№ 392
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200482 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“
№13, ет.3, ап.11, против Електронен фиш Серия К № 3913928 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до нарушения на материалния и
процесуалния закон, с твърдение, че обуславят незаконосъобразност на ЕФ, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител, също редовно призован. По делото от същия е
постъпило писмено становище по същество, в което се излагат аргументи в подкрепа
на искането за отмяна на ЕФ. Прави се искане за присъждане в полза на жалбоподателя
на сторените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар, като се прилага и
списък на разноските.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е депозирано
1
обосновано писмено становище, в подкрепа на искането за потвърждаване на ЕФ като
законосъобразен. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство и възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в
същата, като взе предвид становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 03.08.2020 г., в 16,19 часа, в
гр. Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“, в посока на движение към кръстовище с
ул. „Димитър Греков“, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова
собственост, като се е движел с превишена скорост от 64 км/ч, при максимално
допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и
установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система
ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 64
км/час, т.е. превишение на скоростта от 14 км/час, но от това превишение били
извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 11 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
жалбоподателя на 15.03.2021 г. (виж справка за нарушител/водач т.29 раздел Фишове
на л.19-21). Жалбата против ЕФ е депозирана директно в съда по пощата на 18.03.2021
г., поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от
лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
видеоклип и снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1
т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
2
Административнонаказателната отговорност на М.Д. е ангажирана на основание
чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение
на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че Д. е собственик на
управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и
регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (приложена на гърба на ЕФ). Тези факти не се оспорват
и от санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ,
не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188
ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В
случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на
МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182
ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният
е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при
регистриране на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в
законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а
същият директно е обжалвал фиша.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен
фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание
съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
3
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 03.08.2020 г. в 16,19 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Ст.
Стамболов“, в посока на движение към кръстовището с ул. „Д. Греков“, заснет с
мобилна радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/час от
измерената скорост, с МПС л.а. „***“ с рег. № ***, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743bb- установена
стойност на скоростта- 61 км/ч. Посочена е и посоката на движение на лекия
автомобил. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от
фотосите- 64 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 61 км/час се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час
при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по
размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост. Поради тази причина е неприемливо направеното възражение, че
не било посочено в ЕФ населеното място, на територията на която било извършено
нарушението, както и че липсва описание на нарушението.
Вярно е че не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е
въведено, но пък от мястото нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост в
населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/час. В
този смисъл няма съмнение, че ограничението на скоростта е 50 км/час с оглед на това,
че движението се извършва в населено място.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за използване на
АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.15), видно от който е
че АТСС е работела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и
според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че
същото работи в стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното
му закрепване. Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след
отчитането на толеранса от минус 3 км/час и стойността на превишението, като сред
реквизитите не е утвърдения метод на изчисление на същата.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ,
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
4
техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил,
а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се във втората лента на бул. „Ст. Стамболов“ в посока към кръстовището с ул.
„Д. Греков“ (виж снимка на разположението на АТСС) а видно от фотосите точно там
се движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС към ЕФ). Вярно е, че от
снимките се установява, че и друго МПС се движи в съседната лента, малко след
процесното МПС, но следва да се има предвид, че системата от процесния вид измерва
скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан
на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч,
отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се
връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена
скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с
възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със
снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че
тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената
скорост. Поради тази причина и съдът не споделя направените в тази насока
възражения от процесуалния представител в представените писмени бележки.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно
(виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от проверка на
л.16-18). Поради тази причина съдът не споделя възражението, че липсвали
доказателства за това, че АТСС, използвано в случая е одобрен тип средство за
измерване и че е било годно за употреба към датата на нарушението.
От приложената снимка към АНП към Протокол за използване на АТСС пък е
видно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на
работния режим на системата и съответства на данните от протокола за използване на
АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е
императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за
използване на АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона реквизити
(виж протокола на л.15). При това положение е несъстоятелно възражението за това, че
липсват доказателства къде точно е бил разположен уредът за контрол. Тук следва да се
каже и това, че след измененията в цитираната наредба бе отменена разпоредбата на
чл.7 от Наредбата, с което отпадна необходимостта от обозначаване на мястото за
5
контрол с мобилно техническо средство с пътен знак Е24, поставен преди мястото за
контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства,
което следваше да се документира и със снимка. Към датата на засичане на
нарушението- 03.08.2020 г. това изискване вече е отпаднало.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина съдът не
споделя направените в жалбата възражения, че в случаите на използване на мобилно
АТС не се издава ЕФ и че същият е съставен в нарушение на забраната на чл.39 ал.4 от
ЗАНН, която в случая е неприложима.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите при
избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/час
съгласно същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс
от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 64 км/час,
6
съответства на описаната в ЕФ скорост от 61 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 50 лева за превишение от за превишение от 11 до 20 км/час, т.е.
размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го
коригира.
При това положение издаденият ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, претенцията на въззивника за
присъждане на разноски в негова полза сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
Пак с оглед изхода на делото, принципно АНО има право на разноски за
процесуално представителство. Искането за разноски е направено своевременно с
депозираното становище по същество в хода на съдебното следствие. То е направено
от А. Г. в качеството му на началник сектор ПП, упълномощен от директора на
ОДМВР Пазарджик да представлява ОДМВР- Пазарджик, като ЮЛ със самостоятелен
бюджет, чието структурно звено е Сектор ПП- органът издал НП. Това искане обаче
следва да бъде отхвърлено. Това е така, тъй като въззиваемата страна в процеса не е
представлявана от юрисконсулт. От представеното по делото пълномощно (л.27) се
установява, че пълномощникът А. Г. е лице с юридическо образование, но той не е
юрисконсулт.
Принципно страните имат право на разноски, съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препращаща към разпоредбата на чл.143 от АПК. Съгласно чл.63 ал.5 от
ЗАНН в полза на ЮЛ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, чиито размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, към която
препраща в неуредените случай чл.144 от АПК.
Несъмнено ОДМВР- Пазарджик е ЮЛ и има право на разноски след като
издаденото НП е потвърдено, но само ако е представлявана от юрисконсулт. Тоест в
тази хипотеза на присъждане на разноски не попадат случаите, при които страната е
представлявана от служители с юридическо образование по смисъла на чл.32 т.3 пр.2
7
от ГПК. Съгласно последната норма директорът на ОДМВР- Пазарджик е бил
надлежно представляван от началника на Сектор ПП, който своевременно е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е налице законово
основание за присъждане на такова, тъй като ОДМВР не е била представлявана от
юрисконсулт. В този смисъл е и съдебната практика, като за пример биха могли да се
посочат Решение № 1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015 г.; Решение №
1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015 г.; Определение № 47/26.01.2017 г.
на Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017 г. и други.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3913928 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ №13,
ет.3, ап.11, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като
законосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски в полза на същия за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия орган-
ОДМВР- Пазарджик за присъждане разноски в полза на ОДМВР- Пазарджик- за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8