Р
Е Ш Е
Н И Е №
260043
гр. С., 25.01
.2021 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С.ският районен
съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2439/2020 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че за периода
от 01.09.2017 г. до 31.01.2020 г.
доставило на ответницата, в качеството й на потребител топлоенергия за
обект в гр. С., кв. „Стоян Заимов” 73- А- 7 на стойност 735.53 лева, ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 79.85 лева, начислена до 24.02.2020 г.
Задължението на ответника било формирано от
сума за отопление от отоплително тяло-щранг лира в баня, сума за обслужване на
партидата, сума за отчет на водомер и сума за отчет на топлоразпределители.
Ответникът съгласно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и ОУ за продажба на
топлоенергия в срок от 45 дни след отчетния период имал право на рекламации
пред търговеца за дялово разпределение. Поради това счита, че заявеното във
възражението, че не дължи суми по издадената заповед за изпълнение е
преклудирано с този срок.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Н.П.Б. *** ЕАД сумата 753.53
лева, представляваща главница за ползвана, но неплатена топлинна енергия,
мораторна лихва за забава в размер на 79.85 лева, законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
направените по делото разноски.
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор
от ответницата чрез назначения особен представител адв. Г.М., който счита
предявените искове за неоснователни. Счита, че в исковата молба не съществува
яснота по отношение на телеграфно изброените дейности и услуги относно начина и
стойностите на формираната обща сума, както и периода, за който се формира
всяка една от тях, съответно начина на изчисление на мораторната лихва за всяка
една сума. С исковата молба не бил представен договор за извършване на услугата
топлоподаване, както и протокол на ОС на етажните собственици за сключване на договор за извършване на
услугата топлинно счетоводство и определяне на относителния дял на разхода за
топлинна енергия, отдадена от общите сградни инсталации към ответника.
Ищцовото
дружество редовно призовано, в с.з. не изпраща представител.
Ответницата
Н.П.Б., в с.з. се представлява от особен представител, който моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и да приеме за установено,
че ответницата не дължи претендираните суми.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
За периода от 01.09.2017 г. до 31.01.2020 г.
ищцовото дружество доставило на ответницата, в качеството й на потребител
топлоенергия за обект в гр. С., кв. „Стоян Заимов” 73- А- 7 на стойност 735.53
лева, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 79.85 лева, начислена до
24.02.2020 г.
Задължението
на ответника било формирано от сума за отопление от отоплително тяло-щранг лира
в баня, сума за обслужване на партидата, сума за отчет на водомер и сума за
отчет на топлоразпределители.
На 28.02.2020 г. ищцовото дружество е подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и
образувано ч.гр.д. № 797/2020 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 446/15.05.2020 г., с която съдът е осъдил
ответницата в настоящото гражданско дело да заплати на ищеца претендираните
суми.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответницата е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет
на иска с пр. осн. чл. 422 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е
установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да
докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест
е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Ищцовото
дружество е представило справка за задълженията на ответника , съгласно която
са начислени за топлоснабдения обект суми за ТЕ, отдадена от отоплително тяло,
сума за ТЕ отдадена от СИ, сума за партида, суми за отчет на водомер. В
справката са посочени номера на фактури и дата на издаването им. С отговора на
исковата молба процесуалният представител на ответника не е оспорил това
писмено доказателство по предвидения в ГПК ред.
Съгласно
Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и Общите условия за
продажба на топлинна енергия, ответникът в срок от 45 дни след отчетния период
е имал право на рекламации пред търговеца за дялово разпределение, което няма
данни да е сторил.
Снабдяването
на абонатите с топлинна енергия се извършва от топлопреносните предприятия при
публично известни общи условия между потребителите, собственици или титуляри на
вещното право на ползване за сгради етажна собственост и топлопреносното
предприятие.
Не
оспорва обстоятелството, че за процесния период ответникът е ползвал топлинна
енергия за обект в гр. С. , кв. Стоян Заимов 73- А- 7 и няма данни да е
заплатил начислените суми.
О
справката за задължения е видно, че на ответницата са начислена главница в
размер на 735.53 лева за периода от 01.09.2017 г. до 31.01.2020 г., върху която е
начислено обезщетение за забава в размер на
79.85 лева, които суми не са заплатени в срок..
С оглед горните съображения , предявените установителни
искове следва да се уважат в пълен размер.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 54
лева д.т., възнаграждение за особен представител в размер на 150 лева, както и разноски в производството
по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.Б. с
ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „ТОПЛИКАЦИЯ - С.” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Стефан Караджа” № 23, както
следва:
-
сумата 735,53 лева /седемстотин
тридесет и пет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща главница за
ползвана, но не заплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., кв. „Стоян Заимов” бл. 73, вх. А, ап. 7 за периода от 30.09.2017 година
до 31.01.2020 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от
28.02.2020 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 79,85
лева /седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ представляваща
законна лихва за забава за периода от 30.09.2017 г. до 24.02.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 446 от 15.05.2020 г. по ч.гр.д. № 797/2020 г. на СлРС.
ОСЪЖДА Н.П.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛИКАЦИЯ -
С.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Стефан Караджа” № 23 разноски в
производството в общ размер на сумата 204 лева, разноски по ч.гр.д. № 797/2020
г. в размер на 25 лева
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: