Решение по КНАХД №1485/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Ч., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. П. Б. Б. от АК-Варна, против Решение № 613/27.05.2025г., постановено по АНД № 20243110203662 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0819-002812/05.09.2024 г. на Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, с което на Р. И. Ч. са наложени две административни наказания: 1) „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движения по пътищата (ЗДвП), и 2) „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Касаторът твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Счита същото и за необосновано, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни доказателства, че е извършила нарушението, за което е наказана с издаденото НП. Твърди също, че разпитаните свидетели са били категорични, че Ч. не е напускала произшествието, като е признала вината си за ПТП и е предоставила на свидетелката личните си документи с предложението да попълнят двустранен протокол. При това положение между страните не е имало разногласие относно процесното ПТП, щетите по автомобилите са били минимални и е нямало пострадали, поради което е липсвало задължение, за който и да е водач -участник в ПТП, да уведомява контролните органи и да остава на място. По тези съображение, счита че не е осъществила състава на описаните в АУАН и НП нарушение, а именно, че е напуснала местопроизшествието веднага след него. Оспорва изводите на съда, че административнонаказателното производство (АНП) е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че в издаденото НП не е ясно каква е възприетата от органа фактическа обстановка и от никъде не става ясно въз основа на какви доказателства. При тези доводи иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Варна, не е депозирал отговор по касационната жалбал, в открито съдебно заседание не се явява, не се представлява. В депозирани писмени бележки, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за оставането му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от касаторката касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 24-0819-002812/05.09.2024 г. на Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, с което на Р. И. Ч. са наложени две административни наказания: 1) „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и 2) „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

ВРС е приел за установено от фактическа страна, че на 04.08.2024 г. около 19:25 часа в гр. Варна, в [жк], на паркинга на бл. 106 до вх. 9, Р. Ч., управлявала лек автомобил „БМВ Х 6“ с рег. № [рег. номер], като при движение на заден ход, без да се убеди, че пътят назад е свободен, ударила паркираното зад нейния МПС - мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ***, който вследствие на удара пада и на свой ред удря паркирания успоредно до него лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № [рег. номер], в резултат на което по двете МПС настъпват имуществени вреди. П. Ч. продължава движението на автомобила си с цел да паркира същия. Свид. М. И. - собственик на мотоциклета, получила незабавно телефонно обаждане от съседка, която описала претърпените от мотоциклета й щети, както и лицето, което ги е причинило, индивидуализирайки го като своята съседка Ч.. И. незабавно слязла, за да огледа мотоциклета си. През това време, след около минута - две пред входа пристигнала и Ч., хвърлила документ за самоличност и казала да се изготви двустранен протокол, след което се прибрала в дома си. Свид. И. изчакала собственика на другото ударено МПС, след което двамата сигнализирали за случилото се на полицията. На подадения сигнал се отзовал свид. С.. След като била установена самоличността на извършителя, а именно Ч., И. съставил срещу нея АУАН серия GA № 1354572/05.08.2024 г., като описал допуснатите според него нарушения – по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия закон.

АУАН бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателката, която не вписала в съдържанието му възражения. Такива постъпили и последствие в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН административно наказващият орган (АНО) е издал НП № 24-0819-002812/05.09.2024 г., възприемайки изцяло установената фактическа обстановка и посочената правна квалификация на извършените нарушения. На касаторката са наложени две административни наказания: 1) „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и 2) „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Въззивната инстанция е приела от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и в сроковете на чл. 34 ЗАНН.

Относно първото нарушение - това по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съдът е намерил, че в настоящия казус Ч., в качеството си на водач и участник в движението с поведението си е причинила на други две МПС-та имуществени вреди, изразяващи се в счупен преден спойлер и охлузвания на мотора, и щети по предната лява врата на лекия автомобил. По тези съображения ВРС счита, че правилно и законосъобразно е определена нарушената правна норма, както и санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, в която законодателят е определил административно наказание “глоба” във фиксиран размер от 20 лева.

Относно второто нарушение - това по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, районният съд е приел, че е налице ПТП с нанесени материални щети, описани в изготвените два броя протоколи за ПТП, като водачът Ч. е участник в ПТП-то, тъй като с поведението си е допринесла за настъпването му. Съдът е приел също, че след произшествието Ч. е напуснала местопроизществието, като не е предприела действия по уведомяването на органите на реда и не е спряла, за да установи дали има и какъв е характера на причинените щети. Въззивният съд не е възприел доводите на касаторката за неусетено съприкосновение, тъй като самата жалбоподателка не е отрекла да има такова и дори е хвърлила на св. И. свой документ с идеята да бъде съставен двустранен протокол, напускайки обаче място на ПТП. По този начин е възпрепятствана възможността за обективно описание на ПТП, респ. подписването на протокол за ПТП, като по този начин и да удостовери своята воля във връзка със случилите се събития.

Съдът е обсъдил размера на наложените наказания - 1) „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и 2) „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

ВРС е приел, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава.

С оглед направените изводи, районният съд потвърждава изцяло обжалваното НП.

Настоящия тричленен състав намира решение на въззивния съд за правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени релевантните факти. Правилни са изводите на ВРС, че безспорно се установява по делото извършването на нарушенията, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ч., както и че правилно са определени наказанията като вид и размер.

Настоящият тричленен състав напълно възприема констатациите на въззивния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Голяма част от същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло.

Касационната инстанция намира за необходимо да изложи и следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, в съответствие с приобщените писмени и гласни доказателства, като от събрания доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че касаторът Ч. е осъществила както нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, така и това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от с. з.

Не е налице твърдяната в касационната жалба неяснота относно описаното нарушение, тъй като както в АУАН, така и в оспореното НП ясно е посочено, че водачът Ч. при движение на заден ход, без да се убеди, че пътят назад е свободен, е ударила паркираният зад нейния МПС - мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с рег. № ***, който вследствие на удара пада и на свой ред удря паркирания успоредно до него лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № [рег. номер], в резултат на което по двете МПС настъпват имуществени вреди.

Относно съставомерността на деянията и възраженията, изложени в касационната жалба, съдът намира за необходимо да отбележи, че касаторът Ч. е нарушила разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е допуснала ПТП с посочения в АУАН и НП мотоциклет „Кавазаки Нинджа“, който вследствие на удара е паднал и на свой ред е нанесъл имуществени вреди и на паркирания успоредно до него лек автомобил „БМВ 320“, като не е спряла и не е установила последиците от ПТП.

Вмененото от законодателят задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно: водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, е свързано с активност и инициативност при подпомагане на процеса по установяване на механизма и последиците от инцидента. И като е напуснала местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и/или собственика на паркираните МПС-та, Ч. несъмнено е извършила законовото нарушение, за което е санкционирана.

По отношение възражението, касаещо субективната страна на извършените деяния, следва да се посочи, че несъмнено след инцидента жалбоподателката е напуснала местопроизществието, като не е предприела никакви други действия, както и не е спряла, за да установи дали има и какъв е характера на причинените последици. В тази връзка съдът не може да възприеме доводите, че Ч. не е напускала местопроизшествието и е предоставила документите си за съставяне на двустранен протокол за ПТП. Видно от показанията на разпитаните свидетели, минути след настъпилото ПТП, касаторката е дошла отнякъде, „хвърлила“ е на свид. И. свой документ с идеята да бъде съставен двустранен протокол, но не е останала на място, за да го подпише, като по този начин и да удостовери своята воля във връзка със случилите се събития. Още повече, че в случая произшествие е настъпило с три МПС – два леки автомобила и един мотор, поради което и не е налице законова възможност да бъде изготвен двустранен протокол за ПТП.

В обобщение, следва да се посочи, че описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на действителната, като същият е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, респ. в НП. Жалбоподателката единствено твърди неизвършване на нарушението, но не представя никакви доказателства, които да оборят отразените в АУАН, описаните от разпитания актосъставител и в писмените доказателства факти, и обстоятелства за нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, установени като извършени от нея. Поради това правилно ВРС е ценил събраните доказателства и е достигнал до законосъобразния извод за безспорна установеност на вменените нарушения.

Въззивният съд е изложил мотиви относно размера и вида на наложените наказания за съответните нарушения, както и липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В обобщение на изложеното, съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН касаторът Р. И. Ч. следва да заплати на ответната страна ОДМВР-Варна сумата от 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 613/27.05.2025г., постановено по АНД № 20243110203662 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Р. И. Ч., [ЕГН] да заплати в полза на ОДМВР-Варна сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.