Р
Е Ш Е Н И Е №22
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 04.02.2019 г.
Шуменски
окръжен съд, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Йордан Димов
2. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в. гр. д. № 436 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
С
Решение № 214/04.07.2018 г. по гр. д. 1558/2017 г. по описа на РС Нови Пазар, е
отхвърлен предявеният от С.Е.С., ЕГН ********** ***
чрез адв. Г.Х.- управител на Адвокатско дружество „Д.и Х.“ срещу К.А.С. с ЕГН **********,
с адрес *** иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК и чл.74 от ЗЗД, с който се иска
признаване за установено, че К.А.С. дължи на С.Е.С. сумата от 1367.60 лева, представляваща сума, платена
за чужд дълг с платежно нареждане с реф. №*/16.10.2015
г. по изп. дело №2015*0401068 по описа на ЧСИ с рег. № *, район на действие СГС, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №809/06.11.2017г. по
ч.гр.д.№1407/2017г. по описа на РС Нови Пазар, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 01.11.2017 г. до изплащане на вземането.
Решението на РС Нови Пазар е обжалвано от ищцовата
страна С.Е.С.. В депозираната жалба се излага становище, че постановеното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения за
допуснати нарушения при изготвянето на доклада по чл.146 от ГПК, свързани,
както с липсата на посочена правна квалификация, така и с разпределената
доказателствена тежест. Счита, че съдът служебно е събирал неотносими към
предмета на спора доказателства, въз основа на които е направил погрешни правни
изводи. Съдът неправилно е приел, че искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен, тъй
като ищецът разполага с иск по чл.74 от ЗЗД. Твърди, че съдът е бил сезиран с
иск за неоснователно обогатяване. Въпреки това в доклада по делото му била
разпределена доказателствена тежест за доказване наличието на правен интерес,
което е релевантно при претенция с правно основание чл.74 от ЗЗД, а в случая
наличието на правен интерес от страна на ищеца не се твърди. Счита, че
неправилно съдът е задължил ищеца да даде обяснения по чл.176 от ГПК по
поставени въпроси, касаещи основанието за извършеното от него плащане, тъй като
при иск за неоснователно обогатяване, доказване наличието на основание не е в
негова тежест, а също ответницата не твърди наличие на основание. Неправилно е
приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК. Не споделя извода на районния съд, че
пълномощното, с което ищецът е преупълномощен да представлява ответницата не е
породило действие спрямо нея. Сочи, че мотивите на районния съд относно
неоснователност на претенцията по чл.59 от ЗЗД са противоречиви. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени
направените от него разноски пред двете съдебни инстанции.
В
съдебно заседание въззивната страна не се явява лично, не изпраща процесуален
представител. Депозирана е молба с вх. № 161/11.01.2019 г., в която сочи, че не възразява да бъде даден
ход на делото в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба, не сочи
доказателствени искания, прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен списък с
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна- ответник по първоинстанционното производство К.А.С..
Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, въззиваемата страна не се явява. Депозирано е становище с
вх. № 6060/06.12.2018 г. като се моли да бъде даден ход на делото, поддържа
отговора на въззивната жалба, не прави доказателствени искания.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Ищецът,
обосновавайки предявения иск е навел в исковата молба твърдения, че срещу ответницата било образувано
изпълнително дело №2015*0401068 по описа на ЧСИ , задълженията по което в размер
от 1367.60 лв. били погасени от него. Впоследствие ищецът отправил покана до
ответницата за връщане на дължимата сума като й предоставил 7 дневен срок за
изпълнение на задължението. Ответната страна отказала да получи поканата като към
момента на предявяване на иска претендираната сума не е върната на ищеца. В
тази връзка ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, което било уважено и срещу издадена заповед по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №1407/2017г. на РС Нови Пазар длъжникът възразил. С оглед на горното ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ответницата К.А.С. му дължи сумата от 1367.60 лв.,
представляваща сума, платена за чужд дълг, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на подаване на заявлението на 02.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С
допълнителна молба заявява, че ответницата се е обогатила за негова сметка като
имуществото й се е увеличило за сметка имуществото на ищеца със сумата в общ
размер на 1 367.60 лв., която била заплатена от ищеца С.С. за погасяване
задължението на ответницата по изпълнителното дело. Сумите по посоченото
изпълнително дело били заплатени от ищеца- адв. С.С. в качеството му на
пълномощник на ответницата К.С. по посоченото изпълнително производство.
Постъпил
е отговор на исковата молба от ответницата, в който се изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че не познава ищеца и не е уведомявана за
плащането по изпълнителното дело. Сочи, че гр. д. 38546/2013 г. по описа на СРС
е прекратено по вина на адвоката й и не е уведомена за издадения по него
изпълнителен лист, както и за действията по преупълномощаване на ищеца.
Заявява, че липсва обогатяване от нейна страна, както и че се касае за
злоупотреба с правата й.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за установено, че с платежно
нареждане с реф. №*/16.10.2015г.
ищецът е погасил задължението на ответницата К.С. по изпълнително дело №2015*00401068
на ЧСИ в размер на 1367.60лв.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.05.2015 г. на СРС, II ГО, 123 състав, издаден във връзка с влязло в сила
Определение от 30.01.2015 г. по гр.д.№38546/2013г. по описа на СРС. Приел е, че
ищецът не е имал правен интерес за плащане дълга на ответницата, поради което
не е налице встъпване в правата на кредитора по смисъла на разпоредбата на
чл.74 от ЗЗД. Доколкото разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД изисква субсидиарно
приложение на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, каквото в случая не е налице,
районният съд е приел за неоснователно позоваването на тази разпоредба, с оглед
на което е направил извод за недоказаност на претенцията и е отхвърлил иска.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът
след като се запозна с изявленията на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По приложеното ч. гр. д.
№ 1407/2017 г. по описа на
РС
Нови
Пазар е издадена Заповед №
809 от 06.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Със същата заповед е разпоредено К.А.С.- ответник да заплати
на С.Е.С.- ищец сумите
от 1367.60 лева главница, представляваща погасено на 16.10.2015 г. задължение
по изпълнително дело №2015*00401068 по описа на ЧСИ , както и направените по
заповедното производство разноски в размер на 360 лева и заплатена държавна
такса в размер на 27, 35 лева. Посочено е, че задълженията произтичат от
изплатено от ищеца задължение на ответницата по посоченото изпълнително дело,
което е присъдено с Определение по гр.д. №38546/2013г. по описа на СРС и с
което ответницата е осъдена да заплати на ЗД „Евроинс“ АД посочената сума,
както и че заявителят е платил сумата от името и за сметка на длъжника. Срещу същата заповед е подадено в законния срок
възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника. С оглед на това е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от
съобщението,
като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания ведно с препис от
разпореждането са връчени
редовно на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 01.12.2017 г., а исковата
молба,
с която е предявен по настоящото дело процесният установителен иск, е подадена на 18.12.2017 г.. С молба от 21.12.2017 г. заявителят по заповедното производство е представил искова молба, имаща за
предмет, вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 809 от 06.11.2017 г. по ч. гр.
д. № 1407/2017 г. по описа на РС Нови Пазар, с което е спазен срокът по чл.415 от ГПК.
От
изпълнителен лист от 22.05.2015 г., издаден от СРС, II ГО,
123 състав въз основа на определение от 30.01.2015 г. по гр. д. №38546/2013 г.
по описа на СРС, 123 състав, влязло в сила на 07.02.2015 г., се установява, че
ответницата е осъдена да заплати на ЗД „Евроинс“ АД сумата от 100 лева-
направени по делото разноски за депозит за САТЕ, както и сумата от 580 лева-
възнаграждение за един юрисконсулт на основание чл.78, ал.4 и ал. 8 от ГПК.
Представена
е покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2015*0401068 по описа
на ЧСИ , с изходящ номер 21681/21.08.2015 г., в която е посочено, че дългът на
ответницата по цитираното изпълнително дело, образувано по горепосочения изпълнителен
лист, възлиза на 1367,70 лева.
Обстоятелствата
относно възникването и съществуването на това парично задължение в тежест на
ответницата, в посочения размер и на посоченото основание, не се оспорва.
Видно
от кредитен превод с референция * от дата
16.10.2015 г. по банковата сметка на ЧСИ на 16.10.2015 г. е преведена сумата от 1367,60
лева като за основание на превода е посочено „задължение по ИД 1068/2015 г.“, а
за наредител С.Е.С.. Обстоятелството, че ищецът е платил задължението на
ответницата по изпълнителното дело не се оспорва от страните.
От
писмен документ, наименуван покана и адресиран до ответницата, както и
товарителница с номер ********* се установява, че на 28.08.2017г. до
ответницата е изпратена покана, съдържаща изявление, с което е приканена в
седемдневен срок от получаването й да преведе посочените в нея суми на ищеца
като сред посочените суми е и задължението по изп. дело №1068/2015 г. по описа
на ЧСИ в размер на 1367,60 лева. От
направеното отбелязване се установява, че ответницата е отказала да получи
пратката.
Приложено
по делото е пълномощно, с което ответницата упълномощава адвокат Р.С.С. да я
представлява пред всички физически и юридически лица, съдилища, институции и
други във връзка с извършване на всички необходими действия по повод защита и
реализиране на правата й като заинтересовано лице, пострадало при ПТП, настъпило
на 04.03.2013г. на пътя между селата З.Н.и Ц.Б., обл. Ш.вследствие на което е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди като са изброени
част от правомощията, както и да преупълномощава други адвокати, адвокатски
сътрудници и лица във връзка с предоставените му в това пълномощно права. Пълномощното е подписано от ответницата като същата не е оспорила това обстоятелство в хода
на производството.
С
друго пълномощно адвокат Р.С.С. преупълномощава ищеца- адв. С.Е. С.да
осъществява процесуално представителство по изпълнително дело № 2015*0401068 по
описа на ЧСИ , с район на действие СГС, във връзка с правата предоставени му от
ответницата К.С.. Посочено е, че упълномощеното лице има право да извършва
процесуално представителство по заведеното дело до приключването му като
извършва всички съдопроизводствени действия, преупълномощава други адвокати,
адвокатски сътрудници и лица във връзка с предоставените права.
По
така установените фактически обстоятелства, настоящият състав намира следното
от правна страна:
Районният съд се е произнесъл по иск, който е квалифицирал с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Исковата претенция районният съд е квалифицирал с доклада по делото,
обективиран в Определение № 278 от 17.04.2018 г. като в съдебно заседание на
29.05.2018 г. не е извършвана промяна в доклада по отношение правната
квалификация на претенцията. В тази връзка неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че в нарушение на процесуалните правила в изготвения по
делото доклад съдът не е дал правна квалификация на иска. Първоинстанционният съд е дал възможност на страните,
в т. ч. и на въззивника
в хода на производството да сочи и представя доказателства в подкрепа на твърденията си като същият
е ангажирал относими доказателства за установяване на
релевантните за спора факти, поради което процесуалните му права не са били ограничени. Ето защо, в случая не
може да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, дори и с доклада на съда да му е разпределена
доказателствена тежест за обстоятелство, за което не навежда твърдения, тъй като това не е довело до накърняване на правата
на въззивника.
Доколкото
предметът на правния спор, респ. неговата правна квалификация, се определя въз основа на изложените от ищеца с
исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
и предвид това, че в исковата молба ищецът не твърди да е имал правен интерес
да плати задължението на ответницата и да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор, то
Районен
съд Нови Пазар не е бил сезиран с иск с правно основание по чл.74 от ЗЗД. При изпълнение на чуждо
задължение от трето лице, то за него съществува правен способ да си върне обратно
платеното вместо длъжника чрез регресен иск на третото лице против длъжника.
При липса на правен интерес от изпълнението, правното основание на иска на третото
лице произтича от института на неоснователното обогатяване или воденето на чужда
работа без пълномощие. При воденето на чужда работа без пълномощие гесторът
съзнателно се намесва в правната сфера на другото лице и въздейства върху
чуждото имущество, докато при неоснователното обогатяване всяка от страните
действа със съзнанието, че това, което дава и което получава, е дължимо. Предмет на воденето на чужда работа без пълномощие
могат да бъдат както фактически действия, така и правни действия. Неистинско
водене на чужда работа без пълномощие е налице, когато едно лице извършва
чуждата работа като своя собствена, т. е. със съзнанието, че действа за себе
си, а не за някой друг. В този случай правилата на водене на чужда работа без
пълномощие не намират приложение, тъй като отсъства субективният елемент, а
именно, че се извършва чужда работа и ако другото лице се е обогатило от
извършената работа в негов интерес, то дължи на лицето, извършило работата
онова, с което се е обогатило на основание чл. 55 – чл. 59 ЗЗД.
С
оглед гореизложеното и доколкото ищецът е платил чуждо задължение със съзнанието,
че действа в интерес на ответницата, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска като такъв с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като не е съобразил изложените от ищеца твърдения по фактите. Доколкото правната квалификация на ищцовите твърдения е дейност по приложение на
материалния закон
и служебно задължение на съда, то при разглеждане спора по същество,
съдът следва да
определи точната правна квалификация, като има предвид изложените правопораждащи
факти.
Следва да се отбележи, че неправилната правна
квалификация е порок, водещ до неправилност на решението, като постановено в
нарушение на материалния закон, поради което въззивният съд следва сам да
определи точната квалификация на иска, доколкото не е обвързан от дадената
такава от първата инстанция, и съответно да се произнесе по съществото на
спора. Правното основание на иска, с който съдът е сезиран, се определя въз
основа на изложените от ищеца с исковата молба обстоятелства и заявения петитум. Въпреки, че първоинстанционният съд е дал неправилна
правна квалификация на иска – чл. 59, ал. 1
от ЗЗД, същият се е произнесъл в рамките на въведените
от ищеца фактически твърдения и в обхвата на търсената с иска
защита, поради което решението му не е недопустимо, а неправилно.
В случая ищецът твърди, че е изпълнил чуждо задължение, не се твърди наличие на интерес за него от плащане на чуждото задължение, а се
акцентира върху това, че ищецът е бил процесуален представител на ответницата
по изпълнителното дело и дългът по него е платен в нейн интерес. Не е спорно
между страните обстоятелството, а и от доказателствата по делото се установява,
че ищецът е платил задължението на ответницата по изпълнителното дело в размер
на 1367,60 лева, както и че това е направено
от ищеца, без между
страните да са налице облигационни отношения,
които да са породили в негова тежест такова задължение. В отговора на исковата молба ответницата изрично заявява, че не е възлагала на ищеца да заплаща суми вместо нея, а в съдебно
заседание заявява, че не оспорва плащането. С оглед така изложените фактически твърдения от ищеца, съдът намира, че заявената от него претенция е с правно основание по чл. 61, ал. 1 ЗЗД–
водене на чужда работа без поръчка /гестия/. Съгласно посочената разпоредба, ако работата е била
предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересованият
е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети
управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Фактическият състав на гестията в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД включва доброволно извършване на действие по управление на
чужда работа /правни и материални действия/, без надлежно натоварване от доминуса, работата да е
била предприета уместно и добре управлявана само в интерес на заинтересованото
лице. При това, лицето, в чийто интерес е извършена работата без възлагане, е
длъжно да върне на управителя необходимите и полезни разноски заедно с лихвите
от деня на изразходването им, т. е. да му възстанови всички разноски, които
гесторът е направил.
От представените по делото пълномощни се установи,
че ищецът е бил преупълномощен да представлява ответницата по изпълнителното дело във връзка с
правата, които тя е предоставила на адвокат Р.С.- да я представлява пред всички
физически и юридически лица, институции, органи на досъдебни производства, съдилища и други във връзка с извършване на всички
необходими действия по повод защитата и реализирането на правата и интересите й
като лице пострадало при ПТП, настъпило на 04.03.2013 г.; да я представлява по всички наказателни и граждански дела до окончателното им приключване във всички инстанции и др.
правомощия, включително изрично посоченото в точка 4 да преупълномощава други
адвокати във връзка с предоставените права. С оглед на това и доколкото
въззиваемата изрично е овластила представителя си да преупълномощава други
адвокати с предоставените права, неоснователно е направеното от въззиваемата
страна оплакване, че ищецът не е разполагал с пълномощно да я представлява по
изпълнителното дело. Въведени са твърдения за злоупотреба с правата й, но
липсват ангажирани доказателства в тази насока. Налице е
упълномощаване, което представлява едностранна сделка и поражда право в полза на упълномощения за извършването
на определени действия. От упълномощаването не възникват задължения за
извършването на други действия, извън обема на предоставената представителна
власт на пълномощника /чл. 39, ал. 1 ЗЗД/.
От
представеното писмено доказателство се установява, а и не се оспорва от
страните обстоятелството, че с кредитен превод с референция S04PWUB152890016 от дата 16.10.2015 г. ищецът е изпълнил
задължението на ответницата по изпълнителното дело №2015*00401068 по описа на
ЧСИ . Между страните не се спори също, че плащането на тази
сума е станало със средства на ищеца и не са представени доказателства, че ответницата е предоставила на ищеца платената от него сума.
Предвид горните съображения, въззивният съд намира за
установено, че ищецът е заплатил с лични средства сумата от 1367, 60 лв., която ответницата е следвало да плати по изпълнително дело №2015*00401068 по
описа на ЧСИ . По делото не са събрани
доказателства да е налице възлагане от
ответницата
за извършване на работата- упълномощаване, доколкото от представените пълномощни
не би могъл да се направи извод ищецът да
е бил упълномощен
за извършване на плащане, или наличие на
договорно правоотношение между страните, въз основа на което да е извършена
работата, нито е доказано, че ответницата е предоставила на ищеца процесната
сума. Следва да се отбележи, че за установяване на тези
обстоятелства доказателствената тежест е на ответника, който при въведени твърдения
за осъществяването им следва да ги докаже при условията на пряко и пълно доказване.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че
ищецът е изпълнил чужда работа, без натоварване, която е извършена от него уместно и в интерес на ответницата, за което е направил разноски в размер на 1367, 60 лв. като същата се е обогатила, спестявайки средства за сметка на неговото имущество, поради което е длъжна да му възстанови направените разходи.
С оглед всички изложени съображения, настоящият
състав намира, че ответницата дължи на ищеца
заплащане на сумата от 1367,60 лева, представляваща заплатено от него задължение на ответницата в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, поради което
предявеният иск следва да се уважи в пълен размер.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-
ответница в първоинстанционното производство следва да бъде осъдена да плати
сторените от въззивната страна- ищец разноски съгласно представените договори за
правна защита и съдействие, доказателства за направени плащания и съобразно
представения пред настоящата инстанция списък за разноски, както следва: 387,36
лева разноски за заповедното производство, 387,36 за първоинстанционното исково
производство и 360 лева за въззивната инстанция или общо в размер на 1134,72
лева.
Така
мотивиран, Окръжен съд Шумен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 214/04.07.2018 г. по гр. д. 1558/2017 г. по описа на РС Нови
Пазар като вместо него постановява
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО че К.А.С. с ЕГН **********,
с адрес *** дължи на С.Е.С., ЕГН **********
*** сумата от 1367.60 лв. /хиляда
триста шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени от ищеца разходи за заплатено от него задължение на ответницата,
без възлагане, във връзка с дълга й по изп. дело №2015*0401068 по описа на ЧСИ с рег. № *, район на действие СГС, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №809/06.11.2017г. по
ч.гр.д.№1407/2017г. по описа на РС Нови Пазар, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 02.11.2017 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.А.С. да
заплати на С.Е.С. сумата от общо 1134,72 лева разноски по производството
/съдебно- деловодни разноски и разноски за платено адвокатско възнаграждение/,
от които 387,36 по ч.гр.д. 1558/2017 г.
по описа на РС Нови Пазар, 387,36 лева
за първоинстанционното производство и 360 лева пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.