МОТИВИ
към присъда, постановена по н.о.х.д. № 173 по описа на РС - Провадия,
IV-ти състав за 2015 г.
Обвинението е повдигнато от Районна
прокуратура (РП) - Провадия срещу:
Я.М.В., ЕГН **********, за
това, че на 01.01.2011 г. за времето от 22:00 до
24:00 часа, в с. Ц., общ. Д., обл. Варна, след
предварителен сговор с А.Ж.Ж., М.Н.Й. и К.И.И., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот - входна врата на частен имот, използване на неустановено
техническо средство и моторни превозни средства - лек автомобил ***,
собственост на К.И.И. и лек автомобил “***,
собственост на Д.П.Д., отнел чужди движими вещи - златни и сребърни накити:
един брой златен комплект, състоящ се от ланец, гривна и обеци с общо тегло 160
гр., един брой златна гривна с тегло 15,20 гр., единадесет броя златни пръстена
с общо тегло 45 гр., един брой златен пръстен с тегло 1 грам, един брой
сребърна гривна, съставена от монети с човешки лик, с тегло 10 гр. и десет
сребърни монети общо тегло 40 гр. на стойност 9985,05 лв., чифт обеци от
неблагороден метал - затворени халки с
бели камъчета по цялата площ; преносим компютър “Ейсър
Аспайър 6920”, закупен през 2008 г., брошка с форма
на грозде от неблагороден метал, чифт обеци - кръгли, от неблагороден метал,
чифт обеци - продълговати халки с нанизани на тях множество малки халки, от
неблагороден метал и синджир със закачен на него кръгъл елемент с надпис
“Общински народен съвет - Провадия”, от неблагороден метал, на
стойност 729,90 лева, пет броя старини монети и пари в размер на 4250 лева,
всичко на обща стойност 14964,95 лева, с владението и собственост на Д.М.К. и Д.Д.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, кат извършеното не представлява маловажен случай - престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК;
А.Ж.Ж.,
ЕГН **********, за това,че на 01.01.2011 г. за
времето от 22:00 до 24:00 часа, в с. Ц. общ. Д., обл.
Варна, след предварителен сговор с Я. М. В., М.Н.Й. и К.И.И.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - входна врата
на частен имот, използване на неустановено техническо средство и моторни
превозни средства - лек автомобил ***, собственост на К.И.И.
и лек автомобил ***, собственост на Д.П.Д., отнел чужди движими вещи - златни и
сребърни накити: един брой златен комплект, състоящ се от ланец, гривна и обеци
с общо тегло 160 гр., един брой златна гривна с тегло 15,20 гр., единадесет
броя златни пръстена с общо тегло 45 гр., един брой златен пръстен с тегло 1
грам, един брой сребърна гривна, съставена от монети с човешки лик, с тегло 10
гр. и десет сребърни монети общо тегло 40 гр. на стойност 9985,05 лв., чифт
обеци от неблагороден метал - затворени
халки с бели камъчета по цялата площ; преносим компютър “Ейсър
Аспайър 6920”, закупен през 2008 г., брошка с форма
на грозде от неблагороден метал, чифт обеци - кръгли, от неблагороден метал,
чифт обеци - продълговати халки с нанизани на тях множество малки халки, от
неблагороден метал и синджир със закачен на него кръгъл елемент с надпис
“Общински народен съвет - Провадия”, от неблагороден метал, на
стойност 729,90 лева, пет броя старини монети и пари в размер на 4250 лева,
всичко на обща стойност 14964,95 лева, с владението и собственост на Д.М.К. и Д.Д.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, кат извършеното не представлява маловажен случай - престъпление по
чл. 195, ал. 1,т. 3,т. 4 и т. 5 ,вр. чл.194,ал.1 НК;
К.И.И.,
ЕГН **********, за това, че на 01.01.2011 г. за
времето от 22:00 до 24:00 часа, в с. Ц., общ. Д., обл.
Варна, след предварителен сговор с Я.М.В., М.Н.Й. и А.Ж.Ж.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - входна врата
на частен имот, използване на неустановено техническо средство и моторни
превозни средства - лек автомобил ***, собственост на К.И.И.
и лек автомобил ***, собственост на Д.П.Д., отнел чужди движими вещи - златни и
сребърни накити: един брой златен комплект, състоящ се от ланец, гривна и обеци
с общо тегло 160 гр., един брой златна гривна с тегло 15,20 гр., единадесет
броя златни пръстена с общо тегло 45 гр., един брой златен пръстен с тегло 1
грам, един брой сребърна гривна, съставена от монети с човешки лик, с тегло 10
гр. и десет сребърни монети общо тегло 40 гр. на стойност 9985,05 лв., чифт
обеци от неблагороден метал - затворени
халки с бели камъчета по цялата площ; преносим компютър “Ейсър
Аспайър 6920”, закупен през 2008 г., брошка с форма
на грозде от неблагороден метал, чифт обеци - кръгли, от неблагороден метал,
чифт обеци - продълговати халки с нанизани на тях множество малки халки, от
неблагороден метал и синджир със закачен на него кръгъл елемент с надпис
“Общински народен съвет - Провадия”, от неблагороден метал, на
стойност 729,90 лева, пет броя старини монети и пари в размер на 4250 лева,
всичко на обща стойност 14964,95 лева, с владението и собственост на Д.М.К. и Д.Д.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, кат извършеното не представлява маловажен случай - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и
т. 5 ,вр. чл. 194, ал. 1 НК;
М.Н.Й., ЕГН **********, за
това, че на 01.01.2011г. за времето от 22.00 до 24.00
часа, в с. Ц., общ. Д., обл. Варна, при условията на
опасен рецидив, след предварителен сговор с А.Ж.Ж., Я.
М. В. и К.И.И., чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - входна врата на частен имот, използване на
неустановено техническо средство и моторни превозни средства - лек автомобил ***,
собственост на К.И.И. и лек автомобил ***,
собственост на Д.П.Д., отнел чужди движими вещи - златни и сребърни накити:
един брой златен комплект, състоящ се от ланец, гривна и обеци с общо тегло 160
гр., един брой златна гривна с тегло 15,20 гр., единадесет броя златни пръстена
с общо тегло 45 гр., един брой златен пръстен с тегло 1 грам, един брой
сребърна гривна, съставена от монети с човешки лик, с тегло 10 гр. и десет
сребърни монети общо тегло 40 гр. на стойност 9985,05 лв., чифт обеци от
неблагороден метал - затворени халки с
бели камъчета по цялата площ; преносим компютър “Ейсър
Аспайър 6920”, закупен през 2008 г., брошка с форма
на грозде от неблагороден метал, чифт обеци - кръгли, от неблагороден метал,
чифт обеци - продълговати халки с нанизани на тях множество малки халки, от
неблагороден метал и синджир със закачен на него кръгъл елемент с надпис
“Общински народен съвет - Провадия”, от неблагороден метал, на
стойност 729,90 лева, пет броя старини монети и пари в размер на 4250 лева,
всичко на обща стойност 14964,95 лева, с владението и собственост на Д.М.К. и Д.Д.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, кат извършеното не представлява маловажен случай - престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4
и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. “а” НК.
По внесения срещу четиримата подсъдими
обвинителен акт в РС Провадия е образувано н..о.х.д. № 100/2012 г. по описа на
съда, решено с постановена на 19.01.015 г. присъда, с която подсъдимите В. и Й.
били признати за невинни и оправдани по така повдигнатото обвинение, а
подсъдимите И. и Ж. били признати за виновни и на всеки от подсъдимите са били
наложени наказания в размер на три години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим. По протест на РП Провадия срещу присъдата, в частта, с която подсъдимите Я.М.В.
и М.Н.Й. са били оправдани по повдигнатите им обвинения и по жалба на защитника
на подсъдимия К.И.И. срещу същата присъда, в частта,
с която този подсъдим е осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, т. 4 и т. 5 НК, е образувано в.н.о.х.д. № 405/2015 г. по описа на ОС Варна.
С решение № 155/28.05.2015 г. на ОС Варна по въззивното
дело съдът е отменил присъдата на РС Провадия, постановена на 19.01.2015 година
по н.о.х.д. № 100/2012 г. по описа на съда в частта, отнасяща се до подсъдимите
Я.М.В., К.И.И. и М.Н.Й. и е върнал делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав, като въззивният
съдебен състав е приел, че присъдата, в частта, отнасяща се до подсъдимия А.Ж.Ж. е влязла в законна сила и е следвало да бъде приведена в
изпълнение. Настоящото дело е образувано при постъпване на материалите по
н.о.х.д. № 100/2012 г. по описа на РС Провадия, след произнасянето на въззивната инстанция.
В съдебно заседание, представителят на РП
Провадия поддържа така повдигнатото обвинение и намира, че същото се доказва от събрания по делото доказателствен материал, включително и от данните, получени
при използването на специални разузнавателни средства, както и че вината на
тримата подсъдими е доказана по безспорен и несъмнен начин. Пледира за налагане
наказания лишаване от свобода за срок от по три години за всеки подсъдим, които
да бъдат изтърпени ефективно. В допълнение, прокурорът иска уважаване на
предявения граждански иск и присъждане на разноски в тежест на тримата
подсъдими.
Частните обвинителни и граждански ищци Д.М.К.
и Д.Д.К., чрез своя повереник,
поддържат становището на държавното обвинение и намират, че при анализ на доказателствата
в тяхната съвкупност безспорно се установява, че именно тримата подсъдими са
осъществили деянието, за което им е повдигнато обвинение от прокурора и затова
искат признаването на тримата подсъдими за виновни и налагане на всеки един от
тях на наказание около средния размер, предвиден от закона и приложение на чл.
24 НК и увеличаване с 1/2 на наложените наказания. Поддържа, че гражданския иск
е доказан по основание и размер и иска солидарно осъждане на тримата подсъдими
да заплатят гражданския иск в предявения размер, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Защитата на подсъдимите Я.В. и К.И. иска
оправдаването им по повдигнатото обвинение, като излага доводи за недоказаност на
обвинението срещу двамата подсъдими, като за подсъдимия В. защитникът
твърди, че по делото не са събрани доказателства за присъствие на В. на
местопрестъплението или участие в
разпореждането с инкриминираните вещи, както и доказателства, че в гласът, на
разговарящите в помещение лица е на подсъдимия В.. Поддържа, че част от
инкриминираните вещи, които са открити във
Варненското езеро са иззети от некомпетентни лица, без съставяне на
съответния протокол за изземване, както и че не е извършвано разпознаване на
тези вещи за да може да бъде установена по безсъмнен начин идентичността на
намерените вещи с вещите, предмет на кражбата. Сочи за недопустимо
разпознаването на глас в изготвен след прилагане на СРС запис, с гласни доказателствени средства - свидетелски показания. Излага
доводи за невъзможност делото да бъде решено, без назначаване на фоноскопна експертиза, със сравнителен образец от гласовете
и на тримата подсъдими. Оспорва състоятелността на посочване на името на
подсъдимия И. и другите подсъдими в протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства, преди изготвяне на фоноскопна експертиза, която да даде заключение, че
записаните гласове са именно на посочените в протокола лица. Твърди, че не може
въз основа принадлежността на правото на собственост върху автомобил, да се
прави извод за авторство на дадено лице в извършването на престъпление, като
същевременно посочва, че по делото не са събрани доказателства, от съдържанието
на които да се установи, че подсъдимия К.И. се е намирал на местопрестъплението
и твърди, че е недопустимо установяването на факти от значение за делото, чрез
свидетелски показания на полицейски служител, провел разузнавателна беседа с
подсъдимите, доколкото към момента, в който се е проведена беседата подсъдимите
не са имали повдигнато обвинение и не са знаели срещу какво обвинение да се
защитават, поради което и всичко казано от тях, дори да се установи такова, не
може да бъде използвано при постановяване на една присъда. Твърди, че към
момента на престъплението подсъдимия И. ***, за което по делото са събрани
доказателства, като сочи, че записите, отразени в изготвения ВДС са неясни и не
може въз основа на тях да се направи безсъмнен извод за предварителния умисъл
на подсъдимите и за участието им в извършеното престъпление. По предявения
граждански иск защитата релевира доводи за
недоказаност, изводима от недоказаността на престъплението и липсата на ясна
оценка на вещите, както и че тези вещи не са били разпознавани.
Защитникът на подсъдимия М.Й. иска
оправдаването на последния по повдигнатото обвинение с твърдения че в нито едно
от проведените досъдебно и съдебни производства са били събрани доказателства
за негова вина, извод за което прави от отсъствието иззета следа на
местопрестъплението, принадлежаща на неговия подзащитен,
както и от отсъствието на достатъчно доказателства, че инкриминираните в
обвинителния акт вещи са се намирали на разположение на пострадалите, като
посочва, че твърдяната като отнета гривна, е била върната на пострадалите,
преди датата на протокола за оглед на веществени доказателства, като оспорва
компетентността на вещото лице по назначената оценителна експертиза, тъй като последното не е вписано в списъка на
вещите лица към ОС, като вещо лице, а и от свидетелските показания на
гражданския ищец Д.К. не се установявал точен грамаж на ценностите, а
приблизителен.
Подсъдимите не дават обяснения по обвинението, в етапа на съдебните прения
твърдят, че нямат съпричастност към престъплението, в извършването на което са
обвинени. Подсъдимите В. и И. не се възползват от дадената им от съда последна
дума, а подсъдимият Й. иска от съда да го оправдае.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и 14 НПК,
намира за установено следното
от
фактическа страна:
Подсъдимият Я.М.В., ЕГН **********,
е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият К.И.И., ЕГН **********, е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, не работи, осъждан.
Подсъдимият М.Н.Й., ЕГН **********, е роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и
адрес за призоваване гр. Варна, кв. „Св. И. Рилски“, бл. 28, вх.Д, ет. 4, ап.
44, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „Ивкони 07“ ЕООД Варна, осъждан.
Подсъдимият Я.М.В. ***. Подсъдимият К.И.
поддържал връзка със свидетеля С.С.Г. (понастоящем с
фамилия М.) и живеел с нея фактически на адрес в гр. В., ***. Осъденото лице А.Ж.Ж. (свидетел при настоящото разглеждане на делото) живеел в
гр. Варна, а подсъдимият М.Н.Й. имал адресна регистрация в гр. Д., обл. Варна, но живеел в гр. Варна, на семейни начала с Д.П.Д..
Подсъдимите се познавали и поддържали приятелски отношения. Подсъдимият К.И.
притежавал лек автомобил “***.
Тъй като подсъдимият К.И.И. представлявал оперативен интерес органите на МВР и с
оглед получена от последните информация относно съпричастност на подсъдимия към
извършено на територията, обслужвана от ОДМВР Разград тежко умишлено
престъпление, спрямо К.И. били използвани специални разузнавателни средства,
чрез прилагане на оперативен способ “подслушване” на адреса където живеел
подсъдимия И. и свидетеля Г.,***, както и чрез прилагане на оперативен способ
“подслушване”на мобилен телефон с номер 0***, който бил използван от
подсъдимия.
Частните обвинители и граждански ищци Д. М.К. и Д.Д.К.
живеели в триетажна къща, намираща се в с. Ц., общ. Д., обл.
Варна, на ул. „***. К. притежавал и управлявал търговско дружество „Мута 1”
ЕООД със седалище в с. Ц., обл. Варна, с предмет на
дейност „Производство и търговия със железария” и „Земеделие“ и стопанисвал
магазини, които се намирали в градовете Б. и Д. и в селата Г. и Ц., като двата
магазина в с. Г. и гр. Б. впоследствие били затворени. Управляваното от К.
търговско дружество е разполагало с камион и два микробуса, марка „Пежо”, модел
“Боксер” и управлявало производство в цех за обработка на метали и дървесина,
както и поддържане на овощна градина. От металните изделия дружеството
произвеждало строителна количка “Ер Ка Едно“, тръби
от метални листове, служещи за отвеждане на дим от печка и лопатки за смет.
През 2010 г. К. реализирали продажби на
ябълки за фураж. През една от зимите преди 2010 г. в къщата, която живеели К.
възникнал пожар от комина на къщата.
Наличните парични средства, придобити от
търговската дейност частните обвинители и граждански ищци съхранявали в дома
си. Към 01.01.2011 г. сумата възлизала на 2250 лева в
банкноти с номинал от 20, 50 и 100 лева, които
съхранявали в чекмедже на нощно шкафче в спалнята на дома си. В една
декоративна саксия в същото помещение съхранявали сумата от 500 лева в монети и дребни банкноти, както и 38 бр. банкноти с номинал по 2 лева, обвити с бандерол на „СЖ Експресбанк” - гр. Д., както и други дребни суми.
Свидетелката К. държала в дамската си чанта сумата от 1400 лева в банкноти с номинал от 100 лева и 50 лева,
която вечерта на 01.01.2011г., отивайки на гости в
дома на свидетеля В.К., оставила в хола
на дома си. В кутии за бижута в същото шкафче в спалнята К. държала златни и сребърни накити - 1 бр.
комплект състоящ се от ланец, гривна и обеци
с тегло 160 гр., гривна с тегло 15,20 гр., 11 бр. пръстена с общо тегло 45,00 гр., 1 бр.
сребърна гривна, съставена от монети с човешки лик, с тегло 10,00 гр., 10 бр.
сребърни монети с тегло 40 гр. и златен
пръстен с тегло 1 гр., както и други накити от неблагороден метал - обеци,
брошка с форма на грозде и др. В хола на
дома си свидетелите държали и преносим компютър „Ейсър
Аспайър 6920”. През 2010 г. дъщерята на частните
обвинители и граждански ищци притежавала телефон, марка „Верту“
и имала връзка с неустановено по делото лице, носещо име “А.”, известен като
“Дългият С.”. Бащата на Д.К. починал през 2009 г., а приживе е работил в
Държавно горско стопанство “Шерба”.
В с. Ц., обл.
Варна, живеел свидетелят В.К.И., с когото Д. и Д. К. поддържали приятелски
отношения и многократно му давали пари в заем. В.И. бил кръстник на осъдения А.Ж.
и двамата били близки. На 01.01.2011 г. вечерта, около 22:10 ч. К. посетили дома на В.И.
по повод празненство, организирано във връзка с именния му ден.
Като тръгвали към дома на В.И., Д.К. заключил входната врата на къщата. При влизане в дома на И.
частните обвинители и граждански ищци забелязали лекия автомобил „Ауди“, модел
„А4“, тъмно син на цвят, собствен на подсъдимия К.И. който по това време бил
управляван от подсъдимия А.Ж.. Последния също гостувал на И., но само поговорил
с В.И. и след около половин час напуснал дома на И., без да сяда около масата
заедно с дошлите Д. и Д. К..
Няколко дни по – рано, на 28.12.2010 г., в
13:09 ч., в апартамент 4, находящ се в гр. В., ул. ***,
в който живеели подсъдимият К.И. и свидетеля С.Г., се намирали подсъдимия К.И.,
осъденото лице А.Ж. и други неустановени по делото лица. Между тях бил проведен
разговор, темата на който била хора, носещи имена Д. и М., които имат магазини
в Г., Ц., Д., Б.и Ш., като последните два магазина са били продадени от
собствениците и с парите от продажбите за закупени камиони. В разговора между
лицата в апартамента се излагат твърдения, че собствениците на магазините са
единствен производител в източна България на колички “Ер Ка
Едно”, цената на една от които е 50 лева, които били произвеждани в цех, в Г.,
че Д. и М. произвеждат тръби за печки и разширители, както и че държат в къщата
си парични суми. В разговора се посочва лице, носещо име В., който е получавал
от собствениците на магазините парични суми, давани му от Д.. За Д. и М. в
разговора се твърди, че имат дъщеря, която притежава два позлатени телефона “Верту” и има връзка с мъж, известен като “Дългия С.”, с
когото имала намерения да встъпва в брак и вероятно ще празнува предстоящ
празник заедно с него. В разговора се споменава, че в къщата на собствениците
на магазините живеят трима човека, като дъщеря им е живеела и при баба си в гр.
Варна, както и че в същата къща няма действаща сигнално – охранителна техника
(СОТ) и преди две години е имало пожар, който започнал от комина. В разговора
се посочва, че лице с име В. е казал на едно от разговарящите лица, че Д. и М.
са продали 45 тона ябълки за фураж. В разговора се твърди, че бащата на Д. е
починал, а приживе е работил в „Шерба“. Разговарящите
в апартамента излагат предположения, че вероятно наличните пари не се държат от
Д. и М. в трезор, тъй като двамата не са ходили в банка за да теглят пари,
когато В. е искал пари от тях. Разговарящите в апартамента са обсъждали и
варианти за места в къщата, на които могат да бъдат скрити пари и предмети от
благородни метали, наличие на метален шкаф, както и неговото евентуално
местоположение.
След като на 01.01.2010
г., вечерта, осъденият А.Ж. вече знаел, че частните обвинители и граждански
ищци не се намират в къщата си и след като напуснал дома на кръстника си В.И., Ж.
се отправил към къщата на частните обвинители и граждански ищци и заедно с
подсъдимия К.И., в изпълнение на предварително взетото от тях решение,
подходили към заключената входна врата, която се намирала на южната стена
на къщата и с помощта на неустановено по
делото техническо средство повредили секретния метален заключващ патрон на
бравата и по този начин успели да отворят входната врата и да проникнат в
къщата, след което двамата преминали през всички помещения, като търсели пари и
ценности и разхвърляли по земята проверените при търсенето дамска чанта, кутия
за козметика, други вещи с битов характер и дрехи, които преди това се намирали
прибрани в гардероб на спалнята на къщата. При търсенето в помещенията на
къщата подсъдимият И. и осъденият Ж. намерили и взели със себе си сумата от
общо 4250 лв., един брой златен комплект, състоящ се от ланец, гривна
и обеци с общо тегло от 160 гр., един брой златна гривна с тегло 15,20 гр.,
единадесет броя златни пръстена с общо тегло 45 гр., един брой златен пръстен с
тегло от един грам, един брой сребърна гривна, съставена от монети с човешки
лик, с тегло 10 гр. и десет сребърни монети с общо тегло 40 гр., чифт обеци от
неблагороден метал, представляващи затворени халки с бели камъчета по цялата
площ, един брой преносим компютър „Ейсър Аспайър 6920“, който бил закупен през 2008 г., брошка с
форма на грозде от неблагороден метал, чифт обеци с кръгла форма, от
неблагороден метал, чифт обеци с форма на продълговати халки с нанизани на тях
множество малки халки от неблагороден метал и верижка със закачен на него кръгъл
елемент с надпис „Общински народен съвет - Провадия“, също от неблагороден
метал, които вещи се намирали на описаните по – горе места. Подсъдимият И. и
осъдения Ж. поставили описаните по – горе вещи в лекия автомобил, марка
“Ауди”, модел “А4”, собствен на подсъдимия И., след което напуснали къщата
и с помощта на автомобила по – горе се оттеглили от местопрестъплението в
посока към гр. Варна, като около 00:10 ч. на 02.01.2011 г. двамата се намирали
в гр. Варна, в жилището на ул. “Мир”, № 100, ап. 4, където в едната от стаите,
заедно с други неустановени по делото лица, едното от които от женски пол,
започнали да броят отнетите парични суми и да оглеждат отнетите метални
предмети, между които и един пръстен. По време на разговора А.Ж. се обърнал по
малко име към подсъдимия К.И..
Около 00:15 ч. на 02.01.2011 г. Д.К. и Д.К. тръгнали от дома на В.И. и се отправили към
своята къща. Пристигайки, К. забелязал входната врата на отворена, която преди
да тръгнат за дома на И. заключил. Влизайки в коридора на първия етаж видял повредения заключващ патрон на бравата
и множество вещи, разхвърляни по пода из отделните стаи на дома, както и
отворени чекмеджета и врати на шкафове.
Със съпругата си установили и липсата на
всички златни и сребърни накити и накити
от неблагороден метал, сумата от 4250 лева и преносимия компютър, след което подали сигнал в
полицията в гр. Д. и след явяването на органите на МВР бил извършен оглед на
местопроизшествие и допълнителен оглед в ранния следобед на 02.01.2011 г.
Рано сутринта на 02.01.2011 г. осъденият А.Ж.
тръгнал с подсъдимия М.Й. с автомобил „Форд“, от гр. Плевен, за гр. София,
където Ж. се разбрал с подсъдимия К.И. да отиде и заложи отнетите метални
предмети в различни заложни къщи. Със себе си взел част от златните накити,
между които верижка от бяло и жълто злато с тегло 21,75 гр. и гривна от бяло и жълто злато с малки камъни, с тегло
15,20 гр. А.Ж. бил придружаван при пътуването си от подсъдимия М.Й.. Двамата
първо отишли до с. Мировяне, общ. Столична, където се намирал свидетелят К.М.К.,
който живеел във фактическо съжителство със сестрата на подсъдимия К.И.И. – М. И. И.. К. и Ж. разговаряли и след това с автомобил,
марка „Сеат“, модел „Ибиза“,
управляван от К. ***, а подсъдимия Й. останал в автомобила пред къщата на
свидетеля К. и след около 30 минути потеглил в неизвестна посока. След
пристигането си в София, Ж. казал на К., че иска да разгледа заложни къщи.
Свидетелят К. превозил осъдения Ж. до заложни къщи, намиращи се в района на
ж.к. „Овча купел“ и в района на пазар „Красно село“. В заложна къща,
стопанисвана от „Корект Сити Груп“ ООД, находяща се в гр. София, бул. „*** осъденият Ж. се срещнал
със свидетеля В.Г., служител на заложната къща и обезпечил задължение по
предоставен от заложната къща и получен от Ж. на момента заем в размер на 715
лв., като заложил една от отнетите от къщата на Д. и Д. К. - верижка
(ланец/синджир) от бяло и жълто злато с
тегло 21,75 гр. и казал на свидетеля Г., че няма да се върне за да погаси
задълженията си по заема, респ. да получи обратно заложената вещ. Свидетелят Г.
записал данните от личната карта на осъдения Ж. и ги въвел в компютърната
система на заложната къща, където били генерирани досие на договор от 02.01.2011
г. и заложен билет с № 3424/02.01.2011
г. След като напуснал заложната къща, осъдения Ж. заедно със свидетеля К.К. отишли до заложна къща, стопанисвана от „Евро Комерс –
1“ ООД, намираща се близо до пазара „Красно село“, където А.Ж. се срещнал със
свидетеля И.С. и му предал в залог отнетата от къщата на частните обвинители и
граждански ищци гривна от бяло и жълто злато с камъчета и тегло от 15,2 гр.
Учредения от А.Ж. залог обезпечавал задължение на Ж. по договор за получен заем
в размер на 500 лв., който сключил тогава с дружеството, за което подписал генерирания заложен билет с
№ 15372/02.01.2011 г., като данните на залогодателя
били отразени в компютърната система за управление на заложната къща.
Междувременно, в 09:47 ч. на 02.01.2011 г.
подсъдимият К.И. от телефон с мобилен номер *** провел разговор със своята
сестра М. И. И. на телефон с номер ***, в хода на който И. запитал сестра си
дали А.Ж., описан в разговора като “Шишкавия” и “Свинята”, е пристигнал в гр.
София и дали същият се е видял с К.К.. В хода на
разговора подсъдимият И. казал на своята сестра “Хайде там шишкавия ще ти
остави едни работи”.
Малко по – късно на същия ден, в 10:38 ч.,
свидетелят К.К. от телефон с мобилен номер ***провел
разговор с подсъдимия К.И., в хода на който подсъдимият се обърнал към
свидетеля К. със “Здрасти! Да бе К., при тебе ли са?” и свидетелят отговорил
“Да, да, да.”, след което в
хода на разговора подсъдимият И. се обърнал към свидетеля К. с израза “Да. А-а
кажи му като дойде да ми се обади, да остави там 200-300 лева на М.!”, след
което е пояснил “Не, не,
да остави на М. 200-300 лева!”. След това свидетелят К. дал телефонния апарат
на А.Ж.Ж. и подсъдимият И. е продължил разговора с
него, като му е казал “А-а слушай! Като таковаш
остави на сестрата там 200 лева!”, на което свидетелят А.Ж. му отговорил
“Добре, хубаво.”.
В 10:47 ч. на 02.01.2011 г. осъденият А.Ж.
провел разговор с подсъдимия К.И. от телефонния номер на свидетеля К.К., в хода на който е информирал подсъдимия, че е готов, но
“... там обаче е голямо дърво” и му казал, че “много от туй фалшива работа”.
Малко по – късно, в 10:53 ч. на 02.01.2011
г. осъденият А.Ж. отново провел разговор с подсъдимия К.И. от телефонния номер
на свидетеля К.К., в който попитал подсъдимия И.
“Тези да ги завъртам ли?”, на което
подсъдимият К.И. му отговорил “А, к’во да въртиш, ти луд ли си ?!” след
което запитал осъдения Ж. “За какво ще ги въртиш?” и се заинтересувал дали е
„повече“, като Ж. му отговорил “Питам бе?” и подсъдимият го запитал “Защо,
повече ли е?”, на което и А.Ж. му отговорил “Казах ти, че е дърво половината,
аз съм го вземал да не каже после някой, че аз правя врътка?!”. След това
подсъдимият К.И. указал на осъдения Ж. “Само от, ъ-ъ моите остави там!” и го
запитал “Долу – горе колко е? Две?”, на което Ж. му отговорил “Не съм ги, не
съм ги смятал, защото на много места ходихме, защото навсякъде искат туй-туй!
Досега на последното място сдадох много!”, при което подсъдимия попитал “Да. Две?”
и А.Ж. му отговорил “Инак навсякъде правят проблем.” И след като подсъдимият отново попитал “Три?”, осъденият А.Ж.
му отговорил “Ъ-ъ три.”. След това в разговора между двамата, подсъдимият казал
“Ясно, добре.” и след него А.Ж. му казал “Не съм ги смятал, защото нали знаеш
слагам и прибирам?!” и подсъдимият отговорил “Да, хубаво. Хайде!”.
След посещенията на Ж. в заложните къщи,
заедно със свидетеля К. *** и от там осъденият Ж. ***.
На следващия ден – 03.01.2011 г., около
12:57 ч. в жилището на ул. ***, отново се намирали подсъдимия К.И. и осъдения А.Ж.,
като подсъдимия И. се обърнал към Ж. по малко име - “С.” и разговаряли за
осъщественото на 02.01.2011 г. пътуване през гр. Плевен до гр. София. Вечерта
на 03.01.2011 г., около 23:00 ч., в жилището по – горе отишли свидетелят М.С.М.,
брат на свидетеля С.С.Г. и свидетелят Д.В.Д., които
били поканени на гости от свидетеля Г.. В апартамента, освен свидетеля Г. били
подсъдимите К.И. и Я.В., които в хода на разговора показали на свидетелите М. и
Д. монети от бял метал, ръждива монета и халка. Подсъдимият К.И. попитал
свидетеля М. дали ще може да намери пазар за продажба на монетите, в случай че И.
осигури още такива, но свидетелят М.
отказал.
С останалите вещи, отнети от къщата на
частните обвинители и граждански ищци, подсъдимия И. и осъдения Ж. се
разпоредили по неустановен по делото начин, а отнетата парична сума поделили
помежду си.
Рано сутринта на 07.01.2011 г. А.Ж.
пристигнал в гр. София с автомобил,
марка ***, в който пътувал заедно със
свидетеля К.Д.. Ж. отишъл отново в заложната къща, стопанисвана от „Евро Комерс
– 1“ ООД, където по това време на смяна бил свидетеля Д.М.А.. А.Ж.
поискал да продаде на заложната къща заложената на 02.01.2011 г. гривна,
като попитал каква сума може да му бъде предоставена допълнително от къщата.
Свидетелят А. пресметнал, че осъдения Ж. дължи на заложната къща сумата от 525
лв., включваща предоставената на 02.01.2011 г. заемна сума и начислените лихви
и такси, след което Ж. се съгласил да продаде гривната за тази сума и от
свидетелят А. бил издаден нов заложен билет с № 15547/07.01.2011 г. На
08.01.2011 г. свидетелят И.А.С. предал на орган на досъдебното производство
заложената от А.Ж. гривна с тегло от
15,20 гр., отнета от дома на частните обвинители и граждански ищци.
На 24.03.2011 г. в хода на разследването
по образуваното досъдебно производство било извършеното разпознаване на предмети от частния обвинител и граждански
ищец Д.М. К., при което последната
разпознала заложената от А.Ж. гривна и на 31.03.2011 г. гривната по – горе била
върната на Д.К., за което била съставена разписка.
Отнетите от подсъдимия И. и осъдения Ж.
вещи и паричната сума били на обща стойност 14669,06 лв.
С протоколно определение от 30.07.2004 г.
по н.о.х.д. № 311/2004 г. по описа на РС Провадия, влязло в сила на 18.08.2004
г., е било одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият К.И. се е
признал за виновен: 1) за извършено на 18/19.09.1996
г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 т. 4 и
т. 5 НК и приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 19 месеца при първоначален общ затворнически режим, 2) за извършено на 20.09.1996 г. престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 2 НК и приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 19 месеца при първоначален общ затворнически режим и 3) за извършено на 24.09.1996 г. престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 2 НК и приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
19 месеца при първоначален общ затворнически режим и 4) за извършено на
08/09.09.1996 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2
т. 3 НК и приел да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 19 месеца при първоначален общ затворнически режим, като на
основание чл. 23 ал. 1 НК съдът определил подсъдимия К.И. да изтърпи най
- тежкото от така определените наказания - лишаване от свобода за срок от 19
месеца при първоначален общ затворнически режим и на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 НК съдът групирал определеното на подсъдимия И. наказание с
наказанието, определено по н.о.х.д. № 147/2003 г. на Районен съд Левски в
размер на 1 година и 5 месеца лишаване
от свобода, като определил И. да изтърпи най - тежкото от така наложените му
наказания - лишаване от свобода за срок от 19 месеца при първоначален общ
затворнически режим. С определение съдът приложил чл. 25, ал. 2 НК по отношение
изтърпяната до момента част от групираните наказания и чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
На 13.08.2004 г. подсъдимия бил освободен
от затвора, след изтърпяване на определеното общо наказание.
С протоколно определение от 05.07.2012 г.
по н.о.х.д. № 107/2012 г. по описа на РС Провадия, влязло в сила на същата
дата, е било одобрено споразумение по реда на Глава двадесет и девета на НПК,
по силата на което подсъдимият К.И. се е признал за виновен за извършено на
02.05.2010 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК и приел да му бъде наложено наказание пробация
с мерките по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 9 месеца с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично, по чл. 42 а,
ал. 2, т. 2 от НК - задължителна периодични срещи с пробационния
служител за срок от 9 месеца, както и на основание чл. 343г НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година, считано от влизане на споразумението в сила.
С влязла в сила
на 31.10.2014 г. присъда на РС Исперих по н.о.х.д. № 310/2011 г. по описа на
съда, подсъдимият К.И. бил признат за виновен за извършено на 04.08.2010 г. престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК и му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 7 години, което следвало да бъде изтърпяно ефективно в
затвор, при първоначален строг режим.
Протоколно определение от 16.12.2014 г. по
ч.н.д. № 1547/2014 г. по описа на ОС Варна подсъдимият К.И. бил условно
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част, възлизаща на 2 години,
4 месеца и 24 дни от наложеното му с присъдата по н.о.х.д. № 310/2011 г. на PC
Исперих наказание в размер на седем години лишаване от свобода, като съдът е
установил изпитателен срок в размер на две години, четири месеца и двадесет и
четири дни и е постановил пробация по време на
изпитателния срок, изразяваща се в пробационна мярка
по чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, четири месеца и
двадесет и четири дни. Определението на ОС Варна влязло в законна сила на
24.12.2014 година.
По
доказателствата:
Изложените по – горе факти се
установяват от събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства: показания на частните обвинители и граждански ищци Д. М.К. и Д.Д.К.,
дадени в качеството на свидетел пред настоящия съдебен състав и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 НПК показания,
дадени пред орган на досъдебното производство, показанията на свидетелите на С.С. М. (носеща фамилия Г. към 2010 г.), К.М.К., В.К.И., М.С.М., Д.В.Д., К.Д.Д.,
дадени в качеството на свидетел пред настоящия съдебен състав и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 НПК показания,
дадени пред орган на досъдебното производство, показанията на свидетелите В.С.Г.,
Д.М.А., И.А.С., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 4 НПК в открито съдебно заседание на 02.12.2016 г.; писмени доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие и за оглед на веществени доказателства, както и приложените
към тях фотоалбуми, протокол за разпознаване на лица и предмети от 24.03.2011
г. с приложен към него фотоалбум, писмени
доказателствени средства (други документи) –
протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост и справка на ГДИН за
изтърпени наказания лишаване от свобода, писмени доказателства – заложни билети
и разписка за върната вещ; заключения на вещите лица по назначените по делото
оценителни експертизи, както и от данните, получени при прилагане на специални
разузнавателни средства по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за
специалните разузнавателни средства, приобщени по делото по реда на чл. 177, ал. 3, вр. чл.
172, ал. 2 НПК, от които се изясняват обстоятелствата относно проведените
разговори в помещение и тяхното съдържание
- (Протокол с Рег. № RB
202007-001-05/0305-22-220 от 02.05.2011 г., екз. 2,
за изготвяне на веществено доказателствено средство
“звукозапис на разговори в помещение” от прилагане на специално разузнавателно
средство, разговор с пореден номер 26, стр. 87-92 и разговори с пореден номер
27, 28 и 29, стр. 92-100, намиращи се в том към досъдебно производство № ЗМ В
291/2010 г. по описа на РУП Исперих, разрешено по искане за използване на СРС с
Рег. № RB
202312-001-07/05-300 от 13.10.2010 г. и с Рег. № RB 202312-001-07/05-466 от 07.12.2010 г.
на ОДМВР Разград и разрешения с Рег. № RB 401061-001-10/01-44 от 13.10.2010 г. и Рег. № RB 401061-001-10/01-104 от
07.12.2010 г. на ОС Разград.), обстоятелствата относно проведените разговори от
и към телефонен номер 0359884973738 и тяхното съдържание се изясняват от
Протокол с Рег. № RB
202007-001-05/0323-22-19 от 02.03.2011 г., екз. 2, за
изготвяне на веществено доказателствено средство
“звукозапис на разговори по мобилен телефон” от прилагане на специално
разузнавателно средство, разговори с пореден номер 18, 19, 20, 21 и 23, стр. 18-25),
намиращи се в том към досъдебно производство № ЗМ В 291/2010 г. по описа на РУП
Исперих, разрешено по искане за използване на СРС с Рег. № RB 202312-001-07/05-148 от 02.09.2010 г.
на ОДМВР Разград и разрешение с Рег. № RB 202312-001-07/05-150 от 02.09.2010 г. на ОС Разград.
От свидетелските показания на частните
обвинители и граждански ищци се установяват обстоятелствата относно
характеристиките и местоположението на отнетите вещи, обстоятелствата, свързани
с стопанската дейност на Д.К. и Д.К. – наличието на стопанисвани магазини,
производството метални предмети, продажбата на ябълки за фураж, обстоятелства,
свързани с притежаван от тяхната дъщеря мобилен телефон, имена и прякор на
нейния приятел, обстоятелства, свързани с възникнал в къщата на частните
обвинители и граждански ищци пожар,
месторабота приживе на бащата на Д.К.. Показания на свидетеля С. М.
подпомагат за изясняването на обстоятелствата за съвместното съжителство на М.
с подсъдимия К.И. ***, местонахождението на подсъдимия К.И. на адреса рано
сутринта на 02.01.2011 г. Показанията на свидетелите М. и Д., също потвърждават
показанията на свидетеля С. М. за съвместното съжителство с подсъдимия К.И.. От
показанията на свидетеля К.К. съдът извлича данни за
използван от него телефонен номер, неговото съвместно съжителство със сестрата
на подсъдимия К.И., нейните имена и използван мобилен телефонен номер,
пристигането на А.Ж. в гр. София на 02.01.2011 г. и съвместното пътуване из гр. София, свързано с посещение на
заложните къщи, ползваният от подсъдимия К.И. към 02.01.2011 г. мобилен
телефонен номер и проведените между мобилните телефонни номера на свидетеля К.
и подсъдимия И. разговори, както и действията на свидетеля К. по предоставяне
на осъдения Ж. на мобилния телефонен апарат за разговор с подсъдимия И.. След
предявяване на съдържанието на вещественото доказателствено
средство, на което са отразени аудиофайловете от записаните разговори,
проведени от и към мобилния телефонен номер на подсъдимия И., свидетелят К. е
категоричен, че на 02.01.2011 г. е разговарял именно с подсъдимия И., както и
че на останалите разговори от неговия мобилен номер и мобилния номер, използван
от подсъдимия И., разговарят последния и А.Ж., на когото свидетеля К. е дал
телефонния си апарат. Показанията на
свидетеля се потвърждават и от съдържанието на проведения между
подсъдимия И. и неговата сестра телефонен разговор, при който И. запитва сестра
си дали Ж.. Приобщените във фазата на
досъдебното производство заложни билети, както и от показанията на
свидетелите В.С.Г., Д.М.А., И.А.С.
допринасят за изясняване обстоятелствата по залагане на част от отнетите вещи
от А.Ж. и съставените за това документи. От показанията на свидетеля К.Д.Д. съдът извлича данни за пътуването на А.Ж. към гр. София
на 07.01.2011 г., както и използваното превозно средство.
От протоколите за оглед на
местопроизшествие се извличат данни за начина и мястото на проникване в къщата
на частните обвинители и граждански ищци, както и начинът на преодоляване на
входната врата, чрез взломяване на заключващия
патрон.
Съдът намира, че не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при извършеното от Д.К.
разпознаване на златна гривна, доколкото при извършеното разпознаване е
извършен непосредствен разпит на свидетеля по реда на чл. 170 НПК и при
извършването на самото разпознаване са спазени правилата в чл. 171 НПК.
Приложените по делото протоколи за
доброволно предаване допринасят за изясняване на обстоятелствата по
приобщаването по делото на относимите към предмета на
делото писмени доказателства, както и предадената от свидетеля С. златна
гривна. От приложената разписка се установява връщането на отнетата златна
гривна на Д.К..
От приобщените по реда на чл. 177, ал. 3, вр. чл. 172, ал. 2 НПК веществени доказателствени
средства и писмени доказателствени средства –
протоколи за изготвяне на веществени доказателствени
средства от използване на специални разузнавателни средства “звукозапис на
разговори в помещение” и “звукозапис на разговори по мобилен телефон” се се установяват
обстоятелствата по проведените на 28.12.2010 г., 02.01.2011 г. и на 03.01.2011
г. разговори в жилището, в което е живеел подсъдимия К.И., участието на
последния в тези разговори,
предварителното вземане на решение за
извършване на престъплението, планиране извършването на последното,
броенето на паричните суми и оглеждането на предметите, придобити
непосредствено след престъплението, както и разговор, свързан с пътуването на А.Ж.
до гр. София на 02.01.2011 г. Изложените твърдения между подсъдимия К.И. и
другите участници в разговора в апартамента на 28.12.2010 г. за хора, носещи
имена Д. и М., съвпадат с имената на частните обвинители и граждански ищци.
Изложените обстоятелства от лицата, разговарящи в жилището, в което е живял
подсъдимия К.И., изцяло съвпадат със свидетелските показания на частните
обвинители и граждански ищци, дадени пред настоящия съдебен състав, в открито
съдебно заседание на 02.12.2016 г. - за
притежавани в миналото от Д. и Д. К. магазини в с. Г., с. Ц., гр. Д. и гр. Б.,
за производството на колички “Ер Ка Едно”, както и
тръби за печки и разширители, а също и за продадени плодове за фураж, за давани
парични суми в заем на свидетеля В.И., за дъщеря на К., която е притежавала
телефонен апарат, марка “Верту” и има връзка с
посочения в разговора мъж, както и информацията за възникнал преди години в
къщата пожар, както и мястото, на което бащата на Д.К. е работил. Изложеното предпоставя за настоящия съдебен състав несъмнен извод, че
именно в разговора на 28.10.2010 г. е било планирано извършването на престъплението,
предмет на настоящото обвинение, както и обстоятелството, че подсъдимият К.И. е
участвал в това планиране. Участието на подсъдимия К.И. в планиране и
извършване на деянието се потвърждава и от последващо
проведените разговори на 02.01.2011 г. и 03.01.2011 г. в апартамента по - горе,
непосредствено след извършване на деянието, при които са броени и оглеждани
отнетите парични суми и вещи, както и от съдържанието на комуникацията по
мобилен телефон между подсъдимия К.И. от една страна, неговата сестра,
свидетелят К. и осъдения А.Ж., от друга, проведени в момент на последващо реализиране на отнетите вещи, на територията на
гр. София. От съдържанието на тези разговори се установява предоставяна
своевременно от осъдения А.Ж. информация на подсъдимия И. в хода на
разпореждане с отнетите вещи за придобитата парична сума в хиляди лева от
тяхното реализиране (в частта, в която са използвани изразите „две“ и „три“).
Съдът не констатира нарушения, свързани
със срока и начина на прилагане на специалните разузнавателни средства.
Присъствието на осъдения Ж. в с. Ц. на инкриминираната дата и по време на
извършване на престъплението се установява от свидетелските показания на
частните обвинители и граждански ищци, а също и от показанията на свидетеля В.И.,
като при срещата им в дома на И., А.Ж. е знаел, че частните обвинители и
граждански ищци ще отсъстват от дома си и планираното престъпление може да бъде
извършено. Преки доказателства за присъствието на подсъдимия К.И. по делото не
са събрани, но от съдържанието на проведения на 28.12.2010 г. разговор в
апартамента, обитаван от подсъдимия И., от съдържанието на разговора, проведен
на 02.01.2011 г., в апартамента, обитаван от подсъдимия И., както и от
обстоятелството, че собствения на този подсъдим автомобил е бил на
местопрестъплението, съдът приема за установено по несъмнен начин, че
подсъдимия К.И. е участвал в извършеното отнемане на инкриминираните вещи.
Показанията на С.С.Г. също не разколебават този извод
на съда, доколкото свидетелят Г. твърди в своите показания, че след като си е легнала да спи, се е
събудила в неопределен момент от нощта и е видяла подсъдимия И. до себе си на
леглото, което е възможно с оглед обстоятелството, че малко след полунощ
подсъдимият вече е бил в апартамента. От показанията на свидетелите М.М. и Д.В.Д. се
установява, че след датата на кражбата в дома на К.И. са се намирали монети,
отговарящи по описание на отнетите от дома на К., за които И. се интересувал
как може да продаде и на каква цена. От заключенията на назначените в съдебната
и досъдебна фаза на производството съдебно-оценителни експертизи е видно, че стойността на отнетите
вещи възлиза на 14669,06 лева. Стойността на златната гривна с тегло 15,20 гр.,
върната на свидетелката К., е 679 лева. Заключенията съдът кредитира като
обективно и безпристрастно изготвени.
Събраните по делото косвени доказателства не налагат за
настоящия съдебен състав единствено възможен и несъмнен извод за виновността на
подсъдимите В. и Й. към извършеното престъпление. С оглед заключението на
вещите лица от НИК – МВР по назначената от съда фоноскопна
експертиза се установява, че след прослушване и анализ на звукозаписите на записаните разговори в апартамента, в
който е живял подсъдимия К.И. се установява, че същите са с лоши технически
характеристики, поради което записите са
определени от вещите лица като негодни за извършване на гласова идентификация.
От изложеното съдът извежда, че от съдържанието на данните, получени при
прилагане на специални разузнавателни средства, не може да се направи извод за
самоличността на всички участници в разговорите в апартамента, обитаван от
подсъдимия И., извън К.И. и А.Ж.. От
събраните в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие
доказателства не се установяват такива, от които съдът да направи извод за
присъствието на В. и Й. на местопрестъплението на инкриминираната дата, както и
за участието им в евентуално разпореждане с инкриминирани вещи. Откритите в
района на Варненското езеро и иззети от полицейски служител вещи не са
приобщени по делото посредством способите в НПК – без съставяне на съответен
протокол (протокол за оглед и изземване или протокол
за предаване от лице, в чиято фактическа власт са се намирали вещите) и затова
съдът намира, че не са налице годно събрани доказателства, които следва да
обсъжда в настоящото изложение. Дадените показания в качеството на свидетел от
лице, което след това е придобило процесуално качество на обвиняем по делото
също не могат да бъдат годен доказателствен източник.
От справката за съдимост на подсъдимия И.
и от справката на ГДИН съдът извлича релевантни данни за съдимостта на
подсъдимия и за изтърпените наказания лишаване от свобода.
От
правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът прецени, че подсъдимия К.И.И.
и осъденото лице А.Ж.Ж. са осъществили от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
От обективна страна, подсъдимия И. и
осъдения Ж., в изпълнение на предварително взетото решение са отнели чужди
движими вещи, собственост на Д.М.К. и Д.Д.К., от
владението на последните, без тяхно съгласие. И. и Ж. са прекъснали фактическата власт на
досегашните владелци върху горепосочените вещи и са установили своя фактическа
власт върху същите. Доколкото по делото не се установи
валидно правно основание,
въз основа на което подсъдимите да имат право да упражняват фактическа власт
върху инкриминираните вещи, то всяка от тях е била „чужда“ по отношение на К.И.
и А.Ж. и държането на тази вещ не им се е следвало. Обективно, владелците на
вещите частните обвинители и граждански ищци
Д.М.К. и Д.Д.К. също не е дали съгласие за
упражняване на фактическа власт върху вещта, от страна на подсъдимия И. и
осъдения Ж.. Следователно, прекъсването на досегашната фактическа власт върху инкриминираната
вещ е извършено не на законно основание и поради това – противозаконно.
Използваното МПС е било предназначено за придвижване до местопрестъплението,
натоварване на вещите – предмет на престъплението и оттегляне от мястото заедно
с отнетите вещи. Това, от своя страна, дава основание на настоящата инстанция
да приеме, че от обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство на т.
4 , пр. 1 от чл. 195, ал. 1 НК.
Съдът приема, че
деянието на К.И. и осъдения А.Ж. безспорно е било осъществено чрез използване
на техническо средство, доколкото металния заключващ патрон, разположен на
брава на входната врата не може да бъде повреден без използване на средство, а
последното притежава функция да подпомогне подсъдимия И. и осъдения Ж.
сравнително бързо да преодолеят преградата, ограничаваща достъпа на външни лица
до жилището на К., чрез повреждането на заключващия патрон, което да им осигури
достъп до предмета на престъплението. Затова и съдът намира, че използваното от
подсъдимия И. и осъденото лице неустановен по делото предмет, в случая
представлява техническо средство (арг. и от мотивите
на т. 4 от ТР № 54 от 16.IX.1989 г. по н.
д. № 49/89 г., ОСНК). Затова и настоящият съдебен състав намира, че
престъплението на подсъдимия И. и осъдения Ж. е извършено чрез използване на
техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК. За извършването на кражбата И. и Ж. са
въздействали с техническо средство върху заключващ патрон на входна врата, след
което са разрушили преграда, здраво направена за защита на жилището на К., доколкото по делото се установява, че
заключващият патрон на входната врата, ограничаваща достъпа до жилището, е бил
повреден.
Съдът приема, че деянието на подсъдимия И. и
осъдения Ж. не представлява маловажен случай. За последното съдът извлича данни
от начина на извършване на престъплението, използваното техническо средство и
МПС, характерът и предназначението на вещите, както и тяхната стойност.
След вземането на решение за извършването на престъплението и преди
извършването на последното, подсъдимия К.И. и осъдения А.Ж. са постигнали
съгласие по вида вещи, които е следвало да бъдат отнети, както и мястото,
където ще реализират отнемането. Предварително съгласие е било постигнато и по
отношение начина на придвижване до местопрестъплението, средствата, които ще се
използват за отнемане, товарене и транспортиране на вещите, както и начинът, по
който ще се осъществи отнемането. Предварително взетото решение да отидат до
къщата на К. и да отнемат намиращи се там вещи се извлича от поведението на И.
и Ж., изразяващо се в предварително осигуряване на средство за придвижване до
местопрестъплението, придобиване на информация, че по това време К. ще бъдат
извън дома си, транспортиране на отнетите вещи и отдалечаване от местопрестъплението,
както и предварително осигуряване на техническо средство и начин, които да
улеснят достъпа на И. и Ж. до вещите, чрез елиминиране на преградата, която ги
пази от външен достъп. Изложеното по – горе, налага за съда извод, че установеното
поведение и на подсъдимия И. и осъдения Ж. изцяло се покрива от квалифициращите
признаци на предварителния сговор по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на
вината пряк умисъл. Двамата са съзнавали обществената опасност на деянието,
предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и пряко са ги целели. В съзнанието и на двамата е имало оформени
представи, че отнетите предмети представляват вещи със стойност, върху които те
не могат да упражняват никакви права, както и че по начина, по който
въздействат върху тези вещи се прекъсва фактическата власт на лицата, които ги
владеят, без да има за това получено съгласие от тяхна страна. Съдът намира за
безспорно установено и типичното, за този вид престъпление, намерение - да
бъдат присвоени противозаконно чужди движими вещи. Събраният доказателствен материал по делото налага извод, че умисълът
на двамата подсъдими е обхващал и квалифициращите престъплението обстоятелства.
По изложените съображения и като взе предвид, че първоинстанционната
присъда, постановена по отношение А.Ж.Ж. е влязла в
сила, съдът призна подсъдимия К.И.И. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
Като подбуди
за извършване на престъплението, съдът установи формиран у подсъдимия
правен нихилизъм, съчетан със стремеж за лично облагодетелстване по
неправомерен начин, формиран от личностните характеристики на подсъдимия и
ценностната му система.
По отношение на подсъдимите Я.В. и М.Й., с
оглед установените по делото факти, съдът посочва, че в съдебното следствие
конкретни уличаващи ги в извършване на инкриминираното деяние данни, събрани с
годни доказателствени средства, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, не са събрани. По делото се установяват
приятелски отношения на В. и Й. с подсъдимия И. и осъдения Ж. и присъствието им
в дома на подсъдимия И. преди и след датата на инкриминираното деяние,
включително присъствието на М.Й. в автомобила при проведеното на 02.01.2011 г.
пътуване на А.Ж. до гр. София и присъствието на Я.В. при обсъждането от К.И. на
възможността за разпореждане със старинни монети, съставляващи инкриминирани
вещи. Затова съдът намира, че участието на Я.В. и М.Й. в инкриминираното в
обвинителния акт деяние може да се предполага, на базата на събраните данни със
специални разузнавателни средства, от които се установява участието и на други
лица, освен подсъдимите Ж. и И. в планирането на престъплението, което не е
достатъчно за постановяване на осъдителна присъда срещу Я.В. и М.Й., тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 и ал 2 НПК присъдата не може да почива
на предположения и съдът признава
подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
След като по делото не се установява инкриминираното деяние да е извършено от
подсъдимите В. и Й., съдебният състав призна последните за невинни и ги оправда
по повдигнатите обвинения, съгласно правилото в чл. 304 НПК.
Доколкото по делото не се установява
деянието на подсъдимия И. да е извършено след предварителен сговор с
подсъдимите В. и Й., както и чрез използване с посочения в обвинителния акт лек
автомобил “***, собственост на Д.П.Д., а също и с оглед установения размер на
отнетите вещи да надхвърля установения размер от 14669,06 лв., в тази част на обвиненията съдът, на
основание чл. 304 НПК, оправда подсъдимия К.И..
По наказанието и по приложението на чл. 53, ал. 1 НК:
Съдът,
като взе предвид предвидената санкция за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, степента на обществена опасност на деянието на подсъдимия
К.И., както и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, намира, че обществената опасност на деянието
на подсъдимия надхвърля обичайната за престъпление от този вид. Обществената
опасност на подсъдимия И. настоящият съдебен състав намира за висока, като до
този свой извод съдът стигна след като взе предвид обремененото съдебно
минало на подсъдимия И., ролята му в планирането на престъплението. Като отегчаващи обстоятелства съдът цени съдебното минало
на подсъдимия с оглед наличието на осъждания от РС Левски и РС Провадия, за
които към момента на извършване на деянието не е бил реабилитиран. Като
смекчаващи обстоятелства съдът цени доброто процесуално поведение на подсъдимия
И., както и продължителния период от
време, в който е протекло наказателното производство. При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия К.И. съдът съобрази,
че срещу постановената по отношение на този подсъдим осъдителна присъда по
н.о.х.д. № 100/2012 г. по описа на РС Провадия при първото разглеждане на
делото не е постъпвал съответен протест или жалба на частен
обвинител/граждански ищец, поради което с присъдата по настоящото дело съдът не
може да влоши положението на подсъдимия и да му наложи по – тежко наказание от
вече наложеното по н.о.х.д. № 100/2012 г. на РС Провадия (лишаване от свобода
за срок от 3 години), поради забраната за reformatio in peius. Воден от горното и като съобрази разпоредбата на чл. 54 НК
и взе предвид степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия И.,
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, както и изтеклия
период от време между постановените присъди при първото и настоящото
разглеждане на делото от РС Провадия, съдът прецени,
че следва да определи на подсъдимия К.И. наказание при превес на смекчаващи
обстоятелства и затова отмери и наложи на подсъдимия К.И.И.
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 10 месеца, при
първоначален общ режим, предвид отсъствието на реабилитация по предходното
осъждане, както и на предпоставките в чл. 57, т. 2 ЗИНЗС. Съдът приема, че така
отмереното наказание отговаря на степента на обществена опасност на извършеното
деяние, както и степента на обществена опасност на подсъдимите и така
определено ще допринесе за постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една страна за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, а от друга – за
превантивно въздействие върху останалите членове на обществото при динамиката
на този тип престъпления против собствеността. Съдът взе предвид, че по
отношение на подсъдимия К.И.И. са налице условията на
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1 НК, за групиране на
определеното наказание по настоящото дело с наказанието по н.о.х.д. № 107/2012
г. по описа на РС Провадия и с наказанието по н.о.х.д. № 310/2011 година на РС
Исперих, описани по – горе, тъй като деянията са извършени преди да има влязла
в сила присъда, за което и да било от тях и затова наложи на подсъдимия И.
най-тежкото от така определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което е следвало да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, съгласно действащите към
момента на постановяване на присъдата на РС Исперих разпоредби в чл. 60, ал. 1,
вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното най-тежко наказание съдът присъедини наложеното по
н.о.х.д. № 107/2012 г. по описа на РС Провадия наказание „лишаване от
правоуправление“ на МПС за срок от една година, считано от 05.07.2012 година.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспадна наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и 10 месеца от изтърпяното наказание по н.о.х.д. №
310/2011 г. по описа на РС Исперих. Изложеното по – горе по отношение забраната
за reformatio in peius
важи с пълна сила и за невъзможността при настоящото разглеждане на делото
съдът да приложи за пръв път разпоредбата на чл. 24 НК, като при евентуално
възникване в бъдеще на възможност за пълно и цялостно групиране на наложените с
отделни присъди наказания на подсъдимия К.И.
по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, няма
пречка съдът, извършващ групирането, да приложи разпоредбата на чл. 24 НК, в
случай, че са налице предпоставките за това.
Настоящият съдебен състав взе предвид, че
по делото е налице предпоставката в чл.53, ал.1, б. „а“ НК и затова отне в
полза на държавата лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № В 4519 РН, собственост на
подсъдимия К.И.И., тъй като по делото се установява,
че автомобилът е послужил за извършване на умишлено престъпление, предмет на
настоящото обвинение.
По
гражданския иск:
Съдът взе предвид, че по
отношение осъденото лице А.Ж. Ж., на 29.06.2015 г. е издал изпълнителен лист по н.о.х.д.
№ 100/2012 г. по описа на PC Провадия за
сумата от 13990,06 лв., както и че по делото не може да бъде ангажирана
гражданската отговорност на оправданите подсъдими В. и Й., както и че отнетата
златна гривна, с тегло от 15,20 гр., възлизаща на стойност 679 лв. е била
върната на гражданския ищец Д.К., преди приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, поради което осъди подсъдимия
К.И.И. да заплати солидарно с А.Ж.Ж.
на гражданските ищци Д.М.К. и Д.Д.К. обезщетение за
причинените от деянието имуществени вреди до размер на сумата от 13990,06 лева,
съставляващи стойността на отнетите и невъзстановени на пострадалите вещи,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата. В останалата част до претендирания общ
размер, както и срещу оправданите подсъдими претенцията за обезщетяване на
имуществени вреди съдът отхвърли като неоснователна.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: