№ 109
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
срещу Решение № 262684 от 26.10.2021г. по гр.д. № 1178/2021г. по описа на ВРС, XХХI-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД
въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Д.Д.ов М. с ЕГН ********** сумата от 800
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име в обществото, тревожност, безпокойство и негативни емоции в
пряка причинно следствена връзка с повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, по което е водено ДП № 42-Рп/2020г. по описа на ВОП
– Сливен /ВДП № 17/2020г. по описа на РС „Военна полиция“ - Варна, образуваното
наказателно производство по което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2021г. до
окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
недължимо, евентуално необосновано. При определянето му съдът не е съобразил, че ДП е
било прекратено на 18.11.2020г., като ищецът е имал качеството на обвиняем по-малко от
месец. От друга страна твърдяните неимуществени вреди не са доказани по категоричен
начин по делото – факта на понасянето им, както и пряката причинно следствена връзка
между вредите и наказателното производство, водено срещу ищеца. По делото не е
установено наказателното производство да е станало достояние на роднини и приятели на
ищеца вследствие действия на ответника, тъй като от показанията на свидетелите се
1
установява, че те са научили за делото от ищеца. В мотивите към решението не е посочено в
какво конкретно се изразява ограничаването на правата на ищеца и от кои доказателства се
установява същото. В същия период срещу ищеца се е водело и друго наказателно
производство, в което впоследствие бил признат за виновен по реда на чл. 78а от НК, а
съдът не е посочил как е разграничил притесненията на ищеца по всяко от наказателните
производства срещу него. От експертното заключение от друга страна може да се заключи,
че начинът на преживяване на събитията от действителността е продукт на личността, като
личната им интерпретация не може да се вмени в отговорност на ответната прокуратура при
отсъствие на обективни доказателства, установяващи действително понесени
неимуществени вреди. Съдът не се е произнесъл по искането за приложение на чл. 5, ал. 2 от
ЗОДОВ, като не е отчел установеното в хода на наказателното производство съпричиняване
на вредоносния резултат – осъществено от ищеца изпълнително деяние на самоуправство.
Отправила искане поради изложеното за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за
определяне на друг намален размер на обезщетението.
В отговор на жалбата, Д.М. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което моли да се
потвърди. Изложил, че постановлението за прекратяване на наказателното производство
поражда действие от влизането му в сила, поради което правилно в решението е отчетен
период до 16.01.2021г. Налице е на следващо място продължителност на периода на
ангажиране на наказателната отговорност на ищеца. Безспорен е факта, че наказателно
производство с повдигнато обвинение за умишлено престъпление дава негативно отражение
върху емоционалния живот, психиката и душевния мир на всяка лице. При незаконно
обвинение, без съмнение са налице претърпяни неимуществени вреди, които следва да бъдат
репарирани. По делото не са налице данни за съпричиняване, доколкото ищецът е отворил
собственото си мазе, в което е въведен от ЧСИ, поради което доводите в тази насока са
несъстоятелни. В този смисъл отправил искане решението на ВРС в обжалваната част да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и насрещна жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни
по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2
вр. ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261
от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 07.02.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
2
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3