№ 209
гр. Благоевград , 06.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шести юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Против разпореждане за разноски от 03.11.2020 по изп.д.№93/202 по
описа на ЧСИ Ш.Д. е подадена въззивна жалба от адв.Б.Б.,в качеството си на
представляващ Н. АТ. П. –длъжник по изпълнителното дело.
С жалбата се възразява против определените от ЧСИ разноски,дължими
от П.,като подробно са изложени съображения за това.Оспорва се и отказа на
ЧСИ да намали адвокатския хонорар,приет като разноски ,направени от
кредитора.Оспорва се представителната власт на пълномощниците на
кредитора.
Моли да се намалят начислените такси по изпълнението ,съобразно
действително възложените,извършени и необходими действия по
изпълнението,изцяло да се отмени постановлението за разноски,относно
включването на адвокатски хонорар от 600 лв. или да се намали до
мининума,определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Претендира разноски и в производството по
обжалване на действията на ЧСИ с настоящата жалба.
1
Постъпил е отговор от адв.К.,в качеството й на пълномощник на
кредитора В.Я.,в който се оспорва жалбата и се излагат доводи за
неоснователност на искането относно намаляване на адвокатското
възнаграждение.
В мотивираното становище на ЧСИ Дервиш се навеждат доводи за
неоснователност на жалбата и за това,че разноските са изчислени съгласно
ТТРЗЧСИ.
Подадената жалба е допустима,като постъпила в срок и от
страна,легитимирана да обжалва акта на ЧСИ.Насочена е срещу акт на
частния съдебен изпълнител,който подлежи на обжалване,съгласно чл.435
ал.2 т.7 ГПК.
Съдът след като се запозна с доказателствата в изп.д.№ 93/2020 на ЧСИ
Дервиш,съобрази следното:
Изпълнителното производство е образувано на 17.02.2020г. по искане
на адв.К.,в качеството й на пълномощник на В.Я. срещу Н.П. за неолихвяема
сума от 1334.98 лв. и сумата 1200лв.,всички представляващи разноски по
развил се между страните исков процес.
В молбата е поискано да се пристъпи към изпълнение,като се извършат
4 броя справки,както и да се наложат запори и възбрани на съществуващо
имущество.
Представителната власт на адв.К. е възнакнала от
преупълномощаване.Адв.М.К.,в качеството си на пълномощник на В.Я. е
преупълномощила адв.К. да образува изпълнителни дела за присъдени
разноски по издадени изпълнителни листове за това.Правата на адв.К.
произтичат от стандартно бланково пълномощно,издадено от кредитора Я.,в
което допълнително е посочено,че има право да сочи банкови сметки за
превеждане на дължимите суми.В договора за правна защита и съдействие
между Я. и К. предоставените права са описани по-подробно,включително да
води и изпълнителни дела срещу П..Отразено е в този договор,че Я. е платила
600 лв. в брой за адвокатско възнаграждение.
На 31.08.2020г. е връчена редовно покана за доброволно изпълнение на
2
майката на длъжника П. и на 08.09.2020г. ,тя е погасила дълга по две
изпълнителни дела,едно от които е настоящето.
За образуване на изп.дело,кредиторът е внесъл авансово такса от 90 лв.
Видно е от изпълнителното дело,че ЧСИ е извършил редица справки- в
системата Икар относно имущественото състояние на длъжника,в ТР,до ДФ
Земеделие,справка за банкови сметки,справка по НБД,до НАП,които са били
необходими с оглед установяване имущественото състояние на длъжника.
Използвал е и пощенски услуги,както и 4 пъти длъжностно лице в
канцеларията на ЧСИ е връчвало книжа и съобщения по делото.
При така установеното съдът взе предвид ТР№ 2/26.06.2015 год. на ВКС
по т. дело № 2/2013годгод на ОСГТК на ВКС т. 11,където е постановено, че
ако взискателят не е внесъл авансово дължимата такса, ЧСИ я събира от
длъжника, съгласно чл.79 ал.2 ГПК, когато длъжника отговоря за тази такса, а
когато не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира плащането й от
взискателя по реда на чл. чл.410 ал.1 ГПК, независимо от размера на таксата,
а изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя
на авансово дължимата такса от него и несъбирането от ЧСИ на авансово
дължими такси от взискателя, съставлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.67 ЗЧСИ.
Тъй като длъжникът е внесъл авансовата такса,тя несъмнено се дължи
от П..Съдът намира,че таксата се дължи,така както е определена от ЧСИ по
т.3,т.4,т.5 от ТТРЗЧСИ,които не са внесени авансово.Справки са направени по
делото,повече от таксуваните 2 бр.,изпращани са по пощата книжа,които
обемат 2 бр.Съдът констатира,че има 4 бр. връчвания на книжа/жалби и
съобщения/ лично от служител на ЧСИ ,което действие по т.5 е в размер на по
20 лв.
Жалбата е основателна по отношение на таксата по т.12 /за изготвяне на
сметка за размера на дълга/в размер на 30 лв..Съдът не констатира такова
действие на ЧСИ.Не се дължат и сумите по т.31 от ТТРЗЧСИ . Съгласно т. 31
от ТТР към ЗЧСИ ,допълнителни разноски са разходите изброени в б. "а" до
б. "к", а именно: получаване на информация и документи, свързани с
длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони;
3
осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт,
пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и
тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване
на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата
кантора, заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. В преписката по
делото не е ясно основанието на начислените такси, както и няма данни за
издаден документ по Закона за счетоводството, съгласно забележка към
цитираната т. 31. Ето защо сума в размер на 50 лв. не се дължи.
Основателна е жалбата и в частта,с която се обжалва приетото в
постановлението на ЧСИ от 03.11.2020г.,че не следва да намали адвокатското
възнаграждение за услугите,платено от кредитора.
Съдът не констатира пороци в представителната власт на адв.К.,тъй
като тя е била преупълномощена от адвокат,на който взискателят Я. е дала
представителна власт за образуване на изпълнително производство и за
извършване на процесуални действия по него.Съвкупността от пълномощно и
договора за правна защита и съдействие недвусмислено сочат,че на адв.К. е
възложена да представлява взискателя,като образува и осъществява
процесуално представителство по това дело.
Според настоящия състав на съда,възнаграждението на адвоката следва
да се съобрази с действащите разпоредби на Наредба №1/2004 за
минималните адвокатски възнаграждения към момента на сключване на
договора.Последващото изменение на размера на адвокатските
възнаграждения е неотносимо към определяне на възнаграждението,какъвто
довод в противна насока поддържа адв.К..Договорът за правна защита и
съдействие е сключен на 29.12.2019г. и е за образуване на изпълнително
производство и процесуално представителства.
В редакцията на посочената наредба към 29.12.2019 минималното възнаграждение -
възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
4
парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
.
Изпълнителното производство е образувано чрез молба,подадена от
преупълномощения адв.К..Поради доброволно плащане на дълга не са
извършени действия по принудително събиране.С оглед на това и
възнаграждение се дължи в рамките на чл.10 т.1 за образуване на
изпълнително производство-200 лв.
Адвокатския хонорар следва да се редуцира до предвидения в наредбата
за образуване на изпълнителното дело.
Жалбоподателят претендира заплащане на разноските по списък.Следва
да се уважи искането и се присъдят разноски за адвокатски хонорар от 300
лв.,платената д.т. от 25 лв.,както и таксата по т.8 и т.5 от ТТРЗЧСИ в размер
на 48 лв.,като за последните е представен счетоводен документ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА /постановлението/разпореждане от 03.11.2020г. по изп.д.
№ 93/2020 по описа на ЧСИ Ш.Д. в частта,с която е определил разноски за
изпълнението,платими от длъжника Н. АТ. П. по отношение на таксата по
т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга/в размер на 30 лв. и по т.31
от ТТРЗЧСИ в размер на 50 лв.
ИЗМЕНЯ /постановлението/разпореждане от 03.11.2020г. по изп.д.№
93/2020 по описа на ЧСИ Ш.Д. в частта ,с която е отказано да се намали
приетите разноски по делото за адвокатско възнаграждение ,като
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК приетите разноски по изп.д.
№93/20 за разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв. до 200 лв.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6