№ 1100
гр. П***, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220101873 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 150 от СК – изменение на издръжка, дължима
от родител на ненавършили пълнолетие деца.
Ищците К. В. Г., представляван от своята майка и законен представител
К. С. П., и Н. В. Г., действаща лично и със съгласието на майка си К. С. П., са
предявили против ответника В. Г. Г. искове за изменение на дължимата им
месечна издръжка, определена с Решение № 1080 от 23.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2925/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
както следва: за детето К. В. Г. – от 200 лв. на 350 лв. месечно, а за детето Н.
В. Г. – от 200 лв. на 400 лв. месечно (след допуснатото от съда изменение на
исковете), считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяко просрочено плащане до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на същата. Искането е
мотивирано от една страна с изменение на социално-икономическите условия
в страната с оглед инфлационните процеси, нарастване на нуждите на децата
с нарастване на възрастта им и с увеличението на минималната работна
заплата, а от друга страна с възможностите на бащата да осигурява издръжка
в по-висок размер, тъй като работи в ТП на ДАНС П***, получава високо
трудово възнаграждение и демонстрира висок стандарт на живот.
Претендират присъждане на разноските по делото. Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. Г. Г. чрез пълномощника
адвокат И. намира исковете за допустими, но неоснователни. Признава, че с
майката на ищците са бивши съпрузи и към настоящия момент децата са
1
ученици в посочените в исковата молба училища, като на всяко от децата
дължи месечна издръжка в размер на 200 лв. Отрича да води луксозен начин
на живот. Твърди, че децата и майка им живеят в собственото му жилище, за
което майката му заплаща минимален наем от 50 лв. на месец, а той от своя
страна живее в жилище под наем, обзаведено оскъдно със стари мебели и
техника, за което заплаща 250 лв. месечен наем и изплаща кредит за
закупуване на нови мебели и техника. Твърди, че изплаща кредит към „ЦКБ“
АД с размер на месечната вноска от 524.65 лв., който представлява най-
голямото перо от разходите му. Посочва, че след развода семейният
автомобил е поставен в дял на бившата му съпруга, поради което се е
наложило да си купи нов, който изплаща с кредит. Твърди, че освен редовно
изплащаната месечна издръжка, прави и други разходи за децата, в т.ч. ги
води на екскурзии в страната и чужбина, плаща училищни екскурзии, купува
техника и други. Оспорва да са настъпили съществени изменения на
обстоятелствата, налагащи увеличаване на дължимата издръжка на което и да
е било от децата. Отрича да получава високо трудово възнаграждение и
посочва разходите, които има за издръжка на децата, наем, консумативи,
заплащане на погасителни вноски по кредити. Счита, че претендираният
размер на издръжката за двете деца има за цел да задоволява луксозни
потребности, както и че издръжката следва да бъде поета и от двамата
родители.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Децата Н. В. Г. и К. В. Г. са родени по време на брака между К. С. П. и
В. Г. Г., съответно на 18.11.2006 г. и 20.05.2014 г., което обстоятелство не е
спорно между страните, а и се установява от представените по делото
удостоверения за раждане.
С Решение № 1080 от 23.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2925/2019 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, бракът между В. Г. Г. и К. С. П. е
прекратен с развод по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между
съпрузите споразумение, съгласно което упражняването на родителските
права по отношение на децата Н. В. Г. и К. В. Г. е предоставено на майката,
определен е режим на лични отношения с бащата, а последният е осъден да
заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на 200 лв., считано от
постановяване на решението до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката.
През учебната 2021/2022 г. Н. В. Г. е била ученичка в 9-и клас, а К. В. Г.
– ученик в 1-и клас на СУ „Г*** Б***“ в гр. П***. Считано от 20.09.2021 г.
детето К. посещава частна занималня „К***“, за което майката заплаща
месечна такса в размер на 280 лв., включваща такса-занималня в размер на
200 лв., такса-стол в размер на 60 лв. и такса-транспорт в размер на 20 лв.
Тези обстоятелства се установяват от представените по делото служебни
бележки.
2
Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП П*** след
развода на родителите основни грижи за децата полага майката. Децата
ежедневно се виждат с баща си и поддържат много добри взаимоотношения с
него. Вземат се през седмица от баща им съгласно определения режим на
лични отношения. Децата са физически и психически здрави. Нямат
специфични нужди и потребности. Не се нуждаят от специални грижи. Имат
избран личен лекар с лекарска практика в гр. П***. През учебната 2022/2023
г. Н. е записана като редовна ученичка в 10-и клас на СУ „Г*** Б***“, гр.
П***, а К. – като редовен ученик във 2-и клас на същото училище. Децата се
отглеждат от майка им при режим, съобразен с тяхната възраст и развитие.
Адекватно се посрещат и задоволяват възникнали грижи, касаещи децата.
Децата общуват с близки и роднини по майчина и бащина линия, с които
поддържат много добри взаимоотношения. Децата и майката живеят в къща в
гр. П***. Жилището е наследствена собственост на бащата, за което майката
заплаща месечен наем от 50 лв. съгласно утвърдено споразумение от
бракоразводно дело. Жилището предоставя много добри условия за живот.
Обзаведено е със съвременни мебели и електроуреди. Хигиенно-битовите
условия са много добри. Създадени са условия за правилното физическо и
психическо развитие на децата. Майката е адвокат в Адвокатска колегия –
П***. Семейството се подпомага от ДСП П*** по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД
в размер на 110 лв. месечно. Бащата работи в ТП на ДАНС П***. Децата имат
изградена емоционална връзка и с двамата родители.
Майката К. С. П. упражнява свободна професия като адвокат. За 2021 г.
е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която е декларирала доходи от друга
стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ в размер на 15 350 лв. Собственик е на
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** находящ
се в гр. П***, ул. „И*** В***“ ***, ***, с предназначение: за офис, ведно с
припадащите се 5.4 кв.м. в идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, придобит по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот *** *** рег. № 2378, дело № 177/2022 г.,
съставен от нотариус Т*** Д*** с район на действие Районен съд – П***.
Притежава също така поземлен имот в с. О*** и лек автомобил с рег. № ***.
Недвижимият имот в гр. П*** е закупен с ипотечен кредит в размер на 55 000
лв., отпуснат от „Банка ДСК“ АД на 04.04.2022 г. със срок на издължаване –
04.04.2047 г. и месечна вноска съгласно погасителния план в размер на 266.03
лв. Заплаща месечен наем от 50 лв. на ответника за ползване на жилището, в
което живее, заедно с децата, както и битови сметки за периода от месец
януари до месец юни 2022 г. в размери от 92.71 лв. до 194.08 лв. за
електроенергия, от 24.66 лв. до 34.52 лв. за вода и от 30.78 лв. до 40.96 лв. за
интернет и кабелна телевизия съгласно представените писмени доказателства
и признанието, направено в съдебно заседание, проведено на 03.10.2022 г.
Бащата В. Г. Г. работи в ТП на ДАНС П*** като държавен служител. За
периода от месец август 2021 г. до месец юли 2021 г. е получил нетно
трудово възнаграждение в общ размер на 28 361.36 лв. съгласно
3
представеното по делото удостоверение. Живее под наем в къща, находяща се
в гр. П***, ул. „Е*** Д***“ ***, въз основа на договор за наем от 01.08.2019
г. срещу месечен наем в размер на 250 лв. На 23.12.2014 г. е сключил договор
за потребителски кредит № *** с „Централна кооперативна банка“ АД за
сумата от 50 000 лв. с месечна погасителна вноска в размер на 524.65 лв. и
краен срок за погасяване – 01.11.2026 г., а на 09.03.2020 г. – договор за
потребителски кредит № 20R-L*** с „Обединена българска банка“ АД за
сумата от 35 000 лв. с месечна погасителна вноска в размер на 365.74 лв. и
краен срок за погасяване – 28.02.2030 г. Договорът за кредит, сключен с „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД на 08.12.2020 г., не следва да бъде обсъждан, тъй като
срокът му е изтекъл преди датата на подаване на исковата молба. Ответникът
разполага с кредитна карта с кредитен лимит от 5 000 лв. по силата на рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити,
сключен на 09.06.2020 г. с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД. Ответникът
заплаща битови сметки за електроенергия в размери от 112.34 лв. през месец
януари 2022 г. до 32.03 лв. през месец юли 2022 г.
Съгласно данните от НСИ за първото тримесечие на 2022 г. средният
паричен разход на лице от домакинството е 1 816.28 лв., годишната инфлация
за месец юли 2022 г. спрямо юли 2021 г. е 17.3 %, а спрямо юли 2019 г. – 20.9
%.
Свидетелката Н*** Т*** Я***, без родство със страните, установява, че
познава страните повече от 15 години, а с майката на децата са колежки.
Децата живеели при майка си и основно тя се грижила за тях. Седмично
майката давала около 150-200 лв. за хранителни продукти и перилни
препарати. На месец плащала сметки за вода около 40 лв., а за ток през
зимата около 200-300 лв. на месец. Случвало се да не й стигат парите и
свидетелката й услужвала. Майката закупувала необходимите неща на децата
за училище. Миналата година дала около 600 лв. за първия учебен ден на
двете деца. Тази година също пазарували заедно и свидетелката услужила на
майката със 100 лв., защото не й стигнали. Купували основно анцузи-
комплекти, маратонки, дрехи, бельо, блузи, а за първия учебен ден на К. –
панталон, сако, обувки, вратовръзка, чорапи, кърпичка. К. посещавал частна
занималня с месечна такса от 280 лв. От две седмици тренирал футбол –
първоначално в „Хебър“, а след това в „Левски Паталеница“. Месечната такса
била 40 лв., а екипът струвал 80 лв. Майката давала на ден по 5 лв. на К. и по
10 лв. на Н.. Н. ходила на маникюр и прическа – боядисване и подстригване,
за което плащала общо по 100 лв. на месец. След развода майката останала да
живее в семейното жилище и заплащала на бившия си съпруг наем в размер
на 100 лв. Бащата давал по 20 лв. на децата за рождените им дни. Не участвал
в организираните от майката празненства за рождените дни на децата, защото
не били поканени неговите роднини.
Свидетелката В*** С. П***, леля по майчина линия на ищците,
установява, че доходите на сестра й били около 1 000 лв. на месец и не били
достатъчни за отглеждане на децата. Много често се случвало да й поиска
4
пари – за децата, за плащане на сметка, за нейна осигуровка или за битови
нужди. Сестра й ходила един път в годината на почивка на българското
Черноморие с децата и майка им. За почивката плащала майка им, която била
пенсионерка и работила допълнително. От снимки във Фейбук и от
племенницата си Н. свидетелката знаела, че ответникът ходел поне два-три
пъти в годината на почивки в чужбина – в Г*** и в И***. Той имал кола и
мотор, който според синовете на свидетелката бил скъп. Сестра й купила
лаптоп на Н., защото лаптопът, който бил купил баща й се развалил и
струвало около 200 лв. да се ремонтира. Сестра й плащала наем за жилището,
в което живеели с децата. Те не били лишени от нищо. Имали си стая.
Споделяли, че при баща им имало по-скромни условия. Миналата година
сестра й си закупила личен автомобил. Наскоро си закупила кантора, която
изплащала с кредит. Провеждала лечение на зъбите си, което заплащала със
собствени средства.
Свидетелката Н*** И*** Г., майка на ответника, установява, че синът й
живеел на квартира, за която плащал 250 лв. месечно и отделно плащал ток,
вода и други битови сметки. Квартирата му била стара къща над 70-годишна,
обзаведена със стари мебели. Направил подобрения в нея, купил климатик на
изплащане, матраци, печка, аспиратор, направил ремонт на тоалетната.
Децата живеели заедно с майка си в друга къща в същия двор, в който
живеела и свидетелката. Апартаментът им бил луксозно обзаведен. С децата
се виждали сутрин, когато тръгвали на училище, и когато се прибирали.
Децата често били при тях. Случвало се да обядват или да вечерят при тях.
Бабата и дядото им давали пари, когато вземели пенсията, ако децата имали
празник или ако отивали някъде. Баща им също давал на децата пари.
Наскоро купил бутонки за футбол на К., а на Н. – помагала за училище и
книги. Тази година ответникът завел децата на море в Г*** за една седмица,
миналата година – на Банско, по-миналата година – също в Г***. К. ходил
няколко дни на занималня в училище в първи клас и после започнал да ходи в
частна занималня. Като малки децата боледували повече, а сега – в рамките
на нормалното. Ответникът си купил мотор, защото това му била детска
мечта. Жилището, в което свидетелката и съпругът й живеели, било
наследствено на трима човека, имало три стаи и било не повече от 50-60 кв.м.
Тази година децата били с майка си на море на Свети Влас, по-миналата
година също били там с другата баба.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 от СК за
изменение на размера на дължимата издръжка от родител на ненавършили
пълнолетие деца поради промяна в обстоятелствата.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и
5
дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка е
израз на общото задължение на родителите по чл. 125 от СК да се грижат и
възпитават децата си. Конкретният размер на издръжката се определя според
критериите, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителите, а минималният й размер за едно дете
е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142,
ал. 2 от СК. При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определен максимален размер на издръжката и с оглед на конкретните нужди
на детето може да определи издръжка, която е в негов интерес и съответства
на доходите на родителя. Съгласно ППВС № 5/1970 г. нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние, трудоспособност и квалификация, преценени към момента на
постановяване на решението. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Конкретно за ненавършило пълнолетие дете размерът на
издръжката следва да бъде съобразен от една страна с възрастта на детето,
ежедневните му нужди, здравословното състояние, наличието или липсата на
специални потребности. Следва да се отчетат икономическите условия в
страната, определени от висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от
ценови, социални и демографски фактори, които определят нуждата от повече
средства за издръжката на едно дете. Следва да бъдат отчетени
възможностите на родителя да дава издръжка с оглед здравословното му и
имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи,
наличие или липса на задължение да издържа и други лица.
От първоначалното определяне на издръжката до момента са изминали
почти три години, през което време децата са пораснали, увеличили са се
нуждите им, повишил се е стандартът на живот в страната и са нараснали
разходите на лице от домакинството според данните на НСИ, което определя
нуждата от повече средства за издръжка на децата. Тези обстоятелства са с
траен и съществен характер и пораждат необходимостта от увеличаване на
размера на месечната издръжката на децата. Към настоящия момент детето Н.
е на 15 навършени години и е ученичка в 10-и клас, а детето К. е на 8 години и
е ученик в 2-и клас. Обичайните нужди на деца в тази възраст включват
основно разходи за облекло, храна, учебни материали, отдих и развлечение
според възрастта. Няма данни по делото някое от децата да страда от
сериозно или хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение, нито
да има специални потребности или дарби, които изискват разходи, по-големи
от обичайните. Като ориентир при определяне на издръжката на децата могат
да послужат критериите, установени в чл. 50, ал. 3, т. 3 от ППЗЗДет във
връзка с ПСМ № 305 от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на
6
гарантирания минимален доход, съгласно който необходимите средства за
отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години са в размер на 3.5-кратния
размер на гарантирания минимален доход от 75 лв., а именно 225 лв., а на
дете от 14 до 20 години – 4-кратния размер на гарантирания минимален доход
от 75 лв., а именно 300 лв. При определяне на нуждите на децата от издръжка
следва да има предвид, че издръжката по смисъла на чл. 143, ал. 2 от СК се
предоставя за посрещане на обикновените, нормални за възрастта на детето
нужди. В този смисъл ППВС № 5/1970 г. предвижда, че общественото
положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да
водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към
обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване средства
за цели извън издръжката. Ето защо на детето Н. с оглед възрастта й и по-
големите разходи, свързани с образованието й, следва да бъде определен по-
висок размер на необходимата месечна издръжка, но в същата не следва да се
включват разходите за прическа (боядисване и подстригване) и маникюр,
които според свидетелката Я*** възлизат на 100 лв., доколкото тези разходи
не са типични за начина на живот на едно 15-годишно момиче. По отношение
на детето К. следва да бъде определен по-нисък размер на месечната
издръжка, преди всичко с оглед по-ниската му възраст и нуждата от по-малко
средства за живот. В необходимите средства за издръжка на детето К. не
следва да се включва заплащаната от майката такса за частна занималня в
размер на 280 лв. месечно, тъй като по делото не беше установено детето да
има някакъв образователен дефицит или да е налице друга причина, поради
която да не може да посещава училищната занималня, която е безплатна за
родителите. Нещо повече – както според свидетелката Г., баба на детето, така
и според представената по делото служебна бележка, детето е посещавало
училищната занималня едва няколко дни в първи клас, като според съда за
такъв кратък период от време и то след като детето за първи път е постъпило
в училище, не би могло да се направи адекватна преценка за това има ли
нужда детето от частна занималня. Като съобрази изложеното съдът намира,
че към настоящия момент необходимите средства за посрещане на основните
потребности на детето Н. са в размер около 500 лв. месечно, а на детето К. –
около 400 лв. месечно. Тази издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК се
дължи от двамата родители според възможностите им. В случая и двамата
родители са в трудоспособна възраст и са трудово ангажирани. Получаваното
от бащата трудово възнаграждение – около 2 300-2 400 лв. средно месечно, е
в размер над средния за страната и е значително по-високо от установените
по делото доходи на майката от трудова дейност – средно около 1 200-1 300
лв. месечно. Майката е подпомагана финансово по реда на ЗСПД и получава
помощи за деца в размер на 110 лв. месечно. Нито един от родителите няма
задължение да издържа други ненавършили пълнолетие деца. Всеки от
родителите живее в жилище под наем, като майката заплаща месечен наем в
размер на 50 лв., а бащата – в размер на 250 лв. И двамата родители
притежават други недвижими имоти и МПС-та, заплащат ежемесечно битови
7
сметки и изплащат дългосрочни кредити към банкови институции, като към
момента месечните погасителни вноски на майката са в размер на 266.03 лв.,
а на бащата – в общ размер на 890.39 лв. При тези данни съдът приема, че
ответникът има финансовата възможност и следва да поеме по-голямата част
от издръжката на децата, а именно сума в размер на 350 лв. месечно за детето
Н. и сума в размер на 250 лв. месечно за детето К., като остатъкът от
необходимите на децата средства за живот следва да останат в тежест на
майката, която осъществява непосредствените грижи за децата и поема
ежедневните им разходи.
Поради това следва да бъде постановено решение, с което дължимата от
бащата издръжка бъде увеличена от 200 лв. месечно на 350 лв. месечно за
детето Н. и от 200 лв. месечно на 250 лв. месечно за детето К., считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г., до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката. За разликата над
350 лв. месечно до предявения размер от 400 лв. за детето Н. и за разликата
над 250 лв. месечно до предявения размер от 350 лв. месечно за детето К.,
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото
определяне на по-високи от посочените размери на издръжката би бил
предпоставка за неоснователно обогатяване на децата.
При този изход на делото разноските следва да се определят по
съразмерност, като в полза на ищците следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. съобразно уважената част от
исковите претенции, а в полза на ответника – разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 120 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Всяка от страните е направила възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Разгледани по
същество възраженията са неоснователни, тъй като и двете страни са
заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., какъвто е и
минимумът за всеки от двата кумулативно съединени иска според чл. 7, ал. 1,
т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от В. Г. Г.,
ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Е*** Д***“ *** на непълнолетното дете Н.
В. Г., ЕГН ********** издръжка, определена с Решение № 1080 от 23.07.2019
8
г. по гр.д. № 2925/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от 200 лв. на
350 лв. месечно, като ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П***, ул.
„Е*** Д***“ *** да заплаща на непълнолетното дете Н. В. Г., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на майка си К. С. П., ЕГН
********** и двете от гр. П***, ул. „Я*** М***“ *** *** издръжка в размер
на 350 лв. месечно, считано от 14.06.2022 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 350 лв. до предявения размер от 400 лв. месечно.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от В. Г. Г.,
ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Е*** Д***“ *** на малолетното дете К. В.
Г., ЕГН ********** издръжка, определена с Решение № 1080 от 23.07.2019 г.
по гр.д. № 2925/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от 200 лв. на
250 лв. месечно, като ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П***, ул.
„Е*** Д***“ *** да заплаща на малолетното дете К. В. Г., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител К. С. П., ЕГН ********** и
двамата от гр. П***, ул. „Я*** М***“ *** *** издръжка в размер на 250 лв.
месечно, считано от 14.06.2022 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 250 лв.
до предявения размер от 350 лв. месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Г. Г., ЕГН **********
от гр. П***, ул. „Е*** Д***“ *** да заплати на Н. В. Г., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на майка си К. С. П., ЕГН **********, и на
К. В. Г., ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен
представител К. С. П., ЕГН **********, и тримата от гр. П***, ул. „Я***
М***“ *** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. В. Г., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на майка си К. С. П., ЕГН **********, и К.
В. Г., ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен
представител К. С. П., ЕГН **********, и тримата от гр. П***, ул. „Я***
М***“ *** *** да заплатят на В. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Е***
Д***“ *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от
ГПК В. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Е*** Д***“ *** да заплати по
сметка на Районен съд – П*** държавна такса в размер на 288 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от 17.10.2022 г., която дата е обявена на
страните в заседанието за разглеждане на делото.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението
може да се обжалва в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП П***.
9
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10