Образувано е и по молба на адв. М.Л.Л. – процесуален представител в исковото
производство на ответника С. С. Б., за изменение в частта за разноските на постановеното по
делото решение от 11.05.2024г.
Молителят – адв. Билева – сочи, че била направила изрично искане да й бъде
присъден адвокатски хонорар в размер на 1700 лева за осъществената защита на длъжника в
заповедното производство, с което искане съдът не се бил съобразил. Сочи, че след като
съдът е отхвърлил изцяло един от четирите предявени иска, следвало да присъди на
адвоката възнаграждение в заповедното производство в размер на 400 лева съобразно цената
на отхвърления иск. Моли съда да увеличи присъденото с решението възнаграждение на 400
лева.
Вторият молител – адв. Л. – сочи, че неправилно с решението съдът не бил приложил
нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, тъй като били предявени четири обективно кумулативно
съединени иска, един от които бил отхвърлен изцяло. При това положение в полза на
адвоката следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
пълен размер по отхвърления иск, а не да се определя общо възнаграждение съобразно
материалния интерес. Моли съда да увеличи присъденото му възнаграждение на 400 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор
на молбите, в който развива съображения за тяхната неоснователност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбите за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – процесуални представители на
ответника със самостоятелно право на разноски съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, които са
представили списъци по чл. 80 ГПК. Ето защо молбите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
По молбата на адв. Билева.
Заповедното производство е част от изпълнителния процес, а не от общото исково
производство, поради което адвокатското възнаграждение на страните в него не се определя
от броя и цената на отделните искове /каквито липсват/, а от материалния интерес на
1
подаденото заявление. При материален интерес в заповедното производство от 2049,60 лева
/с 1/2 от него - 1024,80/ възнаграждението на адв. Билева следва да бъде определено в
размер на 402,48 лева. С оглед изхода от спора в производството по чл. 422 ГПК, съдът е
длъжен да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, като на адв.
Билева се дължи възнаграждение съобразно отхвърлената част - 3,70 лева, съотнесено към
общия материален интерес от 2049,60 лева. Следователно дължимата част от
възнаграждението е 0,73 лева, колкото е присъдено, и липсва основание за изменението му.
По молбата на адв. Л..
Изложените от молителя съображения, че съдът бил нарушил изискванията на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъждайки на
адвоката възнаграждение съобразно материалния интерес по делото, а не по всеки предявен
иск поотделно, не съответстват на постановките на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело
C-438/2022 и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, според които
при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от цитираната
наредба. В случая с решението по делото съдът е определил размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 504,96 лева, който е съобразен с материалния
интерес по делото, с размера на възнаграждението, който обичайно се уговаря в практиката
по този вид дела, с ниската правна и фактическа сложност на делото и с предприетите от
процесуалния представител процесуални действия /подаване на отговор на исковата и
представителство в едно открито съдебно заседание/. Съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Л.
е присъдена част от така определеното възнаграждение, съобразно съотношението на
отхвърлената част към материалния интерес, което възнаграждение е математически
правилно определено на 0,91 лева. В този смисъл изложените от молителя съображения не
обосновават ревизиране на присъдения размер на възнаграждението.
Ето защо молбите за изменение на решението в частта за разноските са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К.И.Б, процесуален представител в
заповедното производство на ответника С. С. Б., за изменение в частта за разноските на
Решение от 11.05.2024г., постановено по гр.д. № 28765/2023г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М.Л.Л., процесуален представител в
исковото производство на ответника С. С. Б., за изменение в частта за разноските на
Решение от 11.05.2024г., постановено по гр.д. № 28765/2023г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2