Решение по дело №1649/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 648
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20224430201649
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Плевен, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201649 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0938-000649/02.03.2022г. на НАЧАЛНИК
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на К. Д. В. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.177 ал.4 т.3 от Закона за движението
по пътищата във връзка с т.10.6.2 от Приложение №1 към чл.9 ал.4 от Наредба № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари - глоба в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: не е надлежно спазена
разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, както и тази на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН. Излага
и съображения по съществото на делото като изтъква, че от една страна,
управляваното от негова страна превозно средство – т.а. „***“ е заводски
конструиран по начин, непозволяващ изсипването на товара по време на
движение, тъй като се касае за самосвал, фабрично предназначен за превоз на
насипни товари, който не е оборудван с покривало, брезент, „щора“ или
др.подобни, а разтоварването се извършва посредством пневматична уредба;
посочва, че превозното средство дори не е негова собственост, а такава на
работодателя му – „***“ ЕООД, като именно последният, съобразно чл.6 т.2
от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари
/“НАРЕДБАТА“/ е задължен да осигури на водача необходимите
обезопасителни средства за укрепване, каквито обаче, не са фабрично
предвидени за посочения вид и модел товарен автомобил.
1
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява. В придружителното писмо по изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на жалбата, както и възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатски хонорар, като е отправено искане за
съобразяване на разноските с минималния размер, предвиден в Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
№573332/17.02.2022г. от страна на Б. П. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля С. Г. К. и нарушителя – К. Д. В..
Съставен е за това, че на 17.02.2022г. около 14:45 часа в гр.ПЛЕВЕН,
кръстовище образувано от улица „***“ и улица „***“, с посока на движение
към улица „***“, като водач на товарен автомобил „***“ с регистрационен
номер ***, превозва товар (земна маса), който не е покрит. Така описаното е
квалифицирано като нарушение по чл. чл.177 ал.4 т.3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с т.10.6.2 от Приложение №1 към чл.9
ал.4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари;
отбелязано е, че липсва покривало върху превознания товар, като по този
начин се създава опасност за останалите участници в движението, както и че
нарушението е заснето с РСОД 724. При съставяне на АУАН, нарушителят не
е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44
ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган приел изцяло фактическата
обстановка и правна квалификация в така съставения АУАН. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К. Д. В. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.4
т.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с т.10.6.2 от Приложение
№1 към чл.9 ал.4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.15 – 16 от делото/. Не е налице допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по чл.27 ал.2 ЗАНН, съобразно която
правна разпоредба „При определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
2
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя.“. Касае се за разпоредба, насочена към
правилното приложение на материалния закон, а не за такава, относима към
спазването на процесуалните изисквания по издаване на Наказателното
постановление. Аналогично, не е нарушена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8
ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган е длъжен да вземе
предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, но липсата
на изричното им посочване не обуславя извод, че са същите обстоятелства не
са обсъдени или че не са надлежно взети предвид при определяне вида и
размера на дължимото административно наказание, т.е. отново се касае за
разпоредба, насочена към правилното приложение на материалния закон.
Все пак, в хода на административнонаказателното производство,
действително е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.177 ал.4 т.3 от Закона
за движението по пътищата, „Който управлява пътно превозно средство с
неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4,
се наказва с глоба от: хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни
неизправности при укрепването на товара.“. Видно е, че
административнонаказателната разпоредба препраща към изискванията на
Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, като
според актосъставителя и административнонаказващия орган, нарушението
се отнася към изискванията на т.10.6.2 от Приложение №1 към чл.9 ал.4 от
НАРЕДБАТА. Основателно в жалбата се отбелязва, че т.10 от същото
Приложение касае „Пригодност на превозното средство“, като т.10.6 е
озаглавена „Изисквани специални структури (ако се използват за
обезопасяване на товара)“, а на свой ред, т.10.6.2. е относима към липса на
такава изисквана специална структура, което се определя като „опасна
неизправност. Видно е, че според приетата в АУАН/НП фактическа
обстановка, управляваният от жалбоподателя т.а. е бил с липсващо
покривало, при което се създавала опасност за другите участници в
движението. В хода на административнонаказателното производство не са
събрани никакви доказателства доколко конкретния товарен автомобил е
следвало да бъде оборудван и дали изобщо, фабрично е било предвидено и
допустимо, да бъде оборудван с „покривало“. Макар този въпрос да е относим
към съществото на делото, той има и своето процесуално измерение, тъй като
според чл.8 от НАРЕДБАТА, „ Укрепването на товара се извършва по един
или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС
ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO
1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното
средство.“. При положение, че се твърди, че превозваната земна маса не е
била надлежно укрепен товар и е създавала опасност за участниците в
движението, следвало е актосъставителят и административнонаказващият
орган не само да изследват въпроса дали товарен автомобил „***“ с
регистрационен номер *** е конструктивно предвидено да превозва земна
3
маса, както и дали е конструктивно предвидено да бъде оборудван с някакъв
тип покривало, а в случай, че в крайна сметка, е налице ненадлежно
укрепване на товара – да се посочи нарушение на кой от цитираните по-гори
държавни стандарти е налице, защото в случай, че някой от същите стандарти
е спазен, очевидно няма как да се твърди, че е налице ненадлежно укрепване
на товара, независимо от липсата на покривало. Алтернативно, в случай, че
преценката на актосъставителя и административнонаказващия орган е в
посока на това, че товарен автомобил „***“ с регистрационен номер *** е
изобщо неподходящ, съобразно конструктивните си възможности, да
превозва споменатата земна маса – това също е следвало да бъде посочено от
страна на актосъставителя/административнонаказващия орган, защото
съобразно Приложение №1 към чл.9 ал.4 от НАРЕДБАТА /В/, тази преценка
следва да се направи от проверяващия и няма отношение към
неизправностите, посочени в т.10. Ето защо Съдът намира, че описанието на
нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, не е пълноценно, а е
в разрез с императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Така
допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като
ограничава правото на защита на жалбоподателя и по-конкретно – правото му
да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено,
без да бъде разглеждан по същество правния спор.
За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано,
че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът
взе предвид, че показанията на свидетелите Б. М. и С. К. са отностително
подробни и убедителни, като няма пречка да бъдат кредитирани. Същите
взаимно се потвърждават и са в потвърждение на изнесената в горепосочения
АУАН фактическа обстановка; в хода на съдебното следствие бяха
приобщени и писмени доказателства /л.7 - 9, л.12 – 14, л.29 от делото/ и по-
конкретно - преписи на справки за изплатени трудови възнаграждения на К.
В. от страна на работодателя „***“ ЕООД, Свидетелство за регистрация, част
І относно т.а. „***“ с рег.№***, от които се установява, че собственик на
същото превозно средство е именно „***“ ЕООД, в което дружество, към
месец февруари 2022г., К. Д. В., е работник. Поставя се въпроса – дали
жалбоподателят е годен субект на нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, при
съобразяване изискванията на НАРЕДБАТА, към която се препраща. В чл.3 –
5 от НАРЕДБАТА са предвидени задължения за водачите на МПС преди
натоварването, при натоварването и при извършване на превоза, но никое от
тях не е относимо към настоящия случай, с изключение на това да бъдат
приложени „най-подходящите методи за обезопасяване на товарите
съгласно изискванията на чл. 8“ /чл.3/, т.е. – в съответствие с цитираните по-
горе, непосочени от актосъставителя и административнонаказващия орган,
държавни стандарти. От друга страна, съобразно чл.6, т.1 и т.2 от
4
НАРЕДБАТА, „Превозвачът е длъжен: 1. да извършва превоз на товари само
с превозни средства, които имат валиден сертификат, че структурата на
каросерията отговаря на изискванията на БДС EN 12642, с изключение на
моторните превозни средства от категория N1; 2. да осигури на водача
необходимите обезопасителни средства за укрепване…“. Видно е, че
задълженията за съответност на превозното средство, както и за осигуряване
на необходимите обезопасителни средства за укрепване, са възложени върху
превозвача, т.е. в процесния случай - „***“ ЕООД. При положение, че чл.174
ал.3 ЗДвП препраща към изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари, а от цитираните в настоящия абзац негови
разпоредби се установява задължение, което може да се вмени на превозвача
/„***“ ЕООД/, но не и на водача /К. В./, то ангажирането на
административнонаказателната отговорност на последния е напълно
необосновано и неправилно. Да се приеме обратното, не би означавало нищо
друго, освен да се предвиди административнонаказателна отговорност на
водача, за неизпълнение на задължения от страна на трето лице, каквото в
случая е превозвача. Ето защо Съдът намира, че не е налице годен субект на
административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, т.е. К. Д. В. е
административно наказан за нарушение, което не е извършил – и не е могъл
да извърши.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.2 т.1
вр. ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 22-0938-000649/02.03.2022г.
на НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с
което на К. Д. В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.177 ал.4 т.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с
т.10.6.2 от Приложение №1 към чл.9 ал.4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари - глоба в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5